Йерусалимските книжници и пророци оспорват преобладаващото антично схващане, че историята по необходимост се движи кръгообразно, повтаряйки се отново и отново. Те изразяват всеобхватната надежда за необратим напредък към по-добър и по-стойностен живот. Разновидности на Петокнижието и книгите на Иисус Навин, Самуил и Царства се разпространяват в Йерусалим като устни предания в началото на VII или IX в. пр. Хр. Археологически и епиграфски свидетелства многократно потвърждават със забележителна точност фактологическите подробности на библейските извори. Тук цар Давид съставя поемите на псалмите, а Соломон строи храма и се наслаждава на стотиците си жени. Тук Исайя вика в пустинята, а Иисус носи трънения венец и е разпънат заедно с разбойниците. Християните се събират след смъртта Му в този град и в името на надеждата завладяват Римската империя и целия средиземноморски свят. Тук според ислямската легенда идва Мохамед на тайнствен крилат бял кон и се изкачва на небето по стълба от светлина. От XII в. насам евреите три пъти дневно се молят при западната стена, за да могат да “се върнат по милост в Твоя град Йерусалим и да живеят в него, както си обещал”.
Четири хиляди години история, безчислени войни и изключително силни земетресения, някои от които причиняват пълна разруха на сградите и стените, са оставили своя отпечатък върху топографията на града. Той е преживял 20 разрушителни обсади, два периода на пълно запустение, 18 възстановявания и поне 11 преминавания от една религия към друга. Йерусалим остава свят за евреите, християните и мюсюлманите, за всички хора по света. „Искайте мир за Йерусалим” (Пс. 121:6)!
Архим. Доц Павел Стефанов dveri.bg
[i] Wolf, B. Jerusalem und Rom: Mitte, Nabel – Zentrum, Haupt. Die Metaphern «Umbilicus mundi» und «Caput mundi» in den Weltbildern der Antike und des Abendlands bis in die Zeit der Ebstorfer Weltkarte. Bern u.a., 2010.
[ii] Энциклопедический словарь. Христианство. Т. I. М. 1997, с. 586. Срв. Otto, E. Das antike Jerusalem. Archaeologie und Geschichte. München, 2008 (Beck’sche Reihe, 2418).
[1] Elon, A. Jerusalem: City of Mirrors. London, 1996, p. 30.
[2] Whiting, C. Geographical Imaginations of the “Holy Land”: Biblical Topography and Archaeological Practice. – Nineteenth-Century Contexts, 29, 2007, № 2 & 3, 237-250.
[3] Elon, A. Op. cit., p. 54.
[4] За древната история на града вж. Harold Mare, W. The Archaeology of the Jerusalem Area. Grand Rapids (MI), 1987; Jerusalem in Ancient History and Tradition. Ed. by T. L. Thompson. London, 2004 (Copenhagen International Seminar).
[5] Cogan, М. David’s Jerusalem: Notes and Reflections. – In: Tehillah le-Moshe: Biblical and Judaic Studies in Honor of Moshe Greenberg. Edited by M. Cogan, B. L. Eichler, and J. H. Tigay. Winona Lake (IN), 1997.
[6] Голдхил, С. Храмът в Иерусалим. С., 2007.
[7] На библейската история на Йерусалим е посветена книгата: Jerusalem in Bible and Archaeology: The First Temple Period. Ed. by A. G. Vaughn and A. E. Killebrew. Atlanta (GA), 2003 (Symposium Series, 18)
[8] Энциклопедический словарь. Христианство. Т. I. М., 1997, 587. Срв. Ritmeyer, L. Jerusalem in the time of Nehemiah. Chicago, 2008.
[9] Ameling, W. Jerusalem als hellenistische Polis: 2 Makk 4, 9-12 und eine neue Inschrift. – Biblische Zeitschrift, 47, 2003, 117-122.
[10] Tromp, J. The Religious Significance of Jerusalem for Jews in the Greco-Roman Period. – In: À la recherche des villes saintes. Actes du colloque franco-néerlandais “Les Villes Saintes”. Ed. A. Le Boulluec. Turnhout, 2004 (Bibliothèque de l’École des hautes études. Sciences religieuses, 122), 51-61.
[11] Мирасто, И. Христос воскресе (В Божията земя през страстната седмица). С., 1999, с. 9.
[12] Julia Wilker, Fuer Rom und Jerusalem. Die herodianische Dynastie im 1. Jahrhundert n.Chr. Frankfurt am Main, 2007 (Studien zur Alten Geschichte, 5)
[13] Pearce, S. Jerusalem as “Mother-City” in the writings of Philo of Alexandria. – In: Negotiating Diaspora: Jewish Strategies in the Roman Empire. Еd. by J. M.G. Barclay. London and New York, 2004, 19-37. (Library of Second Temple Studies, 45).
[14] Hengel, М. The Zealots: Investigations into the Jewish Freedom Movement in tho Period from Herod I until 70 AD. London, 1989.
[15] Rives, J. B. Flavian Religious Policy and the Destruction of the Jerusalem Temple. – In: Flavius Josephus and Flavian Rome. Eds. J. Edmondson, S. Mason, and J. Rives. Oxford, 2005, 145-166.
[16] Belayche, N. Déclin ou reconstruction? La Palaestina romaine après la révolte de ‘Bar Kokhba’. – Revue des études juives, 163, 2004, 25-48. Срв. Colbi, P. A Short History of Christianity in the Holy Land. Jerusalem, 1965; Wilken, R. The Land Called Holy: Palestine in Christian History and Thought. New York, 1992.
[17] Дамянова, Е. Йерусалим като топографски и духовен център на мозайката от Мадаба. – В: Богословски размисли. Сборник материали. С., 2005, 29-33.
[18] Шамдор, А. Саладин. Благородный герой ислама. СПб., 2004. Срв. L’Orient au temps des croisades. Textes arabes présentés et traduit par A.-M. Eddé et F. Micheau. Paris, 2002.
[19] Grainger, J. The Battle for Palestine, 1917. Woodbridge, 2006.
[20] The Christian Heritage in the Holy Land. Ed. By A. O’Mahony with G. Gunner and K. Hintlian. London, 1995, p. 18.
[21] Keay, J. Sowing the Wind: The Seeds of Conflict in the Middle East. New York, 2003.
[22] Tessler, M. History of the Israeli-Palestinian Conflict. Bloomington (IN), 1994. Срв. Kailani, W. Reinventing Jerusalem: Israeli’s Reconstruction of the Jewish Quarter After 1967. – Middle Eastern Studies, 44, 2008, № 4, 633-637.
[23] Емельянов, В. Что делать с проблемой аль-Кудс – Иерусалима? В Москве отметили памятную дату, установленную 27 лет назад имамом Хомейни. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=57418&cf=, 8 октября 2007.
[24] The Christian Heritage.., p. 39.
[25] Kalian, М., S. Catinari, U. Heresco-Levi, E. Witztum. “Spiritual Starvation” in a Holy Space: a Form of “Jerusalem Syndrome”. – Mental Health, Religion & Culture, 11, 2008, № 2, 161-172.
[26] Elon, A. Op. cit., p. 71.
https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/choveko-pogledni-kam-ierusalim.html
