Интервю на журналистката Ирина Кирилова
Всичко започна от един проект, наречен „Торба с чудеса“. Мариана Вълкова – секретар на читалище „Никола Вапцаров“ в квартал Момина Баня – Хисаря включи в него издирване на стари занаяти, практикувани преди двеста години от хората на този квартал. И започнаха да правят по старинен начин гривни, колани, гердани, с които някога са се украсявали жените. 2023 година се оказа много успешна за Мариана Вълкова.
– Аз получих признание от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. Те всяка година идват на седмицата на занаятите, която се провежда в Регионалния етнографски музей в Куюмджиевата къща на
Стария Пловдив. Там си даваме среща всички майстори и цяла седмица майсторим, показваме и демонстрираме занаятите, които са усвоявани през цялата година. Паралелно с това идват деца, на които
показваме кое как се прави. Правим нещо лесно изпълнимо, за да могат и те го направят.
– Проявяват ли децата от Пловдив интерес към старите занаяти?
– Да, за тях това е нещо ново и те няма къде другаде да го видят.
– Там имаше и представители на ЮНЕСКО. Какво искаха хората, които съхраняват културното наследство на света?
– Те останаха възхитени от това, което правя. Ирен Тодорова – представителка на България за ЮНЕСКО гледаше как въртя едно желязо и какво ще правя с него. Това е така наречения фуркет, с който се изработват краищата на кърпите, с които се забраждат жените от Момина баня и от цяла България. Това е вид дантела, на която предварително са нанизани маниста или паети. Изплита се като това е образно желязо се върти непрекъснато в една посока и с помощта на едно завъртане без манисто, после се изплита на една кука, следва пак завъртане и се слага манистото, пак се изплита на една кука и така става до определена дължина. Изважда се от фуркета, обработва се и така едното крайче на кърпата е готово. После се правят по същия начин и останалите две.
– И от ЮНЕСКО заснеха всичко това?
– Да, гледаха внимателно всичко, което изработвам, и направиха едно дълго интервю с мен. Те избраха част от него, заснеха това, което им донесох, направено от жените на Момина баня и го разпространиха по
целия свят.
– Вие се върнахте с няколко отличия тази година.
– Да, като се започне от пленера. Бяхме само шест жени и всяка защитаваше нейната област – от Шумен, от Варна , от Равногор, от Смолян, от Разлог и аз представях Тракийска етнографска област и беше много отговорно. На седмицата на занаятите имах време да представя изработване на манистени накити по старинна техника. Аз показах, че за да оцелеят във времето, всичко е изпитано. Нашите конци са здрави, добре пресукани, по дванадесет конеца вървят.
Подшити са с вълнени парчета, за да може да легне гривната или колана. Аз затова ги изработвам само с памучни материали.
– Как се отнасят хората от Задругата на майсторите към вашето изкуство?
– Много добре, защото тази година ме има в юбилейната брошура, има и майстори, с които работим там. Ние се възхищаваме на работата си едни на други, защото оценяваме това, което се прави, че е много
трудно.
– Мариана, вие сте от Бяла Слатина. Как ви дойде идеята да се ровите в старите сандъци на моминобанци и да търсите украшения от двеста години, с които те са излизали по мегданите някога?
– Ами то дойде някак спонтанно. Моята свекърва имаше една гривна наследство от нейната майка. Тя я беше дала на моите деца да си правят украшения. Тогава не работих в читалището. Реших, че това е нещо много старо и ценно и не позволих на моите деца да го попилеят. Прибрах гривната, прибрах сарафлъка / това е за украса на кърпите/, запазих и други по- дребни неща и като започнах да работя в читалището, отворих моята съкровищница. В нея има запазени неща и от Северна България.
– Най- ценното е, че вие решихте да покажете тези неща на децата от Момина баня.
– Така е предвидено в самия проект, насочен не само към жените, а и към децата. Аз знаех, че е трудно, знаех, че не е лесно, че те трябва да проявяват много търпение, за да има краен резултат.
– В един гердан, правен преди двеста години колко мъниста влизат?
– Зависи от плетката, която е използвана, от дължината, от използваната техника, шити ли са, плетени ли са. Моите, които изработвам, са нанизани предварително и са изплетени допълнително. По покана на Регионалната занаятчийска камара в пленера за изработване на мънистени накити представих едно колие, което в средната част е спираловидно и спираловидна гривна, за която употребих 2 500 мъниста.
– Вие направихте един урок по родолюбие с участието на писателка!
– Да, гостува ни авторката на книгата „Моето родословно дърво и историята“. Казва се Йонка Господинова от Силистра. Книжката е прекрасна, с илюстрации, с патриотични песни, със стихотворението „Аз съм българче“. Урокът представихме в детската градина в Момина баня и в читалище „Иван Вазов“с детска градина „Мечо Пух“. Децата си направиха родословни дървета. Участвахме и в Академия за селскостопански туризъм в село Кърпачево.
– От къде непрекъснато намирате автентични песни от Момина баня и ги представяте в цялата страна?
– От жените. Те са ги записвали и аз държа да пеят само автентичен фолклор.
– А в Бяла Слатина знаят ли за това, което вие правите тук?
– Знаят. Имах честта да ме поканят да направя една изложба в читалището и хората видяха с какво се занимавам. Представих се с носията, характерна за квартал Момина баня, останала от свекърва ми.
– Едно от нещата, които вие правите е, да популяризирате град Хисаря.
– Вярно е. Започнах с природни материали и някои от първите ми неща са мозайките в Хисаря и направих мозайката на римската гробница.
– Всичко, което работите вие и жените и децата от Момина баня ще бъде ли описано в книга, за да остане във времето?
– Имах предложение да напиша за коланите, за гривните и за герданите, но реших, че е по- хубаво хората да го виждат на живо как става. Децата като си изработят нещо си го вземат. В читалището съм оставила експонати, които показвам на тези, които проявяват интерес. Ако хареса някой нещо, може да си закупи, може да си поръча децата да му го направят.
– А вашите деца и внуци одобряват ли старите традиции?
– Разбира се! Имат носии, малката внучка ми беше помощничка на баба Марта, водя я вече по фестивали.
– Ще са живи ли през вековете старите народни занаяти?
– Ние между 50 и 60 години имаме житейски опит, имаме нагласа, натрупваме нови неща и сме длъжни да го предадем на младите. Имаме усещане, че си отиват тези знания, а не бива. Живи човешки съкровища – подтиквам ги, ходя, но то трябва да се направи професионален филм, да се популяризира всичко, това е част от успеха. Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите в България ни номинира за читалище – пазител на традициите и те ни поканиха в творческа къща „Петрохан“ да отпразнуваме там Еньовден и да
покажем занаятите на чужденци. От Индия, от Чехия, от Унгария и от други държави бяха дошли и всички искаха да се докоснат до нашите неща. Даже една испанка и дадохме колан да плете и я снимахме.
– Да обобщим къде се представихте тази година!
– Участвахме в Евро-фолк „Жива вода“, в Момино село, в София, в Араповския манастир представихме занаятите и участвахме във възстановката на един изключителен събор с много носии, в
международен фолклорен фестивал на Златни пясъци взехме участие, работим с неправителствени организации, партнираме си с детските градини, с училищата, с Археологическия музей, бяхме на Бухаловия
хан в старинен комплекс в Карлово. Хората харесват това, което показваме и аз имам вяра в бъдещето. Всичко това се случва, защото съм подкрепяна от читалищното настоятелство с председател Стоил
Минчев. Така човек има желание да работи за запазване на традициите и за развитието на културата.
Мариана Вълкова, снаха в Момина баня от Северна България, раздвижи и оживи това старо село – днес квартал на Хисаря. Хората оцениха, че е работлива. И книга да препоръча, и проект да направи, и ремонт да започне, и майстори за сцена да изградят да намери, и да запее фолклор, и да поведе хорото, и да облече носията на свекърва си, те казват, че това е тяхната Марианка. И си я тачат и уважават, защото чрез
читалището България разбра за уникалния фолклор и за древните занаяти на Момина баня.
Ирина Кирилова
За „Тракийски Свят“
