Славният светец е живял през IV век, но нетленните му мощи имат телесната температура на жив човек
Българската фамилия Вулгарис пази 400 години мощите на св. Спиридон на Корфу. За това разказва българският екскурзовод в Гърция Ивайло Дилов.
Споменахте за българска връзка в историята на Корфу, г-н Дилов. Как ние сме вписани в историята на този остров, който е по-близо до Италия и Албания, отколкото до България?
– Ние би трябвало да се гордеем с това, което една българска фамилия е направила за Корфу. Става въпрос за благородническото българско семейство Вулгарис, както го назовават гърците. Повече от 400 години то е страж на мощите на св. Спиридон Тримитунтски, най-почитаният светец на острова, считан за негов покровител. От това семейство произлизат доста известни дейци на гръцката държава, а историята му е тясно обвързвана с културната, религиозната и политическата история освен на Корфу, но и на цяла Гърция. Документи, свързани с хронологията на живота им, показват, че фамилията е директен правоприемник на едно от царските семейства от Второто българско царство. Тяхната къща, мощите на св. Спиридон, издигнатата черква на светеца – всичко до ден сегашен се пази в центъра на столицата на острова – град Керкира или Корфу.
Знаете ли подробности, кой е бил този българин и по какъв начин фамилията му е станало страж на мощите на св. Спиридон?
– Казва се Стамат Български или Стаматело Булгаро, както го наричат италианците, или пък Стаматис Вулгарис, както го назовават гърците. Той е първият, който поставя основите на това семейство и в действителност е първият страж на мощите на св. Спиридон. Получава ги като зестра след сватбата си с гъркинята Асимина Калохерети, чийто дядо поп Георгиос Калохеретис ги изнася през 1453 година от окупирания от турците град Константинопол. Спасява ги заедно с мощите на византийската императрица Теодора (сега те се намират в Митрополията на града), която по-късно става и света Теодора, а нейната история също е обвързвана с България. Тя е съпруга на последния византийски император иконоборец, нейният наследник Михаил III е кръстник на нашия св. княз Борис. И след кръщенето той получава името Борис-Михаил.
Всъщност, от кой момент тъкмо българинът Стамат става притежател и страж на мощите?
– От 1521 година, когато се жени за Асимина. Оттогава всички техни наследници над 4 века пазят тези мощи на най-обичания и уважаван светец на Корфу. Шест години след брака Стамат започва да строи първата черква на св. Спиридон и през 1531 година тя е завършена. Дотогава мощите на светеца се пазят в една малка църква „ Св. Архангел Михаил “ в покрайнините на столицата Керкира. С тържествено литийно шествие мощите са пренесени в новата черква, която също не е голяма. Започват да се събират пари за нов внушителен храм. През 1577 година старата черква е разрушена и започва строителството на новата, много по-внушителна, която е осветена през 1596-а и оттогава до ден днешен мощите на св. Спиридон се съхраняват в нея.
Споменахте, че са имали къща, тя непокътната ли е, знаете ли подробности?
– Разбира се, къщата им е запазена и се намира до църквата на св. Спиридон. През 1541 година те подават молба до венецианския шеф на острова да закупят маслинова горичка, която се намира до църквата на светеца и там да си построят къща. Получават разрешението, а къщата в керемиден цвят със стария български царски герб над вратата и е непокътната. Техният семеен герб съставлява щит с изправен лъв, с корона на главата, извърнат наляво, а изпод е стъпил върху турски полумесец – доста алегорично. Името на това благородническо семейство е записано в Златната книга, която съществува до 1797 година, когато идват французите и я изгарят.
Казвате, че семейство Вулгарис е дало доста на Корфу и на Гърция, какви хора са излезли през годините от него?
– От това семейство са произлезли лекари, учители, дипломати, министри. Четирима от тях са били и протопапас – това е най-висшият църковен ранг на Корфу. Били са доста богати хора. Голяма част от земите, върху които е издигнат дворецът Ахилион на австрийската императрици Сиси, са били техни.
Извинете, но откъде знаете всички тези обстоятелства, не съм чула те да са разпространявани?
– За мен източник за тази информация е една значима фигура в българската просвета – проф. Аксиния Джурова. Преди години имах удоволствието да посрещна на острова група от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, който се управляваше от проф. Джурова. И с тях обикаляхме Корфу. Тя ме запозна с тези значими исторически обстоятелства и ми подари една книга.
Искате да кажете, че това е описано в тази книга?
– Да, тъкмо там е разказано. Историята е свързана и с проф. Иван Дуйчев, когато двамата с проф. Джурова получават достъп до библиотеките на Ватикана, с цел да търсят документи и книги, касаещи българската история. Посещават и антикварни книжарници в Рим и в една от тях попадат на доста остаряла книга отпреди 200 години, писана на италиански. Тя се нарича „Хронология на живота на семейство Булгари“, писана от един от наследниците на фамилия Вулгарис от Корфу. Проф. Джурова купува книгата, донася я в България, снима я страница по страница и всяка от тях е преведена на български език. Издава я в малък тираж и тъкмо тази книга тя ми подари. В нея е разказано участието на хора от фамилията в битките за свободата на острова, за да бъдат прогонени турците, ролята им за възраждането на Корфу. В книгата има документи и по какъв начин през 1698 година венецианският дож Силвестро Валиер издава декрет, с който дава за вечни времена титлата „граф“ на главата на фамилията, тогава Антонио Булгари, и на неговите наследници. С тези исторически обстоятелства българите можем единствено да се гордеем.
Източник: voice-bg.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
