Повечето водещи български историци са защитавали дисертации, придобивали са титли с твърдения, че траките са изчезнали или асимилирани, че българите нямат нищо общо с траките, че не е имало българи на Балканите преди 7-ми век.
Е, как да искат да направят някакви корекции в историята ни, въпреки че са излезли купища неопровержими доказателства, нали трябва да си загубят титлите…
А доказателствата са повече от достоверни. Има ги във всяка римска хроника по онова време. Ето например летописецът Марцелин споменава десетина събития с българи на Балканите преди Аспарух само в тази хроника (виж. споменаването на “Bulgares”):
http://www.thelatinlibrary.com/marcellinus2.html
Но тя умишлено не е преведена на български. Няма да я видите в български учебници или енциклопедии.
От редакцията на “Тракийски свят” – цитираме пасажи със споменаване на името българи:
Пасаж 1:
Латински (оригинал): “(A. C. 499.) Ind. VII, Joanne Gibbo solo cos. Aristus Illyricianae ductor militae cum XV millibus armatorum, et cum DXX plaustris armis ad praeliandum necessariis oneratis, contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum, aut in fuga, aut in praecipitio ripae fluminis interempta sunt. Ibique Illyriciana virtus militum periit, Nicostrato, Innocentio et Aquilino comitibus interfectis. Hoc anno ingens terraemotus Ponticam concussit provinciam.”
Български (превод): “(A. C. 499.) Ind. VII, Джоан Гибо соло cos. Арист, предводител на илирикийската армия, с 15 000 бойци и 220 каруци, натоварени с необходимото за война оръжие, тръгва срещу българите, които опустошават Тракия. Води се битка близо до река Зурта, където повече от 4000 наши мъже бяха убити, или в бягство, или на стръмния бряг на реката. Там загива илирийската доблест на войниците, като Никострат, Инокентий и Аквилин са убити. Тази година огромно земетресение разтърси провинция Понтика.”
Пасаж 2:
Латински (оригинал): “(A. C. 502.) Ind. X, Probo et Avieno coss. Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciam, nullo Romanorum milite resistente, iterum devastavit. Amidam opulentissimam civitatem, monachorum ejus astu proditam, Choadis rex Persarum, quinto mense quam expugnare eam coeperat, irrupit, proditoresque ejus monachos obtruncavit.”
Български (превод): “(A. C. 502.) Ind. X, Probos и Avieno coss. Общият народ на българите, многократно ограбван, отново опустошава Тракия, без нито един римски войник да устои. Амидас, най-богатият град, предаден от хитростта на своите монаси, Хоад, царят на персите, нахлу в него през петия месец, след като започна да го завладява, и посече монасите-предатели.”
Пасаж 3:
Латински (оригинал): “(A. C. 530.) Ind. VIII, Lampadio et Oreste coss. Mundo Illyricianae utriusque militiae ductor, dudum Getis Illyricum discursantibus primus omnium Romanorum ducum incubuit, eosque haud paucis ipsorum interemptis fugavit. His autem deinde coss. idem dux audaciae suae secundus in Thraciam quoque advolans, praedantes eam Bulgares feliciore pugna cecidit, quingentis eorum in praelio trucidatis.”
Български (превод): “(A. C. 530.) Ind. 8, Лампадий и Орест кос. В илирийския свят, водачът на двете армии, той беше първият от всички римски командири, който излъга пред гетите, които оспорваха илирийците, и ги накара да избягат, като уби не малко от техните собствени. И след тези, косите. Същият военачалник, вторият по смелост, влетя и в Тракия, ограбвайки я, българите паднаха в по-успешна битка, петстотин от тях бяха убити в битката.”
Пасаж 4:
Латински (оригинал): “(A. C. 535.) Ind. XIII, Belisario solo cos. Postquam Carthago Libyaque suo cum rege Selimero per Belisarium est subjugata, de Roma Italiaque deliberat imperator: iterumque expeditio, iterumque classis paratur, idemque ductor qui consul eligitur, rectoque navigio Siciliam properat, Catanam et Syracusas sine mora, immo omnem pervadit Trinacriam. Ibique comperiens quod in Africa civile bellum exoritur, et miles in proprium ducem insurgit, cum paucis ad Africam tendit, Solomoni qui praeerat subvenit: exercitum vero partim blandiendo, partim ulciscendo, inimicum tyrannum offugando, reipublicae consulit utilitati, remensoque navigio Trinacriam redit. Agapitus Romanae urbis episcopus a Theodato rege Gothorum in legationem directus Constantinopolim venit. Tzitta patricius in Mysia cum hoste Bulgarum congrediens ad latrum superior invenitur. Epiphanius episcopus regiae urbis ante adventum Romani praesulis moritur: cujus episcopatum contra canones Anthimus Trapezuntena Ecclesia relicta invadit.”
Български (превод): “(A. C. 535.) Ind. XIII, Велизарий solo cos. След като Картаген и Либия с неговия крал Селимер бяха покорени от Велизарий, императорът обсъди Рим и Италия: отново експедицията и отново флотата беше подготвена и същият водач, който беше избран за консул, и с прав кораб побърза за Сицилия, Катана и Сиракуза без забавяне, не, той премина през цялата Тринакрия. Там, научавайки, че в Африка избухва гражданска война и войник се надига срещу собствения си водач, той тръгва с неколцина към Африка и помага на Соломон, който командва; Агапит, епископ на град Рим, дойде в Константинопол с пратеничество от Теодат, цар на готите. Патрицият Цита се намира в Мизия, воювайки с врага на българите от горната страна. Епифаний, епископ на кралския град, умира преди пристигането на римските управители: чийто епископ, против каноните, Антим нахлува в Трапезундската църква, изоставена.”
Пасаж 5:
Латински (оригинал): “(A. C. 548.) Ind. XI, post consulatum Basilii VII. Joannes magister militum in Campania praedans Gothos, nonnullos liberat senatores: qui postea patitur nocturnum Totilae superventum Bulgarum suorum proditione . . . . . . .”
Български (превод): “(A. C. 548.) Ind. XI, след консулството на Василий VII. Йоан, командир на войниците в Кампания, плячка срещу готите, освобождава някои от сенаторите: който след това страда от нощното пристигане на Тотила от предателството на неговите българи. . . . . . .”
Автор: ~ Българи ~
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
