За „МАКЕДОНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ“ и „МАКЕДОНСКИ МАЙЧИН ЕЗИК“
Мицкоски в Мюнхен
17.02.2025 12:27
https://bnr.bg/post/102116506/premierat-na-rsm-napredakat-ni-kam-es-e-mnogo-slojen
16.02.25 в 17:44
„Когато парламентът на една европейска държава напада и отрича македонската идентичност и моя македонски майчин език, всички мълчат”, цитират изявлението на Мицкоски от правителствения пресцентър в Скопие.
„Македония отказва да изпълни условието за това – промяна на конституцията и включване на българите в нея.“
Мицковски – „Една държава от ЕС „отрича македонския език, а всички мълчат за това.“
Още от „бисерите“ на Мицковски – „Когато Европа говори с нас за прилагане на европейските ценности, редно е ние да защитаваме нашите позиции, тоест позициите на всички македонци, живеещи в която и да е държава по света, включително и в България.“
В България: ГРОБНО МЪЛЧАНИЕ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНА И ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ!!!
Моя милост, с мисъл за Род и Родина, се опитвам да им помогна да видят истината!
Цитати от моя книга: „Интернационалната си политика БКП провежда чрез новото правителство, с поетите от нея Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Политика, насочена срещу националните сили. Сбъдва се прозрението на Богдан Филов, че тази политика „може да ни доведе до нови катастрофи, конфликти и кръвопролития на една вече съвсем друга база“. Тръгва се „с бързи крачки по пътя на пораженството и на самоунищожението“. И това става „заради химерата за някаква световна справедливост“. Рисковете стават реалност, пак по думите на Богдан Филов, „да проиграем всички наши национални интереси, и то в един момент, когато даже и болшевиките издигат в култ националния принцип.“
БКП и българският национален въпрос
Да проследим как се „проиграват всички наши национални интереси“ от Комунистическата партия, подвластна на интернационалното и политиката на Коминтерна. Това става под диригентската палка на Георги Димитров. „Заради химерата за някаква световна справедливост“, той продължава делото на Фердинанд в бастисване „всички наши национални интереси“. На 26 юли 1944 г. той информира Й. Б. Тито за указанията които е дал на ЦК на БКП за разрешаване на македонския въпрос: […] „В частност по македонския въпрос дадох следните указания: 1) Решително да се обявят против немско-българската окупация на Македония; 2) С всички сили да поддържат македонската политика за нова федеративна Югославия, която предоставя на македонците равноправие; 3) Да избягват всякакви спорове относно териториалните въпроси и бъдещите граници на балканските държави; […] 5) Да се има предвид, че правилното решаване на териториалните въпроси на Балканите след войната е възможно само на основата на братското сътрудничество между тези народи и преди всичко върху най-тясната дружба между нова демократична България и нова демократична федеративна Югославия, като славянски държави с помощта на великия Съветски Съюз. Аз считам, че не може да става и дума за отнемане от Югославия на югославска Македония, след огромните жертви, които понесоха и продължават да понасят народите на Югославия във войната против общия враг.“[1]
След една седмица, на 2 август 1944 г., на Илинден, се свиква първото антифашистко събрание на народното освобождение на Македония –АСНОМ в манастира „Св. Прохор Пчински“. Трябва да се подчертае, че това става „в присъствието на делегатите: от Върховният щаб на маршал Тито, военните съюзнически мисии и от Главния щаб на Сърбия“.[2] Приемат се решения. Между тях са: „1. Македония се провъзгласява за федеративна държава в нова, демократична, Федеративна Югославия. […] 5. Македонският народен език се въвежда като официален език. […].“[3]
Така се „ражда“ „македонският народен език“, единственият език в света, който си има рождена дата!?
Няма да се спираме и коментираме всичките решения. Да видим какъв е този „македонският народен език“? Решението за македонски език се препотвърждава с отделно решение, на Първата сесия на АСНОМ, от 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински“. „РЕШЕНИЕ НА АНТИФАШИСТКОТО СЪБРАНИЕ НА НАРОДНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ ЕЗИК КАТО СЛУЖЕБЕН В МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВА
Чл. 1.
В Македонската държава като служебен език се въвежда народният македонски език.
Чл. 2.
Това решение влиза веднага в сила.
За Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония.
Секретар: Председател:
Люпчо Д. Арсов Методи Андонов – Ченто“[4]
Да видим как само след месец се процедира с наложения т.н. народен македонски език. На 2-5 септември 1944 г. в Манастира „Прохор Пчински“ Президиумът на АСНОМ взима „РЕШИНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОГРАМОТИТЕЛНИ КУРСОВЕ
Чл. 1.
За подобряване на писмеността на народа се организират ограмотителни курсове.
Чл. 2.
Това решение влиза в сила от деня на публикуването му.
За президиума на АСНОМ:
Секретар: Председател:
Вл. Полежина Методи Андонов – Ченто“[5]
Тези „ограмотителни курсове“ касаят „подобряване на писмеността“, т.е. да се ограмоти/научи народа да пише и говори по привнесения от Коминтерна „народен“ македонски език. Да се научи да пише на този привнесен език, със съществуващата азбука/българската не може. Тя не е подходяща. Не може на нея да се пише по „сътворения“ в Москва „македонски народен“ език. За целта на 7 декември 1944 г. в Скопие Президиума на АСНОМ заседава и приема резолюция по македонската азбука. „По точ. 3, резолюцията на комисията за македонската азбука се чете от председателя на народната просвета, др. Епаминонда п. Андонов. Преди да започне да чете, др. Попандонов дава обяснения, по какъв начин е определена комисията и обясни, че с оглед на тежката и деликатна работа, с която беше натоварена комисията, в нейния състав са приети най-добрите специалисти и познавачи на македонския език, които имаме в Македония и смята, че комисията достойно си е свършила задачата и можем да бъдем доволни от нейната работа.
Другарят Венко Марковски, участник в комисията, даде обширно обяснение във връзка с конкретната работа на комисията.
Другарят Страхил Гигов е на мнение резолюцията да не се приема още с решение на Президиума и да не се публикува, за да не се открие широка дискусия пред обществеността, която дискусия в сегашно време би могла да бъде само във вреда за нашата млада държава. За да се даде по-голям научен авторитет на цялата тази работа, предлага временно да се отложи публикуването на резолюцията, а да се повикат от Москва двама световно известни капацитети по славянска филология и най-добрите познавачи на всички балкански народи Бернщайн и Державин. Предложението се приема.
…
Секретар: Председател:
Страхил Гигов Методи Андонов – Ченто“[6]
*
Пипа се перфидно. Отлагат публикуването на решението. Към Бернщайн, „за да се даде по-голяма научен авторитет на цялата тази работа“, се „прикачва“ името на акад. Николай Державин.
Налага се важно уточнение! Покрай това уточнение, да се върнем десетина години назад във времето и видим политиката на БКП по въпроса.
Не става въпрос за Бернщайн. Името е неточно. Грешно е, може и при превода, името и в тук цитираните източници. Едуард Бернщайн (1850-1932 г.) е германски общественик. Считан е за основател на еволюционния социализъм и марксическия ревизионизъм.
Тук става въпрос за проф. Самуил Борисович Бернщейн, – идеолог на „македонския език“. Със „създаването“ на „македонска нация“ от/чрез Коминтерна, се пристъпва по работата на език, понеже няма нация без език. Той, от средата на 30-те години ръководи съветските учени – слависти от Киев по работата им по въпросите на македонски език. Сътрудник му е, по-късно станалата професор Дина Станишева, съпруга на Димитър Яков Станишев, майка на днешния политик Сергей Станишев. Няма да се спираме на етническия им произход
През юни 1935 г. А. С. Величков, старши научен сътрудник в Украинската комунистическа академия пише писмо до Петър Искров. Писмото е във връзка с намеренията на група съветски учени слависти от Киев да работят по въпросите на македонския език.
Тези „намерения“ повдигат завесата на бабуването и „създаването“ на македонски език. Според А. Величков – български емигрант в СССР: „Ние се спряхме на научна разработка на следната тема: Явява ли се македонския език самостоятелен славянски език, или той е само една разновидност (наречие) на българския език? […] Други мислят, че македонският език е самостоятелен славянски език със свои особености, отличаващи го от другите езици. […] Аз не знам нашата партия и КИ имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни съобщете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път.“[7]
Това е многозначителен извод, за „насочване изследователската работа по правилен път“.В хода н нашия разказ ще се спрем и на други исторически изследвания, как са насочвани по правилен път.
По предложенията на А. Величков, на 25 юли 1935 г. Владимир Поптомов пише писмо до ЗП на ЦК на БКП. В него той предлага формиране на група за разработването на въпросите за македонски език и нация, с резолюция на Васил Коларов до Антон Иванов.
След като се изреждат поредица постановки на БКП, касаещи „насочване по правилен път“ се посочва: „От всичко гореприведено се вижда, че Коминтернът и компартиите стоят на становището за признаването на самостоятелна македонска нация и език. […] Тази празнота може да бъде запълнена и поставените въпроси успешно разрешени от марксистко-ленинско гледище само от съветските учени. […]
Аз мисля, че разработката на македонските въпроси трябва да се движи в следните направления:
1) Разработка на въпроса за македонска нация.
2) Разработка на въпроса за македонски език.
3) Критика на буржоазните „теории“ по тези въпроси.
При това за организирането на тази работа ще бъде най-целесъобразно ЗБ да назначи специална бригада, която ще работи под негов контрол. Задачата на тази бригада ще се състои в сезирането на съветски учени не само в Киев, но и в Москва, Ленинград и другаде в С.Съюз с македонските въпроси.“[8]
Тези въпроси сме разгледали подробно в ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Първа част. Тук се спираме, толкова до колкото, да дадем още светлина на „еволюцията“ на интернационално, в подменяне историческата истина, във водената политика, чрез БКП, на ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО. Не случайно това съм сложил като подзаглавие на монографията ми БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ.
На 26 януари 1944 г. отново Владимир Поптомов, но заедно с Димитър Влахов пишат доклад: „Македонският въпрос в днешния момент“. Той е по поръчение на ЗБ на ЦК на БКП за изработване позиция на партията по македонския въпрос. „Еволюцията“ на марксистко-ленинското им шизофренно мислене, в интернационалното унищожение на Българщината се стига до там, че сочат: „Националният състав на Македония е пъстър: тук живеят македонци – македонски славяне, които съставляват болшинството от населението на Македония, гърци, турци, сърби, албанци, евреи, румъни.“[9] Стига се до там, че за БКП в Македония има „пъстър национален състав, сред който няма българи. Българите са станали „македонски славяне“.
Ако скокнем в наши дни, 2025 г., може да се видят пораженията от политиката на БКП в интернационалното унищожение на Българщината в Македония. Случайни неща в политиката няма. Не са случайни процесите и политиката на днешните управници в Северна Македония.
Да се върнем към нишката на нашия разказ и да видим […]“
гр. София,
21.02.2025 г. Димитър Ал. Йончев
ПП:
Първо. Имам военно образование. Занимавал съм се и теоретично с проблемите на моделирането в управлението на армейската отбранителна операция на българо – гръцкото оперативно направление, с последващо провеждане на фронтови контра удар за възстановяване териториалната цялост на страната.
Затова още през пролетта на 2022 г., когато започна т.н. СВО, споделих мнение, че от военна гледна точка има много, поредица алогични действия на бойното поле.
Не случайно, за това време, от началото на т.н. СВО до днес, през Втората световна война Хитлер стигна до Москва и след това Сталин го прогони, стигайки до Берлин.
Второ. Логиката на бойното поле се намества, включително и днес, след като се изходи от постановката/схващането на Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Внимателният наблюдател, умеещ да свързва и анализира процесите, може да си отговори на ред въпроси за водената политика, включително за:
– „политиката“ на бойното поле;
– за „войната“ в Москва с неолибералите – оръдията на Велзевул;
– рефлектиране на всичко това на дипломатическото поле и т.н.
Трето. Ще споделя: Като кадрови офицер съм бил в органите на специална пропаганда / психологическа война. И след това, през годините не съм преставал да се интересувал от нейната проблематика. Днес психологическата война е в апогея си.
[1] БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917-1946) том втори, С., 1999, с. 1109.
[2] Пак там, с. 1110.
[3] Пак там, с. 1111
[4] Пак там, с. 1113.
[5] Пак там, с. 1117.
[6] Пак там, с. 1173.
[7] Пак там, с. 952-953.
[8] Пак там, с. 954-955.
[9] Пак там, с. 1090.
