Интервю на Ирина Кирилова със световно известната певица
Тя е пяла в САЩ, в Мароко, Сирия и Ливан, на Канарските острови, в Гърция и в Кипър, в Израел, в Швейцария, в Норвегия, в „Лувъра“ в Париж…
Пее на български, руски, френски, английски, италиански, испански, португалски, на сръбски, гръцки , норвежки. Тя е певица, пианистка, педагог, аранжьор и винаги говори деликатно. Живее в град Казанлък.
– Надя, Вие сте музикант с високи изисквания към изпълнението, към репертоара си и това Ви дава възможност да пеете пред всякаква публика. Навсякъде тя е различна, но музиката е изкуство, което ражда чувства за всеки един поотделно. Съобразявате ли се с това, когато сте на сцената?
– Всеки изпълнител има свое собствено амплоа и присъствие на сцената, което го отличава от останалите, и с което публиката ще го запомни.
Изграждането на един музикант е дълъг и сложен процес, изпълнен с много труд, надежди, мечти и стремежи, разочарования и щастливи мигове. Ако се посветиш на музиката и работиш над собственото си развитие, рано или късно „ ще намериш себе си“ – често използвано клише, но самата истина. Когато си искрен, без преструвки и
лицемерие и се раздаваш от сърце, публиката го усеща, оценява и съпреживява с теб всеки звук. В този ред на мисли – няма как да отговориш на вкусовите изисквания на всякаква публика. Но дали е необходимо? Все пак има универсална истина – музиката трябва да докосва, да трогва, да облагородява и ако твоите изпълнения имат тези
качества, то ще достигнеш да по-голяма аудитория и одобрението ще бъде катализатор за по-нататъшната ти работа.
– Какво е за Вас музиката – песен на птички, гръмотевици от небето, или шума на листата от една гора?
– Музиката е Божие творение, храна за душата, нематериално богатство, дадено на човек, за да се самоусъвършенства, да осмисля и прави по- красив живота му. Тя е отражение на времето, в което живеем, пресъздадено по законите на красотата. Чрез музикалните изразни средства творците предават характера и атмосферата на своята епоха.
През средновековието музиката е първична и подвластна на църквата, бароковата музикална мисъл се развива и имаме разцвет на полифонията, помпозност и величественост. През класицизма господстват строги правила по отношение на хармонията и структурата на дадено произведение, докато в епохата на романтизма преобладава драматизъм, страст и разчупване на догмите от предишните епохи. Музиката на XX век е вече съвсем новаторска, търсеща нови изразни средства и музикални хоризонти.
Великият композитор Лудвиг Ван Бетховен в своята безсмъртна творба „Лунната соната“, написана специално за сляпото момиче, успява да „нарисува“ звукова картина и да ѝ помогне да „види“ луната. По- късно импресионистът Клод Дебюси със същото вдъхновение ще напише своята клавирна творба „ Лунна светлина“. Или както една древна мъдрост гласи: – „Музиката започва там, където свършва словото“.
– Какво Ви прави различна от другите певици?
– На този въпрос би трябвало да отговори публиката. По природа съм любознателен човек и не обичам застоя. Обичам да търся и да изследвам нови музикални територии. Пътувала съм доста по света и съм се докоснала до различни музикални култури. Освен на български, пяла съм още на английски, френски, италиански, испански, португалски, шведски, немски, иврит, гръцки, руски, полски, унгарски, румънски и сръбски език и това едновременно ме обогатява и ми доставя удоволствие. Имам богат репертоар и не се ограничавам стилово. Пея джаз, рок , френски шансони, както и стойностна българска и световна популярна музика.
– Какво не бихте запели никога?
– Отговорът е ясен! Вече посочих определението за изкуство – отражение на действителността по законите на красотата, тоест не бих изпълнявала песни с пошли текстове, които не притежават художествени достойнства. В днешно време е добре слушателят да отличава истинското изкуство от музикалната индустрия. Това са съвършено различни категории, а днес, за съжаление, скандалното, грозното взема връх.
Пример за това е конкурсът „Евровизия 2024“, при който музиката отсъства, а второстепенни атрибути – облекло, скандално поведение, провокации и демонстрации са на преден план.
– Какво значение за Вас има народната песен, която е събрала в себе си радостта, тъгата, мъката и робството, любовта?
– Фолклорът е музикалното богатство на всяка нация, носи белезите и отразява народопсихологията на даден народ. Нашата народна песен представлява исторически документ от времето на османското робство с песни в прослава на хайдути, четници, воеводи, както и мъката от робството. В народния епос можем да открием черти от душевността на българина: идеалът за женската красота, за трудолюбието, възхвала на чистите любовни отношения между момък и мома, майчината обич, хумористични песни, които осмиват мързела и глупостта, песни, възпяващи красивата ни природа и други. Горда съм, че като член на акапелна джаз формация „ Траяна“ – /краят на 80-те, началото на 90-те години на миналия век/ основен акцент в нашето творчество беше народната песен, която представяхме на публиката в съвременен вариант, преплетена с джазови елементи, а това беше новаторско и авангардно за времето си.
– Чувствата, които изпитва човек, слушайки музика, определят неговатавътрешна същност. Може ли една певица с изпълнението си да развълнува до такава степен един слушател, че той да загуби чувство за реалността?
– В обществото битува максимата „ най- важното е първо да се погрижиш за „хляба“, другото…може и без него! Като че ли изкуството и музиката спадат към маловажното и второстепенното в нашия живот. И съвременното меркантилно и консуматорско общество толкова се е съсредоточило в задоволяване на материалните си потребности, че „духовна храна“ не му е необходима. Нека погледнем как изглеждат болшинството от хората около нас! С наднормено тегло, с безцветен поглед, тикащи препълнени колички в супермаркетите, като че ли са посветили живота си на едното ядене. Появата на интернет и възможността в легнало положение от дивана да извършваш куп дейности направи живота на хората еднообразен, без нормална комуникация, без физически усилия, отегчени и уморени от прекомерната информация, която ни залива от екрана на компютри и телефони. И въпреки това, нищо не може да замени емоцията и живото въздействие от един концерт. Музиката те пренася в една друга – красива и имагинерна реалност, облагородява те, докосва сърцето и душата ти.
Това е призванието на нас – музикантите, за които често се твърди, че „музикант е диагноза , а не професия“. И ти си се посветил , независимо какво ти коства и какви облаги ще получиш.
– Музиката е за духовно извисените хора. А какво да правим с останалите, за да слушат качествена музика?
– Музика звучи навсякъде около нас. Пеенето е физиологичен акт. Ако се огледаш – всички пеят, и хора и птички, почти неосъзнато – било то приспивна песен, било от радост или от друго емоционално състояние.
Истинският певец обаче, трябва много да се потруди, за да постигне професионално ниво и да доставя удоволствие на хората със своето изпълнение. Всеки има потребност от музика и не бива да упрекваме никого за неговите предпочитания. Във всеки жанр музика може да се открият добри образци. Мисля, че ако искаме да възпитаваме добър вкус у младите хора, трябва отрано да ги запознаем последователно с различни стилове музика – посещение на опера, симфоничен концерт, джаз или рок концерт, мюзикъл, хоров концерт, музикални беседи, образователни
концерти, музикални албуми на известни изпълнители и пр., да насърчаваме децата да слушат музика с високо художествена стойност, но без натиск и насилие. Те сами да направят своя избор.
– Вие сте известна в целия свят. Обичате френски шансони. От къде е обичта Ви към тях?
– Случайно, още като студентка попаднах на грамофонна плоча с изпълнения на Едит Пиаф. Бях поразена от драматизма, с който пее и от необикновения и глас. Музиката ѝ ме заинтригува и без да знам френски език /в училище съм учила италиански/, започнах да си превеждам песните ѝ. Прочетох биографичната книга, написана от нейната сестра Симон Берто, която описва трудния ѝ живот и пътят към славата. Постепенно започнах да уча най – популярните нейни песни и като емоционалност мога да ги съпоставя с американския блус, който е възникнал някъде по същото време – 20 – те, 30 – те години на XX век. Музиката на Едит Пиаф не може да се слуша или да се изпълнява безучастно. Всяка песен е една човешка история. Тя пее за мизерията, за тежкия живот на малкия човек, за несподелената любов, за раздели, разочарования… За мен е сериозно преживяване да
изпълнявам песните на Едит Пиаф и съм щастлива, когато емоционално въздействам на хората.
– Живеем в свят с различни цветове. Едните са топли и сгряват човека. Другите са студени и отблъскват човека. Трети са сиви и безлични. Има ли цвят хубавата музика?
– Сещам се за експеримент от учени , които изследват как влияе различната музика на цветята. В продължение на няколко седмици на две отделни едно от друго растения звучи различна музика. В резултат на това растението, което е „слушало“ класическа музика /творби на Моцарт/ е растяло щастливо и е цъфнало. Другото растение, „обстрелвано“ с тежък метъл рок започнало да повяхва. Така, че всички усещаме въздействието на музиката върху нашите сетива. Добре е да съществуват различни музикални стилове и изпълнители и да имаме възможност за избор, в съответствие с нашето състояние.
– Живеете в град, в който цъфтят най- ароматните рози, има най- красиви момичета, най- прекрасния археологически музей, а така прекрасни ли са хората, на които пеете?
– Да, щастлива съм, че съм родена в града на розите! Както вече споменах, имах възможност много да пътувам по света, но винаги с носталгия и с нетърпение се прибирах у дома. В центъра на нашия град има старинна чешма, построена от цар Фердинанд и легендата гласи, че който пие от нея, завинаги остава да живее тук на това място,
обградено с величествени планини и розови поля. В далечината се открояват паметниците на върховете Шипка и Бузлуджа, където всеки българин, който се изкачи, се чувства горд. Нашият град има богато културно- историческо наследство: тракийските гробници, златното съкровище на Севт, положено в един от най- посетените
археологически музеи в страната, тук е родното място на Петко Стайнов, Емануил Манолов, Чудомир, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Дечко Узунов, Ненко Балкански и много други. Тук съм започнала и аз своето обучение по пиано, пеех като малка в хора на именитата диригентка Петя Павлович. Тук съм изнесла и много концерти и бях много щастлива през 2022 година да бъда удостоена с вписване в Почетната книга на град Казанлък.
– Нещо за Вашата школа в Казанлък?
– Педагогическата ми дейност винаги е вървяла успоредно с концертната. С много любов и отдаденост съм се стремила да предам на младото поколение певци своя опит и знания. В Националното училище за музикални и сценични изкуства „ Христина Морфова“ в град Стара Загора бях преподавател по поп и джаз изпълнителско изкуство 15 години. В този период моите възпитаници спечелиха над 150 награди от национални и
международни певчески конкурси, поставих началото и на национален конкурс за млади джаз изпълнители в Стара Загора / моят втори роден град/, който вече има осем издания. Дълги години ръководих вокални групи към Общински детски комплекс „ Св. Иван Рилски“ в Казанлък, а сега водя „Студия за млади поп и рок певци“ към Военен клуб в Казанлък.
С моите ученици сме изнесли стотици концерти в региона, като част от културната и празничната програма на общините в Старозагорски окръг, а също и турнета в цялата страна.
– Как учениците, на които преподавате, приемат музиката – като задължителен предмет или като час за духовно издигане в други пространства?
– Винаги съм се стремила да бъда различният учител и да въздействам на учениците не с назидателен маниер, а с примера си като изпълнител на сцена. Мисля, че живият урок е най- ефикасния педагогически способ за въздействие. Часовете в класната стая съм се стремила да превърна в интересни и ползотворни преживявания чрез поднасяне на факти и разкази за произведенията, които предстои да пеем. Акцентът в моята работа обаче е била винаги практическата насоченост на обучението.
Певецът се калява на сцена, затова концертната дейност е основното стъпало в израстването на бъдещия млад изпълнител.
– Музиката възпитава вкус. Какво още трябва да се направи, за да не слушат учениците неподходяща музика?
– Както и преди споменах – със забрана не става! Ученикът трябва сам да се убеди в достойнствата на една музикална творба и да направи сравнение с ниско художествено търговско изделие. Нужно е търпение и
последователност в действията не само на учителя, но и в семейна среда. За съжаление социалните мрежи, медии, интернет имат почти господстваща роля в съвременната ни действителност и въпреки това трябва да работим за каузата „стойностна музика“.
– Ако Ви попитам любовта музика ли е, какво ще ми отговорите?
– Музиката е изражение на Божията любов. Тя е една от връзките ни с нашия създател. Някои твърдят, че музикантите са „помилвани от Бог“. Колкото помилвани, толкова и осъдени да служат безрезервно на Нейно
величество МУЗИКАТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Имах възможност да слушам Надя Тончева, когато гостува в клуб „В джаза“ в Пловдив. Уверих се колко високо е нейното вокално майсторство. Седнала на пианото, малка като статуетка, тя скова публиката и всяка нейна песен беше изпращана с бурни ръкопляскания. Разбира се, това беше публика, която разбира от музика, но Надя би приковала вниманието пред себе си и на всеки слушател. Защото душата и е в песента. Защото музиката извира от сърцето ѝ и влиза като през отворена врата във всяко друго сърце.
Аз слушах със захлас и когато накрая тя завърши с песента на Едит Пиаф „Не, за нищо не съжалявам“, свързах всичко с едно изречение от писмо до мен. Мъжът беше ми написал: „Както пееше Едит Пиаф, не съжалявам за нищо. Животът ни е достатъчно скъп, за да го похабяваме в ненужни скърби за време, което няма да се върне. Недей да плачеш! Все пак накрая се запознахме.“
Колко е хубаво, когато човек не съжалява за изживените красиви мигове!
Такива бяха те и при срещата ми с Надя Тончева.
Ирина Кирилова в интервю с Надя Тончева
Специално за „Тракийски Свят“
