Четата на Ефрем Чучков. Заедно с Чучков са Даме Груев, Мише Развигоров, Михаил Чаков и др. (общо около 60 души, слизащи по планински склон)
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Дясната ръка на Гоце Делчев във ВМОРО!
На 1 октомври 1923 г. в София склопва очи един от знаковите апостоли на революционното движение в Македония от края на XIX и началото на XX век. Името на Ефрем Чучков минава някак си в сянката на неговите другари Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров. И ако Гоце е идеологът на организацията, то Чучков е практикът и неговата „дясна ръка“.
В архивите са съхранени думите на Галиб Вардар, офицер от турското военно разузнаване: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го „Огън Ефрем”.“
Войводата Ефрем Чучков винаги е заявявал своята българска принадлежност, борил се е за българската кауза. Безброй са сраженията, които той води срещу турските поробители и по-късно срещу сръбските окупатори. Името му е увековечено в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история. Затова звучат кощунствени опитите на днешните държавници в РСМ, които безцеремонно присвояват поредния български революционер, обявявайки го за „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”?!
Роден е на 21 ноември 1870 година в Щип и заедно с Гоце учат във Военното училище в София. През 1894 година, малко преди да се дипломират, двамата са изключени. Според статия на Йордан Бадев от онова време юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България. До гибелта си Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в Ефрем Чучков. В писмо до Павел Шатев Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в организацията.”
През 1894 година Гоце Делчев и Ефрем Чучков са български учители в Щип, където създават първия революционен комитет на ВМОРО заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щип се превръща в най-голямото бунтовническо огнище – наричат го Македонския Витлеем. Изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, куриери, водачи и органи за връзка.
На 12 април 1898 г. „дясната ръка“ на Гоце Делчев повежда първата чета на организацията, давайки началото на четническата тактика в борбата. Конни и жандармерийски табури обкръжават цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Христо Попкоцев пише за Чучков: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…”. И добавя (имайки предвид периода 1912-1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!”.
След Младотурския преврат през 1908 г. и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на „Хюриета” Яне Сандански се опитва да повлияе на четите да предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство”, и успява като началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на оганизацията и фактически ръководител на ВМОРО, да не допусне разпускането на повечето чети на организацията.
Подкрепян от Тодор Александров, Чучков нарежда на четите от Скопския и Битолския революционен окръг да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си. Войводите получават нареждане да не напускат своите райони, оръжията на четите да бъдат почиствани и поддържани в изправност, а архивът на организацията да бъде скрит в тайници.
На 29 юли 1908 година Ефрем Чучков с четата си влиза „легално” и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!” и „Да живее свободата!” обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя. Младотурските власти ознаменуват събитието с тържества и банкети, даже е издигната празнично украсена триумфална арка. Ефрем Чучков не се хваща на уловката на младотурците и чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет не се допуска разпускането на повечето чети на организацията.
Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурците за даване на автономия и права на българското население на Македония се оказват измама. Една година след „реформите” управляващите младотурци възобновяват терора над българите в Македония, извършват се масови арести и убийства.
През октомври 1912 г. започва Балканската освободителна война и войводата Ефрем Чучков с четата си от над 300 комити установяват българска власт в Кочани, Щип и Щипската област. Сръбска войска се придвижва към Щип и Чучков реализира свое оригинално хрумване. Той изпраща свои хора до царството, за да донесат триста български войнишки шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни и когато сърбите наближават околните възвишения над Щип, те спират изненадани. С биноклите си виждат, че българската „войска“ ги е изпреварила. Даже Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление” до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. За да „официализира” уведомлението си, той нагорещява монета от сребърна българска петолевка, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.
След Ньойския диктат през 1919 г. Тодор Александров и Ефрем Чучков възстановяват оганизацията, която вече носи името ВМРО. През декември 1920 г. учредява в София надпартийната организация „Илинден”, обединяваща старите и заслужили македоно-одрински революционни дейци. Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия. Само през 1922 г. той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско, в крайна сметка четата му е разбита.
Тежкоболен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Вестник „Независима Македония”, бр. 27, София, 1923 г., пише за Ефрем Чучков: „Въпреки че се бе издигнал до най-високото стъпало в организационните редове, той не престана да бъде крайно скромен… Смел, с непоколебима воля във всички начинания, предан на каузата, на която посвети целия си живот, непрекъснато Чучков беше в услуга на народните интереси.”
