Пат Бюканън: “Войната в Сирия е тяхна, не наша”
“Поражението, което претърпя политиката на САЩ в Сирия, днес е на показ. Натовският ни съюзник Турция и подкрепяните от САЩ арабски бунтовници този уикенд нападнаха нашите най-ефективни съюзници срещу „Ислямска държава“ (ИД) – сирийските кюрди.
По-рано през август американски самолети заплашиха да свалят сирийски самолети над Хасаке и нашият командващ силите ни във войната в Ирак и Сирия генерал-лейтенант Стивън Таунсенд отправи предупреждение към Сирия и Русия срещу каквито и да било допълнителни въздушни удари около града. Кой даде право на ген.
Таунсенд да заплашва, че ще сваля сирийски или руски самолети в Сирия? Кога Конгресът одобри американската война в Сирия? Или конституцията сега не работи?
Това, че затъваме в гражданска война, в която понякога изглежда, че се бием и от двете страни, е принос на некадърната външна политика на Барак Обама-Джон Кери и отдръпването на Конгреса, който отказва да назове по име нашия истински враг или да разреши задълбочаване на нашата намеса.
Изглежда Конгресът ни отново абдикира от своите права при война. Помислете за силите, които са превърнали Сирия в костница с 400 000 загинали и милиони ранени, осакатени и прокудени. От едната страна са режимът на Башар Асад и неговите съюзници – „Хизбула“, Иран и Русия. Дамаск купува оръжията си от Москва и даде на Русия единствената военноморска база в Средиземно море. И Владимир Путин защитава неговите интереси и стои сред неговите приятели.
За Иран алевитският режим на Асад е стратегическа връзка в шиитския полумесец, който води от Техеран през Багдад до Дамаск и Южен Бейрут до ливанската граница с Израел. Ако Сирия падне в ръцете на сунитските бунтовници, ислямисти или демократи, това би означавало стратегическа загуба за Русия, Иран и „Хизбула“, поради което всички са инвестирали толкова много време, кръв и пари в тази война.
Ако те тръгнат да губят Сирия, Асад, Иран, “Хизбула” и руснаците най-вероятно ще намалят интензитета на боевете. И ако сме решили да водим война, за да ги развенчаем, ще се окажем с такива фактически съюзници като ИД и Фронта ал-Нусра, един филиал на „Ал Кайда”. Обмисляли ли са това ястребите, които искат от нас да вземем на мушка Асад?
Американският народ никога няма да поддържа такава война в компанията на такива съюзници, с нейните рискове от ескалация, за да бъде отстранен Асад, който, каквото и да си мислим за него, никога не е тероризирал американци или застрашават американските жизнени интереси. Преди години Асад отхвърли искането на Обама да предаде властта, след това не зачете “червената линия” на Обама срещу употребата на химически оръжия. Той няма да се оттегли, защото някой президент на САЩ му е казал, че трябва да си ходи.
Що се отнася до сирийските кюрди (YPG) те са запечатали голяма част от границата с Турция и пробиват с бой пътя си все по-близо до Рака, столицата на халифата на ИД. Но това, което въодушевява американците, разтревожи турците. YPG не само изтласка ИД от граничните градове по целия път до Ефрат; това лято, с американската подкрепа, те прекосиха реката и взеха Манбидж.
Турският страх е, че сирийските кюрди ще свържат техните анклави източно от Ефрат с техния анклав западно от реката и ще създадат държавица, което може да даде на кюрдите в Турция привилегировано убежище, от което да продължат своята 30-годишна борба за независимост. Ако, когато войната приключи в Сирия, YPG държи под контрол всички гранични територии, Анкара ще бъде изправена пред дългосрочна екзистенциална заплаха от разкъсване.
След скорошните терористични атаки срещу страната му турският президент Реджеп Тайип Ердоган призна, че ИД е чудовище, с което той не може да живее. Поради което миналия уикенд той изпрати танкове и арабски войски да изтласкат ИД от сирийския граничен град Джараблус. Сега турските войници и техните арабски съюзници се движат още по на юг в Сирия, за да изгонят кюрдите от Манбидж. Джо Байдън, когато посети Турция, каза на кюрдите да напуснат Манбидж и да отидат обратно отвъд реката.
Как САЩ ще защитават своите интереси, докато избягват по-дълбоко участие в тази война? Първо, като признаят, че ИД и Джабхат ан-Нусра са нашите основни врагове в Сирия, не Асад или Русия. Геостратезите може да бъдат ужасени, но Доналд (Тръмп – бел. ред.) може да го приеме за правилно. Ако руснаците са готови да се борят, за да смажат ИД, за да спасят Асад, да заповядат.
На второ място, като се противопоставят на всяко отстраняване на Асад, ако и докато ние сме сигурни, че няма да бъде заменен от ислямистки режим. Трето, трябва да уверим турците, че ще продължим да държим кюрдите източно от Ефрат и няма да подкрепим кюрдска национална държава, която включва каквото и да е отцепване на територия от Турция.
Най-добрият и най-мъдър курс на Америка е да се спре това клане, което убива хиляди сирийци на седмица, да използваме нашите сили координирано с някои и всички съюзници, за да бъдат унищожени Фронта ал-Нусра и ИД, да държим кюрдите и турците отделени, да осъществим примирие, ако можем, и след това да се изтеглим. Това не е нашата война.”
БГНЕС
Прочети още на:
