Последните години бяха белязани от появата на два вида нов капитализъм — този на Клаус Шваб, наречен Капитализъм на заинтересованите страни, и другият на семейство Евелин и Лин де Ротшилд, наречен Приобщаващ капитализъм.
Кръстник и лице и на двете инициативи е английският крал Чарлз III, който с цел налагането им през 2020 се обявява за проекта “Великото нулиране” (“The Great Reset”). По неговите думи, той цели преустановяването както на днешният капитализъм, така и на досегашният световен ред, обявено на 3 юни 2020 в самото начало на кризата с Ковид-19 във видео заявление със заглавие “#TheGreatReset”, излъчено на Ютюб канала на неговото кралско семейство ( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ?
v=hRPQqfwwuhU&ab_channel=TheRoyalFamily). Идеята е за тотална перестройка, свързана с “преосмислянето, препроектирането, възраждането и ребалансирането на света” заради неговите несъвършенства. Едно от тях е несправяването с пандемията “COVID-19”.
На същия 3 юни 2020 на фейсбук страницата на Световния Икономически форум е публикуван рекламен клип с красноречивото заглавие: “Сега е времето да се натисне бутонът за нулиране на капитализма”
Показан е и самият бутон за нулиране (фиг. 1) в статията със заглавие: “Сега е времето за ‘нулиране на света’” (https://www.weforum.org/stories/2020/06/now-is-the-time-for-agreat-reset/). В единия случай той говори за нулиране на капитализма, а в другия — за нулиране на света. Изглежда, че както Чарлз, така и Шваб не правят разлика между свят и капитализъм. И двете трябва да бъдат нулирани, т.е. преустановени в името на създаването на нови такива! В книгата на Шваб с характер на манифест от същата 2020 година “КОВИД-19 – Великото нулиране” (в съавторство с Тиери Малре) (http://reparti.free.fr/schwab2020.pdf, стр. 3) Чарлз няма участие, но общите им идеи с Шваб са добре илюстрирани. Разгърната е панорама на бъдещето, в което е заложено едно ново, централизирано — глобално, както е наречено, световно управление! Това е основното в новия проект, около което се върти всичко и което трябва да замени “провалените национални държави”, справящи се “зле с основните предизвикателства, захранващо недоверието на обществото в тях. Това, от своя страна, води до липса на управленски капацитет и ресурси, както и до понататъшно още по-слабо представяне и неспособност, или нежелание за справяне с проблемите на глобалното управление” (Ibid, стр. 48). Затова трябва да възникне новият свят — “А new world will emergе”, Ibid, стр. 8 — защото “без подходящото глобално управление ще бъдем парализирани в опитите си да се справим и отговорим на глобалните предизвикателства, особено когато има толкова силен дисонанс между краткосрочните, вътрешни императиви и дългосрочните , глобални предизвикателства” (Ibid, стр. 48).
В книгата си Шваб заявява необходимостта от ново, наднационално световно ръководство. Според него, “Направо казано, живеем в свят, в който всъщност отговорността не се носи от никого!” (Ibid, стр. 47). Той изтъква системният недостатък на света днес — липсата на „комитет за спасяване на света“ (“committee to save the world”) (Ibid, стр. 48), повод за появата на какъвто е кризата с Ковид-19. Тя вадела наяве големите проблеми, предвидени, което е интересното, да възникнат също и в бъдеще. Сякаш имайки контрол върху тях, Шваб смята, че има още “предстоящи рискове и проблеми”, които могат да бъдат решени само централизирано, или с “установяването на много по-приобщаващата и справедлива форма на глобализация, която да направи света по-устойчив, както социално, така и екологично” (Ibid, p. 47):
“Няма време за губене! Ако не подобрим функционирането и легитимността на нашите глобални институции, светът скоро ще стане неуправляем и много опасен. Не може да има трайно възстановяване без глобална стратегическа рамка на управление.”
Светът трябва да стане управляем от едно място за по-лесно, или глобално, което значи централно с натискането на едно или повече копчета. Това сякаш е решено и Шваб дори предвижда възможността за съпротива от страна на масите, заявявайки в самия край на своята книга:
„Някои може да се противопоставят на необходимостта да се ангажират с това, страхувайки се от мащаба на задачата и надявайки се, че чувството за неотложност ще отшуми и ситуацията ще се върне към „нормалността“.“
Важен за проекта “Великото нулиране” на Чарлз и Шваб
Капитализмът на заинтересованите страни (Stakeholder-Kapitalismus). Идеята за него изглежда датира от самото основаване на СИФ през 1971, когато Шваб публикува и първата си книга „Съвременното управление на предприятието в машиностроенето“. В нея идеята е първоначално засегната, отнесено към управлението на едно предприятие, което трябва да служи не само на своите собственици и акционери, но и на други “заинтересовани” страни. По-късно тази концепция се проектира върху целия световен бизнес, който трябва да се откаже от максимизиране на печалбите си в полза на същите “заинтересовани” страни. Това са, както ги нарича Шваб, “уязвимите общности в рамките на техните екосистеми“.
Идеята на Шваб, освен всичко друго, предполага засилването на частното и корпоративното сътрудничество с държавата под контрола, както става днес, на органите на Европейския съюз. Тенденцията е към централизация, характерна и за появилият се по-късно проект “Великото нулиране”. На този аспект искаме да обърнем внимание, тъй като той напомня на времето на социализма, когато малка избрана група хора взимаше решенията и контролираше икономиката в Източна Европа. Днес мнозина смятат, че именно към това се стреми групировката, лице на която е Клаус Шваб, а именно към възраждане на социализма. Например, руският президент Владимир Путин в речта си по време на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб «Валдай» през есента на 2021 (https://trud.bg/a/articles/изявление-напрезидента-на-руската-федерация-владимир-путин-на-пленарнатасесия-на-междуна) заявява:
“След революцията през 1917 болшевиките, опирайки се на догмите на Маркс и Енгелс, също обявяват, че ще сменят изцяло обичайния начин на живот, не само политически и икономически, но и самата представа за това какво представлява човешкият морал, основите на здравото съществуване на обществото. Разрушаването на вековните ценности, на вярата, на отношенията между хората, дори се стига до пълно отричане от семейството – и това го е имало – насаждането и поощряването на доносничеството срещу близки – всичко това е обявявано за стъпки по пътя на прогреса и, между другото, по света широко е подкрепяно и е било модерно също както сега. Между другото болшевиките са проявявали абсолютна нетърпимост към всяко друго мнение. Ето това, според мен, трябва да ни напомня нещо за нещата, които виждаме сега. Гледайки случващото се в редица западни страни, ние с учудване разпознаваме отечествените практики, които сами, за щастие, сме оставили, надявам се, в далечното минало.”
Заключението на Путин е красноречиво:
“Излиза по-строго, отколкото в отдела за агитация и пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.”
Чувството за нов комунизъм на Чарлз III
С по-голяма точност, можем да кажем, че идеята за нулиране на световната икономика, основана на капитализма, и замяната й с нова, основана на нещо друго, е по-стара и датира от 2014, което е шест години преди манифестите на Чарлз и Шваб от 3 юни 2020 за рестарт на икономиката и света. Тя е спомената за първи път от Клаус Шваб на 15 януари 2014 на сесията на Световния Икономически форум, проведена в Давос
(https://www.youtube.com/watch?v=RAjYAXYGPuI&ab_channel=APArchive, https://www.voanews.com/a/world-economic-forum-challenges-ofchanging-world/1830780.html), а е официално оповестена от Чарлз (фиг. 3) три месеца по-късно на 27 май 2014 по време на Конференцията за Приобщаващ капитализъм, организирана в Лондон от ЕL Rothschild и The City of London (https:// coalitionforinclusivecapitalism.com/event/the-conference-on-inclusivecapitalism-building-value-renewing-trust-may-2014/). Първо, на 15 януари Шваб говори за световния “бутон за нулиране”, който е време да се натисне:
„Това, което искаме да направим в това отношение в Давос тази година, е да натиснем бутона за нулиране! Нека обясня: Светът все още е твърде много хванат в режим на кризисно управление, заради което забравяме, че трябва да се вземем в ръце сега и да потърсим решения за наистина фундаменталните проблеми. Трябва да гледаме на нашето бъдеще по много по-конструктивен, стратегически начин.” (Виж линка по-горе)
После, на 27 май по времето на споменатата Конференция за Инклузивен капитализъм в Лондон самият “бутон” е натиснат от Чарлз, който задава тона на новия капитализъм с едно свое чувство. То става неговата отправна точка и това е чувството на Чарлз за настъпващ комунизъм. За него той говори още в началото на своята историческа реч, с която открива конференцията ( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ? v=fa9FnoZeOF4&ab_channel=InclusiveCapitalism, https:// www.royal.uk/clarencehouse/speech/speech-hrh-prince-walesinclusive-capitalism-building-value-renewing-trust-conference):
“Донякъде объркан от поканата да се присъединя към такава стратосферна група от финансови, икономически и бизнес експерти, мога само да предположа, че това може да се дължи отчасти на усилията ми през последните тридесет и една години да насърча концепцията за корпоративна, социална и екологична отговорност. Мога да ви уверя, че преди тридесет и една години не много хора се интересуваха от това. Спомням си, че когато желязната завеса падна, имаше голям шум около триумфа на капитализма над комунизма. Противно на това обаче, аз не смятах, че нещата са толкова прости. Почувствах, че ако бизнесът не вземе предвид социалните, общностните и екологичните измерения, всичко [свързано с комунизма] може да започне отначало!”
Чувството на Чарлз за надвиснала опасност от нов комунизъм точно след края на стария е повече от удивително! То е без аналог, нито има логично обяснение от конвенционална гледна точка! Както излиза, именно новият Приобщаващ капитализъм трябва да бъде отговорът на надвисналата, според Чарлз, нова комунистическа заплаха. Родители на този “отговор” са Лин и Евелин де Ротшилд (фиг. 4), като водещият е Евелин, изтъкнат британски финансист, близък до английската корона, и основен наследник на банкерската фамилия Ротшилд във Великобритания. През годините заема редица отговорни длъжности като тази на председател и главен изпълнителен директор на инвестиционна банка NM Rothschild and Sons Ltd., а след оттеглянето си през 2003 заедно с новата си американска съпруга Лин Форестър създава холдинга EL Rothschild, държащ активите на редица предприятия като The Economist Group. За целта на разпространението на предложения от него нов вид капитализъм през 2014, двамата организират въпросната Конференция за Приобщаващ капитализъм, изпълнителен орган на която по-късно става създадената през 2015 от Лин де Ротшилд
Коалиция за Приобщаващ капитализъм ( h t t p s : / / coalitionforinclusivecapitalism.com/).
Всичко започва с откриващата реч на Чарлз III на фона на набиращият скорост военен конфликт в Украйна само три месеца след държавния преврат в Киев на 22 февруари 2014. Обявяването на новия капитализъм става в присъствието на “стратосферна група”, както я нарича Чарлз, от 250 представители на водещи световни компании от 37 страни – политици, шефове на корпорации, институционални инвеститори и други водещи икономически фигури, представляващи 35 бизнеси. Сред тях са фондациите Форд, Рокфелер, Блаватник, Гетсби, а гост-лектори са експрезидентът на САЩ Бил Клинтън, директорът на международния валутен фонд Кристин Лагард, управителят на Банката на Англия Марк Кърни, харвардският професор Лаурънс Самърс, управителят на “Униливър” Пол Полман, директорът на “Джон Левис Партнершип” сър Чарли Мейфилд, директорът на “Китайска инвестиционна корпорация” Джин Ликун, изпълнителният директор на “Гугъл” Ерик Шмит и бившият директор на веригата “Сейнсбъри” лорд Дейвид Сейнсбъри. По изчисления на участниците, общите финансови активи са на стойност около 30 трилиона долара, или една трета от световния инвестиционен доход.
Ключов за конференцията е апелът на Чарлз за “силно лидерство” подобно на това, за което говори и Клаус Шваб:
“Какъвто и да е случаят, особено впечатляващото на днешното събрание е, че всеки един от вас, дами и господа, е в добрата позиция да предприеме действия, необходими за създаването на една нова форма на Приобщаващ капитализъм. Това е от решаващо значение, така да се каже, но ще се нуждае от силно лидерство (“strong leadership”), неограничена енергия, решителност и не малко смелост.”
Силното лидерство, или единоначалието стои в основата на новия капитализъм, каквото и да означава това, а поканените да се присъединят към него се намират само в “добрата позиция” да направят всичко необходимо да го подпомогнат. Начинът, по който ще се реализира капитализмът, никъде не се описва, а е само загатнат от Лин де Ротшилд, която в едно интервю от 2019 казва:
“Като инвеститори ние трябва да застанем зад компаниите, които правят правилните неща за всички потребители. След като веднъж направят това, другите компании ще ги последват . ” ( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ? v=O6KJ2mUrSUk&ab_channel=SALT, 1 мин. 31 сек.).
Въпросът е: кои са “правилните” неща и кой е този, който определя кое е правилно и кое не, както и кой ще следи за изпълнението на правилните неща? Това изглежда са основателите на новия капитализъм, които ще играят ключова роля в неговото прилагане. Принципът на единоначалието отново е налице също като при предложеният от Клаус Шваб Капитализъм на заинтересованите страни. И в двата случая отговорно участие има кралят на Англия, който говори за дългосрочно планиране. Това е една друга особеност на новия проект, който трябва да премахне “дезорганизирания”, “стихиен” и “нечестен” днешен бизнес. По думите на Лин де Ротшилд, той се епровалил “failed”. Така смята и Чарлз, който отбелязва, че вместо към бързи и краткосрочни печалби, той може да предложи нови всеобщи и интегрирани решения в интерес на цялото човечество. Въпросъте, кой ще интегрира тези решения, взети от някого?
“Ако има цена, която да плати необходимата трансформация, това ще бъде изоставянето на поредното, на пръв поглед лесно, краткосрочно решение, което сегашната форма на капитализъм смята за необходимо. Навместо това е необходимо фокусирането върху подходи, които постигат трайна и смислена възвръщаемост. … В края на краищата, може би си струва да се има предвид, че цел на капитализма трябва да бъде обслужването на по-далечните, дългосрочни интереси и грижи за човечеството, а не обратното. … Всичко това трябва да бъде правилно и всеобхватно обмислено при вземането на икономически и национални решения…”
Чарлз III насочва вниманието към предварително планираните решения, в името на “по-далечните, дългосрочни интереси” на човечеството. Кой обаче определя тези интереси, кой ги планира и кой следи за изпълнението им? Изглежда това е една група хора, които в речта си Чарлз нарича “настойници и архитекти на благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения”:
“Струва ми се, че трансформацията, която отдавна обмислям, се отразява в субстанцията на днешната среща и въпросът е как да се пренасочи фокусът на внимание от краткосрочност към дългосрочност. И с това поемаме един автентичен морален ангажимент да действаме като истински земни Настойници и Архитекти на благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения.”
В речта си Чарлз е максимално откровен да заяви, че е един от тези Настойници и Архитекти на промяната, която той, както вече преди това е уточнил, замисля от поне 1989 год. Оттогава датира “чувството му за комунизъм”, на което трябва да отговори предложеният Инклузивен капитализъм. Той е “ултимативният отговор на Карл Маркс”, както се изразява Кристин Лагард в речта си на същата конференция, независимо, че носи много от чертите на социализма. Това може да се нарече и корпоративен капитализъм и социалистически капитализъм, защото напомня на социалистическата политикономика, в която политика и икономика бяха срастнати.
Съветът за приобщаващ капитализъм с участието на Ватикана
Механизмите на замяна на днешния капитализъм с друг са заложени от кралската фамилия и тази на Ротшилд през 2014, към които по-късно се присъединява и Ватиканът. Официално това става на 11 ноември 2019, когато е обявен Съветът за приобщаващ капитализъм с участието на Ватикана ( h t t p s : / /
www.inclusivecapitalism.com/) (фиг. 5). На тази дата създадената от Лин де Ротшилд през 2015 Коалиция за приобщаващ капитализъм (https://coalitionforinclusivecapitalism.com/) влиза в партньорство с Ватикана „под моралното ръководство“ на папа Франциск.
В борда на директорите на сформираният Съвет за приобщаващ капитализъм влизат редица световни лидери като президентът на фондация “Форд” Дарън Уокър, президентът на фондация “Рокфелер” Раджив Шах, президентът и изпълнителен директор на Мастъркард Айаи Банга, Оливър Бете – председател на борда на “Алианц”, Марк Бениоф – председател, главен изпълнителен директор и основател на “Сейлсфорс”, Едуард Брин – изпълнителен председател на “Дюпон”, Шарън Бароу – генерален секретар на Международния търговски съюз-федерация, Марк Кърни – управител на Банката на Канада от 2008 до 2013 г. и на Банката на Англия от 2013 до 2020 г., Кенет Фрейзър – председател и главен изпълнителен директор на “Мерк”, Брайън Мойнихан – председател и главен изпълнителен директор на “Банката на Америка”, Дина Мълиган – президент и главен изпълнителен директор на американската застрахователна компания “Гардиън”, Роналд П. О’Ханли – президент и главен изпълнителен директор на “Стейт Стийл Корпорейшън” и други, общо 27 човека, част от които присъстват на основополагащото събитие във Ватикана.
Интересна подробност е, че Съветът за приобщаващ капитализъм е обявен от Ватикана на 11 ноември 2019 (https://www.vatican.va/ content/francesco/en/speeches/2019/november/documents/papafrancesco_20191111_consiglio-capitalismo-inclusivo.html), но едва година по-късно на 8 декември 2020 от Лин де Ротшилд, която в директно включване по CNBC (https://www.youtube.com/watch? v=USWLnN-jkJo&ab_channel=CNBCTelevision, 7 мин. 51 сек.) оповестява всъщност оповестеният вече преди година от Ватикана Съвет. Тогава тя изненадващо заявява, че той всъщност се намира в пълна зависимост от Ватикана и не друг, а папата е пожелал създаването му:
“И това е, което ние правим … e да отговорим на неговия призив за реформиране на капитализма, за да стане той инклузивен, устойчив, надежден и също динамичен”, казва Лин де Ротшилд през 2020 в разгара на междувременно разразилата се Ковид криза, на фона на която малцина обръщат внимание на обявлението й.
Самият Съвет възниква по доста заплетен и усукан начин. Основополагаща е Конференцията за приобщаващ капитализъм през 2014 в Лондон, на която не присъства представител на Ватикана. Такъв обаче има на следващата Конференция за приобщаващ капитализъм, проведена отново в Лондон на следващата 2015 година (
Тогава в залата е Винсент Джерард Никълс, римокатолически архиепископ на Уестминстър, чрез когото папа Франциск изпраща послание (https://www.cbcew.org.uk/pope-prays-for-sustainable-economicgrowth-promoting-human-development-of-all-in-message-to-inclusivecapitalism-conference/), в което изпраща поздрав до всички участници и напътствия да разсъждават върху “неотложната необходимост от справяне със скандалното глобално неравенство и необходимото икономическо развитие в полза на всички” той се моли за тях да успеят да насърчат един нов устойчив икономически растеж в името на общото човешко развитие.”
Това предпоставя целият ход на по-нататъшното развитие. На следващата 2016 година Ватиканът провежда своя собствена икономическа конференция The Fortune – Time Global Forum (https://time.com/collection-post/4589651/pope-francis-globalforum/) под надслов „Предизвикателството на 21-ви век: Изграждане на нов социален договор“. Също както на двете предишни конференции за Приобщаващ капитализъм в Лондон, в нея участват огромен брой — вече над 500, глобални бизнес и други лидери, сред които са ръководителите на IBM, Johnson & Johnson, Monsanto, McKinsey, Siemens, Virgin Group, WPP и др., както и лидери на организации с нестопанска цел като Ротшилдовата Coaltion for Inclusive Capitalism, Rockefeller Foundation, Ford Foundation, Mo Ibrahim Foundation и много др. Сред гостите са и Лин и Евелин де Ротшилд и в тяхно присъствие в духа на новия Приобщаващ капитализъм папа Франциск заявява желанието си за промяна чрез “по-приобщаващи и справедливи икономически модели”. Три години по-късно следва анонсирания на 11 ноември 2019 Съвет за приобщаващ капитализъм с участието на Ватикана.
Така сформираният Съвет е създаден на равни начала между английска и ватиканска страна с решаващото участие на краля на Англия Чарлз III. Той е средището на общата им дейност в посоката на приоритети, като например: осигуряването на равни възможности за просперитет и качество на живот, независимо от социално-икономическия произход, пола, етническата принадлежност, религията и възрастта на хората. Има много обещания за раздаване на справедливост за всички с равни възможности, честност между поколенията, така че нито едно от тях да не претоварва планетата и да не получава краткосрочни ползи от експлоатацията й, водещо до дългосрочни разходи на бъдещите поколения, и други подобни, а сред целите са:
- Без бедност;
- Добро здраве и здравно благополучие за всички;
- Качествено образование;
- Равенство на половете;
- Снижаване на неравенствата;
- Достойнство и равенство;
- Умения за бъдещето и др.
Днес към Съвета на Чарлз, Ротшилд и Ватикана са приобщени повече от 616 глобални организации, след първоначалните едва 170 към 2019. Сред тях са BANK OF AMERICA, MERK, SALESFORCE, TIAA, THE ROCKEFELLER FOUNDATION, STATE STREET CORPORATION, EESTE LAUDER COMPANIES, MASTERCARD, VISA INC., BP, FORD FOUNDATION, DUPOND, UNILIVER, JOHNSON AND JOHNSON, NESTLE, “PEPSI”, МОТОROLА и др., които с влизането си доброволно поемат задълженията, определени от ръководството на Съвета:
- намаляването на използваните нерециклируеми материали;
- намаляване на бедността и несправедливостта;
- укрепване на демократичните ценности;
- насърчаване на международното сътрудничество и човешките постижения;
- проектиране на въглеродна неутралност;
- придържане към висок стандарт на управление на климата; 7) постигане на стандарт от 25-процентна заетост на жени в управителните съвети;
8) насърчаване на развитието на умения, работни места, финансово и социално включване на хора с аутизъм; 9) насърчаване на устойчивото управление на горите и защитата на биологичното разнообразие чрез политики за нулево обезлесяване и др.
Никъде на уебстраницата на Съвета не е казано как тези цели и задачи ще се постигнат така, че новият капитализъм “да заработи за всеки”! Не става ясно и как точно новата икономическа система ще бъде “приобщаваща, устойчива, силна и надеждна”, нито по какъв начин тя ще преодолее днешните “финансови неравенства”, нито как ще предостави “по-добри икономически възможности на всички, независимо от техните социални, национални, расови и други различия”. Как тази капиталистическа система ще стане “посправедлива, по-устойчива и повече щадяща околната среда”, както и такава, която провежда практики, “разширяващи възможностите и ползите за всички, а не само за отделни индивиди, монополизирали световното богатство [имена не се споменават]” също не става ясно. Тя иска да преодолее днешното “парично неравенство, стагнацията на заплатите, изчезващата средна класа, приоритизирането на краткосрочните печалби, загубата на благосъстояние на обществото, нанасянето на вреда на околната среда и климата” в името на нов растеж, който да “даде сила на другите и да отговаря на нуждите на обществото”, но как, не се разбира. Всички тези заявления обаче напомнят на някогашния социализъм в Източна Европа, когато се използваха подобни опиващи лозунги и обещания за светло бъдеще. Това днес някои забелязват като, например, докторът на икономическите науки Елена Ведута, която в края на статията си “Манифестът за приобщаващия капитализъм: Вълците ще се нахранят, но какво да кажем за овцете?” заключава:
“Ако преминем към съзнателно организирана икономическа система, която да е в състояние сама да реализира декларираната цел на проекта [за Приобщаващ капитализъм], това ще означава преход към социализъм” (https://regnum.ru/ news/polit/3165745.html).
Според Ведута, подобен вид управление е тоталитарно, както и такова, което се ръководи от соцполитбюро. И наистина, замисленият Съвет за Приобщаващ капитализъм напомня на Съвета за Икономическа взаимопомощ от времето на социализма. И в двата случая, може би неслучайно, става въпрос за организация, наречена Съвет, новият от които сякаш е почерпил опит от стария.
Разглеждайки същия въпрос, политологът проф. Мария Пиргова
( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ? v=iO3avBRrP70&ab_channel=ПогледИнфо) смята, че капитализмът на Чарлз, Ротшилд и Ватикана е сходен с този на Заинтересованите страни на Чарлз и Шваб. Тя казва, че решенията вече от много години насам се взимат от дясната политикономическа страна, “от хората от Давос, хората на Инклузивния капитализъм”. Това, което за нея е удивително, е че напоследък тази страна не предлага десни решения, а вместо това леви, което прилича на социализъм. Тя казва:
“Лин де Ротшилд говори за социализъм!”
И наистина самата Лин де Ротшилд говори за социализъм в своето интервю ( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ? v=O6KJ2mUrSUk&ab_channel=SALT, 2 мин. 00 сек.) казвайки:
“Мисля, че се говори толкова много [за Приобщаващия капитализъм], защото за първи път в моя живот представата за социализъм е станала привлекателна за хората…”
Темата за социализма се прокрадва и в словото на Кристин Лагард по време на откриващата конференция за инклузивен капитализъм в Лондон през 2014 (фиг. 6), в което тя признава, че обявеният нов капитализъм е „абсолютен оксиморон“ и “ултимативен отговор на Карл Маркс?“
(https://www.coalitionforinclusivecapitalism.com/2014conference-overview/, 4, 44 мин.)
Подобни “десни” залитания към социализма Пиргова не може да разбере и смята, че лявата политическа страна е поставена в “шах”. На Инклузивния капитализъм е посветена и статията “Съветът за инклузивен капитализъм: фарс или субстанция?” на страниците на близкия до Ватикана уебсайт “Inside the Vatican” (https:// insidethevatican.com/magazine/the-council-for-inclusive-capitalismcharade-or-substance/) с автор Томас Сторк. Според него, Съветът и Коалицията за приобщаващ капитализъм са едно и също нещо, като първото от които е само името, използвано за работа с Ватикана. Той отбелязва, че уебсайтовете им са толкова уеднаквени и взаимосвързани, че “понякога е трудно да се разбере без поглеждане на уебадреса, дали става въпрос за единия или другия.” В крайна сметка, едно от нещата, които пита е, дали не става въпрос за “лошо прикрит социализъм”?
Не без значение е и промяната на логото на Съвета за приобщаващ капитализъм с участието на Ватикана. В началото през 2019 то съдържа добавката “с участието на Ватикана” (“with The Vatican”), подчертана с долна линия по начина, показан на фиг. 8. Няколко години по-късно обаче тя е премахната и днес не фигурира в логото (фиг. 9), сякаш Ватиканът се е оттеглил от Съвета.
Истински и фалшив социализъм
Сега ще погледнем, доколко е основателно въвеждането на нова световна, този път икономическа система от социалистически, или комунистически тип, каквато, както личи по всичко, се подготвя от ватиканско-британския елит. Въобще има ли тя някакви основания, е въпрос, отговорът на който се открива лесно в насоките, дадени от Рудолф Щайнер преди повече от сто години. Според него, именно социализмът е мисията на днешната Западна културна епоха, която ще се задържи още доста дълго време — до края на четвъртото хилядолетие, когато той в общ план трябва да се затвърди като инстинкт:
“Социализмът, казва той, не е партийно занятие, а нещо, което по необходимост възниква по времето на Петата
Западноевропейска Следатлантска епоха. Така, че когато тази Пета Следатлантска епоха приключи, хората от цивилизования свят, които това ще засяга, ще разполагат с инстинкт за социализъм. … Тук обаче действа и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини: тенденцията да се придаде правилен социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една подълбока гледна точка не е учудващо, че социализмът изпуска всевъзможни газове, които могат да бъдат и много неприятни, предвид това, че черпи заряд от човешкото подсъзнание и че той ври и кипи, но времето на епохата [Шестата Славянска], когато това течение ще влезе в руслото си, е още далеч, далеч напред. “ GA 185, 3 ноември 1918
Това е от тези заявления на Рудолф Щайнер, които говорят сами за себе си. То, първо, показва уместността на социализма като строй, който “по необходимост” е заложен в хода на човешкото развитие, и който следователно има своето място и днес — и за в бъдеще. Същото разбираме и от други изказвания на Щайнер по темата, едно от които вече разгледахме по-горе. Те загатват за това, че социализмът реално няма алтернатива, при което въпросът е само в каква форма може да се реализира: под тази на истинския социализъм, свързан с предложеният от Щайнер Троичен социален ред, или под фалшивата — подобна на болшевизма, възникнал със западна помощ в Русия през 20. век. При всички положения, едната от двете трябва да възникне и да се затвърди в хода на Петата Западноевропейска културна епоха. При благоприятен развой в нейния край всички хора от цивилизования свят да развият инстинкт за социализъм, но какво ще се случи, ако развоят е неблагоприятен? Какво ще стане, при положение, че социализмът бъде приложен в неговата фалшива, или “болшевишка” форма? Ще продължи ли в такъв случай днешният цивилизован свят да бъде цивилизован или ще се варваризира?
Днес, както личи по всичко, “окултните” изисквания за социализъм се следват от Триото: Ватикана (папа Франциск), Бъкингам (Чарлз III) и Лондонското Сити (Ротшилд). Те наистина вървят в правилната посока на зададения световен социализъм, въвеждайки своя Инклузивен капитализъм, който обаче не е нищо друго, освен нова форма на социализъм, маскирана като капитализъм. Ето защо специалисти като проф. Пиргова са “в шах” и не могат да решат задачата, загадката “Инклузивен капитализъм”! Те констатират проблема, но не го разбират и съответно не могат да го разрешат. Много други на Запад несъмнено също са го забелязали, но или го пренебрегват или не смеят да коментират от политкоректност, каквато е много разпространена напоследък. Това води до информационният здрач, в Триото оперира вече десет години. Неговата сила е и в неговата недоизказаност, заради което инициативата му не е в полезрението на обществото.
И двата фенома, “приобщаващ капитализъм” и “капитализъм на заинтересованите страни”, фиксират участието на краля на Англия Чарлз III. Вторият обаче изглежда като по-шумна и абсурдна, отклоняваща вниманието маневра — гротеска на първия! Но и двата са трудно обясними без помощта на сведенията на сериозни окултисти като Рудолф Щайнер, но също и Джордж Харисън от края на 19. век, който в своята реч пред Береанското общество във Великобритания (виж книгата “Транценденталната вселена”
(https://archive.org/details/transcendentalun00harr/page/50/mode/ 2up), разказва за британските окултни планове за свалянето на руския цар и превръщането на Русия в социалистическа държава. Книгата излиза през 1896 година и в нея по въпроса се казва краткото, но ясно:
“Руската империя трябва да умре, за да заживее руския народ, а осъществяването на мечтите на панславистите ще покаже, че Шестата арийска [Славянска] подраса е започнала да живее свой собствен интелектуален живот след приключването на нейния детски период. Не е нужно да се занимаваме повече с въпроса, а само да кажем, че националният характер [на руснаците] ще позволи провеждането на експерименти със социализма, политически и икономически, които биха причинили безброй трудности в Западна Европа.” (C. G. Harrison, The Transcendental Universe: Six Lectures on Occult Science, Theosophy, and the Catholic Faith : Delivered Before the Berean Society, Second edition, George
Redway Publishing, London, 1896, втора лекция, стр. 51-52)
В тази книга Харисън разкрива въпросният план на британските окултисти, който само двадесет години по-късно се реализира — разбира се, с тяхна помощ. Експеримент със социализма в Русия се коментира и от Рудолф Щайнер:
„Обществата, които се занимават с окултни истини, за да въздействат върху околния свят, следват принципи като този, предвиждащ свалянето от трона на руския цар и взимането на политически курс към провеждането на социалистически експерименти в Русия. Такива не трябва да се провеждат в западните страни, тъй като там те са неизгодни или нежелателни. … Това, което се експериментира в Русия, в основата си е реализиране на нещо, замислено на Запад! … Знае се, че е важно тези страни да се докарат до състоянието на неизбежност от социалистически експерименти. Ако след това започне въвеждането им в обществото, което не знае за тях, на практика това ще означава формиране на социален ред и режисиране на социалистическия експеримент. Виждате, че скриването на окултното познание, каквото внимателно се практикува в тези центрове, води до получаването на огромна власт. Ако не придобие същото познание, с което да се противопостави, противниковата страна не може да се предпази по никакъв начин!“ GA 186, 1 декември 1918
Това засяга и може да обясни парадоксалният страх от нов комунизъм на Чарлз III, който — трябва да признаем, се намира в пълен унисон с предвижданията на Рудолф Щайнер за нов социализъм, след края на експериментите със стария. В лекцията си от 3 ноември 1918, което е само година след Октомврийската революция в Русия, той казва, че социализмът бурно търси признание и е “международно движение, което ще префигурира бъдещето” (GA 185). Неизбежността на повсеместното въвеждане на социализъм от болшевишки тип става ясна и от изявлението му:
“Виждаме как естествената наука се е издигнала до определени висини, как от възпитанието, което човекът е придобил чрез естествено-научното мислене, той иска да изведе принципа за социалния съвместен живот на хората. Например, понастоящем това се вижда на Изток, но за съжаление то няма да остане само там. В този Изток се показва това, че с естествено-научната социална политика хората не могат да постигнат нищо друго, освен да се организират според най-опустошителните човешки инстинкти — да се организират така, че тази организация да доведе човечеството до неговата гибел.” GA 334, 18 март 1920
Сред изобилието от сведения на Рудолф Щайнер по този въпрос е и това от 1 декември 1918, в което отново се говори за британските, едно или повече, окултни братства, които с помощта на втора вълна социализъм, насочена вече не само към Източна Европа, но и към Западна, имат за цел “установяването на каста от господари на Запад и каста от икономически роби на изток от Рейн към Азия. Това не означава каста от роби в древногръцкия смисъл на думата, а каста от икономически роби, организирани по социалистически начин така, че да предприемат всевъзможни невъзможности в социалната структура, каквато не трябва да бъде прилагана сред англоговорящите народи. Същността е в това, англоговорящите народи да се превърнат в популация от господари на света.” GA 186
Социализмът, както се вижда, може да бъде средство за установяване на господство на една етническа група над други. Подобни предвиждания на Щайнер по темата за социализма са още следните две:
“Днес на практика сме залети от нещо подобно на крайно — радикално крило на Запада, което се усеща като болшевизъм, но Западът ще трябва да преживее как това, което той самият не е пожелал и което е отстранил на Изток, в едно не толкова далечно бъдеще, ще се върне обратно към него, и тогава ще настъпи едно забележително самопознание.” GA 199, лекцията от 21 август 1920
“Държавите в Средна Европа и Русия трябва да изпитат на собствен гръб факта, че единната държава не може да просъществува. Тези, които още не са засегнати, днес все още вярват, че може да избегнат тази участ! Но тя няма да може да бъде избегната, ако същите не схванат правилно идеята за това как лошите условия могат да се отстранят по волеви път.” GA 334, 18 април 1920
Това наистина показва възможността за “завръщане” на социализма, за която алармира крал Чарлз, и то “в едно не толкова далечно бъдеще” в точката, от която е произлязъл — а именно Лондон, където е заченат с публикуването на Манифеста на Комунистическата партия от 21 февруари 1848 на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Кандидати за славянски настойници
Сега ще обърнем повече внимание на католическата компонента на Съвета за Приобщаващ капитализъм и отношението към социалистическото бъдеще на света. А такова наистина има, за което говори сведението от Рудолф Щайнер:
“Католическата църква днес не се отличава с наивност – наивни са нейните противници! Именно те не вярват, че тя е велика в посоката, за която говоря; не вярват, че тя отдавна е предвидила, че в Европа ще настъпи това социално състояние, което днес е налице [в Русия]. Както и че тя отдавна е взела мерки да действа в това социално състояние. А това, за което е взела мерки Католическата църква, е да опосредства установяването на най-радикален социализъм, комунизъм! Тази грандиозна предвидливост личи във всичко, което действително има духовни основи…” GA 198, 6 юни 1920
Тук и двете, в голяма степен взаимозаменими понятия социализъм и комунизъм са използвани от Щайнер, за да покажат далечната цел на Ватикана. Казаното наистина в голяма степен може да обясни иначе трудно обяснимото присъствие на религиозната институция в икономическата инициатива на Ротшилд и Чарлз, която се стреми не само да замени днешния капитализъм с друг, подобър, но и да доведе до “по-добър свят”, както се изразява кметът на Лондонското Сити Алдън Яроу при откриването на втората лондонска конференция за Приобщаващ капитализъм през 2015 в Лондон ( h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m / w a t c h ? v = z – i tIHiSa0&ab_channel=InclusiveCapitalism, 0, 40 мин).
Към това се добавя и още един фактор от голяма важност за бъдещето, а именно факторът “Русия”. Той има общо със следващата и последна в линията на човешкото прогресивно развитие култура, която е тази на славяните. Тя е наречена от Джордж Харисън “Шеста арийска подраса” и е обект на вниманието на окултното масонско-ватиканско движение, което счита, че тя трябва да бъде отгледана подобно на дете и подготвена от Петата арийска подраса в лицето на англоговорящите народи. Те, от своя страна, са били отгледани и възпитани от Четвъртата арийска подраса в лицето на нейния романски елемент. С това се има предвид културното и всякакво друго влияние, оказано някога върху древните северни народи (германци, норманци, англосаксонци и др.) първо от Рим, а после от Римокатолическата църква. Както тези народи някога са настъпили от север на юг към романския елемент, така днес от изток на запад към Западния свят настъпват славяните и съответно трябва да бъдат укротени и възпитани преди всичко от англосаксонците.
Накратко предадено, така гласи учението на западните ложи, за което говорят както Джордж Харисън, така и Рудолф Щайнер. Първият обаче само намеква за него, казвайки, че Руската империя трябва да умре, за да заживее руския народ, както и, че осъществяването на мечтите на панславистите ще покаже, че Шестата арийска подраса е започнала да живее свой собствен интелектуален живот след приключването на нейния детски период. От това става ясно, че в края на 19. век западният окултизъм разглежда руския народ като един вид дете, което после трябва да стане юноша. Оттук желанието на западните братства, както се казва, с най-добри чувства, да свалят руския имперски режим, заменяйки го със социалистически.
Щайнер дава още подробности за този могъщ, какъвто е, западен етно-инженерен план, според който по времето на Римската империя северните германски народности са били един вид “кърмачета”! Тяхна “дойка” е бил романският елемент, който се е грижил за тях. Но после те стават “деца” — “по времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става техен “Настойник” (“Guardian”), тъй както римляните са били тяхна “дойка”. Както казах, аз не твърдя нищо от себе си, а само препредавам учението [на западните окултисти]. После идва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизва Централна Европа чак до Британия — това е възпитанието под папското настойничество (“Guardianship of the Papacy”), чрез което въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха продължава. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, каквото е било преди, започва юношеството на тези различни народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството
трае до към края на XVIII век.” GA 173, 17 декември 1916
Това ни дава възможност да пресметнем, че като “деца” и “юноши” под римска и папска власт северните народи живеят приблизително от основаването на християнството през 4. век до около 18. век. Това са около 14 столетия, или 2 х 7 века, след които те стават “зрелостници”. Преди това е периодът на “пеленачеството” от найвероятно също 7 столетия, което общо прави период от 21 години. Отнесено към човешкия живот това се равнява на пълнолетието, позволяващо на северните народи, и по-специално на британците, да добият пълна самостоятелност и да сметнат, че могат да станат “дойка” на тези след тях — руснаците. До падането на Руската империя те ги считат за “пеленачета”, но този период трябва да приключи “в момента, в който Руската империя престане да съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби започнат да изграждат специални форми. Лека полека “дойката”, разбира се, трябва да отстъпи място на “Настойника”, тоест на онези на Запад, които съставляват същинската Пета подраса, и които трябва създадат едно своеобразно папство.” (Ibid)
Интересен е начинът, по който трябва да протече Настойничеството над руснаците според плана на “онези на Запад”. Според него, под ръководството на Западния Настойник славяните трябва първоначално да се използват “за провеждането експерименти с оглед на бъдещето”. Той казва и че “има обаче пълна яснота за това, че най-напред трябва да се премине етапа на „Дойката“, после на “Настойника”, тоест от едно своего рода бъдещо папство от страна на западната култура. … Тези неща са залегнали много дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта сега е да се види, дали те наистина се намират в хода на еволюцията на човечеството за благото на целия човешки род или трябва да бъдат коригирани“. (Ibid)
Изводът, който можем да направим, е че по някакъв начин, който тук не е мястото да коментираме, западното франкмасонство се е самоопределило като днешeн и бъдещ, общо за около 700 години, Настойник на народите на славяните и в частност на този на Русия. След като “дойката” — британският народ, се оттеглила, те трябва да поемат ръководството на нищо неподозиращите славяни. Забележителни са две неща: първо, че този Настойник има британски черти, тъй като идва от средите на британските окултномасонски братства; и второ, че той има и други черти — тези на Настойника на самите британци, който е Римокатолическата църква. Тя е страна в британските окултно-масонски братства по линията на съюза, сключен с тях според сведенията на Рудолф Щайнер:
“В определени братства има членове от горните степени, които по определен начин сa в съюз с членовете от горните степени на други братства. Знаете, че йезуитите и масоните воюват едни с други. Независимо от това, горните степени на масоните и горните степени на йезуитите образуват един специален вид братство, което представлява „държава в държавата“. Само си представете какво може да стане, когато от една страна горните степени на масонската общност служат за инструмент за определена дейност, а от друга влязат в разбирателство с горните степени на определена йезуитска общност, за да действат заедно за постигането на някакви цели. Такъв апарат бе създаден на една територия в северозападна Европа между Холандия и Франция! … Този съюз не е отскоро, а бе сключен преди време под определени специални въздействия, използвани както от единия поток, така и от другия, за постигане на огромно влияние.” GA 167, 4 април 1916
Повече от интересният масонско-йезуитски съюз е създаден в пълно неведение от външния свят между 1717 г., когато се полага началото на новото британско франкмасонство, и 1836, когато във Франция е публикуван текстът на уж изгубеното завещание на риския император Петър I, което е плод именно на масонско-йезуитската дружба. Струва си да се отбележи неговата първаточка, която гласи: „Да се държи руският народ в състояние на постоянна война.“
Така излиза наяве не само британското, но също и не толкова известното ватиканско измерение на западното окултно франкмасонство! То има амбициите да бъде Настойник на славяните, за чието съществуване те дори не подозират. По този начин се получава не просто един, а сложната схема от цели два Настойника — този с британско-франкмасонски произход и неговият eкс-настойник в лицето на Римокатолическата църква, която се явява един вид Настойник на Настойника, или Настойник на квадрат. Интересното е, че за наличието на тези два Настойника говори самата структура на Съвета за инклузивен капитализъм с участието на Ватикана, която се състои от три нива! Първото е съставено от така наречените Guardians (Настойници) за приобщаващ капитализъм! Това е група от 27 човека, заемащи водещи позиции в световни компании и неправителствени организации, отговорни за налагането на новата форма на капитализъм. Именно една част от тях, ръководена от Лин де Ротшилд, сключва съюза с Ватикана в лицето на папа Франциск на 11 ноември 2019, наречен Съвет за Приобщаващ капитализъм в партньорство с Ватикана.
Както казахме, на тази дата той е обявен за първи път от Ватикана (https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2019-11/pope-franciseconomy-inclusive-capitalism.html), както и от самият Съвет на неговата начална интернет страница, копие от която е показана на фиг. 13. На нея ясно се вижда оригиналното лого на организацията с надписа Council for Inclusive Capitalism with The Vatican, както и откриващата тема: “Our Guardians”. Изписано е и желанието на Настойниците: “с тяхното съвместно въображение, влияние и ресурси да променят капитализма за добро”. Сред тях на снимката са президентът на фондация “Форд” Дарън Уокър, президентът на фондация “Рокфелер” Раджив Шах, президентът и изпълнителен директор на Мастъркард Айаи Банга, Оливър Бете – председател на борда на “Алианц”, Марк Бениоф – председател, главен изпълнителен директор и основател на “Сейлсфорс”, Едуард Брин – изпълнителен председател на “Дюпон”, Шарън Бароу – генерален секретар на Международния търговски съюз-федерация, Марк Кърни – управител на Банката на Канада от 2008 до 2013 г. и на Банката на Англия от 2013 до 2020 г., Кенет Фрейзър – председател и главен изпълнителен директор на “Мерк”, Брайън Мойнихан – председател и главен изпълнителен директор на “Банката на Америка”, Дина Мълиган – президент и главен изпълнителен директор на американската застрахователна компания “Гардиън”, Роналд П. О’Ханли – президент и главен изпълнителен директор на “Стейт Стийл Корпорейшън” и други. В центъра на компанията е папа Франциск, зад дясното рамо на когото е Лин де Ротшилд като представител на “британската” страна, а зад лявото — кардинал Тюрксън като представител на католическата.
Общо Настойниците са 27, като сред тях няма представители на църквата. Над всички обаче стои папата, за което говорят, първо, твърденията на Лин де Ротшилд, цитирани по-горе, после централно разположената му фигура на горното изображение, а също и заявеното негово морално ръководство на страницата на Съвета, показано на фиг. 12. Настойниците отговарят за спазването на общите принципи на Съвета, както и за координацията на всички действия, показващо неговият строго централизиран характер. С такъв се отличаваше и един друг Съвет — този за Икономическа взаимопомощ по времето на социализма в Източна Европа. Съвпадението на имената може би не е случайно, както и това, че и в двата случая всичко опира до един кръг хора — този на Настойниците и неговите вдъхновители: Евелин де Ротшилд (вече покойник), Чарлз III (Кръстникът) и папата, обявен за морален ръководител.
Освен Настойниците, Съветът за приобщаващ капитализъм с участието на Ватикана има още две йерархични нива — тези на Стюардите (Stewards) и Съюзниците (Allies), илюстрирани с фиг. 14 от сайта на Съвета. Участниците в тях са многобройни и все повече нарастват. Докато броят на Настойниците е константен, техният се увеличава със всяка измината година с приемането на все нови и нови организации към Съвета, какъвто е неговият смисъл, към момента наброяващи над 600. Забележително, тази йерархична структурата от три нива напомня на трите нива на английските новомасонски школи, както и на тези на автентичните мистерийни школи, като например тази ръководена от Щайнер от 1905 до 1914 в Германия. Те произхождат, явявайки се имитации на една изначална — тази на манихеите, която има такива три нива! Найгорното се казва “отец”, откъдето идва Римокатолишкото “папа”, което ни подсеща за Съвета за приобщаващ капитализъм с участието на папата, обявен за морален лидер на всички.
В крайна сметка, посоката, следвана от Ватикана днес е в съответствие със социалистическите световно-исторически тенденции, което не трябва да изненадва, предвид това, че първо е една и съща с тази на британското окултно франкмасонство, целящо се в налагането на повсеместен социализъм, и второ, предвид това, което Рудолф Щайнер казва по въпроса:
“Католическата църква днес не се отличава с наивност – наивни са нейните противници! Именно те не вярват, че тя е велика в насоката, за която говоря, не вярват, че тя отдавна е предвидила, че в Европа ще настъпи това социално състояние, което днес е налице [в Русия] и че отдавна е взела мерки как да действа в това социално състояние. А това, за което е взела мерки Католическата църква, е да опосредства установяването на най-радикален социализъм, комунизъм! Тази грандиозна предвидливост личи във всичко, което действително има духовни основи ….” GA 198, 6 юни 1920
Повече по въпроса може да се прочете в посочената лекция, информацията от която само може да допълни всичко казано дотук. Проведените експерименти със социализма в Източна Европа не са самоцелни, а както личи по изказванията на Джордж Харисън и Рудолф Щайнер, с оглед на предвидената бъдеща посока. Когато те приключат, опитът от тях трябва да се приложи масово, както става днес на територията на масонско-йезуитския “апарат”: Белгия, която е между Холандия и Франция, чиято столица Брюксел е центърът на днешния Европейски съюз. Това показва дизайнът на първоначалното лого на главния му орган, Европейската комисия, състоящо се от стилизирано (масонско) око със синя заница, очертана от дванадесет, разположени в кръг звезди.
*Статията публикуваме като дискусионна… Март АТАНАСОВ
https://geopolitica.eu/aktualno/4035-arhitektite-i-nastoynitsite-na-noviya-sotsializam
