Противоречията са популярна проблематика във философията, но тази проблематика в обективната реалност е свързана със сериозни, дори катастрофални опасности и резултати. За да се избегнат следва да се разкрият и предприемат действия за недопускане на катастрофата. За онагледяване – пример от техническата практика. Дизеловият двигател и парната машина функционират на основата на само възбуждащи се циклични процеси. Всеки протичащ цикъл създава условия за следващия, общо взето по-добри. Това е положително, то е обективната основа за устойчивата работа на двигателя. Това обаче води до нарастване на мощността на двигателя и заедно с това на собствената енергия на движещите се части със съответстващо въздействие за тяхната устойчивост или здравина, която не е безкрайна. Поради това, на самовъзбуждащия се процес поставят регулатор, а в крайна сметка ограничител на този процес до определена стойност в конкретния случай на обортите.
Настоящето изложение е посветено общо взето на аналогичен процес с огромна сложност и съответстващи мащаби на възможната катастрофа – процесът на развитие на социално-икономическата система /СИС/. Първият проблем е, че тя обективно съществува, но не може да се види, пипне, вдигне, премести като много обикновени неща. Същото се отнася за гравитацията. Общото между тях е, че се усещат. За гравитацията сме оборудвани със съответни сензори и измерители. За СИС усещането е много сложно, трудно се намира мерна единица и съответно прибори за измерване. За сметка на това усещането е силно и трайно, поради което не е трудно да се усети – качеството на живот, на отделния индивид и на общностите от индивиди.
Една от причините е невидимостта на СИС, поради което не е предмет на внимание – често съзнателно. За нейното съществуване не обръщат внимание политиците, учените в области пряко свързани с нея, средствата за масова информация. И това е едно от опасните противоречия – има я реално, но я няма в информационното пространство като елемент на обективната реалност, същността на която да се разкрие и в съответствие с нея да се действа.
СИС като обективна реалност. Най-общото определение на система е множество
на различни достатъчно самостоятелно съществуващи обекти. За да образуват система обаче трябва да има причина или цел на тяхното свързване в едно цяло. Тя се нарича главен фактор или образуващ системата фактор. За СИС това е обективен закон за живата материя: „отделният индивид със своите ресурси не е в състояние да си осигури условия за своето преживяване“. Под негово въздействие се формират семейства, родове, ята, стада, глутници, племена, общини, държави и даже блокове от държави. От този закон възникват няколко следствия.
Първото е, за осигуряване на условия за преживяване е нужна общност от индивиди.
Второто е, че те трябва да бъдат организирани и управлявани за осъществяване на колективна дейност, в резултат на която да се осигуряват условия за преживяване.
Третото е, че за организацията и управлението на колективната дейност е нужен проект. И тук възниква едно от фундаменталните противоречия: за обективно необходима система /каквато е СИС/ проектът се оказва субективен продукт.
Това е резултат на неясно колко продължително развитие у отделния индивид и общността индивиди да създават проекти. Това е сложен процес на дълго и сложно развитие, предизвикан от второто следствие. Колективната дейност изисква общуване. За неговото осъществяване е необходим език. Това е съвкупност от съгласувани кодове за обекти, процеси, отношения и свойства, който се формират и съдържат в мозъка. По същество са идеализирани модели на реалните първоизточници. Това позволява да се извършват с тях неограничен по брой и съдържание комбинации като проекти в кодирана форма. Още в процеса на формиране на способността за кодиране се развива и способността за декодиране в словесна и образна форми. В такава форма проектът подлежи на следващо декодиране – замяна на кодовете с реални обекти, процеси, отношения и свойства.
Проблемът е в това, че така получените продукти за да са устойчиви трябва да удовлетворяват изискванията на обективно действащи закони.
В тази връзка възниква рой от противоречия. Върху субективната същност на проекта решаваща роля играе субективната същност на информационно-управленската система на проектанта. Необходимо е съответствие между сложността на необходимия проект и потенциала на проектанта да се справи с нея. В тази връзка възникват изключително остри и опасни противоречия – прекален излишък от проекти, чието съдържание е значително под равнището на сложността и мащаба на системата за която е предназначен. Причините обикновено са в две посоки: ниско равнище на интелектуалния потенциал на проектантите и умишлено пренебрегване на обективни закономерности с цел постигане на определени частни цели за сметка на останалата част от общността. При добросъвестен анализ такива проекти биха били отхвърлени. И за да не стане това и се открият възможности за тяхната практическа реализация в действаща СИС в политическото и юридическото пространства се налага
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
Почти буквално същият текст в Конституцията на Русия:
Статья 13
- В Российской Федерации признается идеологическое многообразие.
- Никакая идеология не может устанавливаться в качестве государственной или обязательной.
- В Российской Федерации признаются политическое многообразие, многопартийность.
Без капка съмнение двата текста са от един и същ източник и той е далеч зад океана. Впрочем в мрежата се появи информация за откровенията на проф. Нено Неновски. В Търновската мъжка гимназия го знаехме като Нено Колев, беше секретар на Учкома. От биографията му в интернет се разбира, че е от борческото село Балван и това е било вероятно като номенклатура на ОК на ДСНМ В.Търново да е издигнат за секретар на Учкома. Завърши през 1952 г., но е станал студент през 1954 и завършва през забележителната 1959, когато на разтурения лично от Георги Димитров на 2 Конгрес на ОФ СБПФ се създаде СБПФК за осигуряване на дребнобуржоазна гвардия за закрепване на привилегиите на едно малцинство заграбило властта през Април 1956 г.
На тази основа вероятно тръгва развитието на Нено Колев и той е в компанията на връстници – комсомолски активисти, които активно се включват в при запазване на абревиатурата БКП в нейното превръщане на Българска кариерисическа партия. Към 1989 г. ръководното ядро на властващата организирана престъпност е оформено, но трябва да се премахне продънената идеологическа покривка. За това с активно участие и при съдействие на властващите /Митеран на среща дисидентите в София/ се формира върхушката на „опозиционната“ организирана престъпност. Така организирани създават незаконната „Кръгла маса“ като върховна държавна власт. Така обединени и на вълната на народното недоволство отменят Конституция 1971, приета с референдум и организират фарса ВНС и приемат изготвената им зад океана Конституция 1991 г
Фундаменталното в нея е узаконяването на идеологията, т.е не почиващи на обективни истини и не проверени на истина проекти за СИС да бъдат внедрени в практиката. Всъщност, в Конституцията в явен вид не е представена същността на тази идеология,
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
За съдържанието на свободната стопанска инициатива – нищо, а еднаквите правни условия при различни потенциални условия на конкуренция създават неравенство и диктатура.
Ядрото на налагане на определено поведение се налага на СМИ, но то е хитро прикрито:
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура,
но са създадени предпоставки за нейната реализация, като главната ударна мощ е възложена на средствата за масова информация за налагане на определени рамки на поведение в колективното създаване на условия за преживяване.
В тези рамки са резултатите от функционирането на СИС и нейното състояние и устойчивост. Тук се намесва решително биологията. Всъщност, участието на индивида в колективното създаване на условия за преживяване е в две качества: участник в производството на условия за преживяване и потребител на създадените условия. В първото качество влага собствени ресурси Рк, а във второто получава удовлетворяване на потребности Пк. Като цяло участието му е подчинено на обективен принцип за оптимизиране на дейността като цяло. Следвайки този принцип, мозъкът ограничава мисленето, при което изразходва над 25% от изработваната от организма енергия за да слезе този разход до 10% когато е освободен от търсене на решения на проблеми или извършване на някаква дейност с негово участие. В тази посока е естествен стремежът към минимизиране на разходването на ресурси при участието в създаване на блага. Що се отнася до размера на потребностите, той е неограничен и е подчинен на принципа „колкото повече – толкова по-добре“. Така принципът за оптимално поведение в участието на индивида в колективното създаване и разпределение на условията за преживяване може да се представи чрез отношението Ек = Пк : Рк . За ефективно може да се приеме всяко Ек > 1. И това се налага и пропагандира от СМИ за да оправдае поведението на организираната престъпност, която мащабно реализира това поведение. Ефектът обаче не закъснява – развитието на това поведение увеличава придържащите се към него и като резултат обединеният ресурс Р0 намалява стремително, което директно води до намаляване на общата продукция за подобряване на условията за преживяване П0 като краен резултат вместо подобряване на условията за преживяване – тяхното влошаване. Този процес в България започна след историческия Априлски пленум и продължава до сега. Безспорно, неотразимо доказателство е приложената комбинирана графика за ръста на смъртността и намаляване на раждаемостта като фундаментални количествени характеристики на живота.
И което е изключително тревожно – този процес продължава и посоката му е еднозначна – изчезване на народа и държавата под диктатурата на организираната престъпност. Така на дневен ред с цялата строгост и неотложност стои въпросът
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА НАРОД И ДЪРЖАВА?
Въпросът е навременен, остър и сложен за отговор по простата причина, че се отнася за изключително сложна и мощна система, обективно развиваща се.Това е крайно време да се разбере. В коментар по повод моите бележки за обръщението на Президента е следният текст: «Съжалявам, ако наранявам нечие самочувствие,но писмото на Проф. Лозан Стоименов, звучи за мен като бла-бла, което не предлага никакви решения, а е чиста проба манипулация с членове и алинеи»
Въздържам се от коментар за подхода и самочувствието на автора, по важно е представата на автора за проблематиката, по която изказва становище. За него цитирането на текстове от Конституцията е бла-бла. В такъв случай самата Конституция е бла- бла. За съжаление това е проект и правна основа за организация и управление на социално-икономическата система и нейното реално прилагане са показаните на графиката резултати. Ако трябва честно и откровено да се даде оценка на обръщението на Президента, то е, че и той като масата добросъвестни критици и протестиращи не вижда изход от създаденото положение и вместо откровено да признае това и да призове: «Народе български, родината е в опасност под властта на вътрешни и външни врагове! Призовавам да мобилизираме народната мъдрост за спасяването на България! Това не го прави. Не анализира положението, за което се изисква да седне, да помисли, и в писмена форма да обоснове проект за излизане от кризата. Вместо това публично изказване, което в крайна сметка стига до нови избори, като пропуска факта, че от 2014 година са проведени 6 избора за Парламент и само веднъж той е бил легитимен – при избора 2017 година с участието на 54% от избирателите. Останалите са не легитимни с непрекъснато намаляване на участието на избирателите. Това означава, че те категорично отхвърлят проекта по който се организира и управлява социално-икономическата система. При сегашното още по-влошено положение да се очаква легитимен Парламент е наивно или просто отбиване на номер. Признаването на истината за Конституцията като чуждестранен Троянски кон вкаран от националната организирана престъпност е над възможностите на Президента, защото заедно с това се изисква проект за излизане от кризата. А проектът за съжаление е сложен, деликатен и опасен, срещу окопал се противник с външна подкрепа и което е особено важно – без вътрешни ресурси.
Всъщност, това е най-сериозния проблем. Обективно погледнато 2/3 от избирателите не подкрепят сегашния политически проект, но алтернативен не им се предлага. Оказва се, че сегашния у нас и по света е лош, в криза, но защо е лош не се анализира, какво трябва да се направи и възможно ли е то. В корена на проблема оптимизация на поведение с доминиране на индивидуалните интереси на колективните и како показват научните изследвания към него се придържат 70% от индивидите. И сегашния проект е съобразен с това поведение, а то в крайна сметка се оказва бумеранг или рязане на клона на който седиш – вместо повишаване качеството на живота води до неговото влошаване и безумно се търси кой е виновен.
Несъмнено, при 70% от обществото с доминиране на индивидуалните интереси над колективните и обществените в сред творците на проекти за СИС ще доминират представители от тази група. И това показва политическата практика. Зад горещите клетви и обещания за вярност на комунистическите идеали, за доминиране на колективните интереси прогласено с „Пролетарий от всички страни, съединявайте се!
в движенията и въоръжените комунистически формации значителна част от състава са с доминиране на личните интереси над обществените и комунистическата партия се превърна във възможност за реализация на поведение по-малко собствени ресурси при повече блага за лично преживяване за сметка на останалите. За да се узакони такава възможност се създаде двойно организиране и управление на СИС – партийно и административно – стопанско. Партийното реално не вършеше пряката дейност, а даваше невежествени ръководни указания, за което претендираше за привилегии.
Очевидно, че при такъв процент население с доминиране на личните интереси над колективните кризата ще продължи да се развива. Това следва да стане тема номер едно на образованието и на средствата за масова информация. Това трябва да бъде съпроводено с ограничаване на достъпа до позиции в организацията и управлението на СИС на лица с подчертано доминиране на индивидуалните интереси над колективните. Това най-лесно се разкрива в общностите по местоживеене при разширено тяхно самоуправление. Това фактически е система за филтриране и отбор на кадри за организация и управление на различни равнища. Такава система у нас в значителна степен бе създадена благодарение на мъдростта на Георги Димитров с прякото му участие на II Конгрес на ОФ през февруари 1948 г. И това бе първото което организираната престъпност ликвидира с Конституция 1991 г. и резултати са налице. При това положение за прекратяване на диктатурата на организираната престъпност първо трябва незабавно прекратяване на действието на тази конституция като незаконно приета и на практика водеща към беззконие и диктатура на организираната престъпност. Успоредно с това следва да започне възстановяване на гражданското самоуправление с ясната негова същност – народовластие.
И вместо старото войнстващо наименование да бъде Единна национална организация на избирателите, а като признание на Георги Димитров като автор и радетел на такава форма на организация и управление да ѝ се присвои името „Георги Димитров“. След това на първо време трябва да се възстанови Конституция 1971 г. без ръководната роля на Комунистическата партия и на която и да е друга. Заедно с това да се възстанови избирателното законодателство преди 1989 г. и се проведат местни и парламентарни избори. С това само ще се сложи ограничение на диктатурата на организираната престъпност. За извеждане на България към устойчиво развитие е задължително мобилизиране на елитния национален интелектуален потенциал за дълбок анализ на непосредствения исторически опит и създаване на солидни научни основи за следващото развитие на България, с което да докажат нейното историческо място в прогресивното развитие на Човечеството.
