Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми колеги и приятели,
На 6 юни 2025 г. участвах в предаването по ТВ България 24 с проф.
Петко Тодоров. https://www.youtube.com/watch?v=xtxWAiFleA4
В допълнение на казаното от мен реших да акцентирам някои
моменти от монографията си БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ,
МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И
ПРАВОСЛАВИЕТО), която е 467 стр.
Започвам монографията, спирайки се на „научните“ виждания на
група соросоидни „учени“ и „интелектуалци“, с които се прокарва
перфиден антибългаризъм.
[стр. 11]
„На 4 декември 2020 г. в. „ДНЕВНИК“ публикува отворено писмо –
Интелектуалци: Договор за добросъседство или за високомерие и
шовинизъм. 1) След като се запознах с писмото на въпросните
интелектуалци ЗА СЕТЕН ПЪТ КОНСТАТИРАМ силата на мисълта на
Джордж Оруел, че:
„Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, –
контролира бъдещето; който контролира настоящето, – контролира
миналото.“ 2)
1) https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/04/4148117_intelektualci_dogovor_za_ dobrosusedstvo_ili_za/
ПОДПИСАЛИ ПИСМОТО (По азбучен ред на имената): Проф. Албена Хранова – Пловдивски
университет; Проф. Александър Кьосев – културолог и литературен теоретик, Софийски университет;
Антоанета Ненкова – журналист; Проф. Антоний Тодоров – политолог, НБУ, Българска общност за
либерална демокрация; Антонина Желязкова – историк; Владимир Колев – правозащитник, Българска
общност за либерална демокрация; Бойко Ценков – клиничен психолог, Българска общност за либерална
демокрация; Боян Захариев – икономист, изследовател в Институт Отворено общество; Ваня Кънева –
експерт по правата на детето, Българска общност за либерална демокрация; Димитрина Петрова –
правозащитник, Българска общност за либерална демокрация; Димитър Атанасов – историк; Проф.
Димитър Вацов – философ и културолог, Нов български университет; Проф. Евгения Иванова –
историограф и етнолог, Нов български университет; Калина Бозева – експерт по етнически въпроси,
Българска общност за либерална демокрация; Кети Мирчева – историк; Красимир Кънев – председател
на Български хелзинкски комитет; Мила Минева – гл. асистент, катедра Социология, Софийски
университет; Доц. Милена Якимова – социолог, Софийски университет; Доц. Михаил Иванов – съветник
на президента Желев по националните и етническите въпроси (1990-1997); Михаил Мишев – студент,
Българска общност за либерална демокрация; Проф. Надя Данова – историк, балканска история; Радост
Николаева – арт мениджър, Арт движение „Кръг“; Росица Атанасова – юрист, Българска общност за
либерална демокрация; Румен Аврамов – икономист и историк; Румян Русинов – политолог; Савелина
Русинова – правозащитник; Доц. Светлана Иванова – историк, Софийски университет; Стефан Дечев –
историк; Цветозар Томов – социолог; Юлиана Методиева – журналист за човешки права, Маргиналия.
2) Оруел, Дж. „1984“, С., Златна колекция ХХ век. Изборът на Дневен Труд и 24 часа, с. 35.
2
В писмото авторите му, оприличаващи се на интелектуалци,
повдигат въпроси за:
– „прекомерно акцентиране върху въпроси от историята“;
– „несъответстващи на философията и подходите на съвременната
историография“;
– „Погрешно базиране… върху проблеми на миналото… От тесните ѝ
експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни
политически решения…“;
– „остра схватка между тежките историографски артилерии на двете
страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови
исторически сантименти и стереотипи, вместо креативност в полза на
бъдещето“; […]
Според „философията и подходите на съвременната
историография“, „изповядвана“ от въпросните „интелектуалци“ и
наложена им от силите, контролиращите настоящето, на
„ИСТИНСКАТА“ „историография“ НЕ ѝ трябва историческата
истина. Не ѝ трябва истината за миналото, такова каквото е било. […]
11 януари, четвъртък, 2018 г. В Народния театър, при официалното
откриване на българското председателство на ЕС, президентът Румен
Радев говори как „От 13 века България е югоизточната порта на Европа…“
Министър Лиляна Павлова допълва, ние, „Българите вярваме в
доброто утре, имаме какво да дадем на Европа – нашата богата култура,
която събира най-доброто от всички цивилизации. Така сме се съхранили
13 века“.
И двамата говорят за 13 века!? Говорят за 13 века, без да осъзнават,
че тези векове са повече, много повече. Те не са виновни. Това е
официалната история, втълпяваната на българите от т.н. „професионални“
(историята не може да е „професия“ – за изкарване на хляба, тя е
призвание) историци, и от тези, които ги контролират и напътстват. За
цензурата и самоцензурата в ИИст.И на БАН, в историческите институти
на БАН и историческите структури във ВУЗ, споделят работещи в тях
доблестни, добросъвестни и достойни български историци.
В словото си в отговор Председателят на Европейския съвет г-н
Доналд Туск дипломатично, исторически компетентно, ни напомни:
„Никой не ви е дал нещо даром“. Каза и добави: „Кой дpyг, ако не вие –
потомците на Спартак, наследниците на най-cтарата държава в
Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка…“
3
[…]
Това ме провокира да се върна назад във великата ни история.
Озовах се, по думите на Гумильов „във вонящо историческо тресавище,
как историческите извори за затрупани с воняща кал“.
Тръгнах в това историческо тресавище. Търсих опорни точки да се
движа през хилядолетията и да стигна до към наши дни. Ще посоча
пунктуално част от основните опорни точки:
– Тракийският цар Азонак (Boz-Аа-пакт), живял 6200 години преди
Христа, е написал двеста хиляди стиха. Той бил много векове по-стар,
дума авторът, от Мойсея и Тотапата. Най-после библията още в Битието
започва да говори за мизите, които били известни на пророците под името
мешек или мшек.
– Според едни източници, данайците акостират на европейска земя
през 1511 г. пр. Хр. По други данни, те са дошли по-късно 1364 или 1363
пр.н.е. Те, макар че идвали от Египет, носели във вените си малоазийска,
може би премесена арийска и семитска,* кръв.
* Според някои равинистични възгледи гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно,
прогонени от Египет. http://www.keithhunt.com/Arch4.html Според хипотезата на израелския археолог
Игаел Ядин името на данайците се съпоставя именно с названието на еврейското племе на Дан. –
Вейнберг Й. Въведение в Танах. Пророки. М.- Иерусалим, 2003, с. 36.
Кога са дошли може да е спорно, но едно е безспорно – че по време на
пристигането на първите гърци с флота на Данай в Пелопонес, над 80% –
90% от територията на днешна Гърция е била населена с хора, наричани в
Античността траки.
– Ние видяхме, че траките са първите жители на отечеството си или
„първородни“, да се изразим с думите на Апуле. Видяхме също така, че
Европа не е имала нито човеци, нито животни, нито жита, всичко за нея е
дошло от Тракия, от Азия или Африка чрез отечеството на траките.
– Данайците/гърци с данайските си прийоми на коварство, лукавство,
лицемерие и двуличие не след дълго постепенно се промъкват сред
аристократичния елит, от там в управлението и го обсебват. Започват да
асимилират местното пеласгийско, тракийско население. За това
свидетелства и Страбон, цитирайки Еврипид.
– Древните, т.н. старогръцки автори използват и Потопа за основа в
преиначаване на преданията, за да прикрият данайския произход на т.н.
„стари гърци“, чрез „сътворяването“ на елините и Елада.
– Потопа не е дошъл от небето. Природни катаклизми предизвикват
разместване на тектоничните плочи, което води и до разкъсване на сушата
4
на днешна Мала Азия и Балканите и образуват днешния Босфор.
Резултатът е нахлуване на водна маса в Черно море от по-високо стоящото
водно ниво на Средиземно море и световния океан. Нивото му се повдига с
около 100 метра, а морският бряг се оттегля. На места в северната му част
той е с повече от 150 км навътре в сушата.
– В настоящия разказ се спираме на Всемирния потоп дотолкова
доколкото да видим как се използва в създаване на концепции, как се
преиначава миналото съобразно интереси на деконструктивни сили и
идеологии. Колкото и да изглежда чудно на някои, в основата на всичко
това е антибългаризмът. Той се използва и за „сътворяването“ на елините
и Елада. Не случайно се спираме на Потопа – понеже преданията за него се
присвояват и нагаждат за създаване, и на т.н. „старогръцки Ной“, и за
сътворяването на елините и Елада.
– Преданието за Потопа за пореден път е „преиначено“ и
„дообработвано“. По силата на него за появата на Девкалион, или по-скоро
целта е те да се родят, т.е., за да може синът му Елин да даде името си на
елините.
С кражба и преиначена истина, чрез създаване на легенда –
устойчива и нереалистична, данайците изчезват и се появяват
„елините“ и „Елада“.
– Подробно съм разгледал „историческата“ еквилибристика и на Ал.
Фол, за да посочи: „… моите стари гърци – траките…“.
– NB – бел. ДЙ: Няма друга държава да е създала и издържа
институт, както този по Тракология, вече обединен в „Институт за
балканистика с център по тракология“ който да тиражира неверни
„исторически“ антибългарски „изследвания“.
– Крадците много са се потрудили да прикрият и съществуването на
ОРФЕЕВАТА АЗБУКА – СВЕЩЕНОТО СЛОВО НА ТРАКИТЕ И
ПОДВИГЪТ НА ОРФЕЙ, В КОЙТО Е СЪХРАНЕН КОЛОСАЛНИЯТ
СИНТЕЗ НА ИДЕИТЕ. Не случайно Платон пише: „У траките се намирали
много книги… Купища книги от Орфей и Музей“. Скрива се и това, което
Гийом Аполинер добавя, че: „Орфей предрече идването на Спасителя“.
Да, Орфей е по-дивен от седемте чудеса на света.“
Орфей Родопееца, живял поколение преди Троянската война, е писал
на тракийски език със съхранените или преоткрити от него букви, с които,
както посочихме по-горе: „…тракийският цар Азонак (Boz-Аа-пакт), живял
6200 години преди Христа и написал двеста хиляди стиха. (В някои
5
ръкописи се четат два милиона стихове.) Той бил много векове по-стар,
дума авторът, от Мойсея…“. Само той ли от нашите предци през тез
времена е писал?
– Върху „Илиада“ (де да беше само върху нея) и византийците са се
„трудили“ и са я по преиначили. Ахеите и войните им, които обсаждат
Троя начело с Агамемнон Атрид, са живеели в областта Аргос и по цялата
земя на север до Беласица. Според византийския писател Йоан Малала
(491-578 г.):
„Ахил замина заедно с Атридите,
като водел своя собствена войска
от три хиляди души, наричани тогава
мирмидонци, а сега българи.“
– Интересно е, че мисълта си Йоан Малала не е изразил в
стихотворна форма. Според Веселин Тракийски: „Меродавното не е в
стихотворна форма. Тя е характерна за съобщеното от Йоан Цеца от XII
век, но не е адекватна на текста на Йоан Малала от VI век и на тази на
Григорий, за когото се знае, че в превода му на Малала има текстове, които
няма другаде, по причини, че са унищожени от Константин Багренородни,
за да не компрометират родоначалника на династията му, който се
възкачва на престола чрез убийството на императора, чийто служител е
бил.
Името мирмидони не изчезва и до края на турското робство, тъй като
в книгата си ОПИСАНІЕ БЫТА Б0ЛГАРЪ НАСЕЛЯЮЩИХЪ
МАКЕДОНІЮ, Ст. Веркович описва едно от 10-те български племена в
Македония, населяващо земи източно от Солун и включващо долината на
р. Места, под името марваци или мраваци, което е производно на
мравките, както „мирми“ е гръцката (а и защо не тракийската) дума за
мравки“.
Продължавайки да разсъждава, Веселин Тракийски посочва, че
автентичността на изложеното от Малала е: „Сий Ахилеусъ имай воя, иже
нарицахуся тогда Муръмидонесъ, нынѣ Болгаре и Унну, тысущами треми,
въкупѣ съ Патрокломъ воеводою и съ Нестеромъ, яже быста убѣжденна
Хироном и Пелеомъ“, или звучи така на съвременен български език:
„Този Ахил имал своя войска, от тогава наричаните Мирмидони, а сега
Българи и Хуни, три хиляди общо с Патрокъл войвода и с Нестор, като
беше убеден от Хирон и Пелей.“
-„Орфей пръв изрича, че Земята е кръгла и това зрънце ще го
6
повтарят Питагор, Ератостен, Галилей и Коперник, докато рухне
хилядолетната заблуда, че Земята е плоска. Дионис е корен, а Орфей –
небесен плод, на едно и също дърво. Орфей пръв предсказва за идването на
Исус Христос. Само в един Орфеев стих се побира бъдното Евангелие:
„Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички“.
– През 359 г. пр. Хр. на 23 годишна възраст „Филип убеждава
войската да го обяви за цар. Поел веднъж властта, младият цар бързо
установява ред във владенията си.
– Влизането на македонците във войната, за защита статуквото на
Храма, има решително значение. По този начин срещу поругателите на
Храма застават народите от Северна и Централна Елада, онези, чиито
корени са свързани с Тракия и които считат култа към Аполон и
светилището му за свои и общотракийски.
– Срещу традицията, и в полза на осквернителите и грабителите на
Храма, излизат народите на Пелопонес и Атика. Нещо повече, те се
облагодетелстват от ограбването му. Това им дава възможност да плащат
необикновено високите заплати на наемните си войски, с което войната
продължава толкова дълго.
– Тя е важна и с това, че в нея изгрява непомръкващата слава на
Александър Велики. „През 338 г. пр. Хр. обединените войски на Атина и
Тива посрещат фалангите му при Херонея, но се огъват пред яростната
атака. Синът на Филип, Александър, тогава 18 годишен, командва лявото
крило на конницата срещу непобедимия до тогава Свещен отряд.“
– В тази битка, Александър, жадуващ за слава на пълководец, първи
разкъсва фронта на отбрана на противника, обгражда и унищожава до крак
т.н. Свещен отряд. Тогава и баща му, цар Филип командващ войските на
десния фланг, пробива противостоящия му фронт.
– Войната е важна и с това, че показва, че цар Филип и синът му
Александър Велики не са гръцки, а царе на македонците – сребърните
българи.
– Преводачите на Светото писание, данайци-гърци отиват и до там да
подменят думи на Пророка Даниила. Най-явната следа, за съществуването
на книгата на Пророка Даниил преди Макавей е обстоятелството, че тази
пророческа книга е била показана на Александър Велики, когато той
завзема Йерусалим (332 г. пр. Хр.). В книгата е указано пророчеството на
Даниил, че гръцкият (т.е. македонският) цар ще разруши Персийското
царство. Александър Велики, запознавайки се с пророческата книга, не
7
може да не е видял пророчеството, предсказаното явление на Спасителя –
Неговата кръстна смърт, и следващите подир нея разрушение на храма и
Йерусалим, и прекратяване на старозаветните жертви. Всичко се
изпълнило в указаното време, с удивителна буквална точност.
Нас, българите, ни мразят и биваме затривани от сатанински
сили като народ – точно заради истинската ни история. Историята,
която са ни откраднали, както гърците, но така и по-близки и по-
далечни народи.
– Александър Велики е вървял по дирите на Орфей. През 335 г.
пр.Хр. той е в светилището на Дионис в Родопите, там където се
съхраняват тайните на посветените. Не случайно е допуснат там. Знаели
са, че по бащина линия е от рода на Херакъл, а по майка – от рода на Еак,
че е българин и Божи син.
– Враговете на българите действат коварно и подмолно.
Коварство, кръв и отрова, отрова, кръв и коварство съпътстват
българската история.
– Към 215 г. пр. Хр. Римската република започва война на изток. И в
тази война, продължила 6-7 десетилетия, данайците-гърци отново са срещу
българите, на страната на Рим.
– В непрекъснати бойни действия с местното тракийско население,
римляните напредват бавно на изток. Според написаното от Вергилий в
„Енеидата“, при нахлуването си на Балканите римските войници получават
заповед да избиват еакидите. За да избегнат пълно унищожение на царския
народ, аристократите на Македония са принудени да напуснат страната с
немалка част от населението.
– Само след век отвъд Кавказките планини преселниците-бежанци от
Македония и Тракия, вече укрепнали, завладяват цялата земя на Скития и
част от Сарматия (Поволжието). Налагат властта на своя цар върху
завладените земи и към 165 година сл. Хр., започва подемът на народа
и началото на новата ни държава.
– Пътят на вярващите в Духовността Трако-българите минават по
този път. Тези на изток възкръсват за нов живот, и създават „Велика
България“. Другите, останалите и оцелелите в родните земи, в средата на I-
ви век посрещат апостол Павел при първото му пътуване. Мисията на
апостол Павел се смята за начало на християнството в Европа и на
Християнската епоха в днешната ни цивилизация.
Не е случайно, че и до ден днешен, не се разкрива и показва, че
8
трако-българите са най-ранните „европейски“ християни. Че първата
църква в Европа апостол Павел установява в българско. „Защото от вас
проехтя словото Господне не само в Македония и Ахатия, но и навред се
пронесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да
казваме.“ (Първо послание на Свети Апостол Павла до Солуняни. Гл. 1, т.
8); И се „пронесе славата“ на трако-богарската вяра в Бога. И с „благодатта
Божия, дадена на църквите македонски“ (Второ послание на Свети
Апостол Павла до Коритяните Гл. 8, т. 1) се разпростря Христовата вяра по
цялата Римска империя. И дойдоха дните на:
Константин Велики и вярата на благословените.
– Възмездието. При Атила северната граница на българите се
отбранява от крепостта – Новгород, на запад тя е по река Висла, на изток
опира на Урал и Каспийско море. Атила – третият цар на българите в
„Именника на българските владетели“, води войната срещу Рим с голям
размах, на широк фронт, със завладяването на териториите на днешна
Германия, Белгия, Франция, Северна Италия и Северозападните Балкани.
За царя на българите Панония е основен базов район за съсредоточаване на
войските му. Той не тръгва към Константинопол, а към Рим. Рим има да
изкупува вина. За Рим, за злото, сторено на българите, часът на
възмездието е настъпил.
– Атила, сразявайки цялата военна и икономическа мощ на Западната
Римска империя я довежда до гибел. Когато Непобедимият е пред Рим,
който не е в състояние да се защити, Папата отива при него на преговори.
След преговорите с Папата, Атила се оттегля. Има най-различни
интерпретации за това оттегляне. Тези писания не се вписват логически в
действията на Атила, понеже не се отчита какъв е неговият произход,
каква е неговата вяра, а му се вменяват измислени такива. Не се показва и
защо Атила е титулуван Непобедимия. От там и преднамерени съчинения
и съставяне на измислени „истории“.
– Ето това е еквилибристика в създаване на легенди – устойчиви,
убедителни и нереалистични. Легенди, чрез които българите ги правят
тюрки и с тюрски език. И тази легенда продължава да „шества“ и
„марширува“ в българската и чуждестранна историография. Няма да се
отклоняваме по въпроса, само ще отбележим, че няма етнически тюрки, а
има тюркоезични народи, сред които са и турците. Българите не са
тюркоезичен народ.
– Това е планината при Киев, където апостол Андрей Първозвани е
9
проповядвал и забива кръста. Това говори, че за българите, а и за русите,
които се заселили там, сякаш че те дотогава не били там, това е сакрално
място. Зад създадената легенда за Саклан Хонска държава прозира
държавата на българи и руси.
– Ще видим също, че са малко запазените източници и за времето от
Симеон до края на X-ти век и началото на следващия ХІ-ти век. Враговете
български са работили усърдно за унищожаване им, за заличаване
историческата памет на българите. Заличаване на българската историческа
памет е постоянен спътник на българите през вековете. За заличаване
историческата памет на българите, паралелни властови сили постоянно
„усъвършенстват“ прийомите и методите в унищожаването ни като народ
и държава. Виждаме го и в наши дни, началото на ХХІ век, но за това по-
сетне, към края на разказа.
– Макс Даймънт, който посочва, че: „През VІІ век юдаизмът ражда
още една религия – исляма, основан от Мохамед – и това е четвъртото
предизвикателство. За сто години мюсюлманската империя укрепва
дотолкова, че се превръща в застрашителна сила за западната
цивилизация.“
– Тези войни, скрити под името „анчинци“, ще трябва да са много
близки с българите, а от там и с русите.
По-горе видяхме, че царицата на хуните Въа/Бъа към 527 г. вече е
поела царската власт. Тя има „два мала сина“, които са внуци на Великия
Атила – по линия на бащиното коляно. А по нейна линия – на Пероз,
шахиншахът на Сасанидски Иран. Става още по-неясно или това е дълбоко
прикрита истина.
Каква ли е тази прикрита истина? Примерно, кюрдите са запазили
идентичността си, когато са под персийско владичество. Те не се поддават
и на византийците, запазвайки своята идентичност. Какво ли е било
мястото/влиянието на кюрдите в управлението на империята? […]
Видяхме, че царицата на хуните Въа/Бъа е християнка. […]
Дали тези „анчинци“ не са кюрдите? Според Н. Йонков-Владикин,
изследвал и проучвал кюрдите в края на ХІХ и началото на ХХ век, „Във
физическо отношение кюрдите се различават от всичките околни народи:
те са всички бели и красиви, ярки и пъргави, имат природна
интелигентност и с това се идентифицират с древните траки.
Първоначалният им език е бил тракийският, който е останал като основа на
сегашния им език, а наслоението е турско-персийско… В обичаите на
10
кюрдите има много сегашни български обичаи“. Нещо повече! В подкрепа
на научните си проучвания Владикин посочва как: „Един наш стар учител,
Кочев, от Хасково, знаещ персийски, арабски, турски, заточен в
Диярбекир, ни писа: „Или кюрдите са българи, или българите са кюрди.“
На кюрдите се спира и Лев Гумильов. Изследвайки природните
условия, където живеят кюрдите, той вижда, че са подходящи за етнически
изолати. Затова според него „кюрдите са отстояли своята етническа
самостоятелност и от перси, и от гърци, и от римляните, и от арабите, и
дори от османските турци“.
– Вижда се, че хазарите са едно мародерстващо племе…
Мародерстващите племена са в движение, търсещи къде могат да грабят. …
Всичко, което можем да кажем със сигурност е, че хазарите са „тюркско“
племе, избуяло в Азиатските степи вероятно през V век от нашата ера.
– Ще се постараем да видим какви са отношенията им и след 740 г.,
когато хазарите приемат юдейската религия. Също, какво влияние оказва
юдейската религия, приета от преобладаващата част от хазарите, в
отношението им към българите и русите? Има ли религиозен фактор в
конфликтите им с българите и русите, които са носители на християнство,
а и след това с приемане на Канона?
– „Imperium in imperio, status in statu – държава в държавата“ не е от
вчера. По-горе видяхме съдбата на Александър Македонски. Много
владетели, и преди и след него, са я последвали. Тази „държава“ я има и в
Арабския халифат, във Византия, в империята на Атила, Кубрата. Това
явление е вечно. На него се спирахме до сега. И по-сетне ще се връщаме
към него. А сега да „надникнем“ как тя разбива единството на българите и
русите. Да проследим как тази „държава в държавата“ или „дълбока
държава“, която, според мен, може по-точно да се нарече и „паралелната
власт“, работи перманентно за унищожаването ни като народ/ди и
държава/ви.
– Създава се Киевска Русь като държава на Новгородските князе. Те
са от същото царско коляно, от рода на царете на България. Новгород от
столетия е бил в ръцете на сестрата на царя. Това е причината, поради
която князете на Киев са гледали на Дунавска България като на своя земя,
а царете на Дунавска България са гледали на Киевска Русь като на
откъсната провинция.
– През 850 г. сякаш от небитието се появява руската държава.
– „Бар Хебрей съобщава, че бащата на Селджук, Дукак, е пълководец
11
във войската на хазарския каган и след неговата смърт самият Селджук,
основателят на династията, е доведен в двора на кагана… По този начин
изглежда, че има близка връзка между хазарите и основателите на
Селджукската династия, следвана от прекъсване. Това вероятно е
следствие от приемане от селджуките на исляма. Независимо от това за
известен период хазаро-юдейското влияние преобладава, дори и след
прекъсването. Между четиримата синове на Селджук един получава
изключително еврейското име Израел, а един от внуците му е наречен
Дауд (Давид). Дънлоп, доста внимателен автор, отбелязва: „От гледна
точка на казаното, предположението е тези имена да се дължат на
религиозно влияние на господстващите хазари върху водещите родове на
гузите. „Домът за поклонение“ на гузите, споменат от Казвини, напълно
може да е бил синагога.“
Това са годините, от края на ХІІІ век, на „раждане“ държавата на
Осман или Отоман (според преданието роден 1258 – починал 1326 г.). Той
„прекарал цялата си младост между зимните и летните пасища, и успява да
обедини този човешки поток и да го поведе към успех под своето знаме…
На 27 юли 1302 г., когато Осман разбива хетериарха Музалон при Бафеус,
близо до Никомедия (Измит), той достигна ранга на емирите на Гермиян,
Ментеше и Айдън. Осман вече бил готов да поеме нова роля.“
Така, след втория износ на юдейската религия, отново под формата
на ислям, се ражда, или по-точно се създава Османската империя. Тази
империя влиза в историята не направо, а през задната врата, защото става
ясно, че великата династия на Селджуките е тясно свързана с хазарите-
евреи/юдеи.
– Ще се види и още нещо, – как за пореден път в хилядолетната ни
история из средите на българския народ се пръкват ренегати. Как работят
срещу собствения си народ и каква е тяхната вътрешна драма. Ще се види
и как антибългарските сили използват тези ренегати. Ренегати, днес, в края
на ХХ и началото на ХХІ век в България, а и в Русия, се пръкнаха бол!
Тези ренегати, наметнати с неолиберална, соросоидна, антиправославна
мантия, подменят историята и получават толкова по-голям пай колкото
повече се „трудят“ на фалшификаторската нива, включително и да
разбиват единството между българи и руси, да създават антибългарски
настроения в Москва и антируски в София.
– Не бива да се прикрива, а да се показва, анализира и отчита в
политиката и днешната политическа ситуация това: Как възниква
12
Османската/Отоманската империя, връзката на османците/турците с
хазарските евреи/юдеи. Как работят паралелните сатанински сили срещу
Българите и България, Русите и Русия. Как перфидно (вероломно, коварно,
подло) се използва и историческата „наука“ в провеждания
антибългаризъм.
Привършвайки, давам още три цитата от БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ,
ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО).
Всеки сам да си прави изводите!!
Първи цитат – [стр. 41-42]
„След продължилия часове творчески разговор: „Борис Христов
стана, снажен, строен, изправи се и усмихнат ме загледа… Таня искам да ти
кажа нещо от мен. Запомни го завинаги! Зная всичко…
В ЖИВОТА СИ ВЪРВИ С – ИСТИНАТА, ПАК ИСТИНАТА И
САМО ИСТИНАТА!“
Това бяха онези паметни думи, които последни чух от БОРИС
ХРИСТОВ в РИМ!“
Паметни думи! Те могат да се приемат за завет към всички
българи!
„В ЖИВОТА СИ ДА ВЪРВИМ С ИСТИНАТА, ПАК
ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА!“
Днешната историческа наука в преобладаващата си част как „върви“?
С истината или с Неистината, пак Неистината и само Неистината!
Соросоидната чума е обсебила „придворните продажници с
научни титли“ – повечето от историците в СУ, НБУ, Търновския
университет, институтите на БАН и др.
Втори цитат – [435-438]
„Но да сме по-конкретни и да погледнем една от книгите, които
препоръчва Михаил Иванов, а именно „Възродителният процес“
Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики,
реакции, последици от Михаил Груев и Алексей Кальонски. Както в
повечето книги, и в тази могат да се намерят положителни страни.
Спираме се на тази книга и затова че авторите ѝ са преподаватели в СУ.
Трудно е с няколко изречения, да се оцени тази книга. Може да се каже, и
го казвам с пълно съзнание и убеденост, че в нея се преплитат истини с
неистини, но не това в случая е най-важното. Според немския историк
Хорст Мюлер: „Като хора като свидетели, ние можем да изберем една част
от историята. Като историци нямаме този избор. Имаме избор на темата,
13
но не да кажем – тази памет е истинска, тази е фалшива. Ако
предварително селектираме, ние редуцираме самата история.“[671] [671 Цит. по:
Иванова, Д. Кой има право да си спомня Людмила Живкова? в. Култура, бр. 38, 9 ноември 2012 г.]
Тази книга на Михаил Груев и Алексей Кальонски е типичен случай
на предварително селектиране и оттам редуциране на самата история, на
самия Възродителен процес, вместо да се поопитат да разкрият
историческите тенденции. Редуциране на историята има в работите и на
други историци, особено при изследване на близкото ни минало.
Що се отнася до тенденциите, ако не се търсят и разкриват, то
техните изследователи могат да се оприличат „както яденето и пиенето
[да] минават за по-разбираемо занимание, отколкото мисленето и схваща
нето на нещата в техните понятия“. [672] [672 Хегел, Г.В.Ф. Науката логика. Първа част.
Обективна логика. С., 1966, с. 331.] Нещо повече, „съставителите на такива истории
могат да се сравнят – отново ще се позовем на Хегел – с животни, които са
изслушали всички тонове на една музика, но до слуха на които не е
стигнало единното, хармонията на тези тонове“. [673] [673 Хегел, Г.В.Ф. История на
философията. т. 1. С.,1982, с. 109.]
Още по-фрапантното в тези изследвания е, че и при редуцирането
има своеобразна цензура, така че да се спазва, в случая не класово
партийният подход, а изискванията на мултикултурализма. „Благодарни
сме – посочват Михаил Груев и Алексей Кальонски – също на Антонина
Желязкова за компетентния прочит и уместните препоръки към
първоначалния вариант на текста.“[674][ 674 Груев, М. Ал. Кальонски, „Възродителният
процес“. Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици. С.,
2008, с. 12.]
И така стигнахме до второто име от „тези и редица други имена“.
Антонина Желязкова е една от най-важните фигури в годините на прехода
при налагане идеологията на мултикултурализма, т.е. за дезинтеграция и
разлагане на българската нация. Не случайно тя стана директор на
Международния център за изследване на малцинствата и културните
взаимодействия. Тя и нейният център са едно от звената, които с
перфидни, т.е. коварни, вероломни и подли средства и методи,
включително и под формата на „компетентен прочит и уместни
препоръки“ коригират исторически изследвания, съобразно
идеологическите изисквания на мултикултурализма.
Но да вземем един пример от съвсем (ще си позволя така да се
изразя) близката ни история, едно събитие, което тече и още не е
приключило, или на път да приключи, да не сбъркам. Става дума за
процеса в Пазарджик. Според Антонина Желязкова подсъдимите „Дори и с
14
думичка не са призовавали за насилие или отказ от демократичните
устои. (Има си хас да призовават за насилие – бел. ДЙ) Те просто се
опитват да променят хората от традиционния ислям, отказвайки ги от
някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите, за да ги
вкарат в някакъв тип „ортодоксални“ догми и ислям. А в това няма нищо
наказуемо.“ [ 675] [Желязкова, А. DW. DE. България. Връща ли се българското „време разделно“?]
В това изказване на Антонина Желязкова има няколко важни неща.
Първо, тя казва „променят хората от традиционния ислям“, ислямът, който
се изповядва в България. Второто, е „да се отклоняват от някои ритуали и
дейности“. И какво става? Тя самата го казва, цели се да се откажат
българите мюсюлмани от „някои ритуали и дейности“, т.е. формираните
във времето български културни традиции, като променят традиционния
ислям. Но това е третото, с което се цели промяната на традиционните
взаимоотношения и съжителство между българите мюсюлмани и
българите християни. Това става като мюсюлманите „ги вкарат в някакъв
тип „ортодоксални“ догми и ислям“. Това е една от формите и методите,
прилагани по един много добре школуван мек изказ, чрез които се
прикриват целите и стремежите на уахабистката идеология, на нейните
екстремистки идеи, цели и стремежи на версията за насилническата борба
с неверниците. Може Антонина Желязкова, подкрепяна от Красимир
Кънчев – Български хелзинкски комитет и компания – да си твърдят, че в
„това няма нищо наказуемо“, но дали е така? Дали няма наказуемост, и
трябва ли да няма наказуемост, когато се посяга върху културната и
историческа същност на българската нация. По-скоро с тези, чрез тях и
подобни на тях неправителствени организации, се упражнява
многопосочен натиск върху независимия български съд и ДАНС. В
натиска към българските институции, Саид Мутлу (а и другите
подсъдими), за избягване отговорност и стремейки да се оневинява,
експлоатира неуместно, по онова време, тогавашната предизборната
ситуация в България. В този натиск се включва и рупора на
мултикултурната идеология – Ройтерс, благосклонно, тиражирайки
неговите тези и изказвания как България била тормозила мюсюлманите
си.[676][676 Vesti.bg. България/Общество/Медии. Ройтерс: България тормози мюсюлманите си.
27.11.2012.]
И така, въпросът пак опира до културата и „спора“ на
мултикултурната идеология с тази за единната култура.[…]“
Трети цитат [439-445]
„Уважаеми читателю,
15
До сега, съобразно скромните си възможности, се опитахме да
разкрием някои основни тенденции в българската история. В това си
движение търсихме опорни точки, на които да стъпваме и да се
предвижваме в историческото „тресавище“.
Сериозната историческа наука, се стреми да разкрива миналото,
такова, каквото е било. Борави с различни носители на информация. Тези
историческите извори са от различно естество, най-вече документални.
Но дали всички историци така подхождат? Според Михаил Груев:
„Традиционната историография – поне българската историография до този
момент – е прекалено фиксирана върху документа, дори бих казал, че има
фетишизация на документа, което е много характерно за позитивисткото
направление в хуманитаристиката, и то за позитивизма на ХІХ век.“[678*]
[678] Груев, М. kultura.bg, Историята днес (7), 10.11.2012. С Михаил Груев разговаря Димитрина
Чернева.
* Какво е днешното отношение на Михаил Груев за „фитишизация на документа“, след като е най-
многогодишен Председател на ДАА, не знам.
Това изявление може и да се подмине, но когато, е направено от
Михаил Груев, по това време завеждащ катедра История на България в
Софийския университет, а сега Председател на ДАА, не трябва да се
подминава.
Фиксирането върху носителите на информация върху миналото е
необходимото условие за неговото разкриване. Но и към тях, включително
и към документите като основни носители на такава информация, следва
да се подхожда внимателно, отчитайки степента на тяхната достоверност.
Но дали това има предвид Михаил Груев? Естествено, че не. За него,
фиксирането върху документа „в съвременното общество, в което
процесите на модернизация и глобализация протичат толкова активно, че
дори не сме в състояние да рефлектираме върху този факт, такъв тип
знание изглежда остаряло и архаично. Това беше и моето основание да се
насоча методологически към полето на историческата антропология, още
повече че в България то беше, така да се каже, незаето.“ [ 679] [679 Пак там.]
В тази мисъл на Михаил Груев има два момента. Първо, за него
знанието, изградено върху информацията, съдържаща се в документите е
„остаряло и архаично“, не че той е склонен, когато е „притиснат“ от
обстоятелствата, „въобще да игнорира документа и да стъпи върху него“.
За мен е безспорно, че той се стреми да омаловажава документа. Тогава
какво има предвид?
Така идваме до второ, за историческата антропология и подхода
към нея. Несъмнено е, че „Във всеки случай микроисторията е едно от
16
лицата на историческата антропология.“[680][ 680 Пак там.] Но ако при
осмисляне на процесите и тенденциите, разкривани от микроисторията, не
се отчитат процесите и тенденциите на макроисторията, тогава се получава
селектиране и редуциране на историята, т.е. получава се изкривена,
нереална, фалшива историческа картина. Тук няма как да се спирам на
вижданията на Михаил Груев за различните методологии и отделните
исторически школи. Може той да ме обвини, че моето мислене е „остаряло
и архаично“, но за мен основното, главното за всички „методологии“ и
„школи“ следва да бъде търсенето и разкриването на историческата
истина. Не случайно по-горе посочих, че в книгата си „Възродителният
процес“ Мюсюлманските общности и комунистическият режим:
политики, реакции, последици, Михаил Груев и Алексей Кальонски
извършват селектиране и от там редуциране на самата история. Този си
подход към Възродителния процес те прилагат и при анализиране
политическите практики на българските власти и институции преди
09.09.1944 г., но и след това, когато БКП е на власт. Освен това, вместо
документи, те извършват фетишизиране на теренни проучвания.
Тези преднамерени изследвания на български историци, заработващи
зелените „гущери“ от Отворено общество, Америка за България и други
неолиберални НПО, съдействат на турската пропаганда в преследване на
нейните неоимперски цели. Родопите са главното направление на турската
инвазия в България и на Балканите. Заслужава си да припомним мисълта
на Зия Гьокалп: „Днес помаците говорят български, но са турци и утре под
влиянието на исляма ще научат турски и ще забравят днешния си
език.“[681] [ 681 Цит. по Загоров, О. Критика на пантюркизма, С., 1988, 175.] За целта е
разработена и „научна“ методология от историци, политолози и политици
хванати на „верижка“. Това съдейства и улесни/ява Турция да успее да
ангажира, в преследване на целите си, американски, западноевропейски и
дори балкански политици.
Да видим методологията на историци по въпроса. Акцентът е върху
процесите в Родопите, затова ще се спра на нещо важно, на пръв поглед
безобидно. Да вземем един цитат от „творението“ на проф. Валери
Стоянов, според който: „…наблюдават се процеси на ориентиране на
българо-мохамедани към турската етнорелигиозна общност…“ [682][ 682
Стоянов, В. *Етнонимът „Българи“ *За българо-тюрските смешения. С., 1997, с. 57-58.] При
разглеждането му да тръгнем отзад напред. „Общност“ си е общност, но
дали е така с „етнорелигиозна“. Казахме, че вървим отзад напред, и да
17
разделим тази дума на двете ѝ съставни части – „религиозна“ и след това
„етно(с)“. От „общност“ се върви към „религиозна“ и на основата на
религията се „създава“ „етнос“ и става „етнорелигиозна общност“. И каква
е тази „етнорелигиозна общност“? Според проф. Стоянов това е „турската
етнорелигиозна общност“. Значи турската общност се изгражда на
етнорелигиозна основа. И кой се „ориентира“, какви са тези „процеси на
ориентиране“? Това са „процеси на ориентиране на българо-мохамедани
към турска етнорелигиозна общност“? И така стигнахме до „българо-
мохамедани“, дума, която е неточна, а би трябвало да е българи-
мохамедани. В случая не произнасянето на думата, а друго е по-важното.
Това са „процесите на ориентиране“ и идентифицирането на силите,
влияещи на тези процеси или процес, който проф. Стоянов характеризира,
малко преди посочения цитат като еволюционен (?). Но дали е
еволюционен? Така му изнася и на този професор, и няма да си признае
защо така му „изнася“, по посочените по-горе причини да класифицира
процеса на потурчване на българите мюсюлмани и мохамедани като
еволюционен. И това на пръв поглед „безобидно“ възприемане, тръгнало
от историци, че може да има етнос на религиозна основа, се подема от
бамбашка български политици и журналисти. Всички те са днешните
еничари, проводници на турската националистическа идеология, която
твърди, и търси форми и способи за прокарване на схващането си, че има
нация на религиозна основа. Така се поддържа и развива процесът за
турчеенето на българите мюсюлмани, за дезинтеграция на българската
нация на религиозна основа.
Тази „методология“ е пуснала сериозни корени не само в
историческите институти на БАН, български университети, особено НБУ,
както видяхме и в СУ „Св. Климент Охридски“.
В края, при приключване на конференцията „100 години Балканска
война, 100 години свобода за Родопите“ в Смолян на 16 октомври 2012 г.
зададох въпрос на Михаил Груев: „Какво е становището на вашата катедра
в СУ за книгата на Джъстин Маккарти Смърт и изгнание. Етническо
прочистване на османските мюсюлмани (1821-1922).“ Той ми отговаря:
„Нямаме становище“.
Катедрата няма становище!?
Задавам му втори въпрос: „Какво ви е мнението за предговора към
книгата от Веселин Ангелов“. Той ми отговаря: „Всеки има право да
изразява каквото си мнение иска“.
18
Да, всеки може да изразява мнението си, но когато то е в разрез с
историческата истина и обслужва политически цели не е добре да се
подминава. Не случайно се спрях по-горе на някои страни от
изследванията на Михаил Груев. Освен това, книгата на Джъстин
Маккарти е издадена от издателството на СУ. Според мен, това никак не е
добре. Още няма официална и аргументирана научна позиция от
българската историческа мисъл, както за книгата, така и за предговора към
нея. В книгата си „Апостолът ни завеща …“ аз не можех да подмина това
„творение“ на Джъстин Маккарти и накратко изразих становището си за
нея.[683][ 683 Виж: Йончев, Д. Апостолът ни завеща …, с. 52-56.]
https://www.academia.edu/30610252/Apostola_ni_zavesta_1_
След книгата на Джъстин Маккарти се появиха поредица публикации
в нейния дух, бълващи фалшиви и преднамерени исторически концепции.
Плодовити са и български автори, мултиплициращи фалшификатите на
Маккарти, безсрамно и безпардонно преплитане на злостни неистини и
клевети с определени истини.
Да кажем още няколко думи за тази „плодовитост“ на българската
историческа наука. Юни 1996 г. гр. Приморско. Провежда се юнски
исторически семинар. Присъстват историци от БАН, СУ, НБУ и от кои ли
не още научни исторически звена. Бях заявил доклад на тема „Тенденции в
политиката на Турция към българите и България – ХІХ начало на ХХ век.“
[684][684 Докладът е допълнен с някои данни от началото на ХХІ век и е публикуван в статията
„Тенденции в политиката на Турция към българите и България (ХІХ – началото на ХХІ век) и
Възродителния процес“ във в. Нова Зора бр. 19,20, 21, м. май 2012. Също:
https://independent.academia.edu/DimitarIonchev. Поместена е и в книгата ми ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ
БЪЛГАРИЯ?, С., 2024. ] Започвам да чета доклада, веднага след една от
почивките. Залата полупразна. Със самото започване да чета доклада си за
нула време залата се напълни. Приключвам доклада и проф., тогава още
доц., Трендафил Митев се навежда и ми казва, че иска доклада да го
публикува в сп. „Военноисторически сборник“.
Веднага взима думата проф., също тогава още доц. Иван Илчев. След
него взима думата Пламен Цветков, Лъчезар Стоянов, и още кои ли не.
Слушам, запазил спокойствие, поглеждайки спокойно този и онзи
участник в семинара. Вера Мутафчиева и проф. Андрей Пантев достолепно
седят и слушат. Трендафил Митев се снишил[685][ 685 Снишил, да се снишиш – е
вид качество, не само в политиката. Слушайки „дебата“ ми мина през съзнанието конкурса, февруари
1992 г, за Главен редактор на сп. Военноисторически сборник (ВИС). Подавам документи, концепция и
т.н. Явявам се. Председател на комисията е Валентин Александров от Министерството на отбраната, и
акад. Георги Марков, тогава още доцент. Всичко минава, както казват днес, „ОК“. Чакам съответно
назначаване, но насрочен нов конкурс. Подавам отново документи. Комисия: проф. Елена Стателова,
Валентин Александров, Георги Марков. Има нов кандидат, доц. Трендафил Митев. Бил преподавател в
19
СУ в закритата катедра по история на БКП. Кадрите по история на БКП „познават превъзходно“ и
проблематиката на военната история. Тредафил Митев става Главен редактор на сп. ВИС. След няколко
години нямаме нито сп. ВИС, нито Институт за военна история. Димитър Луджев не си поплюваше на
ръцете, че и армията „реформира“!?], по-нисък от тревата. По едно време става доц.
Игнат Минков и казва: „Какъв е този тон? Ние дискусия ли водим, или
нападаме без аргументи и т.н.“.
Свършва заседанието. Дават нова почивка. Излизам във фоайето на
хотела. Изведнъж, най-неочаквано, при мен идва Иван Илчев. Не се
познавах с него. Познавах го от това, което е писал. За разлика от залата,
сега внимателен и учтив. Започва да ми говори, че книгата ми „България и
Беломорието октомври 1940 – 9.9.1944 г. (Военнополитически аспекти)“,
била много сполучлива, и започна нещо да смотолевя по отношение на
доклада ми. Изслушах го и се оттеглих. Впоследствие разбирам, че до
тогава той не е идвал на тези семинари, и някои са се изненадали, като са
го видели, че е дошъл. Това едва ли е случайно! Съпоставих го с баща му.
От срещите ми акад. Илчо Димитров, включително и когато беше
министър, съм запазил много добри спомени.
Де да беше само това! Какво повече бих могъл да кажа за тези автори
и цялата неолиберална, соросоидна историческа „компания“? Хегел, може
да е приложим за техния профил, че: „яденето и пиенето минават за по-
разбираемо занимание, отколкото мисленето и схващането на нещата в
техните понятия“.
Хегел може да е приложим, но за кои, не мога да кажа. Между тях
има, които могат да схващат нещата в техните понятия. Значи има нещо
друго, нещо, което ги кара да не искат да схващат нещата в техните
понятия. Нещо, което ги кара да преиначават историческата истина,
истината за процесите и явленията в миналото и в съвременността.
Какво ще е това?
В Отвореното писмо „Повече така не може“ от 11 август 2020 г. на
учени от БАН, се казват истини за състоянието на Родината и в подкрепа
на протестите. Към края на август писмото е подписано от над 400 учени,
работещи в областта на физикоматематическите науки, биологията,
генетиката, космонавтиката, ако мога да се изразя, в точните науки, др.
Ще се въздържа да коментирам месеците след Отвореното писмо и
настоящия политически момент. Всичко, което става, не е случайно, не е и
без помощта на задкулисни сили. Според учените: „Обществените науки
са замърсени от толерирано присъствие на придворни продажници с
научни титли.” [686][686 https://www.mediapool.bg/poveche-taka-ne-mozhe-ucheni-ot-ban-
prizovaha-za grazhdansko-nepodchinenie-news310894.html]
20
Това е много силно казано. То е вярно, НО с едно малко уточнение.
Конкретно за историците. Сред тях има не малко честни и достойни
изследователи, разкриващи и отстояващи историческата истина. Те ми
помагаха да търся опорни точки в проправяне пътеката на истината през
вонящото историческо тресавище, да се придвижвам, добирайки се до
наши дни.
Като се съчетае „присъствието на придворни продажници с
научни титли“ с това, че „Средствата за масова информация са
превърнати в трибуни за манипулации, потънали в насилието на
цензурата и аморалността на автоцензурата“ [687][687 Пак там. 444],
положението никак не е добро!
Никак не е добро, ако се стои пасивно и не се търси противодействие
на становището на Джордж Сорос, за което стана дума в началото, за
неговите „последователи“, каквито са и въпросните интелектуалци. Ще
повторим, според Сорос: „Те трябва да виждат света през моя поглед,
през призмата на моите идеи, на моите ценности. И трябва да
популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички
медии, по всяко време, на всяка цена“. Постигането е: „Много просто: с
пари, с много пари. Вие как си мислите, че медиите стигат до
представителите на моите структури? Всяко начало е свързано с пари и
с връзки. Създаването на медиен образ изисква пари“. Соросоидът трябва
„всеки ден да има участия във вестници, радиа и телевизии, и – разбира
се, да не изпускаме – да е целодневно активен в социалните мрежи. Днес
авторитетът се гради на медийното присъствие“.[688][ 688 Сорос: Бъдещето не
принадлежи на всички, ще изкореня национализма ви. Публикувано на 09/01/2014 Източник: ПанБГ]
Това си е кафява напаст. Как тя вижда бъдещето? Сорос дава
отговор и на този въпрос: „Не е важно как виждам бъдещето, важното е,
че го виждам, но ще ви кажа едно – Бъдещето не принадлежи на
всички“ (!?). [689][ 689 Пак там.]
Това са много силни думи. Дали точно е цитиран или синтезирано са
представени неговите възгледи? Добре е внимателно да подхождаме към
информацията. Да погледнем друг източник, а имено Foreign Reports on
Nomenklaturocracy .[690][ 690 Foreign Reports on Nomenklaturocracy в сайта на фондация Заедно
George Soros and the Shadow Party Behind Crises to Take Down America Soros Democrats strive to take down
governments and empower global elite by KURT NIMMO | INFOWARS.COM | JULY 14, 2014.] Там са
дадени по-обширно тези негови възгледи и действия. По-силно се откроява
неговата „филантропична“, банкерска и мегаспекулантска личност.“
* * *
21
Големият въпрос е: Днешната историческа наука, в преобладаващата
си част, как „върви“? Видяхме как чумата на Сорос е обсебила повечето от
българските историците – „придворните продажници с научни титли“.
Тя не приема завета на Борис Христов: „В ЖИВОТА СИ ДА
ВЪРВИМ С ИСТИНАТА, ПАК ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА!“
„Пътувайки“ през годините се убедих, че преобладаващата част от
днешната историческа наука не върви с истината, а с Неистината, пак
Неистината и само Неистината!
Димитър Йончев,
София,
22.06.2025 г.
