Цитати от книгата БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (Паралелната власт срещу българите, България и православието)
[стр. 77] „Гръцката държава и гърците може всичко да правят и много неща да измислят, но две неща не могат да направят.
Първо. Няма как да заличат, да преиначат историческите извори, за това как е протекла мисията на апостол Павел в Атина и Коринт. Той е посрещат така от тях, от т.н. „елини“, че се стига до пълен провал на мисионерската му дейност. След разочарованието си от провала на неуспешната си мисия апостол Павел отправя своето Послание до филипяните. То е отправено до църковната община на Тракийския Филипопол, а не до жителите на Филипи/Кринидис. Завръща се в земите на езичниците. След две години предприема нова мисия. И при второто му пътуване апостолската му дейност в страната на т.н. „елини“ среща силното им противодействие. Животът му е застрашен и от тамошното юдейско население. Принуден е да се завърне в Троада по речен път през Македония. Тук, сред трако-българите/македонците апостол Павел създава първите християнски общини.“
[стр.136] „В една и съща 858-ма година, в Рим на папския престол стъпва Николай І, един от най-енергичните църковни глави. През същата година в Цариград е избран за Патриарх Фотий, един от най-даровитите и образовани хора на своето време. При избирането на Фотий се открояват ясно политически мотиви. Неговото избиране е в разрез с каноните, тъй като Фотий е бил светско лице (дворцов секретар) и се налага в разстояние на няколко дни да приеме посвещение в духовно звание и да премине всички степени на йерархията.196 Логично е да се приеме, по това време, вече век след като хазарите са приели юдаизма за своя религия, че тя е навлезнала в обществото. От източниците не става ясно как хазаринът Фотий става дворцов секретар, за което ще стане дума.“
[стр.147] „Навлизаме в още по-голямо историческо „тресавище“. Тресавище, заложено, по думите на Асен Чилингиров, чрез „манипулации с историческите извори, извършени по нареждане на византийския император Константин VIII Багренородни (913-959). По негово нареждане се унищожават без изключение всички исторически книги от предишните столетия и се заменят с новосъчинени, представящи събитията с определени тенденции. А тези ръкописи от своя страна се заменят през XV и XVI век с нови и съответно „допълнени“ ръкописи, съставящи основата на цялата поредица „исторически извори“ от т. нар. „Бонско издание на византийските извори“, излязло в течение на целия XIX век.“218
[стр.149-150] „Отстраняването на Теодора и възкачване на престола на 16 годишния Михаил ІІІ, още несъзрял за император, е последвано от друго много важно събитие. Това е изборът на патриарх. Посочихме по-горе, че през 858, в една и съща година, на папския престол в Рим сяда Николай І, а в Константинопол Фотий е избран за патриарх. И двамата ги представят за умни, упорити и амбициозни личности. Но има нещо, според каноните, което не е както трябва. Видяхме че Фотий е светско лице и той за няколко дни „изминава“ пътя на духовник, за да може да стане/избран за патриарх. Този факт не бива да се подминава. Той е многозначителен и говори, че Патриаршията в Цариград е на верижка от недуховни противохристиянски сили.“
[стр.150] В хода на проправяне път през историческото тресавище, не случайно се „появяват“ братята Кирил и Методий. Това е една сериозна опорна точка в движението ни в търсене истината за историческите процеси от тези години. Първо. За събитията свързани с това, какво е ставало около българския владетел и висшата българска аристокрация; Второ, въпросите около приемане на Канона/покръстването; Трето, за създаване и разпространение на българската писменост; Четвърто, за събитията, свързани с постигане от враждебни на българи и руси сили разбиване на тяхното единство.
Тези процеси са взаимно свързани и дори синхронизирани. Да се постараем да надникнем в тях, движейки се последователно през годините.
Когато става изборът на Фотий за патриарх, Св. св. Кирил и Методий са на мисия сред българите, която е описана и анализирана от Кина Къдрева. „Всъщност най-първо – още със създаването на азбуката на съвременния тогава говорим български език през 855 г., двамата братя започват своята просветителска мисия именно всред българите, и това е т.н. Брегалнишка мисия, за която кой знае защо не се говори в съвременната ни история. Брегалнишката мисия на Двамата братя е от изключително значение. Тя не е византийска мисия, а тяхна лична мисия за разпространение на християнското учение на български език. Тя започва от 855 г. – със създаването на азбуката, и продължава до 859 г. когато е прекратена.“224
[стр.151-153] „При вглеждане внимателно в събитията се вижда, че между българския цар и Константин Философ е имало връзка. Видна е „политическата необходимост България, вклинена между двете християнски империи, да се християнизира, за да се изравни с тях и да не търпи религиозна, а оттам и политическа зависимост, не е нова за Борис,… И не случайно създаването на азбуката и преводите на български език като подготовка за християнизирането на България съвпадат със заемането от Борис на престола, което става в 852 г.“225 Затова, логично е да се приеме, че за Кирил и Методий, тази „тяхна лична мисия за разпространение на християнското учение на български език“, е тясно координирана с българския владетел.
Византия не гледа никак спокойно на провежданата от Двамата братя Брегалнишка мисия. Предприема дипломатически ходове. Освещава българските книги, написани на българската азбука. Това е първото освещаване на българската азбука! Предприема следващия ход. За да прекрати Брегалнишката им мисия, изпраща Кирил Философ на мисия при хазарите. Тръгвайки, той взима и брат си Методий. Така, Брегалнишката мисия на братята, продължаваща четири години, е прекъсната. Не случайно това става с избирането/назначаването на новия патриарх в Цариград.
За времето до нейното прекъсване могат да се посочат няколко неща, включително и такива, за които „не се говори в съвременната ни история“. Първо, че Двамата братя по собствена инициатива преди 855 г. създават азбуката на български език. Несъмнено те са имали на нещо, върху което да „стъпят“, на някаква писменост от нашите предци. Създават я по собствена инициатива, „понеже според най-близкия ученик на Кирил – Климент Охридски „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин. Не коментирам – посочва Кина Къдрева – защо и откога това изречение, обозначаващо българския произход на Двамата братя, така старателно се подминава, крие и трие. Явно не случайно и не в български интерес.“226 Второ. Мисията, „тя не е византийска мисия“, както се внушава, а „тяхна лична мисия“. Трето. Братята, отивайки на Брегалнишката мисия, много добре са знаели къде отиват, за което са се готвили. Християнството сред българите в района е пуснало дълбоки корени. Това е пространството на Юстиниана Прима, важен църковен, административен и военен център. Юстиниан І основава този център през VІ век в родното си място. Все още съществуват спорове за точното му местоположение. Едно е несъмнено, че Ведериани се намира в района, където тече река Брегалница, извираща от Малащевската планина, и се влива във Вардар. Първа Юстиниана или Юстиниана Прима става названието на архиепископския център, обхващащ днешното географското пространството – Македония, дори и прилежащи географски пространства. Четвърто. Цялата територия, където братята водят проповедите си, получили названието Брегалниш ка мисия, се намира в рамките на българската държава след освобождаване на Изконната Родина, във войната от 681 г. на Цар Аспарух с Рим. Пето. Нелогично е Брегалнишката мисия на братята да се разглежда изолирано от политиката на българския владетел, чието седалище е във Вишиград, откъдето внимателно наблюдава южните земи, земите на Изконната Родина. Той често и пребивава, заедно със ставката на своята войска, в изнесената си резиденция Плиска. Наследилите го български царе я изнасят в Преслав.
Видяхме, че Фотий, една година, след като е избран/направен патриарх, за да прекъсне Брегалнишката мисия, изпраща през 860 г. Кирил, който взима със себе си и брат си Методий, на мисия при хазарския хакан в Крим. На път те се спират в град Херсон, на западния бряг на Кримския полуостров. Тук Кирил и Методий откриват мощите на ученика и сподвижника на Свети апостол Павел – Климент – епископ Сердикийски. Той става един от първите епископи/папи след Свети Петър, под името Климент I Римски. Мисията на братята през 860 г. е успешна, противно на това, което казва Кьостлер – че се проваля. Дали само заради нейния успех – проповядване на христовата вяра сред хазаирте, един конгломерат от етноси с основно ядро тюрки, обединявани от юдейската религия – през 861 г. мисията им е прекъсната. Вероятно след прекъсване на мисията, Асколд „събрал голяма войска и разбива хазарите“.
През пролетта на 863 г. братята Кирил и Методий вече са на мисия във Великоморавия. Тази мисия на Братята е разгледана в българската историография, с всичките въпросителни около нея. Кина Къдрева подхожда към нея със стремеж за обективното ѝ осветляване и анализиране. Нейните изследвания са старателно подминавани от професионалната, т.е. официалната българска историческа наука и по-конкретно от кирилометодиевистиката. Кина Къдрева повдига ред въпроси.
Внушава се, че Константин-Философ и Методий с азбуката на българския език, определяна от езиковедите-слависти като „славяно-българска“, по замисъл изпълняват не българско, а славянско покръстително дело. Кина Къдрева повдига въпроса: „Но дали е така?“ Тя поставя ред въпроси: Защо Братята започват първо с Брегалнишката мисия; За прекратяването на мисията; За дипломатическите ходове на Борис І, предшестващи Моравската мисия; Мисия, носеща християнството със слово българско, сред населението в Моравия, говорещо тогава на български; За това, как мисията от словобългарска е префасонирана в „славянобългарска“ и т.н.
Кина Къдрева посочва: „При създадените външни и вътрешни обстоятелства Моравската мисия е решение с повишена сложност.“ 227 Тази „повишена сложност“ поизтича от това, че не само за Братята, за които тя посочва, „старателно се подминава, крие и трие“. Сложността за разкриване на историческата истина се увеличава още повече от това, че освен „криене“ и „триене“, се пренаписват унищожените книги и източници с определени тенденции, т.е. фалшифицира се историята, за поредицата от историческите събития и личностите в тях. Това е подходът на враговете ни, хилядолетният наш спътник, да фалшифицират и крадат историческото ни минало, че и в наши дни.“
[стр.154-155] „Видяхме, че през пролетта на 863 г. братята са вече на мисия в Моравия. Именно, на път за Моравия, минавайки през Рим, Константин Философ, придружаван от брат му Методий, даряват на папата откритите от тях мощи на първия папа след Свети Петър – Климент I Рим ски. Това за времето си е най-ценен дар. „И го прави демонстративно и без всякакви компромиси в пътя към главната цел – извоюването на самостоятелност на българския език като богослужебен.“228 Логично е да се приеме, че именно тогава е извършено и второто, този път от папата, освещаване, на словобългарската азбука и преведените с нея книги на словобългарски език. Те с това подчертават и скъсването си с Константинополската патриаршия.
[стр.156-157] „Със словото си, Константин Философ и Методий успяват да възбудят и въздигнат мисловността на част от архириерите на Западната църква. Не случайно, лично Папа Адриан през 869 г. благославя делото на Константин Философ и Методий, освещавайки за пореден път българската азбука и българските книги и правото на богослужение на български език.
Борбата с догматиците-триезичници не приключва с това. За Константин-Философ – годините на свръхчовешки битки, прения, гонения и отдаденост в името на ИСТИНАТА – каузата българска, си казват думата. Константин – Философ, петдесет дни преди кончината си на 14. ІІ. 869 г. встъпва в монашество и приема името Кирил. Той, усещайки, че умира, вика учениците си и, целувайки всеки един от тях, произнася последните си думи:
„БЛАГОСЛОВИ НИ БОЖЕ КАТО НЕ НИ ПРЕДАВАШ ЗА ПЛЯЧКА В ЗЪБИТЕ НА НАШИТЕ ВИДИМИ И НЕВИДИМИ ВРАГОВЕ И ПОСТАВИ ТЕХНИТЕ ПРИМКИ НА СОБСТВЕНИ ТЕ ИМ ОХРАНЕНИ ВРАТОВЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ИСТИНАТА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ – АМИН!“
Това не е обикновена молитва, а клетва! Нека тази клетва споходи и днешните „НАШИ ВИДИМИ И НЕВИДИМИ ВРАГОВЕ И ПО СТАВИ ТЕХНИТЕ ПРИМКИ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМ ОХРАНЕ НИ ВРАТОВЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ИСТИНАТА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ – АМИН!“
По-горе се спряхме на мисълта на Оруел, че: „Който владее настоящето владее миналото. Който владее миналото владее бъдещето!“ Така е било в миналото – тези, които са владеели тогавашното настояще, са вършели манипулации с историческите извори, променяйки за тях тогавашното минало. Така са ни оставили едно преиначено старо време. Така е през годините, така е и днес. Ще се спираме на тях, проправяйки си път през „тресавището“, търсейки неунищожени исторически „опорни точки“.
[стр.456] Гърция
Проследихме появата и пътя на данайците-гърци. Когато разглеждахме Деянията на светите Апостоли, видяхме как данайците-гърци преиначават историята. Спряхме се на апостол Павел и как гръцките историци и теолози фалшифицират неговата мисия. Разгледахме подробно и това как той е „посрещнат“ в Атина и Коринт и е принуден да се завърне, понеже животът му е застрашен от данайците-гърци и тамошното юдейско население. Проследихме по-сетне как данайците-гърци се промъкват и в Константинополската патриаршия и работата им с юдеите за нейното юдеизиране.
В хода на придвижването си през годините данайците-гърци се откроиха като хилядолетни български врагове. От тях българите и България са получавали лицемерие, двуличие, коварство, притворство, удари в гръб. Погърчване на българи и унищожаване на всичко българско. И днес целият данайско-гръцки инструментариум работи срещу българите и България, в това число и по отношение на Република Македония.
Това не е толкова притеснително. По-лошото е, че българските политици и тези, които са начело на българската държава, все още не са го осъзнали, проумели и не го отчетат в българската политика по отношение на Гърция.
Българските държавни и църковни власти, а и руските не отчитат и не виждат, или се правят, че не виждат деянията на т.н. православни гърци.
Православни ли са тези действия. Снимката говори достатъчно.
Това е църквата„Свети Герман“, средновековна българска църква от ХІ век. Разположена е в преспанското село Герман в Баба планина, близо до Преспанското езеро. Църквата е строена в края на X или началото на XI век и е посветена на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил. Респективно и името на селото е наречено на българския патриарх Герман.
В случая, наблюдавайки снимката на храма, важно е да се отчита: Първо, че храмовете са ориентирани запад-изток като входа на храма е от запад. Второ. Отчитане действията на „православните“ данайци-гърци. Нямайки как да премахнат храма, те освен че се стремят да подменят на кой е посветен храма, през 1882 година успяват да построят голяма нова църква, прилепена за западната страна на средновековния храм. С тази нова църковна сграда, залепена до църквата „Свети Герман“, гърците затворят нейния вход. Българите правят вход от юг, за да могат да влизат.
Добре е да се отчита и помни, че през 1888 г. в църквата „Свети Герман“ при ремонтно-строителни работи при олтара е открит забележителния Самуилов надпис от 993 година – мраморна плоча с възпоменателен надпис за родителите и брата на цар Самуил поставен тук от царя.
Другите снимки също говорят. Българските православни храмове, работели по време на турското/османско владичество/робство, при днешна „православна“ Гърция са затворени, а иконите извън църквате са с извадени очи.
Димитър Йончев
