КОЙ Е БОЯНЪ МАГА?
СИНЪТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ, ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО И НАЙ-СИЛНИЯТ И НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ЧОВЕК В ТРИ ИМПЕРИИ!
Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак със сестрата на Георги Сурсувул. Той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г. вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.
Проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвременни литературни автори го считат за основоположник на богомилството. Боянъ Мага – княз Бениамин, най-малкият син на цар Симеон и брат на Свети Иван Рилски, е бил: поет, певец, просветител, лечител, маг и най-мистичната и популярна фигура в Европа и Азия през 10-14 век от Новата ера, та дори и до днес.
На 19 години е владеел практически, цялото знание на Магнаурската, Александрийската и Багдатската школи. Учителите му са се изумявали на дълбоките му познания във всички науки. Малко се знае за него, но това което се знае е велико, всемирно, общочовешко.
Първото си посвещение получава още на 16 години във Византия, в Магнаурската школа от двама тайнствени сирийски мага, които по-късно го посещават и в Преслав, където му дават и второ посвещение.
Боянъ Мага е основател на Богомилското движение, което се разпростира из цяла Европа, а богомилските принципи стават основа за епохата на Ренесанса – наука, религия, изкуство и философия в едно.
Това движение възстановява чистотата на ранното християнство и припомня забравените Христови принципи на Любов и Братство между хората.
Богомилите са се обличали в бели ленени дрехи, отглеждали са пчели и са се хранели предимно с плодове, мед, жито и орехи.
Смятали са живота на всичко живо за свещен и при никакви обстоятелства не са посягали на него.
След избиването на 17 съвършени богомили в България, от управляващите, под силното влияние на Византия, която владее изцяло царския двор по време на царуването на брат му Петър, Боянь Мага напуска България.
Богомилите се пръскат из Европа. Гонени, преследвани, охулвани, изгаряни на клади те възкръсват по света и техния гений чертае светли хоризонти за всяка нация, до която се докосват. Техни последователи са квакерите в Англия, албигойците във Франция, катари, бугри, българи в Италия, розенкройцери в Германия, чешките братя, добри хора, богу мили, съвършени.
Наричани с различни имена в различните държави. Богомилите учат хората, как да живеят чист и свят живот, откриват училища за деца и възрастни. Разкриват тайните на живата, природа и космоса, магията на музиката и изкуствата.
Песни се пеят и до днес и легенди се разказват за Баянъ Магесник в Украйна и Русия, където Боянъ живее и работи в двора на Киевската княгиня Олга (негова сестра и дъщеря на цар Симеон).
С напускането на България, той пренася много от книгите на Преславската школа и българските книжовни средища, разпространява българския език и писменост в недрата на необятната Руска шир.
В продължение на 30 години, в една от кулите, в двореца на сестра си, Боянъ пише и разпраща богомилските книги по цяла Европа. Във фолклора се разказва за великия поет и певец , който владее вятъра и природните стихии, може да възкресява, да лекува, да се появява и изчезва.
В народните песни се пее за българския княз, облечен в бели ленени дрехи извезани с български шевици. Смел и безпогрешен както на бойното поле, когато трябва да защитава народа си от врагове, така и в словото където пръска светлината и славата на Бога, чрез Българската реч. Боянъ Мага е вдъхновител за всеки, който търси съвършенството.
Георги Сава Раковски в “Народна българска песен” представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
“Трещи! Плющи! Боян напред върви, клин си върти, път прави, Златна врата гледа! Семо гърци троши, над глава му орле фърчи! Та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат! Ей, Семо! Семо! Български царю!” (Раковски 1984б: 76).
Образът му, като “Боян Магестика”, “Песоглавеца” е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците.
Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски лом, Мадра или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини) омаян и отвлечен от красива Самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена.
В резюме преданието е следното:
“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал, отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.”
“Боенец” буйно, несключено хоро, което се играе през велики пости в Североизточна България се свързва с името на Боян Мага.
Част от пролетния фолклорен цикъл е празника “Буенец” (буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин.
Животът на княз Боян магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от средновековието — от отхвърлената любов, докато е следвал в Константинопол, на императорската дъщеря Мария, която после става българска царица оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събрал още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, и двама мистици дошли от Сирия.
Той е митологизиран и до днес.
БОЯН КАЗВА:
И ЦЪРКВИТЕ, И ПАПАТА УСЕТИХА, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ГОЛЯМА СВЕТЛИНА. ТЕ УСЕТИХА, ЧЕ НЯМАШЕ ДА УСТОЯТ И ТРЪГНАХА НА ПОХОД СРЕЩУ ТЯХ. И СВЯТИЯТ ДУХ ГИ ЗАПЕЧАТА В ЗАСТОЯ. ТЕ ОТДАВНА ЗНАЕХА, КАЗВА БОЯН, ЧЕ СА В ТЪМНИНА И ЧЕ СТАРИЯТ ДЯВОЛ ГИ ВОДИ И ЗАТОВА ТРЪГНАХА СРЕЩУ БОГОМИЛИТЕ, ЗА ДА СЕ СКРИЯТ ПРЕД ХОРАТА.
… НО НЕ МОЖАХА ДА СЕ СКРИЯТ, КАЗВА БОЯН, НЕ СЕ СКРИХА, А ОТКРИХА И УВЕЛИЧИХА ТЪМНИНАТА В СЕБЕ СИ И В СВЕТА.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
