Здравейте, скъпи мои любими деца!
В продължение на предишното ми съобщение днес ще говорим за друг вид общуване – виртуалното, което ще разгледаме и от енергийна гледна точка.
За разлика от живата комуникация между хората, виртуалната комуникация включва взаимодействието на човек с електронни устройства, от които той получава необходимата информация.
И като пример отново ще вземем образователния процес, за да видим как този тип комуникация влияе на учениците и студентите.
Това стана особено актуално в периода на „пандемията“, наложена на хората, когато всички те бяха принудени да си стоят вкъщи, а компютрите и други електронни устройства станаха техни „събеседници“ за дълго време.
Както вероятно се досещате, не може да има обмен на енергия между човек и бездушна машина, но това също има своите нюанси и особености.
Вече говорихме за това, че всеки предмет, направен от човешка ръка, носи част от неговата енергия.
Така човек, който усеща чувствително енергията, може да усети вибрациите на един или друг неодушевен предмет – било то произведение на изкуството или обикновен предмет от бита.
Електронните устройства не са изключение, но в този случай много по-голяма роля играе отношението към тях на лицето, което ги използва.
И това, което е изненадващо е, че те са в състояние да отвръщат както по положителен, така и по отрицателен начин.
Например, ако някой почувства враждебност или раздразнение към компютъра си, тогава той изведнъж започва да действа без видима причина.
И ако човек го обича и работи върху него с удоволствие, тогава компютърът му може да му служи вярно дълго време.
Точно така се осъществява енергийното взаимодействие между човека и привидно бездушната „машина“.
Що се отнася до информацията, която студентът черпи от бездънния виртуален свят на Интернета, той няма възможност да спори с авторите, предоставящи тази информация, да им зададе въпрос, да се усъмни в нещо.
Човек няма друг избор, освен да приеме всичко на вяра, което необичайно обеднява вътрешния му свят и го лишава от преживяването на живо общуване.
И дори ако човек подсъзнателно усеща енергията на тази или онази информация или по-скоро на нейния автор, той не може да й повлияе по никакъв начин – освен може би да спре да чете статиите на този автор и да намери друг, по-близък до него по вибрации.
Мнозина обаче интуитивно правят точно това, но това се случва едва в по-зряла възраст.
Що се отнася до учениците и студентите, те са принудени да четат тези автори, които са им предписани от учебната програма, и вече не могат да спорят с тях, колкото и да им се иска.
Всъщност този метод на обучение съвсем не е безобиден, както може да изглежда на пръв поглед.
Това не само лишава учениците от творчески подход, способността да анализират и защитават мнението си, но също така води до факта, че те постепенно развиват апатия и безразличие към всичко.
И това идва от осъзнаването, че нищо не зависи лично от тях.
Но именно в това се състои робската психология, която глобалистите възпитават чрез такава образователна система.
Психологическите модели, от които се нуждаят, са здраво вкоренени в човешкото съзнание: не мога да променя нищо, трябва да правя каквото ми се каже, другите знаят по-добре от мен.
В резултат на това израства поколение от послушни, слабохарактерни и безинициативни хора, които са толкова лесни за контрол.
И пробуждането на населението на Земята се случва толкова бавно, до голяма степен защото хората са забравили как да мислят независимо и са загубили вяра в собствените си сили.
И една от причините за това е изкривеното и ограничено образование на няколко поколения.
Днес ще спрем тук
Отец-Абсолют, който ви обича безмерно, ви говори
Прието от Марта на 10 ноември 2023 г.