Изхождайки от горното, нашият изследовател Димитър Табаков в статията “Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците” (88) разобличи като фалшификатори на българската история цяла група такива лица, сред които – акад. Иван Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова – Златанова, Т. Цанкова – Петкова, П. Тивчев, проф. Василка Тъпкова – Заимова*. В заключение Табаков определя проф. Василка Тъпкова – Заимова* като “една от най-наглите славяно-маниачки” и фалшификаторки на българската история и призовава БАН да отнеме на всички горни лица академичните титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като и БАН е окупиран от “еничари” и ръководители с чуждо етническо самосъзнание!…
При преводите и трактовките Хунската империя и Българската империя, както и държавата Стара Велика България се представят от “редакторите” (разбирай комунистическите цензори) като “Хунски съюз”, “Първа българска държава”, “племенен съюз Стара Велика България”. Книгата на лорд Стивьн Рънсиман е преведена на български съответно като “Първата българска държава”, независимо, че на английски изрично е употребен израза “империя”.
Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като – “черковно-славянски език”, “старо-славянски”, “славяно-български”, “българо-славянски”, “славянски език”, “славянска азбука”, “книжовно-славянски език”, и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение.
В същност във всички тези случаи става въпрос за “старобългарски език” и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. (54, 55) и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в “глаголица” и “кирилица”. Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават “славянска азбука”, а “старобългарска” и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език.
То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото “се претопил в славянското море”. И къде е това “славянско море” след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 15% от съвременните българи (56). В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338 г.). “Анонимният РаВенски Космограф” (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове “само българи живеят” (38)!!!…
Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! Това даде възможност на българските им слуги и клакьори да говорят за “езикови остатъци и език на първобългарите” (5) и че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Петър Добрев (41) дори обяснява в захлас как бил разчел и разгадал “езика на Аспаруховите българи” с изсмукани от пръстите си доказателства!… Същото прави и Веселин Бешевлиев (5). Истина , е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак “да изчезне”. Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало.
Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и “историци”. Отродяването и националният нихилизъм на някои “космополити” от другата страна, доведоха до абсурди, като например да се твърди, че Кирил и Методий “не били българи, а византийски шпиони”. Ако развием тази мисъл вероятно са шпионирали за да ни вземат азбуката?! Това просто няма да го коментирам – облъчените от Чернобил са много, а за психопатите-политолози и социолози си има специални заведения!…
Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889 г.).
Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев (86), и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Така или иначе това е работа за една отделна студия или монография. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях.
1. В 1825 г. в манастира “Зограф” (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези “подпалки”);
2. В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);
3. В манастира “Св.Наум” на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;
4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;
5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;
С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли – “Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете…”
Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Преди време беше съобщено, че някакъв “психично болен” бил проникнал уж случайно в книгохранилище в Русия, където се съхранявали старобългарски ръкописи и ги залял с киселина. По-късно пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петербург и май пак изгоряха български книги. Има и поспециални случаи. На 09.09.1944Г. в България пристига специалният пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) “другаря” Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отговорните другари.
1. Да ликвидира министрите, регентите и депутатите от Народното събрание.
2. Да събере и унищожи старобългарски книги на глаголица, исторически книги и религиозна литература в това число и книгите и беседите на Петър Дънов.
3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и да репресира последователите му.
Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си на палач. Той организира ликвидирането на правителството и депутатите на България (с две картечници в една изровена от бомбите яма на Централни гробища в Орландовци); организира унищожаването на осем вагона старобългарска литература, но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото пророчество на фатима се казва – “Да се Внимава да не бъде убит един епископ в бяло от България!”). Дънов, предусещайки края, сам взима решение да напусне физическото си тяло и за да предпази българите от лоша карма!
По-късно “другарите” от КДС и МВР по указания от Москва провеждат няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови “неудобни” български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в. – 221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207 г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и “противоречали на официалната китайска история”. По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за “варварин)”.
По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет – “кочевь/е” (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и “хуманитарни операции” доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!…
ЗАЩО ТРАКИТЕ “ИЗЧЕЗНАХА” ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?
Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките “изчезнаха” от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинските концепции “изчезваха” от историята. Тази руска теория за “изчезналите” народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – “Има народ – има проблем, няма народ няма проблем”. В по-ново време проводници на тази теория в Русия са – С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други (91). Естествено сред “изчезналите” народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да “изчезнат”, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!
Траките според Херодот били най-многобройният народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков (1), проф. Василка Тъпкова-Заимова* (1) и особено акад. Димитър Ангелов (2) се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били – “романизирани и елинизирани”; “етническото им съзнание било променено”; “траките се претопили”; “провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили”; “на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV в.”; “в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано”; “траките били подложени на асимилационни процеси”; “антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава”; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори – чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще траките започват да се “изпарявали да “изчезват”, защото така са наредили отгоре!
Тази политика на заличаване на важни раздели от българската история се следва не само от руски и български автори, но също и от редица чужди автори – гърци, французи – Франсоа Шаму (23) и др. В редица исторически атласи и учебници, издавани в чужбина, почти нищо не се споменава за траките и те почти винаги са изместени от изкуствено доминиращата и яко фалшифицирана и напомпана (напудрена) гръцка история. Избягва се да се говори за предгръцкото население трако-пелазги, и че гръцките ахейски и дорийски племена се появяват като пришълци на Балканите едва в края на II хилядолетие пр.Хр. Голяма част от културата и цивилизацията на елините по същество е заимствана от Тракия и Крит.
Траките и пелазгите са имали писменост далеч преди да се появи гръцката писменост. Орфей, Евмолп, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел, Езоп, Тукидит и много други са с тракийски произход, но навсякъде гърците са ги обсебили и ги представят като гърци! фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните “редактирания” и преписи на Омировия епос (13, 14). Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят (14, 18, 19). Това, че траките и древните македонци (тракоилирийци) били “изчезнали” през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си “Десетте лъжи на Македонизма” (34) и “Българите и Александър Македонски” (33) твърди, че древните македонци били “гръцко племе” и че нямали нищо общо със съвременните македонци.
Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина “Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си”!… Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос. Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си “Десетте лъжи на Македонизма”, Димитров дава копие от български надпис на цар Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като “цар на Българи и Ромеи”. Надписа е открит през 1997 г. на каменна плоча в българска църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров. Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация във в. “Македония” а след това се отметна и каза, че е оригинален. Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!
 |
| Божидар Димитров |
Същият Божидар Димитров се обяви и категорично против експедициите на проф. Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров ги обвини, че под предлог че търсят “потъналия Ноев ковчег”, всъщност правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е чел “Библията” и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба “Титаник” и е човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!
КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТОРИ, ТОТАЛИТАРНИ ЦЕНЗОРИ И “ИСТОРИЦИ” В ПЕРИОДА 1944-89 г.
След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историка Стефан Чурешки – “…Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени… На мястото на старите аристократични професори и доценти, 6 университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера…
Освен това новоизлюпените “учени” с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става”. (20) По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г., секретар на ЦК на БКП 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов. При прегледа на документи и архиви (20, 65, 22, 8) прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като – Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара
Йосиф Пинкас*, Самуел франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП! Тези “български историци” пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки (20). Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, Х и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите – “историци” с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците – проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков. фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологиятау рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите “историци” са категорични за това и дори залепят съответния етикет “монархофашизъм”! фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини – Дуче*.
Думата идва от латинското “фашио” (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното, твърде вероятно е да се окаже, че “първия фашист” може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!… Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на “фашизъм” имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Жельо Желев {“фашизмът”) за появата на известни аналогии между “фашизъм” и “комунизъм” (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и “глобализма” (“Новия световен ред ” или “Рах Атепсапа”)!…
Но да се върнем пак към българската история. Неотдавна г-н Алберт Бенбасат** в статията си “Цензурата – анатомия и начин на употреба” (в. “Про&Анти” 24-31.05.2001 г.) се жалваше, че през тоталитаризма в България имало цензура. Правилно, г-н Бенбасат, имаше цензура и сега я има благодарение на вас.
сп. „Авитохол”, кн. 20-21/2002 г.
Проф. Крум Балтаджиев
