Ирина Кирилова
Той нямаше пари. Той нямаше имение. Той нямаше сараи. Той имаше
само себе си. Имаше глас, който поразява с красотата си. Имаше обич към
хората. Имаше неповторим характер – само с положителни качества. Чист,
разумен, предвидлив, смел, порядъчен, трезвеник, предан, храбър и готов
за смъртта. Той беше Васил Иванов Кунчев, роден на 18 юли 1937 година в
Карлово. Сега е Васил Левски и принадлежи на цяла една държава.
Всички го обичат. Всички го тачат. Всички падат на колене в деня на
рождението му и на обесването му.
Когато е пеел в черквите в Карлово и във Войнягово, не е мислил, че цял
един народ ще го обяви за свой най-велик син. Когато е минавал сам по
тесни пътеки Балкана, за да стигне в Ловеч и в Русе, в Гюргево и в Букурещ,
не е мислил, че цял един народ днес ще се моли да има водач като него.
Но той е неповторим. Защото стремежите му са били да се появи България
като самостоятелна, чиста и свята република отново на европейската
карта. Желанието му е било всички българи да са равни на европейските
народи.
Той не се боял от смъртта. Бил е предупреден, че всичко в Ловеч е
предадено, че ще бъде заловен, но е тръгнал, за да спаси комитетския
архив. Не е успял да спаси парите, събрани за бъдещото въстание. Това
разбрах от интервюто, което направих с проф. Добрин Денев, отпечатано
в книгата ми „Закъснели срещи“ със заглавие „Неизвестни факти и
становища за Васил Левски“.
Ето тази част:
„– Проф. Денев, къде са отишли комитетските пари?
– Комитетските пари са били извадени от поп Лукан от скривалището им
и заровени под пода на някаква „съборетина“ извън неговия двор. Това,
смятам, старият поп е направил по заръка на сина си Марин по време на
ареста им в София. Както е известно, поп Лукан е бил освободен, понеже
на очната ставка Димитър Общи казал: „Не е този поп.“ На Коледа, след
пристигането си в Ловеч, Левски се срещнал с поп Лукан и с дъщеря му
Величка Хашнова и на тази среща се разбрало, че не е имало подхвърлени
писма в двора ѝ, нещо, с което според мен тя е направила опит да го
привлече в Ловеч. Вероятно от страх, че могат да открият архива, който се
пазел в нейния дом.
Констатирали също, че парите ги няма в тайника. Само Левски и Марин
Поплуканов са знаели къде са били скрити. Левски е нямало как да
разбере, че поп Лукан ги е преместил на друго място и вероятно по
заръката на сина си не казал къде са. На другия ден Апостола тръгнал към
Къкрина с архива, който с Никола Цвятков зашили в самара на коня му, но
без комитетските пари, защото е известно, че при залавянето Апостола е
носел само дребна сума – около три хиляди гроша комитетски пари. Те му
били предадени от Никола Сирков. Оставени били при него преди време
от поп Кръстьо. Това е документирано от спомените на Никола Цвятков,
същия, с когото Левски стигнал до Къкрина, а впоследствие били оковани в
„едно желязо“ при пътуването им към София.
– И как са ги открили?
– Комитетските пари са били открити около 100 години след въпросните
събития от един най-обикновен човек – ловчански общински служител на
име Радой Добрев. Неговият некролог и до сега стои на вратата му, точно
срещу музея на Левски в Ловеч – непосредствено до някогашния двор на
Поплуканови. Откривайки парите при изкопни работи, Добрев съобщил на
МВР и те съответно са били иззети, описани, оценени. В момента се
съхраняват в Българската народна банка. Интересното е, че общото им
тегло е около четири килограма – най-различни златни и сребърни
монети, включително турски, руски, австрийски – все от онова време.
Поп Лукан скрил тези пари, но не е доживял края на робството. През 1877 г.
градът Ловеч е бил превзет от преден руски отряд, но много скоро
отстъпен на прииждащите аскери на Осман паша. От тях в Ловеч са били
извършени масови екзекуции. Периодът е наречен „Страшното“. Между
убитите е бил и поп Лукан. По тази причина той не е могъл да съобщи на
сина си или на друг къде е заровил комитетските пари. Известно е обаче,
че докато Марин е бил на заточение в Диарбекир, баща му е изпращал
„лири“, което станало причина за обвинения и сбивания между
затворниците още тогава. Защо? Защото „другарите на Марин” смятали, че
те, лирите, са от комитетските.
След Освобождението Марин Поплуканов със сигурност е търсил
трескаво изчезналите „народни пари”. Не е знаел къде баща му ги е
пренесъл.
Дори в качеството си на градоначалник на Ловеч наредил да
съборят Сирковата къща, уж заради прекарването на нова улица, а
всъщност защото е допускал, че Дяконът все пак е успял да ги вземе от
баща му и ги е скрил там. Така къщата, където Левски се е укривал най-
редовно, и от която тръгнал за Къкринското ханче, не е запазена.“
Много неща от тогава не са запазени.
Но дори да станеше чудо и Левски да оживее, той нямаше да има имение,
нямаше да има пари, нямаше да има черен джип, нямаше да има сараи,
нямаше да има висока длъжност.
Защото в каквото и време да живеят, някои хора просто са създадени
такива от Бога – да бъдат честни и скромни, за да останат вечно в паметта
на цял един народ.
Да му се поклоним в деня на неговото рождение и да
благодарим, че точно ние, българите имаме такъв велик син!
Тракийски Свят
