Събеседване на журналистката Ирина Кирилова с проф. Тодор Бараков
Проф. д-р инж. Тодор Бараков по средата на 2024 година ще стане на 78 години. Преди 20 години той стана професор, а година по-късно е декан на Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, чийто възпитаник е и самият той.
Да се родиш в Габрово и да стигнеш високо в кариерата си, може да стане или с протекции, или с много знания. Разбрах за проф. Бараков, че в живота са му помагали не хора с връзки и с високи постове, а шестиците от началното, та до висшето образование. Естествено, това, което прави един инженер прочут, са и стремежите му да доказва, че знае, че може, че трябва да го направи.
Може би неговият път на развитие в науката и практиката е белязан с няколко знакови неща, а именно: Той е роден на ул. „Климент Охридски“ № 6, а завършил основното си образование във II-о основно училище „Неофит Рилски“ – Габрово.
– Проф. Бараков, как се чувствате, когато посещавате сгради, върху които има Вашия почерк – на високо специализиран инженер по промишлено и гражданско строителство?
– В досегашната си практика съм участвал в проектирането на над 400 сгради и съоръжения. Извършвал съм реконструкция на десетки много значими сгради от нашето културно и историческо наследство. Чувствам ги като мои деца, защото всяка сграда е различна, всяка има своите специфични особености, във всяка една съм използвал различни познания и техники. За собствениците им аз съм анонимен, но за мен те са един значим безмълвен паметник.
– Няма да говорим за Вашите 80 научни статии в областта на стоманобетонните и зиданите конструкции, но бих искала да ми кажете какво е характерното за книгата Ви „Зидани конструкции“. Питам Ви, защото се връщам назад във времето, когато старите майстори са зидали изумителни къщи. Ще посоча само къщите в Стария Пловдив и в Копривщица!
– Освен научните статии съм оставил на студентите и практикуващите инженери няколко ръководства и книги, необходими за тяхното обучение и практика. Обучил съм над 4000 студенти, на 400 дипломанти съм бил дипломен ръководител. Под мое ръководство са защитили докторските си дисертации осем докторанти, от които два чуждестранни и шест български инженери. По отношение на зиданите конструкции мога да кажа, че те са моята втора слабост, непосредствено след стоманобетонните конструкции. От 1968 година беше спряно тяхното изучаване в нашия университет, защото имаше заповед на един министър на строежите да се спре изучаването им, били „ дребно буржоазен елемент“. През тези години се говореше за различни нови технологии, като панелни сгради, системи пълзящ кофраж, едроплощен кофраж, пакетно повдигани плочи, сгради с обемни елементи и т.н. Едва от 1994 година възродихме изучаването на този предмет, но поради неразбиране на моите колеги, се въведе като избираем, който студентите от IV-ти курс трябва да избират между 10 избираеми дисциплини. Така само около 10% от студентите по специалността „Строителство на сгради и съоръжения“ избират този предмет за изучаване, защото е по-тежък. Останалите 90% може да се каже, че са неграмотни в тази област, а това са почти всички сгради от нашата история. А такива има по цялата ни страна. Понякога проектите им са непълноценни и некачествени. Освен книги по зидани конструкции съм оставил на студентите и инженерите от практиката много ръководства и книги по стоманобетонни и специални стоманобетонни конструкции.
– Вие сте правили експертизи на важни национални обекти. Кажете, моля, при кое правителство на Вашите експертизи се обръщаше най-голямо внимание и след това започваха ли работа за отстраняване на нередностите? Или оставаха някъде заключени в чекмеджетата?
– За радост нашите обекти нямат партийна украса. Тъй като почти всички експертизи са се отнасяли за обекти в пред аварийно състояние, то предписанията на експертизите са били реализирани почти без забавяне.
– Аз имам слабост към красиво изградените църкви и към старите стенописи в тях. Какъв е Вашият принос за запазването на църквата „Св. Стефан“, „Св. Параскева“ и „Св. Архангел Михаил и Гавраил“ в Несебър?
– Тези църкви са само малка част от възстановените от мен по мои проекти. В град Несебър успешен проект и реализация направих на църквата „Св. Йоан Алиторгетус“, при която приложих моя технология за предварително напрягане на тухлени зидове с високоякостни анкери. Подобен подход приложих и при реконструкцията на църквата „Св. Преображение Господне “ в гр. Свищов, при възстановяването на Трънския манастир и църквата в с. Ярловци – Трънско. Тази технология за първи път приложих при възстановяването на силно напуканата носещата тухлена конструкция на Централния военен клуб-София, след прекарване на първия лъч на метрото по ул.“ Цар Освободител“. Успешно я приложих и при реконструкцията на „Музея на съвременното изкуство”- стария Арсенал. Участвал съм и в обследването и реконструкцията на „Томбул джамия“ и минарето ѝ в гр. Шумен, на „Джумая джамия“ в Пловдив, на Националния археологически музей – София. По мой проект бе реконструирана и Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София, която пострада от земетресението през 2012 година.
– Ще допълня, че когато министър на културата беше Вежди Рашидов, Вие работихте и върху запазването на купола на Тракийския култов храм край Старосел.
– Да, Министерството на културата даде пари и на външната част бе приложена специална технология. Аз работих там, когато кмет беше Пенка Ганева.
– Г-н професор, обяснете на нашите читатели какво значи „Еврокод 6“ за зидани конструкции!
– От 2012 г. у нас се въведоха норми за изчисляване на строителни конструкции, които са валидни за всички държави членки на Европейския съюз. За всеки материал те са отделени в съответен код. Примерно за стоманобетонни конструкции той е „Еврокод 2“, за стоманени конструкции „Еврокод 3“, за земетръс „Еврокод 8“, и т. н, а за зидани конструкции е „Еврокод 6“.
– Три години Министерският съвет Ви е доверил да бъдете председател на Специализирания научен съвет по високо и ниско строителство към Висшата атестационна комисия. Какво правихте в тази комисия?
– Всеки мандат на този съвет беше с продължителност от три години. Бях негов член три поредни мандата, като в първия бях само член, във вторият заместник-председател и в последния – председател. В него бяха включвани най-утвърдените професори и доценти от всички технически училища и университети в страната, като бройката им в отделните мандати варираше от 28 до 22 членове. Пред този съвет защитаваха своите дисертации кандидатите доктори и доктори на техническите науки не само от нашата страна, но и такива от Европейския съюз, пожелали защитата на дисертацията си у нас. Той избираше доцентите и професорите в областта на високото и ниско строителство.
– Как един професор може да остане със собствена позиция в професията си в нашата страна, в която държавниците в министерствата не винаги са професионалисти?
– Когато си утвърден специалист и спазваш нормите за проектиране, никой политик не може да ти влияе. В най-тежкия случай биха могли да не ти възложат проектирането на даден обект, но от това ще загуби страната. Но и това се случва.
– През 1979 г. получавате Авторско свидетелство за изобретение за „Метод на строителство на сгради и касетен кофражен комплект за осъществяването му” от Института за изобретения и рационализации – град София. Хайде простичко да обясним какъв е този метод , който е признат за изобретение!
– Във времето, в което се говореше за индустриализацията на строителството, група специалисти решихме да създадем „окрупнен кофражен комплект“, който е с размерите на една стая. Така с един монтаж се реализираше кофражът на стените на една стая, вместо всяка стена да се кофрира поотделно. Целта беше пестене на време. За съжаление получихме затруднения при изработването на този кофраж, защото бяха необходими първоначални инвестиции, които никой не ни отпусна.
– „Капитал сити“ в София е с 28 етажа и е висока 126 м, „Милениум център“ е 32 етажа с височина 121 м. И двете сгради са сред най-високите в България. Вие привърженик ли сте на небостъргачите? Аз не бих могла да живея в такава сграда, в която ми липсва поглед от земята към всяка къща, всяко дърво, всяко поточе…Задавам Ви този въпрос, защото при построяването на такива високи сгради най-важна е инженерната мисъл. Стоманобетонните конструкции ли са най-важни при построяването им?
– Сградите с висока етажност могат да имат място в нашето строителство, но само за административни и офис сгради. За жилищни те не създават необходимия комфорт и нормалност за експлоатация. Още по-важно е да се знае, че територията на цялата ни страна е сеизмично активна. Двата най-големи града в България – София и Пловдив са с най-високата степен на сеизмичност – 9 степен. Изчисляването на такива сгради изисква много добре подготвени инженери-конструктори, владеещи съвременни компютърни програми за извършване на статико-динамичния анализ на носещата конструкция на сградата. У нас предимно те се изпълняват със стоманобетонна носеща конструкция, като се използват бетони с изключително висока якост.
– А къде е мястото на зиданите конструкции?
– Сградите със зидани конструкции са всички сгради от нашето културно историческо наследство. Това са и преобладаващите жилищни и обществени сгради в нашите градове. Над 90% от съвременните сгради са изпълнени със зидария (тухли или итонг).
– Какво научихте от специализацията си в Дрезден – Германия за санирането на сградите?
– От края на 1995 до средата 1997 г. бях на специализация към Европейския институт за следдипломно обучение към Техническия университет град Дрезден. Специализантите бяхме двама от България, от Полша, Чехия и от бившата ГДР. Целта беше да бъдем запознати с методологията и начините, които се прилагат при саниране на сгради. Всеки участник в края на обучението трябваше да се дипломира с представяне на реално реконструирана от него сграда в собствената му страна. На защитите се явихме двамата представители на България и двама от бившата ГДР. Европейски дипломи получихме двамата българи и една германка. След това с моя колега организирахме два курса с продължителност само 15 дни със същата тематика за български инженери, но интересът спадна, защото ръководителите на фирмите не могли да допуснат отсъствие на инженерите си за повече от два дни. Резултатът го виждат всички български граждани. По-нататък никой не прояви интерес към нас. Не са ни възлагали за саниране реални обекти в България. У нас подходът към санирането не е много ясен и предхождащото го конструктивно обследване на носещата конструкция на сградите в много случаи не се прави от най-подготвените инженер-конструктори и не винаги отразява реалната носимоспособност на конструкцията.
– Като казах Германия, нека осведомя нашите читатели, че там ръководите строителството на сложни строителни обекти:
Maritim Airport Hotel – гр. Хановер;
Търговски център на ул. “Haveman Ecke Flaeming” Берлин;
Търговски център на ул. “König” 14 – гр. Щутгарт;
Административна сграда на ул. “Ruhralee” 175 – гр. Есен;
Завод за торти Koppenrat und Wiese – гр. Метинген.
Като знам колко са педантични германците, как се справяхте с работата там?
– Първите срещи с немските колеги бяха сравнително трудни, защото трябваше да се запознаваме и прилагаме най-модерните строителни технологии на най-развитата в строително отношение страна в Европа. Немските колеги бяха коректни и много взискателни, но ни оказваха и подкрепа. Благодарение на това, че българските инженери са подготвени много добре в теоретично отношение, бързо възприехме новите технологии и за следващите обекти всичко вървеше нормално. Свикнахме и с прецизността и след това всички тези технологии вече успешно ги внедрихме и прилагаме и в България. Съвременния наш строителен бизнес е на нивото на този в Германия. Дори германците предпочитат нашите инженери и работници.
– На много обекти сте консултант. Ще спомена националния стадион „Васил Левски“, „Дом на хумора и сатирата в Габрово, завод „Троянска керамика“ в Троян, Централния военен клуб в София и други. Посочените са с различно предназначение. Тук реалността ли е по-важна или инженерната фантазия?
– Всеки обект е уникален сам за себе си, защото в същия вид не се повтаря. За да се справи проектантът с тях е необходима много добра теоретична и практическа подготовка, да владее съвременни изчислителни методи и техники. Необходим е и много натрупан опит от успешно реализирани сложни обекти.
– Връщате ли се назад в миналото, четете ли историята на даден обект, когато трябва да се направи реконструкция? Да вземем за пример Централната софийска синагога, или Римският военен комплекс „Нове“ в Свищов, или търговска банка „Биохим“ – клон Батенберг…Посочвам тези сгради, защото са паметници на културата.
– За всяка сграда от нашето историческо наследство добрият конструктор трябва да познава с какъв строителен материал е градена тя, а след това успешно да приложи правилно всички изчисления и конструктивни особености, които изисква съответния Еврокод. При възстановката на Римският военен комплекс „Нове“ в Свищов бяха използвани почти всички видове материали, каменна зидария, стоманобетонни и стоманени конструкции. При анастилозата на колоните се използваше и комбинация на камък и бетон, за да могат запазените части от оригиналните каменни колони да се „залепят“ с бетон. При търговска банка „Биохим“ – клон Батенберг се наложи отново вграждане на стоманени конструкции в стоманобетонни, усилване на носещи тухлени колони със стоманобетонни кожуси, а при между-етажните подови конструкции да се комбинира за първи път в България съвместна работа между дървени гредореди и стоманобетонни плочи от леки бетонни над тях.
– Проф. Бараков, важно ли е един високо специализиран инженер като Вас да пази в тайна своите идеи, които са оригинални?
– Моето професионално задължение не само като професор, но и като инженер с голяма практика е да предам своя опит на следващото поколение проектанти. Най-съществените мои проекти съм ги докладвал на национални и международни конференции. С мен са работили и продължават да работят много млади колеги. Една от тях е моята дъщеря доц. д-р инж. Николета Баракова, която е преподавател в моята катедра. Съвместно продължаваме проектантската дейност с младите колеги д-р инж. Диляна Кръстева, д-р инж. Николай Богданов. Под мое ръководство са започнали проектантската си дейност вече утвърдени млади колеги -инж. Рая Иванова, инж. Добри Котев, инж. Милен Кръстев. Към мен се обръщат за консултации по различни сложни проекти много колеги от цялата страна.
– Като сядате на разговор с Ваши колеги темите, върху които говорите, какви са? Говорите за строежи, за хубави жени, за ароматни вина, за концерти, за поетични вечери?
– От всичко изброено до тук можете да се убедите, че почти не остава време за описаните по-горе удоволствия. Малко отделено време остава само за някои по-значими концерти, а понякога и за чаша хубаво вино със стари приятели.
– Имате ли приятелски кръг за срещи, в които да споделяте минало, настояще, бъдеще?
– Макар и малко, но останаха мои близки състуденти и приятели, с които макар и по-рядко споделяме ежедневието и хубавите неща, които сме преживяли заедно през годините.
– Коя е най- голямата радост в живота Ви?
– Много хубави неща са се случили до сега в моя живот. Но най-голямата радост беше раждането на моите прекрасни деца – дъщерята Николета и по-малкия ѝ брат Николай. Те бяха дълго чакани. Не по-малка радост бе и раждането на моите прекрасни внуци – трите момченца на дъщеря ми – Николай, Александър и най-малкия Теодор, както и двете прекрасни красавици Ема и Кристина – дъщери на моя син. Останалите по-малки радости са част от моя живот.
– Мисълта Ви преди да заспите – анализ на деня, благодарност, че сте жив или нетърпеливо очакване на следващия ден?
– Винаги преди заспиване обмислям на спокойствие най-трудните детайли от проектните решения, които съм взел през изминалия ден. Случвало ми се е отново да ставам и да проверя изчисленията си. Нашата професия е изключително отговорна. Бъдещите обитатели на сградите, проектирани от нас, живеят с мисли за своето ежедневие, а не с мисълта за пропуски в сигурността на конструкцията на сградата, която обитават.
– Ако вън вали дъжд, какво ще забележите – бисерните капки върху зелените листа или калта по тротоара?
– Когато завали дъжд ме обхващат противоречиви чувства. Дано не е пороен. А когато е тих и спокоен ме обхваща мисълта, че той прочиства наслоените нечистотии.
– Да си представим, че сте млад! Идвате в София, за да станете студент. На кой университет ще отворите вратите?
– Моят баща беше строител. Много уважаваше тази професия. Той ме насочи към Строителния техникум в гр. Велико Търново. Завърших го с голямо удоволствие и осъзнах, че това е моето бъдеще, но съм извървял само малка част от този прекрасен път. В тогавашния ИСИ (Инженерно строителен институт) кандидатствах по свое желание в специалността „Промишлено и гражданско строителство“ и бях най-щастливия човек, когато ме приеха в нея. Сега и сто пъти да кандидатствам още по-убедено бих избрал същия университет и същата специалност. Тя е моята професионална обич. Убедено твърдя, че тази професия е моето признание, моята професионална любов. Затова ще продължа да я практикувам, докато съм жив, докато имат нужда от мен.
– Благодаря Ви, проф. Бараков! Поздравявам Ви за това, че Общинският съвет в Габрово Ви е направил почетен гражданин на този толкова прекрасен град, дал толкова много за просвещението и развитието на България!
Проф. Тодор Бараков специално за „ТРАКИЙСКИ СВЯТ“
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
