Всичките разочарования, които изпитваме, са резултат на нереалистичните ни очаквания, предхождащи съответните събития. Когато разочарованията станат перманентни, тоест системни, те ни вкарват всъстояние на постоянна неудовлетвореност, често водеща някои индивиди и до отчаяние. Ако не смего правили инцидентно преди това, здравият смисъл изисква да се позамислим върху въпроса “Защо е така?”.
Всеки от нас си изгражда някаква представа за света, която в детството наричаме свят на мечти и фантазии. Само с уговорката, че когато ние самите сме децата, си вярваме, и едва когато порастнем класифицираме детския си свят някъде в сферата на приказките, въздушните кули и пясъчните замъци. А новата си, “зряла” вече представа, считаме за еталона на съвършенството, в синопсиса на заобикалящото ни. И почти никой не се сеща, че когато множество пъти – и то по различни поводи – биваме разочаровани от случващото се около нас, независимо дали ни засяга пряко или само косвено,това всъщност е крещяща индикация, че представата ни за света се разминава значително (а в многослучаи и критично) от обективните реалности около нас.
Ситуацията е съпоставима с наблюденияв оптична система (напр. микроскоп): ако предметната масичка не е във фокалната равнина, най-вероятно ще видим двоен образ; трябва да задвижим масичката докато двата образа се слеят, тоест,до попадане във фокус. С други думи, когато нашата представа за света се разминава значително отреалния образ, трябва да направим нещо, за да я коригираме – идеално погледнато, да я съвместим100% с обективната картина на заобикалящата ни действителност. Инак ни чакат още много проблемии разочарования.
Ако приемаме горните съждения поне за възможни, възниква въпросът: как да се убедим, че и ние живеем в измислен свят? Ами това всъщност е много просто – допуснете, че и вие сте жертва на нечия пропаганда, допуснете, че сте обработвани денонощно в продължение на години от масовите медии, които са послушни проводници на тази пропаганда, и това е всичко. Мога да ви споделя, че от моята камбанария едни ужасяващи 90% от хората в “развитите страни” са в тази ситуация.
Тъжната ирония е в това, че даже когато огромни маси протестират или вдигнат бунт и пр., даже тогава те не го правят защото имат реална представа, а реагират от ярост против несправедливостта спрямо тях, породена от някакъв вторичен фактор – някой или нещо, обвинени за мизерията. Масата търси промяна,но обикновено няма обоснован образ на тази промяна и в резултат почти винаги се задоволява от конкретни, типично незначителни отстъпки, които статуквото прави. След което – козметичните промени докарвайки успокоение – всичко си продължава по старому.
И така, докато назрее ситуация, която само коренна промяна на системата може да тушира – за което, обаче, се изисква една значителна част от обществото да е узряла, като поне:
1) след няколко инкрементални корекции на индивидуалния си оптичен образ една значителна част от интелигенцията ревизира становището си по отношение наситуацията в страната, вкл. собствените си място и роля, и
2) има ясна и широко подкрепена концепцияза това, какво следва; тоест наличие на доктрина – в нашия случай за новата, съживената от настоящатакома България.
От нашата гледна точка, доктрината ЗАЕДНО, която преди време предложихме /1,2/,просто чака съвместяването на раздвоения образ в съзнанието на съвестните българи…
Следизборни радости и мъкиПреди изборите множеството нови “граждански сдружения”, “нови партии”, съюзи, движения ипр. тръгнаха да агитират за “промяна”, “реформи” и обединение в името на тия “нови инициативи”.
Независимо от това, дали бяха спонсорирани от хора/организации/ партии в сянка, или бяха истински народни образувания, всички те страдаха от един недъг: целяха се шепа конкретни реформи.
Необходимо и достатъчно е само да ни вълнува и интересува…
Концепцията бе “Нека се обединим и постигнем две-три конкретни цели сега, а системата ще променяме по-нататък!”. Този сценарий в нашия опит датира с давност около 20 години, наблюдаван директно в няколко европейски държави, и той не само теоретично, но и доказано на практика не води до нищо.
И поради това не оправдава отклоняването на вниманието от главната цел – промянана цялостната социо-политическа система като единствено лекарство за терминално болния пациент наречен Номенклатурокрация /3,4/.
При тази обстановка Дисидентското Движение ЗАЕДНО призова към протестен вот, както и при президентските избори /5,6/.
Очевидно, отказът ни да подкрепим която и да е от “новите” формации, не може да бъде причината всичките тези да се провалят.
Сега остава – след анализиране на резултатите – те да си извадятсъответните поуки. Може пък и да се запитат “А дали наистина е възможно да не познаваме реалноститев света – всичките реалности?”.
Хомо сапиенс се характеризира с една важна черта – учи се непрекъснато,докато живее. Е, поне тези индивиди от вида, които четат печатното слово…РезултатитеВ Табл. 1 по-долу са приведени най-съществените според нас резултати от парламентарните избори проведени на 26.03.2017 г.
Всички останали цифри са от вторичен интерес: съгласно обявените нашицели, задачи, стратегия и логика, те няма как да повлияят благотворно живота на българите, ощепо-малко да реанимират България.
В каквато и форма да се преконфигурира Народното събрание иизпълнителната власт, социо-политическата система като цяло си остава непокътната и механизмитев нея ще продължават да действат точно както и досега.
Табл. 1: Обзор върху най-важните резултати от парламентарните избори на 26.03.2017 г.
Категория Брой Избирателна активност (%) Дял (%)ИЗБИРАТЕЛИ ОБЩО 7 004 358 100.00 -ПОДАДЕНИ ГЛАСОВЕ 3 682 151 52.57 100.00
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ 293 423 – 7.97“Не подкрепям никого” 87 850 – 2.39
Ето какво показват данните изнесени от ЦИК /7/ (виж Табл. 1):
1) Избирателната активност е била само 52.57%. Това е спад с 3.64% спрямо изборите за президент преди 4 месеца. Разбира се, тук трябва да допуснем, че в цифрите няма “мъртви души”, нямафалшификации (като напр. гласуване повече от един път ) и пр.
2) Броят на недействителните (включително и “невалидните”) бюлетини е около 300 000 (почти8% от всички подадени гласове).
3) Броят на “неподкрепящите никого” е около 88 000 (2.4% от всички подадени гласове).
4) Сумарно броят на обявилите се по този способ за противници на статуквото е над 380 000,тоест 10.36% от всички гласували. Това прави 2% увеличение спрямо последното предишно упражнение пред урните.
5) Ако приемем, че статистиката се запазва без съществени промени и всред негласувалите,следва, че несъгласие със статуквото се изразява от около 725 000 българи.
Ако пък приемем, че всички негласували са си спестили времето поради увереността им, че няма смисъл да гласуват, понеже нищоняма да се промени, то това се транслира в несъгласие със статуквото от страна на около 4 050 000души.
Да не говорим, че поне от преди около сто години Ярослав Хашек го е обявил като обективна закономерност, чрез пророчески мъдрите думи на (уж глупчото) добрия войник Швейк “Трябва нещо да се промени, за да си остане всичко по старому”…
С изключение на спонсорираните от “Воля”, които – засега поне – изглеждат просто да са креатура на ГЕРБ (илиобщите им спонсори зад кулисите)
Ако оприличим съвкупно тези механизми на един воденичен камък завързан за шията на плаващ в морето великан, който с последни сили се държи над водата, няма да сме много далеч от истината.
Горното води до генералния извод, че към момента в България и в чужбина има поне някъдемежду 700 000 и 4 000 000 български граждани, които искат коренна промяна, и които не се страхуватда го изразят чрез гласуването (или негласуването) си, нито пък са изпаднали до положението дапродават гласа си. С други думи, “ножицата” (теоретическият диапазон, в който попадат несъгласните)се е разширила чувствително, в сравнение с предходните избори.
Въпреки че засега разполагаме само с две точки въввремето, тази графика поставя началото на трасиране на тези параметри, което ще правим в бъдеще, за подпомагане на визуалното възприятие на тези важни явления – надеждата ни е, че все повече български граждани съставляващи мълчаливото морално мнозинство ще схванат реалностите на българската катастрофа и ще излязат от пашкулите си.
Еволюция на избирателната активност и активно неодобряващите статуквото.
Изкушени сме – макар засега разчитайки само на две точки, както и по-горе – да построим и графикана потенциалния обхват на “мълчаливото морално мнозинство”.
Като цифров израз тезидиапазони в първо приближение са съответно 600 000 – 3 600 000 за изборите през 2016 г., и 700 000- 4 000 000 за тези през 2017 г.
Ще продължаваме да следим развитието на тези параметри, ощеповече, че – както вече се декларира по-горе – избори се очертава да има все по-често. Надяваме се,че – така визуализирана – тенденцията на нарастване на масата от недоволни българи, която наричаме“ мълчаливото морално мнозинство”, ще поотвори очите на поне част от него, ще го стимулира да сеактивизира, така че то да престане да бъде мълчаливо, да излезе от черупката си и да се присъединикъм революцията.
Развитие на недоволството. Медианата е средната точка между минимума и максимума на броя гласоподаватели, потенциално противници на статуквото.Графиката показва позицията на медианата на теоретическия диапазон (обхват) на недоволството, според официалните резултати от изборите през 2016 и 2017 г.
Долната границана диапазона се определя от реално изразилите несъгласие със статуквото в режим на участие вгласуването, а горната граница е лимитирана от сумата от негласувалите и изявено несъгласните.
Когатотези общо 3 до 4 милиона души прогледнат и решат, че искат коренна промяна като единствения изходот безизходицата на нацията, българската катастрофа де факто ще приключи: вътре в един мандат наНародното Събрание прокарването на Програмата ЗАЕДНО е реализуемо и осигуряващо преход къмистинска пряка демокрация, национална независимост и ликвидиране негативите на “бизнеса наречен политика”.
ИзводиВсеки, който към този момент няма ясни изводи, просто трябва да започне да чете отново, започвайкиот самото начало.
Библиография:
1. www.zaedno.mobi
2. Ivan D.; Bulgaria, terra europeansis incognita; ISBN 978-954-91584-3-4; Dukaty; 2010.
3. I. Daraktchiev; Nomenklaturocracy or what exactly was Orwell right about; https://www.academia.edu/4439386/. На някого може да му хрумне – освен всичко друго – че това резюме на изборните преживелици е вероятноединственият полезен и смислен резултат от изхарчените милиони на българския данъкоплатец. Няма да възразя!
4. www.zaedno.TV
5. И. Даракчиев; Въпрос за 1 000 000 $ – “Какво ще се промени след като отминат изборите за президентна Република България?” (подсказвам съвсем мъничко: “Нищо!”); https://www.academia.edu/29587035/.
6. И. Даракчиев; “Забравените протести и незабравимите избори”; https://www.academia.edu/31991919/.
7. http://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html.
8. И. Даракчиев; “За възторженото начало на поредния дълъг национален махмурлук”; https://www.academia.edu/30078526/.
9. ПРОГРАМА на национално движение ЗАЕДНО; http://zaedno.mobi/Zaedno/Nacalo_files/111222333.pdf.
10. И. Даракчиев; Програмата на ДД ЗАЕДНО – единствената Национална Доктрина за България: размишления върху изобилието от “национални доктрини” и “национални стратегии” като способ задефокусирането на нацията; https://www.academia.edu/29482364/.
11. И. Даракчиев; Основните икономически съображения предопределящи предстоящата революцияв България; https://www.academia.edu/8735447/.
12. I. Daraktchiev; The Revolution within Democracy; https://www.academia.edu/5804006/.
Ivan Daraktchiev
