В данъчните декларации на българските политици отдавна трябваше да има и графа „подкупи”.
Направете им най-сетне тази услуга – за да ви е мирна главата от апартаментни и всякакви други измамничества.
Парадоксално е, обаче тъкмо аферата с апартаментите придава някаква значимост на героите й, прави ги „важни“ – поне в собствените им очи, сигурно се усещат донейде по-представителни – от каруцата, направо в асансьора.
Изтръскайте от себе си представите си за тия хора и трезво ги погледнете. Вижте ги, поне някои от тях, като номинални хорица, да не кажем никакви.
Безкнижници, обаче номенклатурни пиявици.
Цецка Ц. беше председател на Парламента, а сетне и правосъден министър – и това при изначалната й пълна политическа слепота.
Тя става член на Комунистическата партия в края на 80-те години, когато Системата вече видимо се тресеше.
По време на президентските избори /2016/ ронеше сълзи над фалшивата си биография и това ме накара да напиша, че дори „Децата на Арбат“ на Рибаков да беше прочела, нямаше да се вре с такова закъснение под юргана на комунизма.
Тя обаче не само на това е била готова – а дори и да легне в Мавзолея и да гушне Мумията.
След това, вече при закръглената си евроатлантичност и при невероятните си номенклатурни превръщания, сигурно си е повярвала, че и на нея самата трябва да й направят мавзолей – или поне да й отредят някаква стаичка в Пантеона на Падишаха.
Човек да го е срам, докъде ни срутват тия хора.
Сигурно се срамуват и милиони българи, чийто домове в „онези“ години пращяха от книги.
А сега идва германският президент и казва, че знае писателя Георги Господинов, понеже бил превеждан в Германия – и понеже така са му подшушнали пиар гаргите.
Ще му трябват сигурно хиляда години, за да чуе имената на истинските първенци на литературата ни.
Какво сте ги зяпнали в апартаментите – вижте другите им дефицити, които трудно могат да бъдат запълнени.
Никакви хора, но си вярват и се кръстят на собствените си въображаеми икони. Това е цяло чудо.
Преди да нагазят в политиката, сякаш им отстраняват сетивата в някаква тайна лаборатория – за да станат абсолютно нечувствителни към мнението на обикновените хора. Дори хорово да ги ругаят, това изобщо не ги трогва.
Важното е Цветанов да го посрещат трима души с четири букета.
И да приеме в Тервел нови 139 членове на ГЕРБ.
Някое отворено телевизионно предаване трябва да потърси тия смелчаци и един по един да ги разпитат: защо стават членове на тази партия баш сега;
когато им казват лакърдията „Европа ни чува“, доколко се усещат европейци – никак или никак.
Коя точно европейска идея на Цветанов им е най-мила и пр.
Ще се получи чудесно свидетелство за глуповатото притворство на простолюдния днешен партиец.
Отгоре на всичко, публиката веднага се сети, че и самият предизборен слоган/девиз на ГЕРБ /„Европа ни чува“/ е откраднат – там някои, изглежда, кражбата вече я имат за нищо, дали ще свият/скрият пари за апартамент или за нечия идея, все тая.
И това не е само от лакомия, не правете тази грешка – а по-скоро от натрапчив стремеж бързешком да се отдалечат от самите себе си, с цената на всичко.
Представете си ги в едно нормално общество – какъв щеше да бъде ЦЦ, или другото ЦЦ, ако чудото не ги беше споходило. Няма обяснение, защо тъкмо на тях се е паднал големият джакпот на Съдбата.
Но те си въобразяват, че самите те са някакво чудо.
И плещят, плещят, плещят – свирепо екзекутирайки клетия ни език.
Сега мнозина се глумят с новия правосъден корифей на ГЕРБ Данаил/Данито Кирилов. Вместо да се радват на неговата екзотичност.
Наистина, непредубеденият зрител може и да се притесни, когато го види за първи път – той сякаш е попаднал в Парламента случайно, забравили са го от някаква група, посетила „храма“в „Деня на отворените врати“.
Той непрекъснато излъчва някакво простодушно въодушевление от даровете, с които го е претоварила Великата Българска Случайност.
Има право да е възторжен – но това му пречи сам да прецени дали заслужава поста на министър на правосъдието.Съвсем пък не му остава време да си представи, как ли изглежда в очите на околните.
Подобни екзалтанти сякаш си мислят, че хората са кьорави, така се държат с тях.
Нормалният човек цял живот дискретно се съизмерва с житейския пример на някой свой герой.
Тия се съизмерват само със себе си.
Готови са да се качат направо на Небесната Камбанария. Откъде това налудно самомнение, бре, как го отглеждате?
Хора като този Дани носят някаква мистерия в себе си – и това се дължи най-вече на начина, по който тараляскат езика, а сетне и на всичко останало.
Дори и Падишаха не може да ги разбере, а той е работил с всякакви идиоти. Иначе нямаше да сме свидетели на следната главоблъсканица:
Цецка я натирват заради евтин апартамент от „Артекс“, а на нейното място отива Данито, който пък е бил адвокат на „Артекс“.
Това е лудост и не е лесно тя да бъде обяснена.
Истински фурор предизвика едно от откровенията на Данито – за опита му да целуне ръката на Бойко, когато научава, че вече е новата Цецка.
Искал да я целуне, без да я целува.
Анализът на някои негови фрази може да доведе човек до екстаз, стига да успее да се добере до техния смисъл.
Този човек някой ден могат да го направят и министър на езика.
Той дори може, в паузата между две съдебни реформи, да измисли един специален език, на който да говорят само такива като него.
И по този начин да дадат възможност на Европа още по-добре да ни чува.
Защо, все пак, тия говорят толкова недодялано?
Защото езикът не им е нужен, той е един излишен инструмент за тях и могат да се отнасят, както си искат с него.
Те нямат нужда да разговарят и да бъдат разбрани.
По друг начин се прави политиката тук, те и без всякакви думи могат да я въртят насам-натам.
А дърварите, които се самопредставят като „пропагандатори“ на ГЕРБ, толкова се шашардисаха, че с основание могат да им отредят челно място в новото издание на книгата за рекордите на Гинес – в раздела „Политически идиотизъм“.
Успяха единствено да съчинят глупостта, че Нинова предложила 30 милиона на Михаил Миков, за да се оттегли навремето от шефския пост на БСП.
Идиоти, пребройте се.
Много са уплашени тия миризливи душички от перспективата да се превърнат в двойни ренегати.
Гризаха цървулите на Падишаха, сетне ги близаха, сега отново се очертава първото.
На път са да девалвират/изкормят и думата „морал“.
Изведнъж стана ясно, колко несръчно е изплел мрежата на ГЕРБ Цветанов – тъкмо по своята си семпла кройка.
Избранниците му изглеждат тия дни като попарени и само повтарят като папагали едно и също: „Ние имаме морални стандарти, затова си подаваме оставките“ – колкото да стане ясно, че за никакви стандарти и оставки не става дума, на някои дори им личи, че за първи път се сещат за тия неща.
Но го повтарят, защото така се изрази Бойко и после се зае да ги стандартизира чрез натирване.
На него доста работа му се отваря – ако иска да закърпи донейде Мрежата. Така е, когато десет години я оставяш друг да я мята.
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/1180552975458138?__tn__=K-R
Кеворк Кеворкян (роден на 11 септември 1944) е български журналист и публицист от арменски произход. Завършва право в Софийския университет.
Бил е редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във вестник „Литературен фронт“ (1982 – 1988).
Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия.
Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978), смятана за предвестника на „Всяка неделя“.
Автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярната програма в историята на Българската телевизия, която до 1990 г. се гледа от над 5 милиона зрители.
Тя е излъчвана, спирана и възстановявана на няколко пъти: БНТ 1979 – 1991, 1993 – 1999, 2002 – 2005; Нова телевизия 2012 – 2014.
„Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. Извоюва си репутацията на територия на свободното слово и новаторските експерименти.
Кеворкян разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света — с десетки световни знаменитости. Програмата е излъчвана директно от различни европейски столици – от Талин до Париж, а веднъж дори едновременно от четири града.
Изобщо, всичко, което виждаме днес, вече е правено в тази програма…
Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП, пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е веднага след Промяната на 10 ноември 1989 г.
Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.
По този повод световноизвестният български интелектуалец-емигрант Петър Увалиев пише на Кеворкян: „Вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас, всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед…“
От 2006 година Кеворкян е автор на седмичната рубрика на вестник „Труд“ „Приказки за телевизията“, по-късно и автор на седмични коментарни рубрики във вестниците „Стандарт“, „Преса“ и „Уикенд“.
Издател на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН“.
Кеворкян е основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – то наблюдава първите свободни избори у нас /1990/, за което е поздравено със специална декларация на Държавния департамент на САЩ. Носител е на наградата „Маршал“, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър.
Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.
На два пъти възстановява паметника на Яворов.
Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981-1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Писмо до Джени“ /2006/, „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ /2017/ и др.
Носител на журналистически и други награди.
През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов публикува книга на Антон Стефанов с 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворкян.
В многобройни проучвания, Кеворкян и „Всяка неделя“ са обявявани, според общественото мнение, за Номер 1 в историята на Българската телевизия.
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/1180552975458138?__tn__=K-R
