Всяка идея, която издълбоко не разтърсва човека, не може да се реализира

Всичко, което е ставало в миналото, което става сега, и което ще става в бъдеще, показва, че целият живот е подложен на растеж и развитие.

Следователно всичко се допуска като необходимост, като неизбежност в живота. (Из „За съдба дойдох“, неделна беседа от Учителя Беинса Дуно)

Не се занимавайте с патологическата страна на живота, а изучавайте здравословния живот. Патологията е нещо вметнато в живота на човека. Че някой страдал от някаква болест – това е наследствено. Добрите неща не се наследяват – човек вечно ги носи със себе си.

Бог е вложил доброто в човека – то представлява неговата същност. Синът носи качествата на баща си, но бащата не е внесъл тези качества в сина си. Качествата, които се наследяват, претърпяват известни кризи. Аз не отричам наследствеността, но тя има влияние върху човека, само докато той е във физическия свят – щом напусне физическия свят, и наследствеността вече губи своето влияние върху него.¹

* * *

Който разбира законите, които управляват богатството и бедността, и може да ги използва като динамическа сила в живота си, той ще се ползва разумно от тях. В това отношение, както богатството и бедността са необходими за развитието на човека, такава необходимост представлява и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използва, той е динамическа сила, която продължава живота на човека – който може да гладува и знае как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, а глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад.²

* * *

Плодовете на Духа – Любов, радост, мир – са храната на мозъка.

Мозъкът не може да се развива и расте без Любов, не може да бъде силен без мир. Значи Любов, радост и мир са необходими за мозъка, за да се развива, да расте и да бъде силен. Любовта е естествената храна на мозъка.³

* * *

Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината да не пада под права линия и да не образува ъгли на падането и на отражението, а ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе – вечер, когато Луната и звездите светят, а сутрин, когато Слънцето изгрее. В този храм ще има безброй картини, които ще се отнасят към един по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед.⁴

* * *

От човека зависи да измени условията на своя живот.

Той може да подобри състоянието на своя мозък, на дробовете и на стомаха си. Дробовете му са създадени от ангелите – ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова именно интелигентността на човека е вложена в неговото сърце. Значи сърцето мисли. Под лъжичката, в симпатичната нервна система, се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувства човек под лъжичката си, то е вярно. Затова той не трябва да се поставя на резки промени в чувстванията си и трябва да се стреми към мир в душата си. […]

Човек трябва за всичко да благодари. От това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен.⁵

* * *

В чувствата на човека трябва да станат големи промени – от дълбочината на чувствата зависят преобразуванията, които могат да станат с човека.