Какво се случи със студента от Попово, който изчезна безследно в американското посолство през 2010 година
Помните ли историята на Петър Димитров от Попово? Студент в Техническия университет в София, който през 2010 година кандидаства за американска виза в посолството им, за да изкара лятото на бригада и да препечели някой долар. Нещо, което по това време правиха хиляди български студенти. Е, Петър нямаше този късмет, не стигна до САЩ или поне никой не знае да е стигнал. Никой не знае какво се случи с него след като прекрачи прага на американското посолство на 12 май 2010 година. Никой. Включително най-близките му. Нека си припомним историята! Изминаха дванадесет години от изчезването на Петър Владимиров Димитров, който за последно е видян да прекрачва прага на американското посолство в София, но така и не излиза от него. От тогава насам момчето е в пълна неизвестност. Днес историята на студента от Попово е забравена от медиите и напът да влезе в архива на „забравените досиета”.
Парадоксално още няма резултати и от ДНК експертизата започнала през 2011 г. на откритото обесено момче в свиленградското село Дервишка могила, за което се твърди, че е Петър, макар родителите му да са категорични, че това не е синът им. Много от материалите за изгубения Петър учудващо бяха свалени от интернет пространството, а достоверността на последната публикация стои под въпрос.След цели три години медийно затишие, през 2014-та писаха, че приятел на изчезналия е получил мистериозен паричен превод на стойност 5000 лв. от немска банка, за който бил убеден, че е от Димитров. Догадките обаче му остават непотвърдени, а случаят все така си стои в задънена улица.
На 12 май 2010 година 22-годишният Петър Димитров, студент в Техническия университет в София, отива на интервю за виза за студентска бригада в посолството на САЩ. Трябвало е да замине за Южна Каролина да изкара някой лев и да завърши образованието си, тъй като семейството му не е заможно. Вече бил одобрен от работодателя зад Океана и имал самолетен билет за 21 май. В деня на изчезването си Петър е с приятеля си от детство Евгени Димов и приятелката му. Те го чакат повече 3 часа пред посолството, но той така и не се появява.
Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството, но те така и не получили подобно обаждане. Бащата Владимир Йорданов определя сина си като изключително отговорен човек, който винаги мисли, преди да действа и изключва варианта Петър да е предприел нещо, без да осведоми близките или приятелите си, освен ако с него не се е случило нещо?!? Петър и баща му имали уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово.
Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа. Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му дават един от телефоните си, за да имат контакт с него. Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на бащата, че нямат представа къде е момчето, защото не са го видели да излиза. Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване а на 14-ти заминава за София. През първия месец сам е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, хора от изпълнителната власт и дипломати; писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, но безрезултатно.
На визитата си до посолството, първия път са го допуснали само до консулството.Там служителката, която провела интервюто за визата на сина му, му обяснила, че Петър бил подправил оценките в студентската си книжка, но понеже накрая си признал, решили да му простят и да му дадат визата, ако представи редовните. По думите му, момчето е излязло спокойно и си е тръгнало Служителката казала също, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години.
Тази информация изненадва семейството и приятелите му, затова бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там обаче го уверяват, че такова нещо няма – оказва се, че Петър е редовен студент, с непрекъснати права. Семейството на студента не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. Синът им бил отговорен, предпочитал ученето пред нощните купони в дискотеките. Не пиел, не пушел и странял от лоши компании.
Преди следването си в Техническия университет, където бил приет като трети по успех, влязъл да учи „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Академията на МВР в Симеоново без да ходи на курсове за подготовка още от първия път, но след две години се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да я завърши. Бащата на Петър не се отказва да търси истината.
Той получава две съобщения от човек, който иска да помогне. Неизвестният подател твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството. Вторият смс гласи: „Задължително искай да видиш записите от излизането му.“ Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто?!? Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза.
След разговор с директора на охраната, единственият запис, който е предоставен на бащата Владимир Йорданов, показва как Петър прави няколко крачки в едно от помещенията в сградата, но никъде не се вижда той да я напуска. Американските служители твърдели, че именно това са кадрите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, тъй като точно в този момент камерите се оказали развалени.
Друг странен факт било разминаването в часа, който е изписан на кадрите – 13.42 часа и този, който сочи служителката, която е интервюирала младежа – тя твърди, че той си бил тръгнал в 14.55 часа. На молбата на бащата на Петър да види записа на влизането му, човекът получил отговор, че не разполагат с такъв материал. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат и дори, че часовникът на записващите устройства не бил сверен. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е пълно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата, както е невъзможно и всички камери да са били развалени.
Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата. Свидетели твърдят, че са видели Петър да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите скоро след това са заминали за САЩ. Около седмица след втората среща в посолството по националния ефир посланикът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякакъв начин за откриването на Петър.
Родителите на Петър вече не знаят към кого да се обърнат за помощ, за да открият сина си. .Семейството на Петър видяло този човек за пръв и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита. На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър.
Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден-днешен полицията не е получила информация за самоличността ѝ. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че има още кадри на Петър, но по някаква причина някой не желае да ги покаже.
Следва четвърто посещение в посолството на което става ясно, че показаната информация няма да бъде предоставена и не искат да виждат повече Владимир там. Полицията поискала да бъдат предоставени поне записи и документи от интервюто за виза на младежа, но и това не се случило. Единственото, което органите на властта предприели, е претърсването на Южния парк 2 седмици след интервюто. Резултатът е нулев.
От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, директори, заместник-директори и секретари на всякакви институции, сред които хора от МВР и Външното министерство. Срутеният от мъка баща е разговарял два пъти със сътрудници от кабинета на Бойко Борисов, откъдето го уверили, че премиерът знае за случая. Н
а 3 юли, по-малко от месец след изчезването, пастир открива обезобразен труп на обесен на дърво в пуста местност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за разпознаване. Той е категоричен, че маратонките не са на Петър, тъй като той е дюстабанлия и е бил със специални ортопедични стелки. Не била негова и намерената до дървото раница. За първи път викат родителите на Петър за разпознаване, но те са категорични, че намереното тяло не е на сина им.
Очакват и резултатите от ДНК експертизата да го потвърдят – трупът имал осем липсващи предни зъба. Освен това е странно, че се прави връзка между трупа на обесения и Петър в район, в който той няма какво да прави, смята бащата на Петър. По неофициална информация, съдебният лекар в Хасково не се беше произнесъл в продължение на половин година на каква възраст е намереното тяло в Дервишка могила, нито кога евентуално е настъпила смъртта. Случаят се “затваря” в нечии папки, а въпросителните остават. Семейство Йорданови все още не знаят какво се е случило с момчето им и вече са се отказали от битката, която очевидно не могат да спечелят.
Източник 1: actualno.com
Повече от 4 години няма вест от изчезналото момче от американското посолство
Има един случай, за който вече от много години насам, по една или друга причина, не се казва или пише и дума. Самият аз научих едва преди месец-два за мистериозното изчезване на 23-годишния Петър Владимиров Димитров, който след като се явява на интервю за виза в американското посолство в София, изчезва безследно.
За случая на Петър медията отдавна мълчи, след като „предъвкаха“ няколко пъти развоя на събитията, несправедливо спряха да подсещат читателите, за историята на момчето. Не пускат снимката му, за да подсещат хората как изглежда Петър, така че, ако някой има някаква информация да се обърне към съкрушеното семейство на момчето и ако не нещо друго, то поне да ги успокои, че синът им е жив и здрав, макар и някъде далеч от тях.
За огромно съжаление и мое лично разочарование, властите, подобно на медията, също са се отказали от издирването на Петър Димитров едва година след мистериозното му изчезване. Всъщност случая е прекратен, когато е било намерено обезобразено момче, обесено на дърво в област Хасково, тогава полицията твърдо заявява, че тялото е на Петър, макар родителите му да са на друго мнение. Горе-долу от тогава е и последната новина за момчето, която осведомява, че пет месеца след намирането на обесеното тяло все още не са дадени резултатите от ДНК-експертизата на семейството, така че и до ден днешен не се знае със сигурност дали е или не е тялото на изчезналия Петър от град Попово.
Едно е сигурно, случаят сам по себе си е една голяма мистерия, около която има толкова много въпросителни, че след като си зададе хиляди въпроси, човек започва да си мисли, че има „нещо гнило“, че нещо определено не е наред. Въпросът „Къде изчезна Петър Димитров?“, днес може да се определи за българския еквивалент на вечно терзаещия феновете на сериала „Туин Пийкс“ въпрос: „Кой уби Лора Палмър?“. Ние разбира се, се надяваме и молим Петър да е жив и здрав и рано или късно, и най-вече рано, семейството да разбере, че детето им е добре и мъката, която ги измъчва вече приблизително пет години да си отиде.
Но нека да ви разкажа случая на Петър Димитров, прочетете го, като на вас, драги читатели оставям сами да си зададете въпросите, които и на мен не ми дават мира, от както разбрах какво е станало. Предстоящата история представлява сбор от различни статии, поне тези които не са били свалени от интернет. Навързах ги с цел да добиете представа за цялото действие.
Какво се знае…
23-годишният Петър Владимиров е в неизвестност от почти пет години. За последно е видян от двама свои приятели да влиза в посолството на САЩ в София и оттогава няма никаква следа от него. Бащата на изчезналия Петър – Владимир Йорданов, разказа пред ”ВарнаУтре” за нещастието, сполетяло семейството му на 12 юни 2010 година. Тогава той е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, изпълнителната власт и дипломати, писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, превърнал се е сам в детектив по следите на детето си, но нова информация за младежа няма. На 12 юни 23-годишният Петър Владимиров Димитров от град Попово изчезва след интервю за виза в Американското посолство в София. Искал е да замине на студентска бригада в САЩ, за да изкара пари, с които да завърши образованието си. Петър е с двама свои приятели в деня на изчезването. Те го чакат 3 часа пред посолството, но Петър така и не се появява. Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството, но подобно обаждане не е било проведено.
„Петър е отговорен човек. Винаги първо мисли, преди да действа. Той обмисля действията си от всички страни, преди да направи нещо. Никога не би изчезнал, без да се обади на някого, той просто не е такъв. Не може да познаваш 23 години някого и той изведнъж да промени поведението си. Няма причина да не се обади, да не отиде при приятелите си, които го чакат отпред, освен, ако не е бил възпрепятстван, ако някой не му е попречил да отиде при тях“, разказа Владимир, бащата на Петър.
Петър и баща му имат уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово в 21.25 ч. Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа. Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му му дават един от телефоните си, за да имат контакт с него. Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на бащата, че нямат представа къде е момчето, защото не са го видели да излиза, а са чакали отпред, пред сградата на посолството, през цялото време.
Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване, а на 14-ти заминава за София.
„Ходих 4 пъти в посолството на САЩ“, разказва бащата – „Първия път ме допуснаха само до консулството, където служителка, която се представи, като жената, която е взела интервюто от Петър, ми каза, че той е подправил оценките си в студентската си книжка, но „Той си призна и ние му простихме“ – бяха точните ѝ думи“.
На въпрос на Владимир Йорданов, какво означава това, тя е обяснила, че виза ще му бъде дадена, ако документите са редовни, така че да се върне по-късно и ще получи право да отиде в САЩ. Жената обяснила на бащата, че той е приел нормално временния отказ и е излязъл от сградата съвсем спокоен. Служителката казала, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години. Тази информация изненадва семейството и приятелите му и бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там обаче го уверяват, че такова нещо няма – оказва се, че Петър е редовен студент, с непрекъснати права. Семейството на Петър не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки.
„Винаги е бил отличник. Точните предмети винаги са му вървели, в дипломата си от гимназията има по-ниска оценка единствено по литература. Завърши с отличие“, казва Владимир. Бащата разказва с гордост за това колко отговорен син има.
„Сега е време да уча“, отговарял Петър винаги, когато го питали защо не обича да ходи по дискотеки. Петър не пие, не пуши и е изключено да се занимава с нелегални истории или наркотици. Винаги е бил отговорен, сам се готвил за приемните изпити. Влязъл да учи “Пожарна безопасност и защита на населението” в Академията на МВР в Симеоново, без да ходи на курсове за подготовка още от първия път.
„Там на година влизат по десетина души“, казва баща му.
След две години обаче се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да завърши академията. Кандидатствал в Техническия университет в София и бил третият по успех в списъка на приетите за желаната от него специалност. Бащата на Петър не се отказва да търси истината. Той получава две съобщения от човек, който иска да помогне. Неизвестния подател твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството. Втория sms казва: „Задължително искай да видиш записите от излизането му.“ Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто. Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза. Не се знае кой е тиражирал информацията, че Петър напуска посолството и тръгва към близкия светофар. След разговор с директора на охраната, единственият запис, който е предоставен на бащата Владимир Йорданов, показва как Петър прави няколко крачки в едно от помещенията в сградата, но никъде не се вижда той да я напуска. Американските служители твърдели, че именно това са кадрите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, тъй като точно в този момент камерите били развалени. Друг странен факт бил часът, който е изписан на кадрите – 13.42 часа, а служителката, която е интервюирала младежа, твърди, че той си е тръгнал в 14.55 часа.
„Има едно много сериозно разминаване между това, което се показва. Горе-долу по това време, което показват, той е влизал в посолството. Ако показват влизането, това означава, че излизането не съществува“, каза адвокатът нает от семейството – Николай Колев.
При молба да види записа на влизането на Петър, бащата получил отговор, че не разполагат с такъв материал.
„Прави само няколко крачки. Не се вижда откъде идва и на къде отива“, казва Владимир Йорданов.
За него това е доказателство единствено, че Петър е бил в посолството, но не и, че е излязъл. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е осеяно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата, както е невъзможно и всички да са били развалени. Освен това записът е от 14.43 ч. – 12 минути, преди часа, в който се твърди, че той е напуснал сградата. Охраната излиза с обяснението, че часовникът на камерата не е сверен. Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата. Владимир отива във фирмата, която съдейства за оформянето на документите за кандидатстване за Work And Travel програма, т.е. за студентска бригада и те му казват, че могат да дадат списък с имена на кандидатите. Свидетели твърдят, че са го видели да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите кратко след това са заминали за САЩ. Около седмица след втората среща в посолството, в ефира на bTV посланикът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякакъв начин за откриването на Петър. Той твърди, че поддържа връзка с тях. Това обаче се оказва, че не е истина. Семейството на Петър вижда този човек за първи и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита, писаха медиите. На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър. Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден днешен полицията не е получила информация за самоличността ѝ. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че посолството има още кадри на Петър, но не иска да ги покаже.
Следва 4-то посещение в посолството: „Събраха се шефът на администрацията, член на охраната, който беше българин, заместник посланикът, друг охранител и полицай от разследването. Тогава ми обясниха, че повече от предоставената ми до този момент информация няма да ми бъде дадена и на практика ми казаха, че не искат да ме виждат повече“, разказва Владимир.
Полицаят поиска да бъдат предоставени поне записи и документи от самото интервю, но не са го направили до ден днешен. На въпроса какво е постигнала полицията досега, Владимир с разочарование разказва, че 2 седмици след интервюто 50 служители обискират Южния парк, който е в близост до посолството, но не откриват нищо. От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, директори, заместник директори и секретари на всякакви институции, сред които са МВР и Външното министерство. В Министерски съвет е разговарял два пъти със секретарката на Бойко Борисов, която го е уверила, че тогавашния премиер е уведомен за случая. Заедно с министър Цветанов дори били казали, че, ако се наложи, ще се свържат с Интерпол, но няма дипломатически протокол, по който премиерът да може да се обърне лично към американското посолство. Бащата се е срещнал лично дори с главния прокурор Борис Велчев, който обещал да говори с представители на посолството, но и от това обещание няма резултат.
„Навсякъде съм търсил съдействие, но казват, че се работи, че се прави всичко възможно, но резултати няма. Знае се, че е влязъл вътре, провел е интервюто, но друга информация няма. На всички възможни места отидох, няма вече с кого да говоря, само при президента не съм ходил”, разказва Владимир.
Майката на Петър – Мая Йорданова, месец и половина е била на лекарства и неспирно плачела, разказа съпругът ѝ. Всички се надяват, че истината ще излезе наяве и Петър ще се прибере у дома. Семейството е много разочаровано от повечето медии, защото има неверни публикации, че Петър е бил потайно момче, което е крило истинската си същност от родителите си, че се е занимавал с нелегални истории, че полицията вярва, че се е самоубил.
„Всичко това са лъжи, казва Владимир. Винаги сме били близки със сина си“.
С огорчение той разказа, че журналисти се опитват да правят сензации на гърба на трагедията на семейството, вместо да помагат, да бъде открит сина им.
„Абсурдно е да е за пари. Ако продам абсолютно всичко, което имам, ще събера най-много няколко хиляди“, казва бащата, в търсене на отговор какъв би бил мотивът някой да отвлече детето му.
На 3 юли, по-малко от месец след изчезването, пастир открива обезобразен обесен на дърво в пуста местност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за разпознаване. Той е категоричен, че маратонките не са на Петър, тъй като той е дюстабанлия и е бил със специални ортопедични стелки, каквито липсват, както и че намерената до трупа раница не е на синът му.
В хасковската полиция отново са разпитали родителите на Петър за всички подробности около мистериозното му изчезване. За първи път ги викат за разпознаване, каза бащата Владимир. И имат своите съмнения, че това не е синът им в очакване на ДНК-експертизата.
По думите на бащата, синът му нямало какво да прави в този район, тъй като нямал приятели там, а и никога не бил идвал в региона. Съдебният лекар в Хасково все още не се е произнесъл на каква възраст е намереното тяло в Дервишка могила, нито кога евентуално е настъпила смъртта, споделят родителите. Те имат своите съмнения, че това не е синът им.
„Сега искат снимки на зъбите, по това щели да го познаят. Зъбите отпред ги няма, а моят син имаше перфектни зъби. Не вярвам да са извадили осем зъба. Само мога да кажа категорично за маратонките, които не са негови, 100% съм сигурен, заяви бащата на изчезналия студент.
Родителите на Петър казаха, че са готови сами да издирят и пастира, намерил тялото, в очакване на ДНК-експертизата, която категорично ще потвърди дали това е сина им.
Пет месеца по-късно обаче, ДНК-експертизата все още се бавела, макар служители на полицията да били почти сигурни, че това е тялото на Петър. Тук историята и медията започват да мълчат, като изпадат в абсолютно „радио затъмнение“. Повече нищо не е писано по случая… Защо? Това е поредния въпрос, на който не мога да дам отговор.
Теории на конспирациите
От както за първи път прочетох за случилото се на Петър Димитров съм обърнал интернет пространството с главата надолу с надеждата, че ще все ще прочета нещо обнадеждаващо, но уви, на такова не попаднах. За сметка на това се натъкнах на няколко форума, където хората освен, че споделят своето съжаление за станалото, заедно „умуват“ какво е възможно да се е случило, за да доведе до изчезването на момчето. „Най-тиражираните“ варианти, според коментиращите са:
Вербуван
Това е любимата теория на коментиращите. В общи линии тезата им се свежда до това, че по време на интервюто са установили, че Петър има специални заложби и са решили да го вербуват, или към ЦРУ или към ФБР, като са го пратили в САЩ под паспорт с различна самоличност. Всички привърженици на този вариант твърдят, че съществуват подобни случай, като вербуваните се връщат при семействата си след 4-5 години, в които са били в абсолютна неизвестност, като разполагат в сметката си с от 100 000 до половин милион долара в сметката си… Вярно или не? Отговор безизвестен.
Свидетел
Друга част от потребителите във форумите изказват мнението си, че може би момчето е станало свидетел на някакво престъпление. Бившият студент от БГ Полицейската Академия “Симеоново” е имал доказателства за наркотрафик или нещо от този род и логично изчезва чрез Witness Protection Program, по думите на коментиращите имало не един, а 7 българина изчезнали по “този път” в посолството. Според потребителите във форумите съществува вариант отново до пет години момчето да се върне, а именно, защото е включено в програмата за защита на свидетели. Лабораторията не може да предостави данните и затова не е дадена ДНК-експертиза. Дали е така? Отговор отново безизвестен.
Инцидент или самоубийство
Една част от коментиращите са на мнение, че може да се случило някакъв инцидент вътре в самото посолство, който да е застрашил живота на Петър, като се е стигнало до трагичен край. Според тях това би обяснило всичките несъответствия в историята и многото въпросителни, както и пълната липса на доказателства за излизането му от сградата. Тази теза ми се вижда малко вероятна, поне на мен.
Друг вариант, който се коментира, е че е възможно, понеже не му е дадена виза, Петър да е посегнал на живота си. Аз обаче не мисля, че един човек е способен да отнеме живота си заради една виза, колкото и разочарован да е бил от отказа ѝ. Отделно хората, прибегнали до тази драстична и крайна мярка – сами да „поставят края“, дълго и сериозно обмислят как да го направят, като през този период се отчуждават от близки и приятели. Те не планират бъдещето и често оставят предсмъртни писма… Този вариант ми е немислим. И все пак – отговора и тук е безизвестен.
Подлъган
Последния от най-честите предположения за случилото се е, че чакайки на опашката за посолството Петър се е запознал с хора „наблюдатели“, които са му предложили, ако му бъде отказана виза, на излизане да отиде при тях, за да му помогнат те. Разбира се, тези лица, не са били в състояние да помогнат с уреждането на виза, на който и да е, и са били там колкото да подлъжат и примамят наивни студенти, като ги вкарат в трафик на хора или дори по-лошо, за което не искам да споменавам. Според коментиращите, подобни подвеждащи хора, се срещат често по опашките на посолството и до сега не веднъж са подмамвали лица възползвайки се от тяхното желание за уреждане на документи по заминаване. Дали това се е случило? Не се знае.
Това са само теории на хора запознали се със случая в медиите, които отчаяно се опитват да разберат какво се е случило с Петър Димитров – студентът изчезнал преди повече от четири години. Никои не е наясно какво в действителност е станало. Към тази статия има снимки на Петър, моля ви, вгледайте се в тях и ако случайно разпознаете лицето му, ако се сетите, че сте виждали това момче някъде, пишете. Защото тук в България, в близост до Попово все още е семейството на момчето, което не само, подобно на нас си задава въпроси, но и всеки ден живее с мъката и болката по отсъствието на сина си. Всички знаем, че за един родител най-важно е да знае, че детето му е живо и е добре, всичко останало е без значение.
Ако разполагате с някаква информация, можете да пишете на редакцията на вестник „България СЕГА“ – editor@bulgariasega.com
При подаден сигнал, ние обещаваме да се свържем с родителите на Петър и да ги уведомим.
Източник 2: bulgariasega.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
