Румен Радев: Изгубихме ли се в прехода? Защо България продължава да се топи?

Автор: Няма коментари Сподели:

По време на прехода България прие една демократична Конституция, в която приехме принадлежност към фундаментални ценности – свобода и мир, хуманизъм, равенство, толерантност и справедливост.

Това каза президентът Румен Радев в изказването си във форума „30 години от промяната“ по повод 25-ата годишнина на фондация „Фридрих Еберт“ в България, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Благодаря за поканата и възможността да споделя с вас това знаково за българския обществено-политически живот събитие.

Събитие, в което отбелязваме 25 години от съвместната работа на фондация „Фридрих Еберт“ с българските институции, общество и много важно – българските граждани. Отбелязваме една богата история, в която виждаме приносът на тази фондация за разгръщането на демократичните промени в България“, допълни той.

„Отбелязваме обаче и тридесет години промени. Промени, които ние наричаме с една простичка дума „Преход“. Аз нямам амбицията да се впускам в някакво тълкуване на този основен философски въпрос. По-важното е, че този преход засегна не едно поколение в България. На практика всички нас в тази зала. Когато днес се връщаме към тази история и когато ще видим изложбата ние неизменно ще си зададем въпроса „Изгубихме ли се в прехода?“ и какво успяхме и какво не успяхме за тези години. Аз мога да кажа, че ние успяхме да свършим не малко. България прие една демократична Конституция“, каза държавният глава.

Той отчете, че нея е заложено принадлежност към фундаментални ценности – свобода и мир, хуманизъм, равенство, толерантност и справедливост. „Конституция, в която се утвърждават демократичните принципи – плурализмът и разделението на властите“, каза още президентът.

Защо България продължава да се топи и защо демографската криза е в момента най-голямата заплаха за настоящето и бъдещето на страната, попита Радев.

„Икономическите реформи, макар и изключително трудни, макар и много спорни в някои отношения, особено откъм процесите на приватизация, успяха да ни придвижат от централизирана планова икономика към пазарна с неприкосновеност на частната собственост и свободна стопанска инициатива. Постигнахме две стратегически за страната ни цели – членство в НАТО и ЕС. Успяхме да придвижим обществено-политическия живот в посока към демократично управление“, каза още президентът.

„Но целият този процес бе свързан с едни дълбоки, понякога съпроводени с катаклизъм, обществено-политически промени. Това бързо ни лиши от илюзията, че преходът е еднократен акт. Не. Той се оказа сложен, многовекторен, дълбок процес, зареден с много енергия, надежди и очакване, но и с много превратности и разочарования. Затова ние днес с основание си задаваме тревожни въпроси защо 30 години след началото на тези положителни промени, след като постигнахме тези стратегически цели – членове на НАТО, част от ЕС, защо България продължава да се топи и защо демографската опустошителна криза е в момента най-голямата заплаха за настоящето и бъдещето на страната.

Защо не успяхме да постигнем желаните стандарт и качество на живот и стотици хиляди българи живеят днес в бедност и социално изключване“, каза още в речта си президентът.

Каквито и икономически и социални модели да прилагаме, каквито и секторни политики да развиваме, каквито и бюджетни приоритети да определяме, и каквито и пари да раздаваме особено преди избори, ние няма да постигнем желаната цел, защото тя зависи от политическата среда и от начина на управляване на политическата власт, каза още президентът.

„Защо не успяхме да постигнем висок устойчив икономически темп на развитие, който да ни закара по-бързо към това средно равнище за Европа и да дадем някаква перспектива на нашите млади хора, така че те да остават тук в България, тук да търсят своето бъдеще. Те са умни и виждат, че темповете, с които се движим няма да им дадат във времевата рамка на техния активен живот този стандарт, който те желаят“, каза президентът.

„Ние свикнахме да търсим отговор на тези въпроси в пространството на цифрите, на статистическите измерители, на икономическите и социалните модели, на данъчната политика и на всички механизми, които движат администрацията и бизнеса“, допълни още Радев. „Но в това пространство можем да намерим, според мен, оценка на състоянието, в което се намираме. Но няма да можем да дадем отговор на важните въпроси, които ни вълнуват в момента“, подчерта той.

                                                   http://epicenter.bg                                                              https://svobodnoslovo.eu

Предишна статия

Как да помогнем на страната с най-бързо намаляващото население в света?

Следваща статия

МАЛКО БЯХМЕ, ОБАЧЕ СПРЯХМЕ РАЗГРАБВАНЕТО

Други интересни