Над Сирия летят руски бойни самолети. През последните седмици Кремъл засилваше присъствието си в Сирия, изпращайки летателни апарати и най-съвременни системи за противовъздушна отбрана. В понеделник в речта си пред Общото събрание на ООН Владимир Путин призова за “широка международна коалиция” срещу “Ислямска държава”. Сутринта на 30 септември руският парламент разреши на Путин да разположи руски въоръжени сили в чужбина. Руски официални лица казват, че хилядите руски граждани (повечето от Северен Кавказ), които се смята, че се бият за “Ислямска държава”, са сериозна заплаха за националната сигурност на страна.
Но за Путин е не по-маловажно да окаже подкрепа на отдавнашния си съюзник Башар ал Асад, който след четири години на кръвопролитна война контролира около 20 процента от територията си. Защо Кремъл толкова държи да подкрепя Асад?
Връзките между Русия и Сирия датират от преди повече от четирийсет години. По време на Студената война Сирия, току-що получила независимост, се съюзи с Източния блок. Като млад Хафез ал Асад, бащата на Асад, се е учил да пилотира изтребители в Съветския съюз. Скоро след като през 1970 взе властта с преврат, Асад баща направи посещение в Москва, за да иска оръжия и подкрепа. И към Сирия потече изгоден оръжеен поток; когато на власт дойде Башар, той сключи нови договори и превърна Русия в най-големия доставчик на оръжие за Сирия.
Освен това сирийското правителство позволи на Русия да построи в пристанището на Тартус снабдителен пункт, който сега е единствената руска военноморска база в Близкия изток и на Средиземно море. В Сирия има и важен подслушвателен център на руското военно разузнаване. Културните връзки издигнаха двустранните отношения на равнище, по-високо от очевидните стратегически и търговски интереси. Голям брой сирийци отиваха да учат в Съветския съюз; мнозина се ожениха там и създадоха смесени семейства.
И все пак подкрепата на Русия за Асад не е толкова свързана със Сирия сама по себе си, колкото със Запада. Кремъл с ужас наблюдаваше Арабската пролет, виждайки във въстанията срещу авторитарните лидери американски заговор. Путин лично не храни особено топли чувства към Асад, но сирийският лидер се превърна в символ на съпротивата срещу “цветните революции” и опитите за “смяна на режима”. След като досега е подкрепял Асад, ако сега Путин позволи той да падне, това ще значи, че “отстъпва под американския натиск, а той не може да си позволи това”, обяснява Георгий Мирски от Висшата икономическа школа в Москва. Освен това последният гамбит в Сирия помогна на Путин да отклони вниманието от неспечелената война в Украйна и да върне Русия в семейството на световните сили – Обама се срещна с Путин в кулоарите на Общото събрание на ООН за пръв път от две години. Посланието на Путин – и към руската публика и към незападния свят е, че Русия продължава да е абсолютно необходима за решаването на световните проблеми, независимо дали на Запада му харесва, или не.
Верен на стила си, Путин избра да играе твърдо в Сирия. Руското присъствие няма да допринесе за развръзката на войната, а по-скоро ще задълбочи конфликта. Америка, която държеше Асад незабавно да се махне, смекчи позицията си, но той е незаобиколимо препятствие пред всякакво сътрудничество между създадената от Русия коалиция (която засега включва Иран, Ирак и Сирия) и американската коалиция. Но след като в Сирия вече са разположени противовъздушни системи, Кремъл може да наложи зона, забранена за полети на силите на НАТО; вчера Русия на практика обяви такава зона, макар че страните от коалицията казват, че продължават да изпълняват полети, засилвайки възможността от потенциално гибелни нещастни случаи. Засега руските официални лица подчертават, че не се обмислят сухопътни операции. Подкрепата за интервенция в Сирия продължава да е ниска сред руснаците и все още е жив страшният призрак на дългата война на Съветския съюз в Афганистан. Но не е малък и рискът, че мисията ще се проточи. Колкото повече залага Путин в играта за Сирия, толкова по-трудно ще му бъде да се изтегли.
Копирано от standartnews.com
