Поетът-революционер, Червеният генерал и Боевой не са чужди шпиони, а национални герои и бойци от европейската антифашистка съпротива
Звучи позорно за нацията ни, но е време да признаем: България е единствената страна в ЕС, толерираща сатанизирането на антифашистката съпротива през Втората световна война и охулването на национални герои, загинали в борбата срещу хитлерофашизма.
75-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров разпали нова вакханалия върху поета-революционер, тон за която даде и небезизвестният Георги Лозанов. По ирония на съдбата храненикът на комунистическия строй се оказа най-лютият враг на комунизма. Във водено от него телевизионно предаване чухме това уникално прозрение: „Никола Вапцаров продължава да е жертва на несъстоялия се у нас дебат за близкото минало…“
А гостенката му в студиото – работеща в Белгия интелектуалка, обяви Вапцаров за терорист, защото служил на чужда държава…
Друга задгранична интелектуалка – живеещата в Холандия Даниела Горчева, изля душата си във Фейсбук така: „Големи плачове днес за Вапцаров. Бил поет. И като е поет, защо не си е гледал поезията, а е станал терорист? Разстрелян е, защото е осъден на смърт от легитимен съд за тероризъм в полза на чужда тоталитарна държава по време на световна война. За разлика от ген. Луков, който е разстрелян от комунистически терористи по заповед на Москва, Вапцаров не е идеалист, а платен терорист…“
След като Фейсбук се взриви от възмущение, Горчева отговори още по-нагло на своите критици: „Който мисли, че Вапцаров не е терорист, е малоумник!“
Да казваш, че Вапцаров е терорист е равносилно на криминализираното във Франция твърдение, че „Маки“ (партизаните) са терористи.
Да пишеш, че поетът и неговите другари са осъдени на смърт от легитимен съд е равносилно на абсурдното за французите твърдение, че колаборационисткият режим и съдилищата на маршал Петен във Виши са легитимни, а избягалият в Лондон генерал Де Гол е предател.
Да величаеш ген. Христо Луков – ръководил Съюза на българските национални легиони (фашистка организация, свързана с нацисткия режим), е равносилно на недопустимото в Англия величаене на Осуалд Моузли – водач на Съюза на британските фашисти и националсоциалисти.
Луков и Моузли са идейни близнаци, готвени от Фюрера за гаулайтери в София и Лондон, но с различна съдба – генералът загива от куршумите на бойна група, а Моузли прекарва войната в лондонски затвор. Дали днес в Англия има дори един човек, смеещ да нарече терористи съдиите, тикнали в килия английския фашист?
Вапцаров е част от световния антифашистки фронт, който е победител във Втората световна война. Сътрудничеството му с разузнавателните служби на СССР е толкова легитимно и морално, колкото героична е агентурната работа за британското разузнаване на антифашистите в Холандия, Франция, Белгия, Норвегия и Дания.
Но никой в тези държави не нарича терористи диверсионните групи, нападащи хитлеристки конвои. По логиката на Лозанов и Горчева, терористи са британските и норвежките командоси, които през 1943 г. взривяват германски завод за тежка вода, необходима за направа на ядрена бомба.
Няма никаква разликата между френските, белгийските, холандските, норвежките и датските партизани, много от които са комунисти, и българските партизани в Балкана и бойните им групи в София. Всички те са войници на нелегалната армия в окупирана от нацистите Европа и заслужават държавни почести, а не обругаване на имената и делата им.
За да потуши партизанското движение, кабинетът на Богдан Филов формира жандармерия, в състав от 40 000 главорези, специално подготвени за борба с „шумкарите“. С указ на Борис III влиза в сила мракобесният Закон за защита на държавата и антисемитският Закон за защита на нацията. По първия са съдени стотици антифашисти, под ударите на втория попадат хиляди евреи. Само тези два закона са достатъчни, за да определим монархическата власт като фашистка.
Вапцаров е само едно от окаляните имена на разстреляните в Гарнизонното стрелбище. Нацията ни е в дълг и към забравените герои от „Тихия фронт“. Те не са чужди шпиони, както ги анатемосва българската десница, а участници във въоръжената битка срещу хитлерофашизма. Генерал Владимир Заимов предава на съветското разузнаване ценна военна информация за положението по българо-турската граница и за военните планове на Анкара. В деня на гибелта му съветската артилерия по целия фронт замлъква за една минута в негова чест. Посмъртно получава звездата на „Герой на Съветския съюз“, както са отличени с военен кръст екзекутираните от Гестапо агенти на британското разузнаване в Париж.
Телевизионният канал „Дискавъри“ излъчи няколко документални филма за французи, скочили с парашут в окупирана Франция, за да предават информация като агенти на МИ-6. А членовете на нелегалната група „Проспер“, на която тогавашният британски премиер Уинстън Чърчил заповядал „да подпали Европа“, днес са национални икони във Франция.
„Дискавъри“ не ги нарича терористи и чужди агенти, както българската десница клейми Вапцаров и генерал Заимов. Във френската история под името „Проспер“ са изписани имената на антифашисти, жертвали живота си в битката срещу „кафявата чума“.
За ген. Заимов все още няма такъв филм. Както няма и за д-р Александър Пеев и другарите му Иван Владков и Емил Попов, разстреляни в Софийския централен затвор на 2 ноември 1943 г. От групата на д-р Пеев (с псевдоним „Боевой“) оцеляват само генерал Никифор Никифоров (с псевдоним „Журин“) и царският дипломат Янко Пеев (с псевдоним „Тан“).
Пеев е пълномощен министър в Тирана, Кайро и Токио и предава на братовчед си д-р Пеев информация за военните планове на имперска Япония. За разузнавателната дейност на Никифоров и Пеев в армията и дипломацията се знае обидно малко и то по вина на Москва, която много след смъртта им признава техните заслуги.
Когато на стрелбището искат да завържат очите на д-р Пеев, той отказва с думите: „Аз съм офицер. В три войни съм гледал смъртта в очите!“
Капитанът повторно го моли, тъй като войниците не могат да го гледат в очите. Тогава Пеев се обръща към строения взвод и сам командва разстрела си.
Този разтърсващ епизод не заслужава ли филмиране от „Дискавъри“? Защото, служейки на обща кауза и воювайки под общ флаг, д-р Пеев в София и агентите на МИ-6 в Париж са разузнавали за съюзниците СССР и Великобритания.
В България историята на Втората световна война е изопачена, лъжата триумфира като истина, а героите са обявени за предатели. Затова през 2016 г. влязох в законодателна война с десните депутати Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Тримата предложиха да се забрани проповядване на комунистическа идеология, а изтъкването на червената звезда да се наказва със затвор. Позовавайки се на европейската практика, на 9 март м.г. предложих точно обратни законови промени, наказващи със затвор до 3 години или глоба до 5000 лева оспорването на антифашистката борба…
Вярвах и продължавам да вярвам, че подобен закон ще прекрати гаврата с паметта на убитите партизани, ятаци, ремсисти, разузнавачи, политически затворници и концлагеристи в периода 22 юни 1941 – 9 септември 1944 година. Така страната ни ще последва примера на европейските държави, в които омаловажаването на антифашизма е наказуемо деяние.
Изобщо нямам илюзията, че мога да спечеля тази война. Но някой трябва да окаже открита съпротива на тайните почитатели на Хитлер и Борис III, разстреляли за втори път поета-революционер, Червения генерал и Боевой. Примирението и мълчанието пред апологетите на фашизма е също престъпление.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ
Вестник „Уикенд“ http://afera.bg
