Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г. В определен период е бил и №1 по ранг – по-точно, от 1907 г. след смъртта на неговия близък другар Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. След Първата световна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Ефрем Чучков, правят и излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват, че Чучков е бил български революционер, войвода и патриот, включително и български учител, а по време на войните за национално обединение – български околийски управител в Македония.
В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България. Той винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и законспириран под чуждо име (напр. Симеон Михайлов), като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност.
По време на Балканската война Ефрем Чучков с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 г., разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана форма на българска власт. Тогава Чучков изпраща до сръбското командване фалшиво уведомление, мъгляво „подпечатано” с нагорещена сребърна петолевна българска монета, че в Щип е влязла редовна българска войска и е “установена българска военна комендатура”. По този начин и дегизирайки четниците си и стотици местни доброволци с облекло, наподобяващо български войнишки униформи, той успява да заблуди сръбските генерали, наблюдаващи с биноклите си Щипската котловина от възвишенията недалеч от града, и да спре настъплението на приближаващата се сръбска армия.
След като е назначен за български управител на Щип и на Щипската околия и остава на този пост до 25 юни 1913 г., Ефрем Чучков заема същата длъжност и през Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония, както и длъжността председател на Окръжната постоянна комисия. Награждаван е с български военни ордени.
Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев. А Йордан Бадев съобщава, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират през 1893 г. там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.
През 1894 г. Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория.
През следващите години Чучков, известен като „Практикът на Организацията“ и „Дясната ръка на Гоце Делчев“, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ в. понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг“) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония.
Освен Скопски окръжен войвода и Щипски околийски войвода, през дългите години на нелегална борба Чучков е бил войвода и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и др. Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Чучков и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „един от най-големите врагове на Империята”. Офицерът Галиб Вардар например пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“ А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем“.
Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…“. И добавя (имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!“.
През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване. След Младотурския преврат и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“ и съумява, подкрепян от своя помощник и доскорошен четник Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си, за да могат да продължат борбата срещу поробителя.
На 27 юли 1908 г. Ефрем Чучков с четата си влязъл „легално“ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!“ и „Да живее свободата!“ обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя, като дори се опитвали да целуват ръцете му. Въпреки че младотурските власти направили всичко възможно, за да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип даже били построили празнично украсена триумфална арка, той продължил да се отнася към „демократизацията“ на Османската империя с пълно недоверие и успял чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията.
Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите“, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно“ ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
След поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възобновяването на Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само например през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г.
Бидейки революционер практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските“ борби и от „светлината на прожекторите“. В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело“, „легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено“.
Ефрем Чучков обаче е един почти забравен у нас апостол на освободителната епопея на македонските българи. В хаоса на 90-те години поради някакъв административен пропуск престанаха да съобщават неговото име по време на проверките-заря за загиналите герои на България.
През 2023 г. група известни учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история – член на Международната комисия за военна история при ЮНЕСКО, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на национално равнище и го разпратиха до висшите държавни институции.
Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО издаде брошура „Ефрем Чучков – Апостол на революционните борби на македонските българи”.
През 2025 г. СБП публикува отново специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци, напомняйки на държавните институции в страната, че е крайно време този заслужил радетел на българската кауза да получи достойно признание от потомците. Ще предприеме ли държавата необходимите действия?
Явор Чучков
