Конституцията на Република България
В книгата си:
БЪЛГАРИЯ –
МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ
(ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
Не случайно съм сложил подзаглавие на книгата ПАРАЛЕЛНАТА
ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО.
В хода на движението през годините се виждат и влиянието на
паралелни властови сили, промъкнали се в обкръжението на българските
владетели и управленческите среди на България. Видяхме, че това явление
е присъщо и на Русия. Тяхното разконспириране може да стане само
според делата им, по делата им да се разпознават.
По думите на Лев Гумильов: „При историята е търсене на
историческата истина, защото сведенията в древните източници са
оплескани с лъжи като воняща кал.“
„Пътувайки“ през вонящото историческо тресавище, „пътуване“
започващо от потопа в Черно море стигайки до наши дни, завършвам
книгата си с Конституцията на Република България. Основният закон
на Република България е приет на 12 юли 1991 г. от VІІ велико народно
събрание. Според Конституцията България е парламентарна република.
Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални
образувания.
Това добре, но в Конституцията има неща силно притеснителни.
С промените в нея от Тройната коалиция (40 ОНС) и последните
промени направени от 49 ОНС, с която се орязват пълномощията на
Президента на РБ, притесненията стават още по-големи!!!
Добре е да се отчита, че в Конституционния съд, създаден с
Конституцията от 1991 г., има конституционни съдии участвали в
изработването на Конституцията като народни представители в VІІ велико
народно събрание.
Не малко са въпросите и за независимостта на конституционните
съдии и влияние на паралелни сили върху работа на Конституционния съд.
Реших да Ви предоставя на вниманието как завършвам книгата си,
по която съм работил не малко години.
Всеки сам да си прави изводите.
Цитат с. 465-467.
„След 10 ноември 1989 г., новата емблематична дата в най-новата
история на България, и прехода от тоталитаризъм към демокрация
настъпиха сериозни промени. Най-голямата „промяна“ е тази, че стана
така, че в България мафията си има държава. Пипалата на мафията
обхванаха властта и оттам Родината ни! Случайно ли е това? Една нова,
поредна неслучайност!
Проф. Лозан Стоименов през лятото на 2020 г. в разгара на
протестите, под лозунга „Вън мафията от властта и прокуратурата“, прави
аналитично изследване, на днес действащата българска Конституция.
Анализът е под заглавие: „КОНСТИТУЦИЯ за създаване на МАФИЯ“.
Разглеждайки и анализирайки Чл. 1, ал. 1 и 2; Чл. 11, ал. 1, 2, 3 и 4; Чл. 8;
Чл. 11, алинеи 1, 2, 3 и 4; Чл. 12, ал. 1 и 2, на Конституцията на Република
България той прави извода, че: „В управлението на България един връх на
управленската пирамида няма. Има три, а реално като се добавят СМИ,
стават четири върха. Така се стига до орел, рак и щука.
Така формалното безвластие и хаос в управлението се постига чрез
две равнища на разделяй и владей – чрез многопартийния плурализъм на
борещи се идеологии и чрез разделянето на властите. За мафията става
много лесно да внедри както в партиите, така и в разделените власти свои
платени агенти и протежета и да оглави и овладее системата за
управление НАПЪЛНО и ЗА ДЪЛГО.“
Нещо повече! Проф. Лозан Стоименов стига до извода, че: „Този
текст се оказа неудобен и пречещ за реализация на пълно управление на
съдебната система от мафията, така че в Гражданския и Наказателния
процесуални кодекси Тройната коалиция (40 НС) добави:
ГПК: Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение.“
НПК: Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи
вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като
се ръководят от закона.
Така тройната коалиция извърши промяна на Конституцията, на
която никой не се противопостави. Тази промяна заедно с Чл. 132 на
Конституцията :
Чл. 132. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер.
Комбинираният ефект е превръщане на вътрешното убеждение в
СТОКА, която в условията на пазарната икономика МОЖЕ ДА СЕ
ПРОДАВА И КУПУВА и БЕЗНАКАЗАНО ДА НАРУШАВА ЗАКОНИТЕ
И КОНСТИТУЦИЯТА.
Крайният резултат е утвърждаване в Съдебната система на
БЕЗНАКАЗАНО БЕЗЗАКОНИЕ.“
Проф. Лозан Стоименов продължава: „До тук са изложени текстовете
на Конституцията, които в най-груб начин ликвидират демокрацията и
осигуряват ДИКТАТУРАТА НА ПОЛИТИКО – ИКОНОМИЧЕСКАТА
МАФИЯ. Без тяхното премахване и внасянето на нови, които да защитят и
осигурят демократичното управление на държавата, тя ще върви към своя
свещен конец.
Както става ясно, г-н Бойко Борисов не отбелязва нито един от
посочените текстове за порочен и нуждаещ се от замяна. Същата песен
пеят и много „именити“ политици и политолози: „българската
Конституция е една от най-добрите и е станала образец за подобни в
други държави“. Сред тях трябва да се добави „елцинската“ Конституция
на Руската федерация, в която цитираните тук текстове са точно преведени
на руски, което потвърждава предположенията, че двете конституции имат
един и същ външен автор, който силно е заинтересован България да се
управлява от вярна нему МАФИЯ!“[719] – Заключава проф. Стоименов.
Заключението, „че двете конституции имат един и същ външен
автор“, е многозначително и се вгражда в логиката на хода на движението
ни през годините. Под диригентската палка на този „външен автор“
припяват и въпросните интелектуалци с тяхното открито писмо: „Договор
за добросъседство или за високомерие и шовинизъм“, които ни принудиха
да тръгнем и търсим пътека на Истината през историческото тресавище.
Уважаеми читателю, ти, който обичаш България, Истината и
Свободата не се подавай на омраза. Това не е присъщо на българската
душевност и на нашата Православна вяра. Спокойно, аргументирано и с
постоянство да се борим за Истината, и да я отстояваме.
Да се борим на дело, но и с молитва:
„Господи, дай ми душевно спокойствие да посрещна всичко,
което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята воля.
През всеки час на деня ме наставлявай и подкрепяй.
Каквито и известия да се получат през деня,
научи ме да ги приемам със спокойствие, душа
и с твърдото убеждение, че всичко е според твоята свята воля.
Ръководи ме във всички мои дела, думи, мисли и чувства.
При всички непредвидени случаи не ме оставяй да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.
Научи ме правилно и разумно да постъпвам с всеки член на
семейството ми, без да смущавам и огорчавам някого.
Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и
всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се боря за истината и да я
отстоявам, да се моля, да вярвам, да се надявам,
да вървя, да прощавам и да обичам.
Амин.“
[719] Целият анализ на проф. Лозан Стоименов може да се види в:
https://trakiaworld.com/c/Bulgaria/Ucheni-ot-BAN-Upravlenskiyat-proizvolzastrashava-darzhavata-ni-Poveche-
taka-ne-mozhe-Ostavkahttps://trakiaworld.com/c/politika/KONSTITUTsIYa-za-sazdavane-na-MAFIYa-
ProfLozan-Stoimenov-
С уважение,
Димитър Ал. Йончев
София, 12 юли 2024 г.