Последната книга на Ирина Кирилова „Закъснели срещи“ предизвика много голям интерес сред читателите. Тя продължава своята журналистическа работа и подготвя интервюта с най- интересни личности, така, както направи в предишната си книга.
Това са хора, направили своя свят и света на другите по- знаещ, по- можещ, по- красив. За доказателство поместваме писмото, което Ирина получи от Виена, където в „Закъснели срещи“ направи интервю с българската архитектка, проектирала стъклени мостове по света- арх. Анета Булант- Каменова:
Скъпа Ирина Кирилова,
Надявах се да дойда в началото на септември и при възможност да се срещна и се запозная лично с Вас.
Тъй като не успях да направя това, искам с това писмо да Ви поздравя, както за интересните интервюта и за невероятно подробните предварителни проучвания, направени от Вас при подготовката им, както
и за големия ентусиазъм, който се чувства при Вашата работа.
За мен беше интересно да се запозная при прочитането с интересни хора, някои от които не бях познавала преди.
За големия диапазон на Вашата дейност като журналист, писател и поет искам специално да Ви поздравя и Ви пожелая много сили и вдъхновение за по-нататъшна литературна дейност.
Най-сърдечни поздрави и благодарности за изпратената ми книга!
Анета Булант – Каменова
Тъй като личностите, които предизвикват вниманието на Ирина Кирилова стават все повече, и са с много интересни съдби и професионална дейност, тя реши да напише следваща книга. Все още книгата няма заглавие, но в нея ще има интервюта, разкази, поезия, страници от личния ѝ дневник.
За сайта „Тракийски свят“ нашата Ирина Кирилова даде едно от стихотворенията си. То се отпечатва за първи път при нас:
СЪЛЗИ ОТ ДВАМА
Ирина Кирилова
Няма да плача. Ще те накарам да ме сънуваш
и ръка да протягаш да галиш косата ми дълга и черна.
Ще те накарам моето име насън да бълнуваш
и да повтаряш как само аз била съм ти верна.
Няма да плача. Ще ме прегръщаш, когато заспивам.
Ще те целувам безумно света да забравиш.
Няма да плача. Ще търся отново да преоткривам
как всяка жена героиня в театър ти правиш.
А ти пък ще плачеш. Ще ме мяркаш по призрачни пясъци
и ще чувстваш как в сърцето ти каменно аз съм се свряла.
Ще ме виждаш във лунни златисти отблясъци
и ще плачеш, че аз, неповторимата точно теб съм избрала.
Тракийски Свят
