ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ – КАЗАНЛЪШКИЯТ УЧИТЕЛ ПРЕД ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА КИРИЛОВА
– Винаги съм си представяла живота като един път с изкачвания нагоре, със завои, със слизания надолу и в един ден човек застава горе, защото е постигнал онова, към което се стреми. Вие, според мен, сте горе. Как изглежда животът оттам?
– Ами, трупаш знания, значи трупаш печалба. Така че, когато човек много знае и вижда реалностите, вижда опасностите, които го грозят в света, то картината не е по-весела и по-розова, отколкото, когато едно малко дете широко е отворило очите си и е възхитено от всичко. За него светът е едно красиво чудо. Колкото по-малко чудеса има около нас, всичко ни става ясно и толкова повече се натрупва мисълта, че светът не върви на добре.
– Да, така е. Има нещо символично в това, че училището, което ремонтирате, за да събирате талантите на света и на България, е на високото, в планината. Това място има ли особена енергия?
– Даже има един участък, който е още по-нависоко, на самия връх „Бъзовец“, от който по лятно време се виждал Дунав. На това място местността се нарича „Палата“. Това е било лятна вила на Асеновци – българските царе. Там хората сега си водят децата и се твърди, че се лекуват всякакви болести.
– А Вие водили ли сте там Вашите ученици?
– Не съм ги водил, но като отидем там, ще направим една астрономическа площадка. Имам един телескоп, подарен ми от Европейската космическа агенция и ще го качим горе на тази площадка, където великият хоризонт е много висок.
Колкото до енергиите, българските царе са знаели къде да си правят летните вили. Те са били все на места, на които е имало древни светилища. Така че това е място, което от дълбока древност е било място на особени енергии.
– Вие, г-н Теодосиев, безспорно сте пратеник от висините, за да съчинявате задачи по физика и математика, непознати на света. Чувствате ли, че сте изпратен точно навреме, за да предадете таланта си на умни и начетени ученици и студенти?
– Не съм много наясно дали това е времето, но в много отношения чувствам себе си като един ренесансов човек. Чувствам се от ренесансовите хора, които са били енциклопедисти, твърде много неща са знаели, дори много напред и назад са виждали. В древността е имало един пиетет към пророците. Пророкът е човек, който събира древните данни и успява да предскаже какво ще бъде 100 години напред. Аз съм натрупал много данни, включително родовата памет на моя собствен род. Опитвам се да предпазя от грешки поне учениците си, ако не целия свят.
– Това, което съчинявате и давате на учениците си, излиза ли в книги, в учебници?
– Не. И в интернет не отива, защото при мен схемата е да няма от къде да се преписва. Ученикът трябва да бъде в безизходица, да не може да отвори интернет, за да няма от къде да преписва. Имам един приятел от Прага – Иво Волф /не знам дали е жив още/. Той казва, че бил учител-писател. Ходеше с едно бастунче. Когато и аз тръгна с бастунче, може и аз да стана учител-писател, но за сега всичко е в реално действие.
– А сигурен ли сте, че учениците няма да го издадат?
– Те имат твърде интензивен живот, интелигентни са, имат твърде много други ангажименти и няма да им бъде това работата. Пък и аз всеки ден измислям нови неща, които никъде ги няма.
– Прохоров е казал, че физиката изучава най-простите и същевременно най-общите закономерности на природните явления, свойствата и строежа на материята и законите на движенето ѝ. Разгадайте ми тази негова мисъл!
– Преди около две и половина хилядолетия Аристотел е написал две дебели книги – едната е „Физика“, другата е „Метафизика“.
– Да, знам това.
– Той получава огромно наследство от баща си. Говорим, че баща му е бил богат като Крес. Аристотел похарчил цялото богатство на баща си, общувал с всички познати философи и събрал материал. Имал едни енциклопедии, но добавил и от себе си и добил хилядолетия напред такъв авторитет, че казвали: „Щом Аристотел не го е казал, значи това не е вярно.“ Физиката е била философията на материалния свят, а метафизиката на нематериалния свят. Физиката е най-всеобемащата наука. Ние учим законите, които можем да използваме и донякъде да контролираме материалния свят.
– Не е ли физиката наука за времето и пространството?
– Не е. Светът е нещо невероятно голямо. Това е цял океан. Нютон преди смъртта си е казал, че се чувства като едно малко дете, което е на брега на безбрежния океан /има предвид материалния свят/ и си играе с камъчета и раковинки. При условие, че той е бил такъв авторитет, че короновани особи са идвали да му се поклонят. Така че знанието е крайно, но незнанието е безкрайно. Човек трябва да бъде малко по-скромен, да не си надхвърля сянката и да помни, че това, което не знае е много, много повече от това, което знае.
– Намирам Ви в Казанлък, където пристигнаха млади хора от цялата страна във Вашата школа. От къде дойдоха те?
– От къде ли не. От Русе, от Свищов, от Велико Търново, от София, от Петрич, от Бургас… Това става през учебната година, а през почивните дни работим върху неща, които няма къде да бъдат прочетени. През ваканцията идват деца на българи от цял свят – от Калифорния до Шанхай. Идват в България, научават се да обичат България и се надявам някой ден да се върнат и да помагат за просперитета на България.
– С какво талантливите деца се отличават от връстниците си?
– С това, че са по-самовглъбени. Като вървят, сами си приказват и се опитват да разберат онова, което никой не е разбрал. Те са на границата на невъзможното. Поставят си твърде високи хоризонти.
– Не е ли опасно като са толкова млади?
– Ами има екстремни спортове, а това са децата на екстремното мислене.
– Децата, които идват от целия свят, разказват ли за Вас, когато си отидат?
– Ние си общуваме с тях, понякога се срещаме на далечни територии. Тези деца правят една световна мрежа и търсят съмишленици. Тази световна мрежа е полезна за тях, за България и за света.
– Сега, когато през седмицата сте в тишината на планината, идват ли Ви идеи за съчиняване на задачи по физика, с които учениците да се представят на световни олимпиади?
– Най-хубавите идеи ми идват, когато правя нещо без мозъка – копая, скубя тръни, правя вечеря… Тогава ми идват най-интересните идеи.
– Коя е следващата олимпиада, на която ще представяте чрез Вашата школа България?
– Това е нещо текущо, непрекъснато има състезания. Мина състезанието в Казахстан и почти 100 процента от медалистите са минали през нашата школа. Имаше международна олимпиада, която се провежда от половин век. България взе повече медали, отколкото Франция и Великобритания, взети заедно. Това само по себе си показва, че няма големи и малки народи.
– Аз смятам, че ние сме достатъчно големи и сме най-интелигентния народ.
– Да, само остава да заемем мястото, което ни се полага в света. Но… това трябва да се заработи. То не става със щракане на пръсти и броене на пари, а с работа.
– Не мога да не попитам за Вашите ученици! Как са там, където правиха филм за Вас – „Учениците на ТЕО“?
– Един филм беше направен. От 200 часа запис, направиха час и половина филм. Сега правят втори филм, който се казва „Социално силните“. Една голяма част от моите ученици са в България, друга част – по широкия свят – Китай, САЩ, Русия, Германия, Япония…Идеята е: не може да се направи силна държава от социално слаби. При сегашните възможности хиляда човека могат да изхранят един милион човека. Това са социално силните хора. Една държава трябва да даде възможност на социално силните да работят, за да могат да ги измъкнат от мизерията социално слабите.
– Да, но социално силните правят и войните!
– Това са морално слабите.
– В това правителство някой да Ви е поканил в Народното събрание?
– Аз съм говорил с хората, преди да дойдат на власт, но не виждам нещо от това, което съм казал, да се е изпълнило. Истината е, че за да се направи истинска реформа в образованието в България, тази партия, която го направи, трябва да е готова да изгуби следващите избори. И понеже никой няма смелостта, нещата продължават по старому.
– В Казанлък Вие имате пълната подкрепа на общинския съвет.
– Да. Наскоро се наложи да гласуват за едно помещение, всички гласуваха ДА – няма леви, няма десни, няма средни. Имаме подкрепа и от областта в Стара Загора и на национално ниво.
– Веднъж ми казахте, че като имат телефони, децата забравят да решават задачи.
– Аз съм категорично против на децата да дават смартфони. Това е абсолютно контрапродуктивно по отношение на обучението. Американските университети имат една поговорка: един човек, за да направи нещо сериозно в живота си, няма значение в коя област, той трябва да изразходва 20 хиляди часа за това нещо. Това са осем години при осем часа работен ден. А със смартфона часовете му изтичат през пръстите. Интернет, Фейсбук, Гугъл, за които се отделя време и накрая децата остават недоучени… Недоученият е много наперен, много смел, всичко му е ясно, просто защото не знае.
– Не се ли страхувате от настъпващия изкуствен интелект?
– Настъпващият изкуствен интелект ще бъде използван за следващата световна война. Има хора, които искат да направят световна война, за да могат да стопират икономиката на света и да променят икономическите тенденции, които са в момента.
– А ще оцелеем ли ние?
– Аз съм бил в армията. По време на война на първия ред са редниците. След тях ефрейторите, сержантите… и най- назад, на 1000 километра, в бункер на 100 метра под земята е главнокомандващият. За съжаление нас се опитват да ни вкарат в схема, в която ние ще сме на първия ред. Много хора мислят, че като участваме в една голяма организация, това е сигурност. Сигурност е за този, който стои в бункера. Ние ще сме на първия ред.
– За да не завършваме така тъжно, ще Ви попитам тези 15, 16, 17 годишни ще могат ли да хванат юздите на управлението в бъдеще?
– Те са против всякакви юзди. Искат да правят каквото си искат, да щракат с пръсти и да живеят щастливо. То има и такъв вариант. Диваците щракат с пръсти, танцуват и като видят някой дивеч, го изяждат. Този начин на действие – да живея тук и сега за момента, означава, че отиваш право в устата на лъва.
– Благодаря Ви! Това е третото ми интервю с Вас и се надявам да има и още!
Учителят от Казанлък, който като хване мишка в капана се качва на велосипеда и отива да я пусне в гората, за да не нарушава природното равновесие, ще продължи да съчинява задачи за младите таланти на България.
Ще го посрещат навсякъде в света с уважение, ще го ценят като човек, като личност и като преподавател.
Никаква гордост няма у него, че има медали, че е почетен гражданин, че е награден от Народното събрание, че е бил мъж на годината…
Просто работи, за да ремонтира с доброволци училището на високото, където би трябвало някога, далече в бъдещето да бъде неговия паметник.
ИРИНА КИРИЛОВА специално за „ТРАКИЙСКИ СВЯТ“
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
