Разполагам от много време с една интересна и изясняваща на историческо, но също и на практическо ниво стятия, от кога и от къде произлизат проблемите на човеците на тази планета.
Оригиналът на статията е на италиански и се отнася за ситуацията в Италия, но ви уверявам, че е абсолютно еднаква с българската, особено след 10 ноември, и еднаква с положението в почти всички държави на световно ниво.
Направих превод и вмъкнах някои линкове на български за по-лесна консултация, освен линковете от оригинала.
26 септември 2012 г. –
НИЕ СМЕ РОБИ ОФИЦИАЛНО ОТ 1302г. сл. Хр…. ЗНАЕХТЕ ЛИ?
Роби от 1302 г. (18 ноември), което е датата на публикуване на Папска Була (постулат), написана от папа Бонифаций VIII.
Ние не сме република, а частна компания, благодарение на древните папски Були, (т.е. постулати), които и до сега не са отменени, тоест още валидни.
Още раждайки се, ние даваме съгласието си да бъдем ефективно експлоатирани като роби през целия си живот, четете спокойно, направете собствените си проучвания, това е ключът към излизане от робството и системата.
Съществуват данни от много, много по-стари от Библията текстове наречени легенди и митове за генегичните намеси на „боговете“ и създаването на човешкия род, поначало в ролята на роби да служат и обгрижват боговете, а те да си почиват. (напр. в епоса Енума Елиш се разказва за жестока битка между Анунаки в която Мардук, единствения престрашил се от боговете, водил с богинята на соления океан Тиамат – хаоса. След като надделял, Мардук разсякъл тялото на Тиамат и сътворил от неговите части земята и небето. Мардук смесил кръвта на убития втори съпруг на Тиамат – Кингу, и сътворил човека, за да служи на боговете. Според други версии човекът бил създаден от Еа по идея на Мардук.)
[https://www.istorianasveta.eu/ct-menu-item-21/митологии/асиро-вавилонска/25-енума-елиш.html]
(виж Табела 6)
НО ВСИЧКО е замислено и родено ОФИЦИАЛНО през 1302 г. (18 ноември), което е датата на публикуване на Папската Була написана от Папа Бонифаций VIII, чиято титла е „UNAM SANCTAM ECCLESIAM“.
Ватикана и нашият консенсус
НАШЕТО „СЪГЛАСИЕ“. Нека се опитаме да разберем какво общо имат дори и с това и отново Светият престол и Ватикана? Малко търпение и по-късно ще стане ясно.
Защо ставаме все по-бедни и по-бедни?
Защо ние сме управлявани от лице, което не е избрано или е назначено от други (отново неизбрани), и ни облага с данъци, да внасяме нашите пари или еквивалентна стойност директно в хазната на частни международни банкери?
Защо Италия предаде целия национален суверенитет на частна европейска групировка?
И защо този фалит, планиран на масичка от самото начало на 30-те години на миналия век, изобщо на всичките западни икономики е направен с наше съгласие, за което явно нищо не знаем?
Така че първото нещо, което трябва да се направи, е да се разбере как те получават или как са получили нашето съгласие и следователно, след като се схване, ще можем да приложим стратегия, за да го оттеглим и да разбием окончателно тази игра на унищожение.
Какъв е този консенсус?
Ако не започнем от тук, преди да говорим за възстановяване на паричния суверенитет, за демократични избори и реформи, ние сме обезоръжени и никога няма да излезем от него. Каквото и да искаме или бихме могли да направим, ще бъде безполезно, неефективно, ще сме загубили от самото начало.
Следователно второто нещо, върху което трябва да се разсъждава е: защо за световният елит, наричан още черната кабала, е основно нашето съгласие? Защото те много добре знаят, че има Универсален Върховен закон, който регулира и доминира цялата Вселена, който е над всичко и всички възможни човешки закони, което е законът на „свободната воля“.
ИСТОРИЯТА НА СЪГЛАСИЕТО И УНИВЕРСАЛНИЯТ ЗАКОН ЗА „СВОБОДНАТА ВОЛЯ“
Преди да говорим за историята на прилагането на закона за свободната воля, нека направим някои пример за прилагане на този Универсален закон, започвайки от прости случаи, за да стигнем до тези, които засягат най-отблизо всеки един от нас ежедневно.
Ако сте подписали договор за заем с банката, която след това отнема къщата ви в случай на несъстоятелност, е защото вие сте дали вашето СЪГЛАСИЕ (свободна воля) за този договор. Никой не те е карал насила. И ако след това отидете в съда, за делото за възбрана и признаете тези законодателни органи и следователно тези съдилища, правейки това, вие ги легитимирате, вие сте дали своето съгласие (свободна воля) за тези легитимации.
И така, просто казано, ние сме тези, които подновяват договора с тази „система“ всеки ден, която използвайки „неподходящи и измамни“ методи и инструменти в които са ни накарали да вярваме, че са единствените и незаменими, с гениална полуизмама.
Първата спонтанна реакция всъщност на тези твърдения е следната:
„Цялото ни общество работи така и никой от нас, за да живее, да работи, да си купи къща, кола, да отиде на почивка, да се ожени, да има деца, да ги образова и да ги накара да учат, не би могъл да го направи в противен случай.“
Но затова е правилно веднага да се запитаме: „защо работи така?“ (проблемът е там, че ние го правим твърде малко и много рядко, когато всъщност това е ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС, който трябва да зададем, но сме програмирани много добре, просто НИКОГА да не си го задаваме)
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем няколко години, векове, хилядолетия назад…
(– Призовавам ви да четете книгите на Мауро Биглино(Билино) и да гледате видеоклиповете му те лесно могат да бъдат намерени в Youtube и в неговия блог, потърсете в Google), където той превежда текстовете буквално (без глупави интерпретации) от староеврейски, прикрепени с оригиналните текстове срещу тях, целият Стар завет и следователно Библията. Преводи, валидирани от старейшините на еврейските общности и станали неоспорими, защото са буквални и неинтерпретирани. С разкрития наистина, наистина, наистина, наистина за умове…“отворени“.
В нашия случай изучаването на това, което е разкритото в ИСТИНСКАТА Библия ни помага да разберем важността на „свободната воля“ в игрите на властта и на неразривната връзка, която съществува между законите, парите, РЕЛИГИЯТА и политиката.
Едно последно нещо, това невероятно откритие, с буквалния превод на текстовете, разкрива истинската същност на Стария Завет от Библията, който всъщност е Кодекса на Морското Търговско право, и ВСЕ ОЩЕ ВАЛИДЕН И ПРИЛАГАЕН ДНЕС. И като цяло, почти неоспорим във всеки съд по света.
В „хрониките“ на Стария завет се казва, че „богът“ Яхве (за когото се съобщава в други текстове като Jahwe, Yahweh, Yahveh…след това ще видим кой е този „бог“, защото той изобщо не е „бог“, но в „манипулирания“ превод, разпространен от Църквата, той е преведен като Бог, точка.) не може да принуди Мойсей да го последва по време на пътуването до Обетованата земя (следователно едно завоевание, с необходимост от малка армия?).
Наистина Яхве не е „Бог“, а е описан по-точно като от ВИСОК РАНГ И МОЩЕН „Елоах“ (от който произлиза терминът Аллах). Следователно той е ЕДИН ОТ МНОГОТО Елохим (множествено число на Елоах), родословие, което управлява тези територии, вероятно слязло от друга планета. (много е вероятно, и е почти доказано, но сега не е от съществено значение за нас…).
Цивилизация, представена от йерархия от индивиди или общности, за които Библията ни дава отчет, където ги разграничава като Elohìm (Елохими), Malachim (Малахими), Nephilìm (Нефилими), Anakim (Анакими), Rephaìm (Рафаими), Emìm (Емими), Zamzummìm (Замзуммими)…
Лица, които са си разделили контрола върху планетата, както ни казват книгите Битие (Genesi) и Второзаконие (Deuteronomio), водейки битка по между си за да утвърдят и увеличат надмощието си, използвайки покорените народи.
Това е факт, че всъщност е имало много от тези Елохими, разпръснати по цялата Земя и организирани в лагери-бази (съставени от два сектора като цяло, един за властта, Eloah и другият за „войските“… пламтящи ангели с мечове?…).
– Точно потвърждение на тези хроники може да се намери и в стари шумерски текстове по-ранни от самата Библия. (виж по-горе)
Този Яхве, дори и оборудван с много мощно оръжие, за което се дава много подробно библейско описание, и би изглеждало като плазмено оръжие (Ковчегът на завета?), способно да изпепели всичко, въпреки това, той обаче НЕ МОЖЕ ДА ПРИНУДИ Мойсей да го последва.
Следователно той е бил принуден да влезе в „съюз“ с еврейския народ, с правила и разпоредби, с точни реципрочни клаузи (аз ти давам толкова, и ти ми даваш толкова), между които и жертвоприношението на първородното на всяка двойка и т.н., за която вече добре познаваме „версията“ стигнала до наши дни.
Отново в Библията се казва, че когато те решили да последват Яхве и били доведени пред портите на Обетованата земя те са направили асамблеа, за да решат дали да продължат да го следват или не, и дали евентуално да се върнат под властта на стария Елоах, или да разчитат на новите Елохим, които били на власт в тази нова земя, в която били пристигнали.
Това е бил дневният ред на събранието.
И така, отново със свободната си воля те решават да последват Яхве, който със своето много мощно оръжие отприщва касапница и унищожава всички градове по пътя си, убивайки мъже, жени, стари хора и деца (включително Содом и Гомор… и има значими анекдоти относно „избора на праведните“, които да бъдат спасени от унищожение от Яхве и произхода на обрязването, и в допълнение, и негативния мит за содомизацията, практикувана в тези региони).
Целият този дълъг увод, изглеждащ объркващо, както и показаният различен прочит на Библията и следователно на нашия произход и на историята на Човечеството, служи за по-добро дефиниране на необходимостта на Елита да има нашия консенсус, за да може да устои и да действа.
Но служи преди всичко да се положат основите на първата неразривна връзка, както казах, между закона на свободната воля, религията, политиката, Кодекса на Морското Търговско право, парите и това което преживяваме днес.
Разбира се, както всяко правило и законът има своите изключения, които в случая са максималните нива на „позор“, до които човечеството е достигнало, пренебрегвайки закона за свободната воля: – поробването на африканците през последните векове, защото не са получили блоговолението, да бъдат предупредени и следователно да изберат каква реакция да имат. (което е в основата на този закон, както казахме)
Но това е най-саморазрушителното и най-неустойчивото поведение, което властта може да има и елитът го знае много добре. Защото дори и най-лошите сатанистки масони, които са готови да извършат пренасянето на човешка жертва – най-ненормалното нещо, което ние, обикновените хора, можем да си помислим – те са длъжни да спазват тези правила и затова избират първата жертва която се предлага доброволно, водена от „необяснимо“ влечение.
Или армия, която се кани да нападне чужда нация, е длъжна да даде някакво предупреждение към държавата, която е на път да подложи на огън и жупел, като пробутва всичките си искания. Правителството на обсадената държава има свободната воля да отговори с да или не. Ужасно или не, все пак е било предупредено, така че дългът и честта са спазени.
Имайте търпение, не се отклоняваме, всичко е необходимо, за да стигнете до фокусната точка,защото разбирането на универсалността на закона за съгласието е в основата на това, което преживяваме днес, и занапред ще се докаже, че световният управляващ елит следва този закон от самото начало и го прилага на практика във всеки момент и във всеки аспект от живота ни.
Ако не го знаеха толкова подробно и ако не го следваха толкова стриктно, властта им нямаше да продължи до днес. Ето защо Яхве се нуждаеше от съгласие да действа, затова днешните правителства ни карат да гласуваме.
Тъй като те, следователно, имат абсолютна нужда от нашето съгласие, как заобикалят системата(и я правят по-малко ясна и възможно най-недешифрируема) за да успяват да я съхранят през вековете?
Те са измислили един перфектен начин, който работи съгласно описаните по-горе принципи: „предупреждение“ и „мълчаливо съгласие“; ако не ни отговорите означава, че сте съгласни и следователно по-лошо за вас.
Да вземем един банален пример, който се случва на всички нас: когато банката промени условията и го направи, много често е длъжна да ви изпрати документ за банкова прозрачност – предупреждение – което мисля, че много малко от нас четат (за съжаление!). Ако не отговорите, това е мълчаливо съгласие.
Цялата история на нашия свят е работила и работи според този принцип в продължение на хилядолетия.
КАНОНИТЕ И ПАПСКИТЕ БУЛИ
За да разберем как работи този принцип, който регулира целия ни живот, ние се нуждаем да направи допълнителни въведения.
Какво са законите?
Всички закони произтичат от канони, или по-точно от Каноничното Право, защото всички закони, пряко или косвено имат отношение към Божествения и Църковния закон. Но по-специално „Каноните“ са норми или принципи, които извличат стойност от факта, че никога не са били оспорвани(мълчаливо съгласие).
Ето някои канони, норми или принципи, всеобщопризнати, защото никой никога не е казал че не трябва да бъдат такива (много от тях са приемливи, защото са в основата на гражданското съвместно съжителство).
1) всички дългове трябва да бъдат платени
2) всички договори трябва да бъдат спазени
3) всички спорове, отнесени пред закона, трябва да се решават пред закона(тоест, ако получите обвинение, колкото и неоснователно да е, колкото и несправедливо, колкото и неморално да е, колкото и незаконно да е, не можете да го игнорирате. Ваше задължение е
да докажете неоснователността на това обвинение пред закона, пред който е сезирано)
4) ВСЯКО ТВЪРДЕНИЕ, АКО НЕ Е ОСПОРЕНО, СТАВА ВАЛИДНО
(много важен момент! Получавате глоба, несправедлива санкция, насрочено е изслушване и ти не се появяваш, твоя работа, отговорникът ще реши вместо теб и без теб).
– Бележка към точка 4: 99% от съдебните процедури се основават на предпоставка или презумпция за нещо, но 99% от човешките същества не си правят труда да разберат какви са тези презумпции, или не си правят труда да ги отхвърлят.
С други думи, Системата и сега, все още се основава на тайнството на изповедта, както по времето на инквизицията, т.е. важно е да се самообвиниш, сам себе си, да направиш самопризнание.
При липса на това самообвинение не може да се проведе производство.
5) Законът е йерархичен, той винаги и във всеки случай произлиза от Божествения закон: преди всичко има Божествен закон, който като такъв произлиза от Божествения Създател, след това има естествен закон и след това Позитивно право (национално, международно, административно, частно право и др.), Позитивното право принадлежи към най-ниското стъпало в
йерархичната стълба.
– Забележка към точка 5: всяка собственост представлява право, свързано с тръст, т.е. система попечител. Силните, световният елит, винаги са знаели, че собствеността е измислено понятие.
И наистина, как можете да притежавате парче земя?
Земята, реките, езерата, моретата принадлежат на Планетата.
Но и къща; Как можете физически да притежавате къща или кола? Всички те са неща за които има „документи за собственост“ и те са фиктивни документи, тоест представляват право на ползване на къщата, на колата и земята, докато си жив.
Когато умреш, какво ще стане с тази къща, с тази кола или това парче земя, ако няма завещателни разпоредби, в този момент ти вече нямаш нищо общо, и не зависи повече от теб.
Така къщата, разбирана като стени, тухли и мазилка, и къщата, разбирана като имущество по документ, (а това е като тръст или като фидуциарна система), са ДВЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ НЕЩА.
Доверителната система, като имуществена, има три страни в играта: изпълнител, администратор и бенефициер.
Изпълнителят винаги е този, който „предоставя правото на собственост“ и в този случай винаги като такъв е държавата.
Администраторът е този, който администрира правото на собственост (имотен регистър или община).
Бенефициерът в този случай сте вие, т.е. така нареченият „собственик“, този който получава облага от този актив.
Засега всичко е повече или по-малко нормално, всичко е ясно и няма нищо странно; остава да разберем дали и как тази система се използва срещу нас.
Нека направим огромна крачка назад във времето.
Сегашната система, която се основава на концепцията за собственост, е създадена от древните римляни, които са разпространили своето „право“ по света и ние знаем как![много тежка карма, която италианците трябва да изкупят пред почти целия свят].
Всяка завладяна и унищожена земя била записвана в „регистър“, съхраняван в Рим и всяка нова земя в империята може да бъде собственост само на римски гражданин.
Следователно дори днес ние живеем в система, която е предадена от съществуването на Римската империя, която всъщност никога не е свършвала. С лангобардските нашествия, Папа Лъв III, коронясва Пипино Късия за крал на франките и след това Карл Велики като
Император на Свещената Римска империя.
Така че системата, която имаме днес в организацията на собствеността и правото и следователно на парите и следователно на политиката, се ражда през 1302 г. (18 ноември), което е датата на публикуване на Папската Була, написана от папа Бонифаций VIII, която е със заглавие „UNAM SANCTAM ECCLESIAM“.
[https://it.wikipedia.org/wiki/Unam_Sanctam_Ecclesiam]
Бонифаций VIII е смятан за един от най-корумпираните, зли и могъщи мъже в историята на Църквата и света, дотолкова, че самият Данте го поставя в най-долните кръгове на Ада.
Тази папска була определя първата доверителна система, тръст, валидна и днес.
Бонифаций VIII в тази Була заявява, че Бог е поверил на Ватикана всички титли и имоти на Земята.
Съгласно точка 4 от канона на правото (виж по-горе) това твърдение никога не е било оспорвано и следователно е станало валидно. Следователно Ватикана назначава изпълнителя, администратора и бенефициера на тази доверителна система.
Екзекуторът е „Малкият Орден на Францисканците“, обединен с „Ордена на Йезуитите“(въоръжено крило?) и се вижда ясно в герба на изданието на енцикликата.
Администраторът е папата, а бенефициерите в тази доверителна система са всички мъже по света.
На практика и преведена с други термини, папската Була от 1302 г. използва метафората на Морското право и на Адмиралтейството (Библията), заявявайки, че Unam Sanctam Ecclesiam и следователно Първата и Единствената свята църква е Ноевият ковчег, а папата, като единствен Божий наместник на Земята и представител на тази свята църква е администраторът, защото докато целият свят е бил потопен от водите, единственото нещо, което се е издигало над тях, е бил Ковчегът.
Така че всички човешки същества, започвайки от този ден, удостоверено от Библията като Кодекс на Морското Право, са изгубени в морето.
И следователно папата претендира за цялата власт, цялата собственост, както и духовна, и във всички времена, докато „изчезналите“ се върнат да търсят правата си.
Нещо което досега, от 1302 г., никога не се е случвало, защото всички нации се основават на тази правна система.
Това право, провъзгласено от папа Бонифаций VIII, се основава на Божественото право, ето защо не можем да говорим за политика, без да говорим за религия, или за икономика и финанси, без да говорим за религия.
Вторият тръст, също създаден във Ватикана, датира от 1455 г., тоест приблизително 150 години след Булата на Бонифаций VIII
(следователно все още никога не е оспорвана и отречена след 150 години). Тази втора Була е със завещателен характер, т.е. папата се разпорежда в момента на своята смърт и смъртта на бъдещите папи, как трябва да се управлява правото на използване на всичките привилегии и всичките имущества, произтичащи от предишната Була на Бонифаций VIII.
Завещанието, на което Изпълнител е Римската курия, Администраторът е Колегията на кардиналите и Бенефициерът, този път това е кралят, върху земята, собственост на папата.
Така че с две думи Бог даде целия свят на папата и папата дава части от този свят на кралете.
Така че от този момент кралете на света имат Божествен мандат.
Тази енциклика от 1455 г. (8 януари) се нарича „ROMANUS PONTIFEX“ и е издадена от папа Николай V.
Цитирам кратък многозначителен откъс:
„Тъй като преди това предоставихме, с други наши писма, наред с други неща, пълна и цялостна власт на крал Алфонсо V да нахлува, търси, пленява, завладява, и подчинява всички сарацини и всички езичници и други врагове на Христос, където и да живеят,
заедно с техните кралства и херцогства, княжества, господства, владения и всякакви имоти, движими и недвижими, които са тяхна собственост и да ги хвърли във вечно робство и да заеме, присвои и обърне за собствена употреба и печалба, владения, притежания и активи, като следствие на гаранцията дадена от гореспоменатата концесия, крал Алфонсо V (от Португалия, изд.), или
споменатия инфант от негово име, те законно и по право са окупирали острови, земи, пристанища, води и са ги притежавали и ги притежават и те им принадлежат и са собственост „де юре”(по закон) на същите Крал Алфонсо V и неговите наследници, могат и ще извършат тази благочестива и красива работа, достойна за помнене през всички времена, че ние сме облагодетелствани от нея за спасение на душите и разпространението на вярата и поражението на нейните врагове, ние го смятаме за задача, която засяга самия Бог, Неговата вяра, Вселенската църква, с много по-голямо съвършенство, понеже когато всяко препятствие бъде премахнато, те ще разберат, че са укрепени от най-големите милости и привилегии, дадени от нас и от Апостолическия престол.“
Само около 30 години по-късно, през 1481 г. (21 юни), третата Була, третият тръст или доверително право от Папа Систо IV, наречено „AETERNIS REGIS CLEMENTIA“, която съвсем малко се различава от предишната Була, тъй като „имуществото“, предоставено на кралете, вече не е земята, а са човешките същества, които обитават тази земя, които от този момент се считат за некомпетентни, недееспособни и поради това подложени на принудителна администрация.
В действителност тази Була на Систо IV реализира просветналата визия на Бонифаций VIII, тъй като човешките същества са изгубени в морето и следователно: нищо не ни принадлежи, фалирали сме, защото никога не сме се връщали, за да си потърсим притежанията и правата си и следователно Държавата е тази, която трябва да се погрижи за нас, за наше добро.
Това е системата, която все още е в сила и днес, но нека демонстрираме как: [малка забележка: оригиналите на Булите от 1302, 1455 и 1481 не могат да се видят и не се показват умишлено, това е така, защото до 18-ти век Ватиканът е писал своите Були не на хартия, считана за безжизнен инструмент и следователно без стойност, като се има предвид, че в онези времена (само преди два века!!)се е считало, че за да бъде валиден един документ трябва да е написан върху жив материал.
Следователно, са били подписвани с кръв и написани върху пергамент, изработен от човешка кожа!
Скоба в скобата: съвсем скорошният подпис на кралица Елизабет на Престъпния! Договор от Лисабон е направен на пергамент от кожа на козле, тъй като кралицата, като бенефициер, по Божествено право, тя не може да подпише „мъртъв“ документ.
Това не е всичко, историята показва, че папските Були са написани върху пергаменти, направени от детска кожа, това би обяснило защо би било неудобно за Ватикана да покаже оригиналите.]
Възползвам се от това малко прекъсване в историята, за да подчертая, че това няма отрицателна препратка към всички хора с добро сърце, които следват и живеят според справедливата и щедра етика на католическата църква, когато е такава.
Ако не друго, препратката е насочена само към тази „секта“, която управлява света вътре зад стените на Ватикана. И би било важно да поканим истинските християни, които се разпознават в Справедливият и Милостив Бог да разискат, изследват и хвърлят светлина, какво се случва вътре зад тези стени. В противен случай наистина никога няма да се измъкнем от това!
„КАКВО“ СМЕ НИЕ И „КАКВО“ Е ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА
През 1933 г. беше най-лошият съгласуван фалит, сега печално известен: дълговете бяха елиминирани и притежанието на злато от частни лица СЪЩО беше забранено (помните ли „злато за страната“?) и Държавите вложиха цялото си злато, заедно с конфискуваното и събраното, в един глобален фонд, за чиято защита бе основана BIS, Bank for International Settlements, (Банка за международни разплащания или Банка за международни транзакции) –от която е започнала още една шокираща история,
тази за Sukarno Trust и многото жалби, още актуални, които все още са в процес, във Федералния Резерв, (но няма смисъл да говорим за това сега, иначе рискуваме да хвърлим твърде много бензин в огъня) – която е със седалище в Базел, Швейцария и е основана и контролирана от йезуитите и рицарите на Малта. Както и всичко останало, това е лесно проверимо и сертифицирано, винаги според закона на свободната воля.
Призовавам ви да направите ВСИЧКИ проверки, които можете, и ако имате желание, също направете проучване какво се случва с глобалния златен фонд и исковете за обезщитение към Федералния резерв.
Но отново през 1933 г. (чуйте, чуйте!,) нациите станаха частноправни компании, регистрирани в SEC (Комисия за обмен на ценни книжа), базирана във Вашингтон, което е еквивалентът на нашия CONSOB (орган, който контролира фондовата борса в Италия).
Тези общества на частното право, наречени нации, на пръв поглед публични и републики, но в действителност много лични, те днес притежават ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ върху хората, родени в тази държава, въз основа на трите папски Були.
Първата инстинктивна реакция е: не Италия! Която е република, основана на работата и която има своя собствена прекрасна конституция!! За съжаление е вярно.
Отидете и проверете сами (връзка към страницата на SEC в долната част): има регистрацията и номера регистрационен номер на „РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ“ – Регистрационен номер на дружеството 0000052782, пълен с документи за борсови цени, прехвърляне на акции и т.н. „Бизнес адресът е: „Министерство на икономиката и финансите – Via XX Settembre, 97 – Рим“ и пощенският адрес е: „C/O Studio Legale Bisconti, Via A. Salandra, 18 – Рим“.
Следователно Италия НЕ е Свободна Република и публична, а е една Private Company, частна компания и държавата притежава правото на собственост върху хората (всички нас), родени на нейната територия.
Но ние казахме, че собствеността представлява право, свързано с тръст, един доверителен акт.
Защото силните знаят, че собствеността е измислено понятие и следователно СЪЩО и ХОРАТА могат да бъдат притежавани САМО с документ за право на собственост, който предоставя правото на ползване. В момента на твоето раждане, без да те уведомят, се създава тръст, т.е. фидуциарна(доверителна) система, която има за предмет твоето съществуване в живота. И твоите родители са одобрили и подписали това доверие, без да са били уведомени.
Всъщност точно през 30-те години на миналия век, „съвсем случайно“ стана задължително, да серегистрират ражданията, като по този начин се присвоява съгласието, а в този случай и дори без да се направи „налагащото се предупреждение“. Ето защо тази система е отчасти измамна. Всъщност Актът за Раждане е един вид предупреждение, защото се конституира една фиктивна личност, която не принадлежи на вас, а на тях.
Всъщност, погрешно е да се мисли, че актът за раждане ни принадлежи.
Би било достатъчно да опитате да отидете до всяка съответна служба по вписванията и да поискате оригинала: ще ви дадат копие, извлечение, но НИКОГА оригинала. Искам да кажа, че от момента на създаване на Акт за Раждане има две същности (помнете тухлената къща и документа за собственост върху тази къща, който се нуждае от изпълнител, администратор и бенефициер?), в
случая имаме човешкото същество от плът и кръв и ЛИЦЕТО, ПЕРСОНАТА(бел. прев. думата е от гръцки произход и значи маска, като театрален термин), тоест фиктивен посредник или(finzione giuridica), юридическа фикция, следователно един тръст(доверие).
Този доверителен акт е създаден съгласно Морските и Адмиралтейските (библейски) закони, които винаги надхвърлят законите на различните нации и това е тайната юриспруденция на силните и елита.
От този тръст(доверие), създаден в момента на раждането, при съществуването ви в живота, изпълнителят винаги е орган на Държава, но кой е бенефициерът на този акт за раждане?
Това е Дружеството за частно право, наречено Италианска република (една фирма, значи).
Но бенефициер на какво?
Тя е бенефициер на облигация, на един документ за право на собственост или на един дял от дружеството, който в момента е оценен приблизително на ДВА МИЛИОНА ДОЛАРА. На практика италианската държава създава при раждането ти два милиона долара чрез една облигация и обезпечението от тази облигацията е твоето съществуване в живота, което означава:
производителност, работна сила (винаги по-малко платена и защитена, така че да печелят повече), реална стойност!
Извратената еквивалентност е: раждане = създаване на облигация и на фиктивни пари = вашето обезпечение за съществуване в живота и следователно бъдещата ви работа (платени много малко, ако е възможно и както очевидно се прави) = робство!
„Твоята облигация“ се подава в SEC,като застраховка, като ценни книжа или доверителни ценни книжа, и става част от активите(имуществото) на тази частна компания, измамно регистрирана като Италианската република. Така те взимат заеми, а после ги плаща народа!
Моля, проверете всичко, което ви е казано до тук, отнема само няколко секунди в Google.
Но липсва все още третата страна, която дава живот на тази юридическа фикция: администраторът, този, който по договор (тръст или акт за раждане в този случай) поема задължението да се грижи за „актива“.
Кой има тази роля?
Всеки път, когато те попита който и да е орган (от пътния полицай до съдията в Конституционния съд) „Вие ли сте ЕДИКОЙ СИ?“ и отговаряш с „да“, точно в този момент си се автопрокламирал и назначил за администратор на този тръст. Следователно си попаднал в капана, в който са те поставили от раждането ти, защото в измислицата, във фикцията, те се нуждаят ти да вярваш, че си
администраторът на това „живо съществуване“, в действителност обаче, ти и този тръст, който носи твоето име, вие сте две напълно различни и отделни същности. Човешкото същество от плът и кръв се изписва с главни инициали, а останалите букви са малки
(както винаги са ни учили в училище), вместо това юридическото лице, което не е човек от плът и кръв, компаниите, фирмите, фиктивното, се изписва изцяло с ГЛАВНИ БУКВИ.
Проверете всичките си документи за самоличност, банкови съобщения, данъчни известия, здравна книжка и др…
Например, ако се опитате да отидете в банка и да помолите служителя да запише името ви с главни букви и останалите малки, ако е невеж ще опита, но ще бъде принуден да отговори, че е невъзможно, защото „системата“ не го позволява.
И така, да обобщим: ако 99% на правото се основава на презумпция, предполага се, че нещо е вярно и никой не поставя на дискусия тази предпоставка, тъй като системата все още се основава на механизма на “изповедта”, точно както по времето на инквизицията; системата за да работи има нужда вие да се самообвините, да се самоназовете и следователно всичко е с вашето съгласие, на вашата свободна воля!
Наистина е необходимо да се самопосочите или самообвините, но в какво? В „първородния грях“.
И какво е?
Измамата! Използването на името, което не ти принадлежи, това име, което е откакто си се родил написано с главни букви и което е интелектуална собственост на държавата, която те е въвела в условия за измамна употреба. В момента, в който го използваш, ти заявяваш: че си роден без права, че си във фалит, защото твоят живот, твоето име и твоето съществуване се управляват от други, които не си ти; ти си, следователно, откакто си роден, в контролиран административен режим, където името ти не принадлежи на теб, а на другите.
Но има и по-лошо от това! Според Адмиралтейския кодекс или Морския кодекс (Библията), ти си роден изгубен в морето, защото това е, което казват папските Були, на които се основава цялата система;
ти в момента на раждането ти и през маточния канал си паднал във водата и си изгубен в морето и никога не си стигнал до сушата, така че да можеш да се изправиш и да заявиш „Аз съм свободно човешко същество пред Бога“.
Тъй като папските Були се оправдани според Божествения мандат.
Тъй като те са тези, които използват думата Бог, те са тези, които поставят Бог под въпрос, те са тези, които преведоха Библията с термина Бог, който първоначално НИКЪДЕ И НИКОГА НЕ СЕ ЦИТИРА (между другото Библията става Кодекс на Морското право чрез замяна на думата „грях“ с „дълг“, изд.).
Следователно, законът винаги има Божествен произход, и поради тази причина ние сме „божествени” създания (вижте истинския превод на Библията) и те го знаят много добре;
От това следва, че те не могат да създадат фиктивно законодателство, те абсолютно трябва да направят така, че тяхния закон да произлезе от Бог.
Така, че те използват този Бог (правото, закона) и ако ти използваш техния собствен Бог, ти си се автопрокламирал недееспособен, изгубен, без права. Помислете за перверзията, ако ти използваш това, което са ти казали, задължили са те да използваш, ти заявяваш и потвърждаваш, че си неспособен да си грижиш за себе си.
И така, нека обобщим: те използват частна юридическа компания, регистрирана, преструват се, че е държавна, че е публичен орган, а в действителност е много частен и го използват за правене на бизнес (пари, пари, печалба! И те също искат от нас да плащаме данъци, за да поддържаме частна юридическа фирма, която не е наша!) чрез твоето съществуване, обектът на тази фиктивна същност,
написана изцяло с главни букви, регистрирана в S.E.C. di Washington D.C..
Следователно концепцията е, че ако ти приемеш тази предпоставка, и собствено заявиш, че си неспособен, нуждаещ се от администриране по принудителен начин, защото освен, че си изгубен в морето, следователно без права и фалирал (никога не си претендирал за това, което е твое), дори не знаеш кой си!
За абсурд, всяка власт всъщност е принудена и трябва да те попита кой си, иначе не може и да те докосне с пръст. Нямаше да има юрисдикцията да го направи (говорим за административно, данъчно законодателство, за гражданско и т.н. … ако убиеш някого, тогава се намесва наказателния кодекс, там е малко по -различно, но не много …).
Всъщност нашите съдилища са СЪДИЛИЩА ПО ЧАСТНО/ГРАЖДАНСКО ПРАВО, значи ФИРМЕННИ СЪДИЛИЩА!
Същото важи за парите, банкнотите „евро“: ние сме предупредени, върху тях е написано „Имущество на Европейската централна банка“, те не са наши, а на ЕЦБ, но ако се съгласим да ги използваме, както и фиктивното име, ние се самоизутвърждаваме неспособни и некомпетентни в очите им (разпръснати в морето, и т.н. …). Следователно те създадоха система на управление, наречена обществена, която в същност е много частна, и включва партии, парламент, правителство, избори и ако приемеш да участваш в тази игра, ти се самоутвърждаваш отново неспособен и некомпетентен (изгубен в морето и т.н. …), нуждаещ се от принудителна администрация.
Междувременно, докато този дълъг и шокиращ разказ бъде метаболизиран, можем да се опитаме да спрем да участваме в играта им.
Заключително;
Изкристализираха два важни възела: ПАРИ и КАК СЕ ВЗИМАТ РЕШЕНИЯТА, което е синоним на ПОЛИТИКАТА.
Но има още един момент, който стана много ясен: това, което не може да бъде третирано по отделно са ПАРИТЕ (икономика, финанси, криза и т.н. …), ПОЛИТИКАТА, тоест начинът, по който се вземат решения, Религията и законът, защото за силните, елита, са едно и също идентично нещо.
[https://www.sec.gov/cgi-bin/browse-edgar?azione=getcompany&cik=0000052782]
Тази страница доказва, че Италия не е „конституционна република, основана на работата“, а е частна компания, регистрирана в S.E.C. di Washington D.C. в Америка:
