ОТКРИТО ПИСМО
До
Проф. Александър Кьосев,
Директор на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“,
Копие:
ДНЕВНИК
https://www.dnevnik.bg/analizi/
Списание АВИ-ТОХОЛ
Тракийски Свят: Trakia World – Home Page
Уважаеми проф. Кьосев,
Благодаря Ви за публикуване на текстовете на Александър Везенков,
Еми Барух, Румен Аврамов, Стефан Дечев, Стилиян Йотов на страницата
на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, които те са
подготвили за дискусията "Патология на едно честване. По повод
злоупотребите от 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи".
Внимателно се запознах със съдържанието и вижданията на авторите. Ще
споделя, че съм силно „засегнат“, много „обиден“, за това, че не ме
споменават никъде!?
Изненадан съм, че и Вие не споменавате нищо за това, което съм
писал по т.н. „Патология на едно честване. […].“
Още през 2013 г. съм се обърнал до г-жа Копринка Червенкова,
Главен редактор на в. Култура. Повод бе, поместения на 19 април 2013 г.
във в. Култура неин разговор с Румен Аврамов. В разговора взима участие
и зам. гл. ред. на в. Култура г-н Христо Буцев. Не толкова странното
заглавие на разговора „За човешката цена на националния идеал”, по повод
книгата му „СПАСЕНИЕ И ПАДЕНИЕ. Микроикономика на държавния
антисемитизъм в България 1940-1944 г., колкото споделените в него
2
мисли ме предизвикаха да се обърна към г-жа Копринка Червенкова, също
с Открито писмо. Последва пълно мълчание, не само тогава, но и през
всичките години, че и днес. Това писмо става част от по-обширна моя
публикация: ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАВЯТ БЪЛГАРИТЕ И
БЪЛГАРИЯ НА МИРА. Публикацията е Глава втора на последната ми
книга ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ, издадена 2023 г. Има я и в
книжарницата на СУ „Св. Климент Охридски“.
Тази ми публикация може да се види и на английски в:
https://www.academia.edu/36303286/Enough_Let_the_Jews_in_Israel_leave_th
e_Bulgarians_in_Bulgaria_in_peace_doc
Уважаеми проф. Кьосев, каквото има съм го казал в публикацията.
Ще си позволя да засегна, /независимо че на тях съм се спирал много по-
подробно/ само някои въпроса, под формата на цитати от последната ми
книга.
„Румен Аврамов не само в книгата си, но и в разговора си с Вас
извършва много умела и манипулативна градация на обвиненията си към
българите в прокарване на своя антибългаризъм.“ 1
Да видим как стоят нещата. „На практика, в „обединена България“ не
бяха спасени всички евреи. Евреите от „новите земи“ стават жертва на
антиеврейската политика на Германия, тъй като тези територии са под
военновременната юрисдикция на Германия. Тези територии са с
временни граници, което се вижда и от приложените схеми (карти) към
книгата ми.
Да кажем няколко думи за военновременната юрисдикция. На този
термин се отделя специално внимание в тенденциозните публикации за
евреите в това число и във в. Култура, което едва ли е случайно. В една от
последните публикации във вестника Ви, тази от 17 май т. г. за 70 години
игра на интерпретациите, авторът ѝ Стилиян Йотов не само че си
позволява фриволни интерпретации на исторически истини, но той не знае
и името на личността, на която посвещава тази статия. Става дума за д-р
Шаул Йерохам Мезан.
Но да си дойдем на думата, какво е това юрисдикция, за да не бъде
фриволно интерпретирана. Ако се отвори съответният български речник
ще се види, че юрисдикция това е: „Власт, право на някого да съди, да се
произнася [лат.]“. А във военно време кой разполага с това право? Това е
1 Йончев, Д. ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ, С., 2023, с. 289.
3
право на държавата (в случая Германия), чиято армия е завладяла
съответната територия.
Нещо повече, на Стилиян Йотов му се струвало, че „от 1993 г. по
отношение на новопридобитите от България през 1941 г. области, сред
публикациите започва да броди изразът „администрирани от
българските власти“. Заедно с тази фраза влезе в оборот и друга – за
запазването на „германска юрисдикция“. Те съжителстват и в приетата
от българския Парламент Декларация от март 2013 г. Забележете, че той
посочва: „от 1993 г. по отношение […]“. Но това е годината, когато
публикувах споменатата по-горе монография, БЪЛГАРИЯ И
БЕЛОМОРИЕТО (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.)
Военнополитически аспекти. А що се касае за Стилиян Йотовото, че
броди изразът „администрирани от българските власти“, кой знае какво
броди в неговата глава, но не и стремеж към истината.“ 2
Въпросът е, как се отнася към тази историческа истина Румен
Аврамов. „Все пак, как стои въпросът за взимане на решението за
унищожаване на евреите от окупираните от Германия територии на
Балканите, в това число и в обединена България. Да не привеждаме друга
аргументация, а да отворим отново книгата „СПАСЕНИЕ“ И ПАДЕНИЕ
на стр. 180. Там, пак под линия и със * (звездичка) Румен Аврамов
посочва, че: „ […] тоталното унищожение на солунското еврейство
започва в началото на март 1943 г.: то съвпада ден по ден с началото
на акцията на българските власти в Беломорието и Македония и с
насроченото (но провалено) частично изселване от България.
Очевидно става дума за координирана инициатива, част от общ план с
идентична екстерминаторска крайна цел.“ 3
„При търсене на историческата истина веднага възникват редица
въпроси: Кой взима това решение за тази „координирана инициатива“?
Къде се взима това решение? В София ли се взима това решение? Цар
Борис ІІІ и българските власти ли го взимат? Не се ли взима това решение
в Берлин? Не го ли взима Хитлер и подопечните му държавни институции?
и т. н. Само преднамерени или не достатъчно осведомени „изследователи“
могат да приписват подобно решение на българските власти.“ 4
2 Пак там, с. 293-294. По-под. виж: Д. Йончев, България и Беломорието (октомври 1940– 9.9.1944 г.)
Военнополитически аспекти. С.,1993, с. 179–186. На пазара отдавна е изчерпана. Виж:
https://www.academia.edu/България_и_Беломорието_октомври_1940_9_септември_1944г_Военнополитич
ески_аспекти
3 Йончев, Д. ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ, С., 2023, с. 298.
4 Пак там.
4
„В окупираните територии Германия, освен че осигурява тила си и
решава въпросите, свързани с воденето на войната, провежда методична
политика по отношение на евреите. Тя може да предоставя тези територии
на България за администриране, но не забравя евреите. Нацистите правят
списък на евреите които трябва да бъдат унищожени, за всяка страна
поотделно. До името на България те записват 48 000 души. Това става 8
месеца след „обединението“. Евреите от „новите земи“ не са сред тях. По
въпроса за евреите също да не привеждам друга научна аргументация, а да
отворим на стр. 201от книгата на Румен Аврамов за „СПАСЕНИЕ“ И
ПАДЕНИЕ. Какво пише г-н Аврамов? Пак под линия и със * (звездичка)
Румен Аврамов пояснява: „Между България и Германия е сключено
споразумение, по силата на което евреите на всяка една от страните се
третират в другата според действащото там законодателство.“ Но има
едно голямо НО! Румен Аврамов не се спира на това споразумение, по
силата, на което евреите в Беломорието и Вардарска Македония попадат
под немското законодателство – онова законодателство, което влиза в сила
от момента, когато Вермахтът окупира съответната територия и тя влиза в
германска юрисдикция. Румен Аврамов го посочва и извежда под линия.
Ако е искал да търси истината, той би следвало да се е съобразил с това
споразумение. Но визирайки го цялата „логика“, ако въобще може да
говорим за логика, на това негово „преднамерено изследване“, се
сгромолясва.“ 5
С тези цитати се постарах, съвсем на кратко, с „погледа под линия“ на
Румен Аврамов, да покажа как стоят нещата с евреите в новите земи. Как
тяхната трагична съдба се използва, от определени еврейски среди в
провеждания от тях антибългаризъм. Да вменяват на Царство България
вина, без да има вина.
Във въпросните публикации, и други от „компанията“ на Румен
Аврамов, се засягат ред неверни, преднамерени тези като за фашизъм в
Царство България, за политиката на цар Борис ІІІ, за антисемитизъм в
България и т.н. Възникват въпроси: Дали въпросните „историци“ и
„учени“, със своя перфиден антибългаризъм, не работят /или чрез тях се
цели/ за пораждане на антисемитски настроения сред някои български
среди? Дали зад всичко това не се преследват и други антибългарски цели?
Аз вярвам в разума на българите, да не се подадат на подобни провокации
и че ще намерим научни и др. възможности да им се противопоставим.
5 Пак там, с. 297..
5
В Царство България не е имало фашизъм. На това съм се спрял,
разгледал и обосновал подробно в Глава първа на книгата си
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ.
Не бива да се подминават злословията срещу най-големия
държавник в най-новата българска история – Цар Борис ІІІ. Делото и
как той изпълнява своята клетва, след като поема короната, да не допусне
черни забрадки в Царството си, съм се спрял подробно.
Може да се отправят каквито и да са измислени обвинения, но
последствията са от ясни по-ясни и те са видни. Цар Борис ІІІ предпази
българския народ от пожарищата на войната. Той направи и така, че и
българските евреи да ОЖИВЕЯТ!
Уважаеми проф. Кьосев,
Привършвайки ще кажа още нещо за цар Борис ІІІ. Ще стъпя на
информация от книгата на д-р Георги Георгиев: НЕРОДEНИ
ИНТЕРВЮТА, Глава: Българският еврейски въпрос (По случай 80 г.
от спасяването на българските евреи). Книгата е подарена от него на
проф. Александър Оскар, Председател на ШАЛОМ.
Около 1948 г. от новосъздадената Еврейска държава поискали от
български историци да посочат българин, взел активно участие в
спасяването на българските евреи. Тогавашните български историци, разни
заслужили в т.н. антифашистка борба дейци, предимно комунисти, не са
искали, а и не са могли да посочат Царя като главен спасител на
българските евреи.
България е посочила като най-заслужил в борбата за спасяването на
българските евреи – Димитър Пешев. Израелските историци го приемат за
чиста монета, приписват му, че е ръководил кюстендилските протести, че
направил списък от 43 правителствени депутати и прошение до
Парламента за спасяване на българските евреи. Само че, те не са
забелязали, че това е станало 6 дни след 10 март 1943 г., което означава
„тропане на отворена врата“. Тогава евреите вече се разхождат по „Царя”,
заедно с германските офицери.
Невнимателното тълкуване на някои исторически факти е довело до
издигане на Димитър Пешев на незаслужен пиедестал. В книгата ясно се
вижда кои са хората, участвали в борбата за спасяването на българските
евреи.
Всички по-важни акции за спасяването на българските евреи са с
6
участието на Царя. Той е получавал рапорти, петиции и меморандуми.
Най-различни заплахи. Например, че ако не спаси българските евреи, ще го
сполети бащината му съдба. Посрещал е различни големи и малки
международни делегации. Имал е смелостта да отказва на Хитлер –
например, да му даде българските евреи за трудовите лагери и му казва в
лицето, че това не са трудови лагери, а лагери на смъртта. Отказва му да
мобилизира Втора армия и да я дислоцира в Македония, и да освободи
германците, за да воюват на други фронтове.
Царят е бил решаващ фактор при спасяването на българските евреи.
Четейки книгата, виждаме включително как при отговори на важни места е
казвал, че нито един български евреин няма да замине за Полша.
В книгата се вижда и „ролята“ и „помощта“ на Св. Синод.
За пръв път Димитър Пешев се намесва в Българския Еврейски
Въпрос през м. октомври 1940 г., когато в Парламента е внесен за дебат
ЗЗН („Закон за Защита на Нацията”). Тук той произнася пламенно слово в
подкрепа на ЗЗН. На 20 декември Димитър Пешев е гласувал „ЗА”
приемане на закона! Впоследствие, той гласува 6 закона и решения,
подпомагащи изпълнението на ЗЗН. Чак след 784 дни, на 8 март 1943 г.
при него идват четирима интелектуалци от гр. Кюстендил, негови познати,
като провеждат приблизително следния разговор: „Ние заедно с „Орел”
организирахме масов протест против издевателствата, които провежда
полицията в Кюстендил и Дупница върху местните евреи. Водим
делегация, която ти предлагаме да оглавиш и да продължим борбата.“
Пешев се обажда на Министъра на Вътрешните работи, Габровски и
му докладва всичко. Министърът вдига веднага телефона и се обажда на
Началника на полицията в Кюстендил и му казва, че при него има
делегация от Кюстендил, която го е информирала, че полицията тормози
много евреите и ги плаши с изселване. Началникът не отрекъл нищо и
казал, че ще вземе мерки. Габровски това казва на делегацията и те си
заминали. Дали Пешев въобще се е срещал с делегацията не се знае. На
другия ден Пешев отива при Габровски, но води още осем депутати от
правителствената квота и повтаря вчерашното искане. Габровски вдига
телефона и се свързва с Богдан Филов. Казва му, че при него има
делегация от правителствени депутати, водена от Пешев и имат своите
искания. Богдан Филов звъни на Царя и му разказва всичко.
В това време евреите от цялата страна са събрани в няколко лагера –
Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора и Пловдив. За софийските
7
евреи, които са били около 25 000 души няма да има лагер, ще ги вземат от
домовете им и ще ги карат направо на ж.п. гарата.
На 9 март, след разговора на Филов с Царя, настъпва затишие, което
трае само два-три часа. Около 16 ч. Габровски издава заповед, според
която евреите от всички лагери да бъдат незабавно освободени. Заповедта
трябва да се предаде на комендантите. На 10 март около 10 часа пред входа
на Пловдивския лагер идва митрополит Кирил с още няколко свещеника и
иска да влезе при коменданта, но охраната не го пуска. След молби и
закани пак не го пускат и Кирил казал, че ще прескочи оградата, и с риск
да остане отгоре, се прехвърля в двора. В това време караула пуска и
другите свещеници и те отиват при коменданта. Представят му се като
делегати на Св. Синод и искат да освободи евреите, които след няколко
часа ще бъдат натоварени на влака за Лом. Комендантът им казал, че
изпълнява заповед на други хора и че не може да ги пусне. В това време
пред портала идват с мотоциклет двама души и искат да влязат при
коменданта, но охраната им казва, че не може, понеже при него е
митрополит Кирил и след неговото излизане около 12 часа, двамата влизат
при коменданта и му връчват заповедта на Габровски. След като той я
прочита, нарежда веднага да дойдат при него всички отговорници на
групите. Те идват около 12.40 часа и след като им прочита заповедта
коменданта ги изпраща да я изпълняват. Те отишли по групите и разказали
на евреите за заповедта, но те не им вярвали. Първият евреин излязъл
около 14 часа, а последният в 15 часа. В същото това време всички евреи в
другите лагери били пуснати и с последният се свършва българската
еврейска сага.
През нощта става нещо и не става нищо! Акцията е провалена. На 11
март около 10 часа Пешев идва на работа и узнава за провала на акцията.
Дали се е зарадвал или се е натъжил, само той си знае, а има основание и за
двете. Как не! Той 784 дни е работил за изпълнение на ЗЗН, което означава
ликвидирането на българските евреи и 5 часа чака пред вратата на
министъра с молба не за спасяването на българските евреи, а за по-
човешко отношение на полицията към евреите от Дупница и Кюстендил.
Все пак Димитър Пешев се е сетил, че има и други български евреи и
веднага започва да работи за тяхното спасение. Въпреки че те са свободни
от предишния ден!?
На 11-14 март той събира 43 подписа от народни представители от
правителствената квота, в това число и Александър Цанков, който списък
8
внася в Парламента и иска спасение на българските евреи. Пешев прави и
обширен протест и на 16 март отива при Богдан Филов. Филов зачертава
20 души от списъка, като негови хора, които ще оттеглят подписите си. С
така окастреният си списък и с изложението си Димитър Пешев отива в
Парламента и иска да се насрочи специално заседание и да се разгледат
неговите предложения по Българския Еврейския Въпрос.
Председателят насрочва заседание за 26 март, но с дневен ред, доста
по различен от този, който предлагал Пешев.
Дневен ред:
1/. Разглеждане на служебното положение на Димитър Пешев.
2/. Гласуване на доверие на правителството на Богдан Филов.
Няма нито една дума за спасяване на евреите. Те са свободни от
преди 6 дни!
Идва 26 март. В залата се изказват съпартийци на Димитър Пешев и
го критикуват, че е гласувал за ЗЗН, а сега е против неговото прилагане. За
некоректно поведение, решават да го освободят от поста Заместник
Председател и да остане редови депутат. На 29 март му връчват това
решение и той се връща на депутатското си място. Седнал на него и така се
загубил за еврейската сага. Не се появява на политическата сцена и го няма
никъде повече по българския еврейски въпрос. Появява се на нея в
началото на м. октомври 1944 г., но като подсъдим пред Народния съд. На
31 януари 1945 г. съдът, без да му признае заслуги за спасяване на
български евреи, го осъжда на 15 г. затвор и на 2 февруари 1945 вече е в
затворническата килия.
След около една година негови приятели, заслужили евреи и някакво
дружество решават да се борят за неговото освобождение. Какво са
правили, къде са ходили, но в началото на м. март 1946 г. Пешев е
освободен. Защо? Някои казват – заради евреите! Но нали съдът не му е
признал никакви заслуги за това. Други предлагат по-други твърдения.
През 1936 г. Дамян Велчев е осъден на смърт, но Димитър Пешев
като Министър на Правосъдието го помилва и той на 9 септември 1944 г.
излиза като политически затворник и става Министър на Войната – най-
силното министерство в този период. Цялата страна работи по лозунга
„Всичко за фронта, всичко за победата“. Достатъчно е било Дамян Велчев
да се обади по телефона на директора на Централния затвор и да му каже
да пусне Пешев. Тази заповед ще бъде изпълнена за не повече от половин
9
час. Търсена е заповедта за освобождаваното му, но не е намерена и
поради това остава версията с Дамян Велчев.
В своята програма, съпротивата има главна цел – „Спасяване на
българските евреи“, а в съпротивата се включват около 400 евреи и около
30 души загиват в борбата. Достоен за подражание е случая с Вълка
Горанова – партизанка с две смъртни присъди. Тя на 24 май прави горещо
слово на големия еврейски митинг, която, ако я бяха хванали веднага щяха
да изпълнят едната смъртна присъда, а другата щеше да получи палача
след една година.
В международните сметки на България се дават 50 000 спасени
евреи. Авторът на книгата, д-р Георгиев разкрива, че българските
посолства в Европа са издали около 30 000 транзитни визи на евреи, които
са използвали канали през Варна до Истанбул. Там ги е чакала
организация, която ги посреща и ги транспортира в Палестина. Нашият
консул в Букурещ издал много транзитни визи на деца заедно с родителите
им. Това направило впечатление на германците и те отишли при нашия
външен министър и му наредили да забрани на консула ни да издава
такива визи. Министърът наредил по телефона на консула, но той вероятно
„не е чул добре“ и продължил да издава тези визи. Тогава германците
закрили канала, но спасените евреи не са били малко.
Във Франция е имало около 250 наши евреи. Богдан Филов разрешил
на Хитлер да ги извози за Полша. Събрали ги в лагер, от където да ги
транспортират за Полша. Разбрал това нашия посланик във Франция и
изпратил консула да провери. Един германски офицер му казал: „След два
дни от тук за София заминават три празни вагона за…???? и мога да ги
натоваря в тях, ако ми дадете 30 000 марки.“ Консулът не можел да стори
това. Обадил се на посланика, а той му казал, че ако даде тези марки, от
София ще го накажат с уволнение. Дълго време мислил и за себе си, и за
евреите и решил да даде марките. Дал ги! Рискувал своето спокойствие и
дал исканите марки, евреите били натоварени и след три дни стоварени на
ж.п. гара София. От София го наказали с мъмрене.
Какво ще правите сега Шалом? Ще продължава ли да „дава“ хиляди
левове от държавния бюджет за издръжка на къщата в Кюстендил?
Привършвайки ще подчертая, че мълчанието за историческата
истина, фалшификация на историческата истина за спасяването на
българските евреи, е запазена марка за Шалом. За неговите писачи може
да се каже – „учени“ манипулатори на историческата истина. На една
10
част от тях, начело с Румен Аврамов – най-изявения сред тях „историк“
манипулатор, съм се спрял в посочените публикации.
Ще завърша с паметниците.
Какво ще стане с паметниците?
Ще се издигне ли паметник на Цар Борис ІІІ?
Категорично против поставянето на паметник на столичния кмет
(1934-1944) инж. Иван Иванов се обявиха, изявени със своя
антибългаризъм, определени еврейски среди. Пригласят им и български
политически лидери и политици. За лидера на гробокопачите на единна
република България, паметникът на инж. Иван Иванов е: „ […] езикът на
омразата няма място в българското общество.“
Инж. Иван Иванов, редом с многото неща, които е направил като
кмет е и това, че през 1939 г. под личното му ръководство започва
грандиозния проект язовир "Бели Искър" и водопровода Рила-София,
който снабдява столицата с питейна вода.
Добре ще е на всички тях, на тези които са срещу поставяне на
паметник на инж. Иван Иванов, да им се спрат кранчетата за вода. Да
ходят да си взимат питейна вода и за къпане от Владайската и
Перловската река, а може и от рекичката течаща през Банкя.
С уважение,
Димитър Йончев
10.04.2024 г.
гр. София
