Гърците, които търсят разтуха в България
У дома ги мъчи кризата и затова търсят разтуха при съседите: все повече гърци от граничните райони на страната пътуват до България – на пазар, но и за да се повеселят, разказва “Дойчландфунк” в репортаж от Ивайловград.
На пазара в Ивайловград може да се купи какво ли не – от шампоани и одеяла до плодове, зеленчуци и дрехи. Гърците от съседните населени места често идват тук – защото знаят, че могат да пазаруват изгодно, посочва в началото на репортажа авторът Панайотис Гаврилис.
“Тук е много по-евтино”
“Как да не дойдеш, като тук е много по-евтино. За 40 евро пълниш резервоара догоре с бензин, в Гърция плащаме над 60. Какво друго ни остава? Гръцката държава изобщо не се интересува от хората, които живеем по границата”, казва възрастна гъркиня, която редовно идва в Ивайловград.
РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА
“В България се живее по-добре, отколкото в Гърция”
Гърците, които предпочитат България
Гръцки фирми масово бягат към България
Загиваш в Гърция, оцеляваш в България
Буквално всеки втори клиент на пазара в града говори гръцки, се казва по-нататък в репортажа. За гърците от съседните населени места това е не само най-изгодният, но и най-близкият пазар. Други пък идват, за да си наемат сезонни работници – например за работа на памуковите полета в съседна Гърция, където трудно се намират хора за този вид труд. А трети пристигат в Ивайловград с едничката цел да се позабавляват и да забравят поне за кратко трудния делник в Гърция. В заведенията на града могат да пийнат и хапнат на достъпни цени, а нерядко им предлагат и програма. “Аз съм Радка от Сливен. Танцьорка съм, играя ориенталски танци”, представя се една жена, която танцува в едно от заведенията в Ивайловград. И разказва на репортера, че научила малко гръцки, за да се разбира с гостите – защото сега те били богатите тук.
По-нататък авторът на репортажа ни среща с 55-годишния грък Петрос Сарандис, който разказва, че идва в Ивайловград, за да се поразвесели. В неговото село всички били все начумерени, понеже са затънали в дългове. Един път в месеца Петрос и приятелите му търсят разтуха в българския град, където всичко е много по-евтино, отколкото в Гърция.
“Сякаш ни няма”
“Имам чувството, че гръцката държава ни е забравила”, казва Петрос пред репортера. И наистина: който минава през гръцките селища по границата, неизменно ще види рухнали къщи, запуснати фабрики, разнебитени улици, пустеещи дворове, пише авторът на репортажа.
“Работа няма, политиците не правят нищо, за да променят положението в региона. И затова младите бягат”, оплаква се Петрос Сарандис и добавя: “И ние сме Гърция, не са само Пелопонес, Крит и Атина. Изолират ни и се държат така, сякаш ни няма. Както е тръгнало, скоро ще ни броят за част от Турция или България”.
Българки пеят гръцки песни в български ресторант, пълен с гръцки пенсионери. “Да, изглежда абсурдно”, казва Петрос Сарандис. “Но съм много щастлив, че тук имам възможност да се повеселя. Това ми дава самочувствие и ми връща част от достойнството”, споделя 55-годишният грък.
