Лично мнение на инж. Вълко Макавеев
Хисаря е един от планово изградените в древността римски градове по обща квадратна схема- акала на Castra /типичните военни лагери/. На форума се пресичат двете главни улици на града – Кардо – северно- южна акса и Декуманос – източно- западна акса и завършват с внушителни порти на крепостната стена. Всички останали улици са успоредни на тях. Този принцип при строителство на древния Диоклецианополис не е спазен, което е видно от разминаването в разположението на източната и западна порта. Някакво обстоятелство не е позволило да се приложи класическото спазване на това правило и е наложило изграждането на западната порта да бъде изместено на второстепенна улица.
Разминаването с оста на източната порта е близо 200 метра. Това не е случайно. Не допускам въобще съмнение за грешка на проектанти и строители.
Моето лично мнение като строителен инженер е, че това обстоятелство е породено от релефни или специфични фортификационни изисквания.
Малко хора знаят за съществуването на подземния тунел, построен в началото на първото хилядолетие, свързващ изворите при баня Русалка извън крепостта с изворите при римските терми в крепостта. Още по-
малко са тези, които са имали възможност да се придвижат по този тунел, който и днес функционира. Дължината му е около 160 м, а височината приблизително 160 см. Не претендирам за точност. Минавал съм по него в края на 50-те години на ХХ век. Баща ми с група строители полагаха каменни тръби по пода на тунела, тъй като до този момент минералната вода течеше по облицованото дъно с характерните за онзи период тухли, което си е римски патент. При извършването на изкопни работи на основите за строителството на хотел „Си Конфорт“, под който минава трасето на въпросния тунел, бях впечатлен от състава на изкопаната земна маса. На дълбочина около 4 и половина метра се появиха речни камъни,
примесени с баластра и речен пясък, видими следи от насипни работи.
Този факт показваше, че тунелът не е прокопаван, а е построен по открито трасе. Допускам, че изграждането на този подземен колектор е имал и друго предназначение – таен изход за евакуация при критични ситуации или специални операции в тила на нападателите. Може би е съществувала връзка с голямата административна сграда, която е на метри от тунела, който вероятно е прекъснат при строителството на баните „Свежест“ и „Топлица“ в края на XIX век. Римляните са ползвали естествената
природна даденост на терена. Коритото на протичащото от възвишението „Св. Георги“ дере очевидно е минавало и пред баня „Топлица“ с продължение на юг под нивото на днешната водопийна колонада ,,Момина сълза“ и под ново откритата порта от юг. Дъното на това корито е естествената основа, върху която са построени самите терми, факт очевиден от извършените към момента археологически проучвания на
комплекса.
Минералните извори милиони години свободно са изливали горещите си води в това корито. Подобни примери и до днес могат да се констатират по поречието на нашите дерета южно от Хисаря. За нуждите на този огромен за времето си комплекс римляните са обхванали гравитачно всичките извори по трасето и в събирателната точка на най- ниска кота са заложили основите на това, което се разкрива днес пред нас.
Отводняването на термите също е гарантирано гравитачно с изграден колектор по дъното на съществуващото дере. Това се потвърди при извършването на изкопните работи за отводняване на термите през 2005 година. При изкоп с дълбочина 3,5 м обрушванията буквално следваха багера. Наложи се промяна на технологията и се приложи без изкопен хоризонтален сондаж на предполагаемото ниво. По време на този изкоп по думите на д-р. Митко Маджаров бе открита масивна част от уникална керамична канализационна шахта, което потвърждава още един от елементите на моята теза. Следващият факт, потвърждаващ наличието на съществуващо речно корито в миналото, бяха огромните морени, с които
е било укрепено заустването на обратните води от термите по ската южно от новооткритата портата. Морени в околностите на Хисаря колкото искаш и сега. Несъмнено преди 2000 години са били в изобилие, но такова струпване на това място е дело на човека. Целта е една – укрепване на ската под колектора и крепостната стена с портата. Не случайно в близост е изградена и бойна кула. През годините, с изграждането на пътя за „Славеев дол“ и пешеходното стълбище за римската гробница, тези морени бяха затрупани.
Изобилието на вода от колектора в началото на ХХ век поражда идея в наш съгражданин да изгради едно от първите механични съоръжения за нуждите в бита, прословутия в миналото „Керимов“ дарак. Сградата съществуваше до края на седемдесетте години на миналото столетие. Към настоящия момент от него е останало само полусрутеното пешеходно мостче над потока от минерална вода.
Като заключение считам, че изграждането, местоположението на термите и водната деривация са причина за асиметричното разположение на западната порта. За укрепване на защита на западната крепостна стена римляните извършват корекция на коритото на дерето. Свързват го с изкопаване на огромен дву-скатов ров, достигащ ширина до 150 метра и денивелация около 20 метра спрямо условната кота нула на крепостта със съществуващото корито след Юго-западната кула на крепостта. Подобно
корито с тези размери, по естествен път това безводно пресъхващо поточе със своята малка водосъбирателна площ, едва ли би формирало поройни водни потоци. Тази площ и сега е толкова, колкото е била и преди 2000 години. По поречието липсват характерните отсечени брегове от въздействие на бурни води. По този начин римляните създават допълнително препятствие пред нашествениците. Огромното количество изкопана земна маса е необходимият материал за производство на тухли и разнообразни керамични елементи за отопление, покривни покрития и водопроводни изделия. Съставът на почвата в района на Хисаря е подходящ за тази цел. Много от домовете в Хисаря през петдесетте години на миналия век се строяха с тухли, печени на място. Мога да посоча примери, но считам, че не е необходимо. От изложеното до тук за мен е важно, че намерих отговор на въпроси, които съм задавал и са оставали
без отговор или пренебрегвани.
Хората по света от един опожарен камък пишат история, а ние при действащо съоръжение почти на 2000 години, надживяло величието и падението на Римската, Византийската и Османската империи почти не
споменаваме. Мога да изтъкна още аргументи в подкрепа на моите съждения на тази тема. Не съм археолог, моята инженерна професия борави само с факти и точни разчети.
Автор: инж. Вълко Макавеев за „Тракийски Свят“
ОТ РЕДАКЦИЯТА:
Ирина Кирилова – журналистка в „Тракийски Свят“ ще работи по личното мнение на инж. Макавеев по- нататък.
