Проф. Никола Филчев е Главен прокурор на България от 1999 до 2006 г. Преди това е последователно съдия във Върховния съд и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Иван Костов /1997 – 1999/. В момента преподава „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС.
Никола Филчев пред ТВ Канал 3 с убийствено интервю!:
Водещ: Г-н Филчев, за хората, живели през 90-те, има нужда от разяснения за това какво се случи тогава, за да продължим напред. Кажете ми, какво е важното между разграбването на предприятията, фалирането на банките и приватизацията? Това един общ процес ли е, или бяха отделни, за да се стигне до обедняването, което започна от тогава и продължи до днес?
Никола Филчев: Източването на банките, което стана през периода 93-та и 96-та година, източиха се 7 милиарда, тогава немски марки. С тези пари всъщност бяха закупени след това материалните активи на държавата – приватизацията се случи с тях.
Източването на банките е приватизация на финансовия капитал, а след това материалните активи – заводи, фабрики и други, бяха закупени с тези откраднати пари.
Тоест, това не бяха случайни процеси, а свързани, и те трябваше да доведат до разграбването на държавната собственост?
Има връзка, безусловно има връзка. Парите, с които бяха купени на безценица държавните предприятия, заводи и фабрики, са именно тези пари – от банките. Откраднатите от банките пари.
Кой тогава замисли целия този сценарий или според Вас авторът не е само един?
В такива случаи сме склонни да се ориентираме към една или друга партия. Трудно е да се каже, че всички политически сили у нас са изпълнявали единен сценарий, но за мен това е интерес на соросоидите. Тези, които идваха да ни дават акъл.
Защо да е техен интересът?
Те го направиха. Техни са съветите. Казаха – така трябва да се приватизира и това е резултатът. Няма по-беден, по-болен и по-необразован народ в Европа от българския. Последиците на всичко това и на този преход е опустошаване. Това никога не е било, от създаването на българската държава, тя никога не е била такава опустошена и в икономиката, и в духовната сфера.
Но ние искахме пазарна икономика. Собствеността да се смени – от държавна да стане частна. Обясниха ни, че това е единственият вариант. Защо намесвате т.нар. соросоиди? Те какво? Участвали са в този процес, замислили са го по някакъв начин? Какво?
На народа му казваха – демокрация, свобода, плурализъм, многопартийна система, ще може да пътува свободно. Това е хубаво, даже много хубаво и е политическата страна. Но преходът има и икономическа основа и тя се изразява в това, че държавното имущество стана частно. То беше разпределено несправедливо, по престъпен начин между стотина души. Така днес се създаде този олигархичен кръг. Те от своя страна, днес те придобиха държавното имущество и са не само собственици, но успяват да влияят и върху държавата и политическите решения. Ето това е олигархията, срастването на икономическата власт с политическата. С медии и пари, чрез които се манипулира общественото мнение и се влияе на общественото мнение.
Кой по това време взимаше решенията, така че парите на държавата да отидат в ръцете на тези 100 човека, за които говорите? Днес Румен Гечев спори с Кирил Добрев дали законите за приватизация са писани по времето на Жан Виденов, или това е станало по времето на Иван Костов. Къде е истината?
Решението е на външни сили, а ние изпълняваме. Малка страна сме и това ни е съдбата – да изпълняваме.
Кои са тези външни сили!?
Западна Европа и САЩ. Това са външните сили. Там от компютрите решават. България какво има? Има хубави жени – значи ще ги превърне в обслужващ персонал, мъжете също и това е. И то така и стана. Вие всеки ден се сблъсквате с тази агресия, с тази несправедливост, заплатите са ниски, пенсиите също, здравеопазването е в тежко поожение, образованието също. На практика в България 1/3 я няма вече. Бяхме 9 милиона, сега сме 6. Къде са тези 3 милиона? Най-хубавото – цветът, младите, хубавите, силните, умните – бъдещето на този народ го няма.
И всичко това, според Вас, е станало заради намесата на външни сили, които са имали желание да придобият собственост у нас?
Искаха просто да бъде смачкана България. Никой няма интерес страната ни да е силна, заради значимото и геостратегическо значение. Както нямаха интерес от силна Югославия. Ето – разкъсаха я на шест, седем държави, подпалиха огъня между исляма и православието. Така винаги ще има нужда от арбитър и кой ще е той? Големият Чичко Сам. И това става от компютрите. Да не говорим, че България традиционно се смята и естествено, за русофилска страна, защото 80% от хората са русофили. Това само е достатъчно страната да бъде ударена, за да се ограничи влиянието на Русия. Ние сме част от една геополитическа битка на големите и нашето място е определено от по-силния. Който е бил по-силен през 90-те години, при разпадането на Съветския съюз, когато светът стана еднополюсен, той реши и съдбата на България.
Така стигаме до момента, в който държавата е трябвало да бъде разпродадена, приватизирана. Това, което казвате, е, че един виновен няма. Че всички са били подвластни на външни сили.
Всички чакаха да получат покана. Представете си, да Ви поканят на някой прием в посолство, значи сте оценен там – горе, където трябва. Това е ясно на грамотните хора и не е темата на разговора.
Ясно е, но е важно, че го казвате Вие, защото очевидно не сте успели тогава да го преборите. Колко приватизационни сделки бяха извършени в началото на прехода, г-н Филчев?
На практика цялата икономика беше ликвидирана. Около 1110 обекта – металургични, машиностроителни, химически, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, електрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси. Всичко беше приватизирано по време на управлението на Иван Костов в периода 1997-2001 година. Държавата продаде имущество на стйност над 30 милиарда на цена от… 3 милиарда.
Обяснението е, че това са били губещи предприятия с много дългове. Нали така?
Обяснението е, че приятелите на управляващите тогава, кръгът около Иван Костов, трябваше да забогатее и да се награби. Това е обяснението.
Казано така изглежда опростено, защото г-н Костов в интервютата си обяснява друго. Искахме частна собственост, пазарна икономика…
Той няма какво друго да обясни. Лъже, бе! Всичко е просто. Няма да каже „окрадохме държавата, ликвидирахме държавата“.
Добре де, как може да се окраде държавата, ако наистина говорим за едни фалирали предприятия?
Ами ето, то се вижда. Къде са парите? Сега сме най-бедната държава, а имаше пари за образование, за медицина, за пенсии. Къде са парите? Парите са в 10 души – свръхбогаташи.
Защо не направихте нищо обаче? По това време бяхте главен прокурор. Вярно е, направихте опит за проверка върху приватизационните сделки. Това ще Ви го признае някой ден историята. Но защо само дотам?
Не съм стигнал дотам – да общувам с историята.
Защо не успяхте да потърсите наказателна отговорност за тези, които според Вас стоят в основата на приватизацията?
Само 2002 година са образувани, за престъпления по служба, свързани с приватизацията – 1577 дела, но Върховният съд по това време се ръководеше от Иван Григоров. Като председател тогава той каза „аз съм костовист”. Можете да си представите, по психологията на тези хора, как той ще съди, как един костовистки съд ще съди?! Ако става дума за премиера Иван Костов, защото все ме питат защо не съм го дал на съд. Първо премиер лесно не се дава на съд – той нищо не подписва. Решенията се вземат колективно от Министерския съвет. Най-важните решения се вземат от Парламента. Ако става дума за дадени приватизационни сделки, винаги има решение на цялото правителство. Следователно, не може да се търси лична отговорност на премиера.
Много от сделките са извършени от няколко министерства заедно, които си подават топката, за да не може да се разбере чия е отговорността. Например, продажбата на БГА „Балкан”. Компанията имаше 60-70 самолета, между 70 и 100 милиона долара е цената на БГА „Балкан”. Беше продаден на цената на един апартамент – за 150 000 $. Когато поискахме документите – Министерството на транспорта каза питайте Министерството на финансите, те пък казаха – Агенцията по приватизацията, тя пак ни върна обратно. Подават си топката и документите не могат да се намерят. „Кремиковци“ – продаден за 1 лев, но няколко години след това купувачът продаде 60% от Комбината за 600 милиона. Следователно 100% колко са – 1 милиард. Това е. Цената на „Кремиковци“ е 1 милиард. Абе от шлаката, от това, което се събира най-отгоре, мръсната пяна, сгурията, само от това някои момчета станаха мултимилионери.
Защо не ги спряхте, г-н Филчев? Говорите ми за над 1000 производства, които по това време сте започнали. Какво се случи? Защо не ги спряхте?
Вижте, ние с шлаката не сме се борили. А г-н Костов, той затова е голям организатор на грабежа, защото не е джебчия от улицата, дето гледа да ти бръкне в джоба. Всичко е направено по един толкова рафиниран, перфиден, коварен, обмислен начин, така че да не можем да ги хванем.
Кой го е обмислил обаче това?
Той!
Сам го замисля и сам си пише законите?
Ами кой ги промени законите? Когато встъпва в длъжност, първата му работа е да измени законите за приватизация. Точно както го каза Румен Гечев. Да ги направи така, че да може да контролира процеса. Всичките му съветници бяха криминално проявени. До един.
Кои? Дайте пример.
Маринов, дадохме го на съд и го отстранихме. Беше заместник-министър или негов съветник. Главният прокурор не е слънце да огрее навсякъде. Той разнасяше подкупите, но това са малки пари. Големите пари отиваха в Италия.
При кого там?
При дъщерята, при дъщерята на Иван Костов. Марчигалия фирмата и т.н. Как става? ами как? Ако аз Ви давам нещо евтино за 10 лева, а то струва 1000, Вие публично ми давате 10, а под масата ми дават половината и така. Пито-платено! Това беше направено.
Това беше направено и остана абсолютно ненаказано.
Но това е премиер – ти не можеш да го съдиш. Той е премиер и нищо не подписва.
Не може ли за „цялостно творчество”, например, да бъде подведен под отговорност?
Вижте – цялата пирамида от държавни органи работи за премиера. По негови указания, но той нищичко не подписва. Подписва само поздравителни адреси, даже и на ведомост не се разписва, защото по банков път му превеждат жалките пари. А що се отнася до вашето питане за „цялостно творчество” – наказателна отговорност не може да се търси за това. По Наказателен кодекс се отговаря за конкретно деяние, извършено от конкретно лице, на дадено място и установено време. Това от една страна. Има обективни причини да не може да се търси отговорност. Кой министър-председател е бил обвинен и съден, затова че е министър-председател? Има обвинени премиери, но за действия, извършени преди да са премиери. Както е в Румъния и на други места. Втората причина е, че държава така не се управлява. Костов мен ме подслушваше, проследяваше, чрез МВР, НСО, чрез клевети. Плащал е за компромати срещу мен в чужбина. А посланикът на една голяма западноевропейска държава ме покани и ми ги показа.
Какви бяха те?
Е, компромати. Това не искам да го коментирам. Друго, плащаше на чужденци от САЩ да дойдат тук за два часа и да говорят срещу мен, че докато Филчев е главен прокурор, България нямало да влезе в НАТО, докато аз съм начело на обвинението. Парите знам в кой хотел са платени – Мюнхен и кои са присъствали там. За 50 000 $. Лобисти – платени. И при цялата тази работа, ако аз се опитам на границата на закона да му повдигна обвинение, това какво означава? Повдигаш обвинение на премиер или го арестуваш, правителството пада, нови избори. Така не се прави. С този личен мотив – аз едновременно съм и пострадал, и държавен обвинител. Не можех да си позволя да дестабилизирам държавата и да дам воля на лошите си чувства, като предприемам крайни действия.
В крайна сметка, Костов е човекът, който Ви поиска, пожела – Вие да сте главен прокурор…
Той е дребна риба. Мисля, че жена си е пожелал. Не съм чувал да има слабост към мъже. ВСС се състоеше от 25 души и те гласуваха за мен – преди всичко прокурорите.
Срещахте ли се с него в периода, когато бяхте подслушван. И получихте ли отговор на въпроса кой е поръчал подслушването на дома Ви, на кабинета ?
Минаха тези работи. Вкъщи слушаха, но и в кабинета. Отдолу, в Съдебната палата. Иначе плака много, когато избухна „Бръмбаргейт”. Моля ти се, изоставен съм, кажи нещо по ТВ да ме спасиш. Тогава имаше думи правителството да си подаде оставката, за това, което е направил срещу главния прокурор. Мръсник! Всяка сутрин му докладват за това какво съм говорил с 5-годишния ми син. Той получава и чете доклади. И след това ме кани. Това е известната среща, дето влязохме със столове във водата, за да говорим. Бях с една риза отгоре и веднага ме попита защо съм с нея, да не би да го подслушвам. Аз да не съм като него.
Но вие твърдите, че не е било художествена измислица, че това е реалността. Какви други срещи сте имали с него? На какви други места?
Вижте, не е редно…
Напротив, редно е, за да разберем за какво става въпрос. Ако някой…
Ти какво каза, той какво ти каза… Може ли така, бе? Народът няма нужда от това.
А какво искаше от вас, г-н Костов? Какво искаше по това време от вас?
Да обслужвам него и групичката му.
Коя е тази групичка обаче? Не разширихте по-натам.
Приятелчетата му там. На всичките, на които раздаде имотите. Това са му приятелите. И като отказах да го обслужвам – като един нормален човек смятам, че милиони българи биха постъпили като мен – когато реших да приложа закона, организира една мръсна клеветническа кампания срещу мен.
Така е. Името Ви беше забъркано в поръчки на убийства – на прокурор, на адвокатка. Да кажем, че по този случай нямаше абсолютно никакво решение срещу Вас от страна на съда, но името ви остана изцапано. Как семейството Ви преживя това?
Много добре.
Виждам чувството за хумор, с което подхождате. Разкажете ни повече за групата, защото Вие не говорите за г-н Костов като един човек, който е дърпал всичките конци сам, казахте, че около него е имало и други хора. Често ги наричат в пресата „Агнешки главички”. Защо и каква е тази група? Какви са тези хора, пак ли замесени с чужбина? Или местни? Самосъздали се или не в такава степен?
Ами сега, ние не можем да ставаме съдници на вкусовете на хората. Обичат агнешки главички, ядяха ги там в стола на ЦКС-то. Това не е чак толкова престъпно, нали.
Как се събраха тези хора обаче, какво ги свърза?
Е, негови другари сега. Как се събраха – какъв интерес представлява това…
За да разберем къде са днес тези хора и какво е тяхното влияние.
Общественият интерес? Ако става дума за Прокопов – негово създание, негово творение е. Даде му без пари една „златна копошка” – „Каолин“.
За Иво Прокопиев говорите?
Да, даде му „Каолин“ и ето го резултата. Като вземеш дефиницията на „олигарх” и го сравниш, поставиш го в този модел, в този юрнек, ще се окаже, че той точно съвпада с определението на „олигарх”. Кои са му приятелите? Президенти и премиери. Какво прави? Назначава министри, уволнява министри, влияе на политическите ина държавните решения. Добре, пита се – кой е той? Да не би да е някой много умен човек, някой академик, някое откритие да е направил?
Е, след като на 20 години приватизира предприятие, очевидно…
Или е много трудолюбив, или има някакви заслуги за развитието на българската икономика, на българската духовна култура? С какво е толкова чаровен, с какво ги очарова големците този Прокопов?
