ПРОФЕСОР Д-Р ИНЖ. Добрин Денев ПРЕД ЖУРНАЛИСТКАТА Ирина Кирилова
Професор Добрин Денев е бил ректор на Университет по архитектура, строителство и геодезия. Съавтор е на четири учебника, има публикувани над 70 научни статии, автор на над 240 технически проучвания, експертизи и технически становища, има над 150 реализирани проекти. Изключителния му интерес към българската история го довежда до написването на пет исторически книги: „Неизвестното в българската история – I, II, III част“, „Посланието от Фестос“. През 2014 година проф. Денев издава книгата „Свободата и всекиму своето“, посветена на Васил Левски. Много неизвестни факти поднася проф. Денев в едно интервю, дадено за книгата на Ирина Кирилова „Закъснели срещи“. Предлагаме Ви част от него.
– Мрежата от тайни революционни комитети изисква да има и тайна полиция. Затова Левски ги разпръсква по всички градища. Тя е имала задача да шпионира турските шпиони, да знае делата на турската тайна полиция и да наглежда тайно делата на революционните работници. От всичко това става ясно, че Васил Левски е един голям стратег. Не мислите ли, че нашата национална сигурност би трябвало да отвори УСТАВА, защото той е написан под въздействието на „План за освобождението на България“ на Раковски и да се поучи от много неща, вписани в него?
– Истина е, че Левски съумял да създаде мрежа от тайни революционни комитети почти навсякъде в Българско. Целта е била една – подготовка на въоръжено въстание, което наистина следва да определим като стратегия. Същевременно не смятам, че имаме основание да говорим за мащабна и широко разпространена „тайна полиция”, най-малкото, защото след Освобождението щяха да се появят мнозина хора с доказателства за същото, да кандидатстват за длъжности, за поборнически пенсии и пр. Не зная за такива случаи, като изключим името на Христо Иванов Големия, който наистина е олицетворявал „тайната полиция на комитета“. Все пак не трябва да изключваме напълно посочената от вас възможност, като допуснем, че Апостола е имал немалко съратници, които да са били готови безкористно да сътрудничат, и сигурно са сътрудничили в посочената дейност.
– По онова време информацията не се е разпространявала като днес. Как той е научавал какво става из страната?
– Левски е водел активна кореспонденция, имал е свои специални канали за пренасянето на пощата, имал е чрез свои хора достъп до телеграфа и информацията, която тече по него, но нямам доказателства за целенасочено „шпиониране на турски шпиони“. Ако трябва да изтъкнем някой, който е бил формално приближен до властта, то преди всички това е бил поп Кръстю Никифоров, който бил често приеман в ловчанския конак. По собствените му думи там той е давал някакви сведения за „настроенията на раята“, но всъщност по поставените му оттам задачи се съдело доколко същата власт е наясно относно комитетските дела. Левски според мен много добре е знаел за тази роля на попа и дори разчитал на нея. Че поп Кръстю се е водел за информатор на турците, се разбира от факта, че в телеграмите между София и Ловеч, последвали обира при Арабаконак, той („младият поп“) е наречен точно по този начин – „мухбир”.
– Има ли доказателства, че някой е пострадал от този „информатор“?
– Истината, която не може да се отрече е, че от така наречените „донесения” на поп Кръстю никой в Ловеч и в страната не е бил арестуван или пострадал. Точно обратното – властта след арестите по повод акцията в Арабаконак е била шокирана от мащаба на съществуващата конспирация. Тя явно не е знаела, а както можем да прочетем от запазените сведения, само „усещала, че става нещо, но не могла да хване край“. Всичко е било организирано и функционирало по най-добър начин.
За Левски, който е създател, идеолог и ръководител на революционната организация в България, не е достатъчно да употребим само определението „стратег“. Той е нещо повече. Като участник в четата на Панайот Хитов сам е стигнал до идеята за необходимостта от вътрешна революционна организация. Познавал е добре Раковски и неговите възгледи и със сигурност е черпил опит и сили от идеите му, включително от неговите планове за освобождение на България. Нека обаче сме коректни: Левски се отказва от „четническата тактика на Раковски“ и сам се залавя да готви всенародно въоръжено въстание. Той добре разбирал, че времето на четите е отминало, и че само с тях до освобождение на България не може да се стигне. Разликата в разбиранията на Раковски и Левски относно пътищата за това освобождение е огромна и тя не може да бъде омаловажавана. Приемственост със сигурност е имало.
– След като е имало организирана тайна полиция, кой внедри Димитър Общи, който с обира на турската поща на Арабаконак, всъщност създаде началото на предателствата?
– Да, наистина Димитър Общи даде началото на предателствата. Той е бил внедрен в революционната организация лично от Любен Каравелов. По чия препоръка – не е съвсем ясно. Предполага се, че е на Панайот Хитов. „Бай Димитър от Косово“, както още са наричали Общи, бил абсолютен авантюрист, абсолютно неграмотен, та и дори български не знаел както трябва. Идеята за българското освобождение му била чужда. Участвал в Първата легия на Раковски и Левски го познавал оттам. Няма да е пресилено ако кажем, че не е имал добро мнение за него. Каравелов обаче го наложил за „втори човек в организацията“, без дори да се допита до Апостола. Достатъчно му било, че бай Димитър бил „безумно смел”, че някое време е бил при Гарибалди, че участвал в Критското въстание. Нямало е как Каравелов да знае, че той там е бил заловен, но впоследствие освободен… по силата на някакво „неразбираемо турско снизхождение“.
– Какво е бил за Каравелов Димитър Общи?
– „Бай Димитър” по някакъв начин е въплъщавал идеята на Каравелов за бъдеща Сръбско-българска държава. Затова именно той му дал и подходящото име – Общи. Една от задачите на Общия, както от много източници се разбира, е била да се обезличи Левски, включително като унищожи единоначалието в създадената от него организация. Той се посветил на това да събира пари, но не за въстанието, не да ги предава на Левски, както е било решено, а да ги препраща директно към Букурещ. Примери има. Конфликт в резултат на това се получил и дори ескалирал. Опитът на Дякона да се срещне и да разговарят се провалил, а обирът на турската поща станал „върхът на Общи“ в дейността му „револУционна“. За обира той намерил няколко „арамии“, които после, освен другото, си позволили да говорят, където трябва и не трябва какви герои са. Провалът бил неизбежен и твърде скоро се случил.
– Вярно ли е, че Васил Левски научава за това два месеца по-късно? Това не означава ли, че някъде се е пропукала връзката на БРЦК с тайната полиция на комитета?
– След обира през септември при Арабаконак и последвалите масови арести, за турските власти станало известно за наличието на голяма антидържавна „завера“, включително какви са нейните цели и кои са ръководителите. Поставена била задачата за откриване и залавяне на главния организатор, защото връзките с частните комитети се осъществявали главно чрез него. Основна роля е била отредена на ловчанския каймаканин Хасан ага, който бил потурчен грък. Той приложил друга тактика спрямо традиционните за властта хайки, запирания и побои. Арестите в Ловеч, като изключим изпратените в София Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и стария поп Лукан, били преустановени. Съзнателно. Станало същевременно ясно също, че не поп Лукан, а поп Кръстю е член на Ловчанския комитет. Арестували го веднага, след като това се изяснило, но… само за една нощ и го пуснали. Пуснали го, независимо, че от София многократно настоявали попът да им се изпрати, за да бъде разпитан и съден заедно с останалите вече задържани.
– А Левски знаел ли е за всички арести?
– Арестът на обирджиите от Арабаконак и почти всички членове на организацията от Тетевенско и Орханийско доста време не е бил известен на Левски, понеже той бил на поредна обиколка в страната. А и властите наложили, както сега се казва, „информационно затъмнение“. Телеграфът започнал да работи кодирано. За обира Левски бил уведомен наистина около два месеца по-късно от известния отец Матей Преображенски (Миткалото). Той успял да открие Левски в Стара Загора и да му разкаже каквото знае за провала. Съобщил и за арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, но не и за други арести в Ловеч. Счита се, че от това сведение Левски допуснал, че двама ловчанлии се държат в София мъжествено, и че към момента не са предали никого. Гаранция, че това ще продължи дълго, нямало. Трябвало е да се действа. Трябвало е да се отиде в Ловеч. Точно това е било най-важно, защото събраните пари и архива на организацията се пазели там – архивът в дома на Величка Хашнова (Поплуканова), а парите за революцията – в някакъв тайник в къщата на председателя – Марин Поплуканов. Левски решил да ги вземе оттам и да ги пренесе на друго, по-сигурно място. Това е логичната причина за тръгването му към Ловеч. По път той се отбил при руския консул в Пловдив – Найден Геров и от него разбрал напълно „докъде е стигнала работата в София“. Впрочем, Найден Геров му препоръчал да бяга към Цариград, но Левски се оказал непреклонен – твърдо решен да отиде в Ловеч.
Ирина Кирилова
