Много отдавна, в суровата и величествена Родопа планина на Тракия, младо момиче на име Родопис живяло спокоен и безгрижен живот. Името й, което значело „розовобузеста“, отразявало красотата й. Родопис била тракийска девойка, родена сред дивите гори и стръмни скали, където ветровете виели и реките шумели.
Народът й бил свободен и горд, живеел в хармония със земята, а Родопис прекарвала дните си в грижи за животните и скитане из вековните горички край селото си. С кожа, целуната от слънцето, коса като златиста коприна и ярки, живи очи, тя била обичана от всички. Но мирът в нейната родина не трябвало да трае дълго.
Като буря от морето, опасността се спуснала върху нейното село, променяйки живота й завинаги.
