Не съм теоретик на конспирацията. Не харесвам този термин. Работя по криптополитика и криптоикономика, тоест тайната, затворена политика и икономика. Истинската власт е тайната власт. Що се отнася до теориите на конспирацията, всичко зависи от това как дефинираме понятието. Ако се приеме, че двама или трима души могат да заговорничат и да променят хода на историята, това е едно.
Ако говорим за сериозни затворени организации, които имат власт, информация и пари в ръцете си, например Коминтерна, това заговор ли е или не? В продължение на десетилетия организацията планира и организира въстания, революции и извършва подривна икономическа, финансова и политическа дейност. Това конспирация ли е или не? Разбира се, конспирация, само че с главна буква.
Конспирация ли беше Френската революция? Разбира се, че е конспирация. Но конспирация в широкия смисъл на думата.
Всяка революция е заговор. Ясно е, че във всяка революция има много грозни неща: хората влизат в съюз със злото, с противници, и не искат да го признаят. Всяка политика е тайна политика. Моля, обърнете внимание: веднага щом започна външната формална демократизация на западното общество през 1867 г., когато работниците във Великобритания получиха правото на глас, реалната власт започна да се премества от видимата зона към невидимата. И в началото на ХХ век възниква ситуация, когато партиите и правителството са до голяма степен функция на затворени организации (ложи, клубове). Естествено е.
Без структури като задкулисието капиталистическата система не може да се възпроизвежда и ето защо. Зад кулисите се премахва едно много важно противоречие на капитализма. Икономическият капитализъм е единно, глобално цяло. А политическият капитализъм е мозайка, система от държави. Буржоазията в Англия има интереси в Германия, а буржоазията в Германия има интереси във Франция. За да ги реализират, трябва да нарушат законите на собствената си страна и на чуждите държави…
https://bgprevedi.com/without-secrecy-capitalist-system-could-not-reproduce-36856-2/
Техният план е да създадат низши класи
Техният план е да създадат низши класи чрез фрагментиране на обществото, насърчаване на крайни форми на индивидуализъм от една страна и от друга страна, работещи за примитивизиране на човешкото поведение и психология чрез унищожаване на културата и образованието.
Една презентация на Световния икономически форум направи важно наблюдение: онези, които могат да правят две неща – да четат дълги текстове и да анализират съдържанието им – ще имат шанс в бъдеще. По този повод си спомних една китайска поговорка, която гласи: „Който не може да чете дълъг текст, ще работи с ръцете си“. Единственият проблем е, че в едно посткапиталистическо общество няма да има нужда от ръце, защото няма да има индустрия.
Човекът на посткапитализма ще живее във виртуална реалност. Например: ще гледате порнография, ще гледате екшън филми, ще играете игри и всички заедно ще живеете в света на така наречената добавена реалност. Живеете в лоша къща на мръсна улица, но ако носите специални очила, вие сте на Малдивите.
Говорим за създаване на общество, чиито върхове и дъна са толкова различни, колкото два биологични вида. Висшите класи живеят 120-140 години в екологично чисти зони, затворени градове и имат пълен контрол над низшите класи и ресурси. Ниските класи живеят 40-60 години, физически са слаби, необразовани, живеят в замърсени райони, но са насочени към виртуалната реалност.
https://bgprevedi.com/their-plan-is-to-create-lower-class-36941-2/
Тарикатите на власт няма да се спрат пред нищо!
Навлизаме в най-тежката криза за последните 1500 години!
Възможността за дългосрочни прогнози за световното развитие зависи от това какво се прогнозира и в кой период на развитие на системата. Дългосрочното прогнозиране на събитията е неблагодарна задача; освен това, както пише Фернан Бродел, „събитието е прах“, събитията могат да бъдат разбрани само в средносрочен и дългосрочен план. Прогнозирането на тенденциите в развитието на една система обаче е друг въпрос и тук трябва да правим разлика между въображение и аналитично въображение. Последният е ограничен до 25-50 години.
Много зависи от състоянието на системата. Ако тя е в началото си или още повече в средата на пътуването си, тогава това е една възможност за правене на прогнози. Ако системата се приближава към края си, точката на бифуркация, където има максимална свобода на избор, тогава възможността е съвсем различна. Днес капиталистическата система неумолимо се доближава до точката на бифуркация и не е нужен пророк, за да предскаже края на капитализма след 40-50 години.
И ето как ще стане това: дали тази система ще бъде демонтирана отгоре поради унищожаването на средната класа, или дъното и средата ще пометат световния връх, или ще се прилагат различни варианти в различни части на света в духа на играта „Dungeons and Dragons“ (склонен съм към най-голяма вероятност за такова развитие на събитията) е открит въпрос. Що се отнася до социологията като дисциплина, прогнозирането на нейна основа, както и на базата на политологията, става все по-неадекватно, тъй като зоната на гражданското общество (последното е основният обект на изследване на социологията) се свива, а политиката като цяло е в процес на отмиране.
Обществото на бъдещето най-вероятно е свят на високотехнологични нео-ордерно-корпоративни структури, заобиколени от футуро-архаични зони – кланове, племена, престъпни орди и т.н. Няма да има едно единствено бъдеще – ще има различни негови версии, които ще се появят в резултат на социалните битки на 21 век. По подобен начин постфеодалното европейско бъдеще в трите си основни версии – френска, немска и английска – се оформи като конкретен резултат от борбата с триъгълника „корони – лордове – низши класи“.
За следващите 25-50 години, при равни други условия, демографските тенденции от началото на 21 век ще бъдат запазени. Скритите и очевидни причини за тези тенденции са логиката на функциониране на капиталовата система, социално-антропологичната криза на западната цивилизация и хилядолетните тенденции на махалото (XII в. пр. н. е. – XX в. сл. н. е.) на Стария свят.
Едва ли може да се говори за възкресяване на „стария колониализъм“ – нищо в историята не може да бъде възкресено или възстановено. Отслабването на хегемонията на САЩ е очевиден процес от 70-те години на миналия век. Този процес обаче не се развива според Валърщайн, тоест не както се случи в случая с Великобритания и нейната световна хегемония. Благодарение на Студената война Съединените щати успяха да изградят система от военни съюзи, която придоби собствена автономна логика. В резултат на това загубата на икономическа хегемония се компенсира от други фактори в друга област. Въпреки това военно-политическата хегемония на общозападната „възглавница“ има граница – елементарно пренапрежение (ситуацията в Рим при император Траян). Събитията от последните години могат значително да ускорят военно-политическото отслабване на Съединените щати и да им оставят „театралния милитаризъм“ като утеха (О. Тод).
Притокът на имигранти и наслагването на икономическата поляризация върху расови, етнически и религиозни различия ще влошат социалната и политическата ситуация в западните страни. Това от своя страна може да допринесе за разрушаването на демократичните институции, възникнали през 1848-1968 г. в интерес на коренното население (от върха до работниците) и като една от поддържащите структури на капитализма.
„Хиперболоидът на властта“ на стационарните групи може да се превърне главно в силна държава, напомняща за десните радикални западноевропейски режими от 30-те години на миналия век и Южна Африка по време на апартейда в същото време, отхвърляйки мултикултурализма и твърдо противопоставяйки се на „змийската гориня“ на финансовите капитал, транснационални корпорации и наднационални бюрокрации (като Европейския съюз и НАТО), чиито пазачи в конфронтацията с болниците от средната класа и техните организации могат да бъдат – и най-вероятно ще бъдат – междуетническите скитници от низшите класи.
Имаме работа с формирането на безпрецедентно класово противоречие, замесено не само в класа, но и в раса, нация и религия. Нещо повече, това противоречие ще разцепи цели слоеве, държави и слоеве, включително световния елит с неговите клубове и ложи, тъй като настоящата световна криза е криза и на световния елит, неговите форми на организация и методи за управление на масовите процеси.
В същото време укрепналата държава, особено в условията на катастрофа, най-вероятно ще бъде преходна форма към друга, следдържавна форма на организация – най-вероятно ордерно-корпоративен тип (както през 15 век „новите монархии“ на Хенри VII в Англия и Луи XI във Франция са преходни форми от феодалната организация на властта към същинската държавна). Може би, по ирония на съдбата, последната мисия, „прощалния поклон“ на държавата ще бъде унищожаването на пазара, който някога е родила – sic transit gloria mundi (лат, Така че славата на света).
Светът „върви“ към своето „пред-демократично минало“, към ерата на „Желязната пета“ и източноиндийските компании, тези предшественици на сегашните транснационални корпорации, само че по-хладни от тези последните. Ограничаването на прогреса е начинът, по който световният елит създава своя нов свят. За по-голямата част от човечеството този „нов свят“ ще се превърне в нови „тъмни векове“ – да не се бърка със Средновековието, което започва през 9 век с разпадането на империята на Карл Велики. „Тъмните векове“ е времето между средата на 6 век (системата от римски акведукти окончателно спира да работи; 476 г. като краят на Римската империя е фалшива измислица на римските първосвещеници, които по този начин подчертават ролята си) и средата на 9 век.
Тъмните векове наистина са епоха на мрак и кръв, за разлика от Светлите векове, които са оклеветени от дейци на Ренесанса и особено на Просвещението (от мошеници като Волтер), до началото на епохата в 14 век; XIV-XVII век – едно ново Тъмно средновековие, което обаче имаше колкото привлекателна, толкова и фалшива фасада – Ренесансът.
САЩ, очевидно, все повече ще се превръщат в голяма (глобална) и, ако е възможно, единствена офшорка. За целта е необходимо да се открият и унищожат или експроприират офшорни компании, а собствениците на средства, поставени там – да бъдат принудени да ги прехвърлят в САЩ. В резултат на това ще получим офшорна крепост „Америка“ в море от хаос. Работата обаче е там, че хаосът – „извънземното“ – вече се е настанил в американското тяло, той зрее в него от 60-те години („бразилизацията“ на Америка) и, по ирония на съдбата, това „извънземно“, това „нещо“ може да пробие плътта и да излезе, опръсквайки с кръв господата в бели костюми точно когато защитниците на крепостта празнуват победата. Друг е въпросът в какво може да се превърне този „непознат“, това „нещо“ за целия свят. Едва ли нещо добро. Но първо той ще погълне собственика си.
21 век ще бъде време на ожесточена борба за бъдещето, когато цели държави, етноси, култури ще бъдат безмилостно, без сантименталност, заличени от Гумичката на Историята. Тарикатите на власт няма да се спрат пред нищо. В тази борба ще оцелеят и победят обединени социални системи, споени от единен ценностен код, характеризиращи се с минимална социална поляризация и съдържащи висок процент носители на знания, един вид нации-корпорации. Олигархичните системи няма да оцелеят в тази борба, съдбата им е да се превърнат в икономически тор, тор за силните; всъщност те не заслужават нищо друго.
Задачите за оцеляване и победа във всяка страна трябва да се решават преди всичко от ръководството на страната. Въпросът е доколко умело и честно то прави това, доколко то се идентифицира със своята държава. И накрая, колко развит е инстинктът му за самосъхранение, колко по-силен е от инстинкта за грабване и страстта към красивия живот. Ако вторите надделеят, то рано или късно Историята ще се появи под формата на Шелоб или свои хора и ще каже с гадна усмивка: „Всичко ли изпяхте? Това е нещото: хайде и танцувай!“ И този танц най-вероятно ще бъде Dance macabre – танцът на смъртта.
Най-общо ще отбележа: когато една система умре – а при капитализма се случва точно това – тя не може да бъде спасена. Освен това, като правило, повечето опити от този вид са контрапродуктивни. Трябва да помислим какъв свят ще изградим върху руините, за да се подготвим за живот след Холокоста. Това е възможно и това вдъхва оптимизъм. Подготовката включва преди всичко създаването на такива социални мрежи, които ще могат да поддържат социалната организация в условията на бунт и анархия и да запазят знанията, натрупани през миналите векове. Устойчивите на кризата и адекватни на следкризисния свят социални мрежи обаче изискват като необходимо условие създаването на нова наука за обществото и човека. Сегашната „триада” – икономика, социология, политически науки – изпълни целта си и по-скоро прикрива реалността и нейните собственици, отколкото показва и обяснява реалния свят, действайки по-скоро като вид криптоматика.
Създаването на нова наука не е работа на един човек. В същото време не изисква голям брой глави – необходими са интелигентни специални сили, които са в състояние да се превърнат във важен компонент на обекта на стратегически действия, т.е. субект, способен да поставя и решава стратегически задачи, т.е. планиране и управление на бъдещето, овладяване на времето. Само Господарите на времето са в състояние да оцелеят след катастрофата, да изградят и защитят нов свят. Хронокрацията е истинският отговор на умиращия капитализъм и неговите господари.
Светът, за съжаление, не е такъв, какъвто бихме искали да бъде. И вероятно би било по-добре, ако всичко това не се случи в наше време. Отговорът на този вид оплаквания обаче е ясен – даден е от Гандалф във „Властелинът на пръстените“: „Иска ми се това да не се беше случвало по мое време“, каза Фродо. „И аз – отговори Гандалф. – Но не ние трябва да решаваме. Можем да решим само едно – какво да правим с времето, което ни е дадено.“
https://bgprevedi.com/crooks-at-the-power-will-stop-at-nothing-36943-2/
