Вибрацията изгражда светове- Вибрацията разрушава светове!
Вибрационната вълна среща друга вълна и от силния сблъсък се завихря първата торусна система, която съдържа информацията на вълната, но сега тази информация предстои да бъде кристализирана в материални структури.
Атомът е торус, клетката е торус, човекът е торус, земята е торус, галактиките са торус и т.н.
Вибрацията, освен, че е честотен фон, в който започва да вибрира тороидната матрица, определя нейните параметри и Прояви, закони и граници.
Така се създават Реалности.
Всяка реалност отговаря строго на определена честота, като това не значи, че в нея не могат да бъдат проявени и други такива, а че има основно поле, което “побира”, “обема” видимия реал. Вижте човек, той има своя честотно-аурична рамка, но вътре се помещават и мини торусите на бактерии, микроби, паразити…
Отдалеч, ако може така да се каже, реалността прилича на звезда, чието трептене дава илюзия за лъчи.
А вътре се формират основни вълнови полета, които създават набраздени, релефни форми и живот.
След което започва еволюцията на този реал. Или инволюцията- спускане на духа в материя.
СИМАТИКАТА дава отговори и визуализация на гореописаното.
Формата на матриците обикновено е овално-тороидна, защото основната вълна винаги се простира от центъра към периферията следвайки максимално адаптивния за формата модел.
ЦЕНТЪРЪТ на симатичните реалности е НУЛЕВАТА точка на тороида на вибрационната реалност.
Всяка една реалност, предполагам, има свои основни честоти.
Преминаване от една в друга реалност става през нулевата точка, ядрото. “Мембраната” на атома на реалността може да бъде пробита, но тогава се появява заплаха за всичко намиращо се под “купола”. Нека купол тук не се разглежда в доктрината на плоска земя, правя аналогии чрез системата “каквото горе това и долу” и в следния текст сравнявам строеж на атом със строеж на човек, земя, реалност= Торус.
Човек е сам по себе си тороидна система, като материалната му форма във видимия 3Д спектър не изчерпва цялата му същност. Аурата е тази, която представлява мембраната на клетката Човек и като всяка мембрана може да бъде стабилна или пробита, хакната или захваната на база на честотния й резонанс- всичко вибрира, осцилира. Но мембраната може да бъде подсилена, активирайки ядрото на Атома (на гръцки атом значи човек), активирайки сърдечната чакра, силен енергиен сърдечен залп разстила вълни, прекъсващи захвата и подсилващи аурата.
Точно както ядрото на атома крие цялата тайна на Универса и е Старгейт към всички възможни реалности, така и човешкото сърце може, като център на торуса ни, да създава щит на материалната форма. А също и подчинени в единна система със Съзнанието ни, да ни изпрати в друг план на съществуване.
Моделът на жироскопа, на експерименталните “машини на времето” следва модела на структурата на атома, търсейки процеп във време-пространството, създаден от различна честотна среда.
“Музиката на сферите”, за който е чувал израза, е музиката, звука, честотата, която създават паралелните реалности, която се дължи на принципа, по който се създава като цяло музиката- вибрация, при чието движение се чува определен звук, рефрен, мелодия или дори симфония. В литературата има рисунки на “чакръци”, те демонстрират точно тази идея, а не плоска земя с похлупак.
Вътре в матриците се образуват вълни, синусоиди, които пренасят информация от центъра към периферията.
Синусоидата помага за образуване на материя от еволюирал вид, ние я знаем като ДНК-информационна вълнова скаларна антена.
Пръстените около жироскопа, имитирайки движението на електроните, броя на електроните, задържат честотата и помагат да се задържи матрицата и при преминаване чрез нулевата точка от една реалност в друга, да не се “разкъса” реалността и да се разруши живота, създаден в нея.
Оттук следва:
Променяш ДНК на вибриращите живи структури и те променят чрез собственото си трептене реалността.
Ние съществуваме паралелно с всички възможни вибрационни структури, но усещаме само тази на своята реалност.
Създаваш нов вибрационен тон, генерираш чрез мрежа нова вълнова рамка и така генерираш и нова реалност.
За тази цел поставят и за обемен захват на всичко, помещаващо се в мега-тороида, внедряваш намагнетизирана материя, която въпреки спина на въртене на клетките, да налага нов такъв, различен интензитет и вибрационна честота.
Музиката, звуците могат да лекуват, но могат и да убиват, могат да приспиват, могат и да събуждат, да активират.
Измеренията се определят от резонанса на затворената система и спектъра, който разкрива и в който изгражда структури на живот.
Отнемете електроните от атомите и се получава какво? Може би- “Център навсякъде, периферия никъде”, стволовата тъкан на универса, етер или както предпочитате. Не се бъркайте с йоните, не говоря за йони, а за онази прототъкан, от която може да се изгради всичко. Алхимиците знаят.
Протоните са това, което в нашия видим спектър първо създава материална обложка, неутроните след това се появяват да балансират силите на сътворението и да им помогнат да не се “разхищават”, а да образуват своя система и живот, а електроните поддържат събраността на системата. Материята става стабилна чрез баланс между протони и електрони.
Цялото знание е скрито в строежа на атома и разсъждавайки върху него ще разберете принципите на Универса.
Това правят тъмните сили, за да подчинят човека.
Това трябва да правим и ние, за да се освободим.
https://bgprevedi.com/svetla-mateva-physics-of-genesis-37886-2/
