АЗ СЪМ ГОТОВ ДА СИ ПЛАЩАМ, ЗА ДА РАБОТЯ: ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ
Интервю на Ирина Кирилова с учителя от Казанлък
Един мъдрец, един учен, един създател на златни медалисти – така бих казала за Теодосий Теодосиев, без да пропусна да кажа най- важното – един добър и благочестив човек. Една необикновена личност и всяка среща с него е за мен празник. Никога не ми е отказал да разговаряме. Винаги отделя време, така, както направи, когато представях книгата си „Закъснели срещи“ в Художествено- литературния музей „Чудомир“ в Казанлък. Той дойде в залата като герой от моята книга и срещата на казанлъшката публика с него беше възторжена.
– Има две категории учени – учени и недоучени – започна Теодосий Теодосиев. – Недоучените смятат, че всичко знаят и всичко им е до колене. Сериозните учени не се съмняват и вечно проверяват няма ли някаква грешка. Сериозният човек е предпазлив и не прави горди изказвания. Ричард Файман казва: „Религията и науката имат абсолютна противоположна методология.“ Учените трябва постоянно да проверяват – законът не се ли е променил, някоя константна среда не е ли мръднала. В религията пък казват, че човек трябва да вярва безусловно, без да иска доказателства и който не вярва, е еретик. Обаче Файман казва, че най- големите учени спазват божиите заповеди, защото може да се окаже, че няма Господ. То ако има Господ, не е длъжен да ни се показва. Кои сме ние?
– И това го доказва спорът между Айнщайн и Бор.
– Д! Има един прословут спор между Алберт Айнщайн, който не е вярвал до гроб в квантовата механика. Казвал е, че има нещо, което не разбираме, че не може Господ да си играе на зарове.. В същото време Нилс Бор – също Нобелов лауреат по физика казва: „Кой си ти да диктуваш Господ какво може и какво не може? Господ може да прави каквото си иска.“
Имах един преподавател в университета, който казваше, че хората спорят, когато нещо не знаят. Така е с двамата велики Нобелови лауреати по физика.
– Вас как така Ви възпитаха в семейството да бъдете толкова невластолюбив, толкова негорделив, не се стремите към длъжности…
– Имах един велик баща. Баща ми казваше:
„Трябва да оставиш хората да те използват. Иначе ти за какво си им?“ Повечето млади хора като отидат да търсят работа питат колко ще им платят. Аз съм готов да си плащам, за да работя. И го правя. И цял живот съм го правил.
Преди много години мои колеги получаваха заплата за 20 часа работа. Аз бях готов да работя 3 000 часа, за да свърша всичко, както трябва. Второто нещо, на което баща ми ме е научил е, че една работа се работи, докато я свършиш, а не докато ти е приятно… Възпитан съм да се изпипват нещата до съвършенство.
– Да, ама не може да отречете, че тази дарба да съчинявате задачи по физика не е от Господ!
– Разбира се, но е и от баща ми. Аз се сравнявам с най- големите учени и за всеки случай спазвам божиите заповеди. Спя спокойно. Нямам абсолютно никакви страхове. Повечето хора се поболяват от страхове. Хората умират от грижите си. Който се освободи от грижите си, това е ключ за здраве и дълголетие. Моят възпитаник, колега и съидейник – Георги Пяндов гледаше една баба в село Енина. Бабата му казала: – Момче, момче, кахърите събарят чиляка!
– Лошо е човек да живее с кахъри! До къде стигнахте с ремонта на къщата, в която ще събирате хора от цял свят с Вашите неземно измислени задачи по физика?
– На „Паниците“ край Калофер моите ученици направиха фондация. Тя наема обекта от общината. Но това е несигурно, защото никой не може да гарантира, че общината някой ден няма да си продаде имота. И затова добри хора ми помогнаха да ремонтираме тази сграда и да няма как да ни изпъдят, защото съм купил имота. И то така, че и жена ми не може да ме изпъди от там. Като казах това, Бойко Борисов много се смя. Това е застраховката ми за щастливи години, когато остарея някой ден.
– Колко ученици, студенти минаха това лято през Вашата школа?
– Седем лагера съм направил това лято – на две смени по сто човека на лагер.
– Как се справяте с тяхната различна степен на знания?
– Делим ги на три групи, имам помощници от кръга на учени, някои от които са университетски преподаватели. Аз съм се погрижил да имам наследници. Някой ден, когато отида на по- добро място, има кой да ме замени.
– От кои страни идват при Вас?
– От Калифорния, през Швейцария до Шанхай – от цял свят.
– И японците как са? Ще ни надминат ли?
– Моята практика показва, че от една малка България, от един град, от една паралелка сме имали шест участници, които донасят три златни медала. Моят опит показва, че няма богоизбрани народи. Всеки човек може да бъде богоизбран, ако избере Господ и работи за неговата кауза. Но се иска усилие, иска се да се правят жертви.
– Последното усилие, което направихте и децата се върнаха с медали?
– При нас това е перманентна практика. Ние не се впечатляваме. За нас това е нормално да си идват с медали. За 50 олимпиади до сега, имаме 31 абсолютни първенци от нашата школа. Работим при кучешки условия, но уча децата да правят жертви.
– Още ли съчинявате задачи по физика, когато ковете пирони и скубите тръни?
– Да, така е. Най- гениалните идеи ми хрумват, когато готвя, или когато копая дупка да засадя дръвче, когато скубя тръни около сградата…
– Слушам напоследък една рускиня, голям учен в областта на мозъчната дейност и тя казва, че мозъкът работи, дори, когато спим.
– Вярно е. Преди много години, когато бях съвсем млад учител, ме изпратиха на един курс за решаване на задачи по физика при университетски преподавател, който тогава подготвяше отбори за участие на олимпиади по физика. Той ми даде една задача, която цял живот се мъчил и не можел да я реши. Курсът се провеждаше в Института за усъвършенстване на учителите. Аз се прибрах в квартирата, хапнах, дремнах два часа и в пет часа следобед реших задачата. Това означава, че аз съм си поставил задачата, а мозъкът вече е работил по нея. Докато аз съм извършвал други дейности, той е работил.
– Аз винаги съм си представяла, че мозъкът има един килер, в който съхранява знания и аз мога да си го отворя, когато ми трябва нещо.
– Учените са установили, че всеки човек запомня всичко, което е преминало през целия му живот. Проблемът е във входно- изходните устройства Не всеки може да извади информацията от там, където тя се пази в мозъка.
– Значи учените не могат още да разгадаят мозъчната дейност?
– Никога няма да могат да я разгадаят напълно. Стъпка по стъпка, с търпение, някога, в бъдеще… Аз уча моите ученици, че най- великата добродетел е търпенето, най- тежкият грях е гордостта.
– Ех, това търпение! Колко трудно е то!
– Навсякъде е необходимо търпение – и в науката, и в икономиката и в политиката. Например: американските университети имат поговорка: ако искаш в науката да си някой, а не да си никой, трябва да изразхождаш 20 000 часа за това, което учиш. Моят баща имаше един израз, че някой човек бил нула без цифра.
– Какво стана с филма? Тази година ходихте ли в САЩ?
– Още има какво да се прави по този филм, защото е посветен на социално силните. Филмът ще покаже как се става социално силен, за да храниш социално слабите.
– Вие сте почетен гражданин на Казанлък. Канят ли Ви в общината?
– Най- редовно, на всички събития и извън общината ме канят. Най- доволен съм, че ме обичат огромна част от казанлъчани и голяма част от населението на страната. Навсякъде срещам хора, които много сърдечно се отнасят към мен. Това ми е достатъчно. Затова продължавам да си работя безплатно.
– Как минава един Ваш ден?
– Той започва от нощта, защото работя до три часа. След това спя 4 -5 часа и от тук нататък има списък с точки за деня. Ако успея да свърша две трети от точките, съм доволен.
– А през тия точки колко ученици минават за консултации?
– Учениците идват на групи, а през седмицата правим кръжоци. Но за да дойдат тези ученици, трябва да съм подготвен за това. Например една експериментална задача изисква месеци време, за да се направи. Един ученик, за да спечели златен медал, трябва да може да решава експериментални задачи.
– Има ли момичета, които са по- умни от момчетата, защото винаги съм смятала, че физиката и математиката са науки за мъже?
– Математиката е в по- голяма степен наука за жени, защото има само формална логика. Във физиката има формална логика, приложена към реална природна ситуация. Момчетата още от малки се занимават с техника. Затова на международните олимпиади по физика повечето са момчета. В България най- големите комплексни постижения на международна олимпиада по физика е постигнала Катерина Маринова Найденова от Казанлък, която беше четири години поред абсолютен първенец на международни олимпиади по физика, включително и на международна олимпиада с участници от повече от 100 държави. Тя имаше цяло кашонче с медали, от които по- малко от сребърен няма. Тя беше като машина за учене.
– И къде е сега тя?
– Беше приета в шест американски университета и всеки и се молеше да отиде точно в неговия университет, а тя отиде в Кембридж заради един Иванчо. Много интелигентни хора правят неразумни постъпки поради любовна тема. Американците ѝ даваха стипендия, а в Кембридж парите трябва да се връщат. Катерина завърши бакалавърска степен – физика, след това се прехвърли био– физика и медицина с идеята да спасява човешки животи. Свръх активно момиче. По време на крона- вируса днес беше в Лос Анджелис, утре в Токио. Интелект на световно ниво с висок морал, иска да използва физиката, за да спасява човешки животи.
– Да погледнем Вашата къща на бъдещето!
– Има неща, които са направени вече. Благодарен съм на дарителите. Има българи с много силно патриотично чувство, които съдействат и вярно е, че и едно по едно нещата стават. Имам действащи ученици и като остане време, прехвърляме се на обекта.
– Срещате ли се още с хора, с които имате духовна връзка?
– Това става перманентно. Търсят ме такива хора, срещаме се. Има хора, които правят школи за древни езици, има хора, които искат да използват помещенията за философска среща, защото правят дисертации. Всеки човек, който е любител на високата ментална, емоционална и морална интелигентност се събират да обменят идеи. Правят се и школи за родителите.
– На какво учите родителите?
– Да бъдат добри родители. Едно дете, за да успее, трябва да се роди от подходящи родители, да попадне на подходящи учители и да си изгради подходящ характер, с който да реализира мечтите си.
– Благодаря Ви, г-н Теодосиев!
Ирина Кирилова и Теодосий Теодосиев в интервю специално за „Тракийски Свят”
