За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези извършени по време на Априлското въстание се знае твърде малко. Дори в многотомната История на България тези събития са споменати съвсем бегло. В повечето други исторически източници за този период, историята за клането в града не се казва нищо, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръка е изтрила тази трагична част от българската история (Обр. 1).
Единствените що годе свестни нови източници за юли 1877 г. са от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане”. Сборникът е съставен от автентични документи и свидетелства от онова време. Освен това в него са събрани ценни материали от книгите:
1. „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение”. Г. Димитров. Том 3-ти на „Руско-турската освободителна война”, 1899г.
2. „Възпоминания от разбърканите времена”, 1885г. от Даскал Петър Иванов.
3. „Принос към историята на град Стара Загора”, 1908г. от Димитър Илков.
И трите книги заедно със сборника на Йотова са библиотечна рядкост и са запазени само отделни техни екзлемпляри. Тези книги, в които са поместени свидетелствата на много очевидци, ни дават точната картина за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им.
Хорнология на кланетата
[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=39052]
Скрити истини за Старозагорските ужаси
Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война.
И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.
Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме – ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.
Дьонмето (тур. dönme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава „обърнати“, т.е. „ренегати“. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си „скрити юдеи“. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.
На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.
Донка Петрова Йотова е родена в Казанлък. Завършва специалността българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” с дипломна работа по тема от съвременната руска литература – “Бунин като художник”. За кратко време работи в Историческия музей “Искра” в Казанлък.
Оттогава са интересите й във фолклора, етнографията, праисторията, тракологията. От 1972 г. работи като журналистка в отделите “Култура” на вестник “Сливенско дело”, в. “Септември” – Стара Загора, Радио Стара Загора, “Национална бизнес поща” – Стара Загора.
Извън работата й като активно работещ журналист е печатала поезия, проза, есеистика – предимно в местни литературни издания. Между тях е фарсовата новела “Кентавър на балкона”, разкази, стихотворения.
Последната й поема от 600 стиха е със заглавие “Вселенско жертвоприношение”. Посветена е на Старозагорското клане по време на Руско-турската освободителна война. От нея са публикувани отделни фрагменти.
Автор на документалната книга “Романови – краят на една мистерия”, в която авторката доказва своята хипотеза, че две от децата на последния руски цар Николай II са заменени с двойници и успяват да избегнат екзекуцията на царското семейство. Съдбата ги отвежда в България, където те се заселват и живеят до края на дните си в казанлъшкото село Габарево. Първото издание на книгата е от 1998 г. А през 2008 г. излезе второ допълнено издание. Умира на 22 декември 2023 г.
https://bgprevedi.com/146-years-of-mass-sacrifice-of-bulgarians-in-july-1877-38497-2/