ИРИНА КИРИЛОВА
Село Житница е известно село не само в община Калояново, но и в страната. То е изцяло католическо село, но ако влезете в него и тръгнете по улиците му, ще бъдете учудени от умението на жителите му, които са останали да работят в селото. Красиви къщи, асфалтирани улици, различни огради, църква, детска градина, училище, винарна, месопреработвателно предприятие, мандра, хотел, конна база… и всичко това на средата между Хисаря и култовия тракийски храм при село Старосел. Как да не спреш? И в ресторант ще хапнеш, и местно вино ще пийнеш, и кон ще пояздиш и ще ти замирише на печени колбаси, и в църквата ще се прекръстиш и в хотел ще отседнеш, преди да видиш забележителната крепостна стена на Хисаря и да влезеш под свода на тракийския култов храм.
И все ще ви срещне някой жител на селото, за да ви каже, че това е родното село на разстреляния от комунистите католически свещеник Йосиф Тончев, че тук се е родил и израснал Милен Добрев – европейски, световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести, който си отиде от света толкова млад, че са горди с Атанас Борносузов – футболист и треньор, а и с чест приемат, че свещеник Румен Станев е назначен в 2020 година от Светия престол за помощен епископ на Софийско-пловдивската епархия и титулярен семидикански епископ.
В това село, създадено в XVII век, в което има църква още в 1845 година, построена от отец Маурицио, мисионер от Италия и автор на първия ръкописен българско-италиански речник, написан на латиница, където през 1872 година отец Тобия, отново италиански мисионер строи втора църква, има и трета, действаща и в момента, построена през 1923 година. През 2023 година на 16 септември беше честван 100 годишен юбилей.
Училище в селото е основано още в края на ХІХ век, като първо се е помещавало в сграда до църквата с четири класни стаи, след това, през 1928 година се строи нова сграда, в която се премества, а от 1982 година до днес функционира в нова, просторна сграда.
Читалището е основано през 1933 г. и от самото си основаване работи в тясна връзка с училището, учителите и църквата.
Та в това село аз представих двете си книги – „Закъснели срещи“ и „Стъпки към високото“. Това стана в Културния център на селото. Бях изненада от модерния проект, от техническото оборудване, от компактната зала, от топлината и уюта, от озвучаването, от осветлението, от посрещането ми и от възхитителното отношение на присъстващите, които имаха възможност да чуят не само мен, но и вокалната група от Средното училище „Христо Смирненски“ от град Хисаря с ръководител Иван Димов.
Двете ми книги са с интервюта с прочути българи у нас и в чужбина, с есета, разкази и мои стихотворения. Това разказах на хората от Житница. За всеки мой герой от книгите се постарах да кажа най-важното, как съм открила тези хора, как мъдростта ми е помогнала да вплета във въпросите си знания, интелигентност и култура, за да вникна в същността на човека, да покажа професионалните му успехи, да открия какво има зад фасадата на онова, което познават близките им, колегите им, приятелите им. Аз чета и се подготвям за моите интервюта, за да знам, че онова, което питам, ще покаже, че аз не съм журналистка за ежедневни събития. Аз съм журналистка, която оставя след себе имена на хора, които градят съвременния ни живот и ще останат в историята. Разказах им за доц. арх. Димитър Андрейчин и за неговия баща – проф. д-р Любомир Андрейчин – герои от двете ми книги, за проф. Добрин Денев, за проф. Аврам Ескенази, за проф. Тодор Бараков, за поета Атанас Капралов, за певеца Илия Ангелов, за свещеник Димитър Димитров, за арх. Ана Каменова, която живее във Виена и проектира стъклени мостове по света, за проф. Божидар Янев– бил инспектор на 800 моста в Ню Йорк и сега преподавател в университет „Колумбия“, за проф. Красимир Атанасов от БАН, за певицата Виктория Главчева, за още герои от моите книги. Представих им един от моите събеседници – Иван Димов, който е печелил всички състезания за знаещи, умни и начетени хора, който е вокален педагог, учител и сценарист на „Последния печели“ на БНТ, прочетох им стихове и разкази, части от интервюта и т. н. И всичко това беше подплатено с песните на вокалната група – индивидуални и групови, което впечатли публиката и хората ръкопляскаха от сърце.
Осмата ми книга– „Стъпки към високото“ е с корица, на която е моята снимка с красива дълга рокля, до мен са красиви , вити стълби, които водят към високото. Аз казах на публиката, че съм показала корицата на доц. арх. Андрейчин и той ме е попитал защо снимката ми не е на стълбите. Обясних на почитателите си от Житница, че моето място все още не е там, там са велики учени, заслужили хора, прославили България, които работят и до днес за възхода ѝ. Радвам се, че когато давах в края автографи, две жени, които ми се представиха като бивши учителки, казаха: „Вашето място е на стълбите. Вие сте минали половината от тях и вече вървите към високото“. Така каза на публиката на Хисаря при представянето на книгата ми и библиотекарката Дарина Милева, която познава изцяло моето творчество. Ако така ме оценяват читателите, значи талантът ми от Господ не е даден напразно. Значи е имало защо да творя. Защото е имало кой да ме вдъхновява А това са не само сина ми, внучката ми, двете правнучки, а и онези, които са дошли в живота ми, за да го направят по-добър. Защото няма интересни и дълбоко интелигентни хора, които да съм интервюирала, и те да не продължават да общуват с мен. И всеки разговор между нас е едно духовно извисяване. А всяка среща с моите събеседници е едно духовно пречистване.
Мария Станева – организатор на събитието в село Житница, община Калояново, каза в края, че ме канят отново да им гостувам с нова книга. Да, вероятно, ако Господ е решил да ме пази здрава, ще напиша нова книга. Тя ще бъде много особена. Може би ще разкажа за хората, които не можаха да станат мой живот. Уплашиха се, защото аз съм много сложна. Аз искам и давам и чакам да получавам толкова, колкото давам.
Но… в живота не е така.
Тракийски Свят
