Скъпи наши читатели!
Днешният душевен разговор ще започне с мен – Марта.
Измина още една година, а ние вече сме на осем…
Може би последната година беше най-трудната: изглежда, че Мракът става все по-гъст и не му се вижда краят.
И въпреки че Отецът и всички Сили на Светлината ни призовават да останем спокойни външни наблюдатели, колко трудно е понякога да се приложи това на практика, особено когато по прищявка на група НЕхора се вкопчват във властта с последни сили, толкова много невинни хора умират!
И все пак мисля, че без ежедневните послания на Отеца би било много по-трудно да излезем от хаоса, който е погълнал всички аспекти на живота ни, за да си върнем отново и отново вярата в себе си и предстоящия преход към Петото измерение.
За съжаление Преходът, който всички чакахме, започна да се развива по най-тежкия сценарий.
Но това беше изборът на хората, както неведнъж се казваше в съобщенията.
Понякога Божествената целесъобразност се проявява в доста неочаквана светлина.
Това е, което Едуард нарича „изстрел в коляното“.
Вероятно е вярно, че човечеството спи толкова дълбоко, че само такъв „изстрел“ може да го събуди.
Дай Боже той да не „нарани“ хората, които все още могат да се събудят твърде зле.
Сега, когато поредицата от съобщения на Отеца за ваксинацията и ваксинираните хора е към своя край, след много съмнения, реших да споделя с вас уникалното и много тъжно преживяване, през което трябваше да преминем и което продължи пет дълги месеца.
Вероятно си спомняте „Сърдечния разговор“, в който Едуард говори за нашата любима котка Машенка, която буквално „падна“ под натиска на енергията на цяла група ваксинирани хора.
Така и не успяхме да я спасим: въпреки всичките ни усилия тя почина на 31 август.
Но вероятно не напразно тя изживя краткия си живот (само година и половина), тъй като за нас тя беше жива илюстрация на това как енергиите на ваксинираните хора влияят на чистите живи същества.
Преди тази масивна енергийна атака Маша беше очарователна, привързана котка с царствени навици. Тя явно се чувстваше като господарка на къщата, която ни учи да изпълняваме всички нейни желания.
Тя се „къпеше” в нашите вибрации и енергиите на нашия дом, а на снимките неведнъж с изненада забелязвахме как дъговидният поток от Енергията на Възнесението преминава през нея.
И изведнъж, след като изпита силна енергийна атака от ваксинирано семейство, нашата „принцеса“ в миг на око се превърна в жалко, потиснато същество, което започна да се страхува от светлината и постоянно се криеше под леглото и в други тъмни ъгли.
Всяка сутрин започвахме с търсене на Маша. И когато я намерихме, тя издаваше жални и съвсем не котешки звуци, едва отваряйки уста.
Освен това тя напълно спря да пие и не ядеше почти нищо.
Накратко, това вече не беше котка, а някакво друго същество – с различни навици, страхуващо се от светлината и хората.
Тя се отдръпваше от нас със страх и не се поддаваше на ръцете ни, опитвайки се бързо да се скрие отново в тъмен ъгъл.
Но съвсем наскоро Машенка нямаше търпение да се качи в скута ми, където започваше да мърка блажено.
Бързо разбрахме какво се случва с нея: нейната крехка и привидно млада душа не издържа на такава рязка промяна на вибрациите и тя се оказа на милостта на същества, чийто ген е неразделна част от „ваксината“.
Ние, разбира се, разбрахме, че няма смисъл да я водим на лекар и започнахме сами да я кърмим.
Докато провеждахме сеансите й, видяхме какво се случва с нея на финия план. Гледката не беше приятна: цялата беше покрита с червеи.
Докато я почиствахме, те се отдалечаваха все повече и повече от физическото й тяло и понякога напълно изчезваха, но, за съжаление, съзнанието й все още оставаше в плен в тях.
Когато я изнесохме навън и я сложихме на земята с надеждата да набере сили, тя лежеше неподвижна като парцал. Слънцето я изплаши и тя зарови лице в земята, въпреки че преди можеше да лежи на слънце с часове, блажено изтегната на тревата.
Няма да описвам дълго цялото ни страдание – нашето явно беше не по-малко от това на Машенка, защото през всичките тези месеци трябваше да я храним със спринцовка и да правим невъобразими трикове, за да яде поне нещо …
Ще кажа само, че въпреки многобройните сесии, никога не успяхме да я спечелим обратно от тази алдебаранска раса червеи с ниска вибрация.
Това беше много силен удар за нас, тъй като всичко, което ни се случи, до известна степен опроверга твърденията на Отеца, че никакви зли духове не могат да оцелеят при високите вибрации.
Но тогава разбрахме, а Отецът го потвърди, че СТРАХЪТ, обзел Машенка в първите мигове на най-силната енергийна атака, се е настанил толкова дълбоко в нейното съзнание, че обезсмисля всичките ни усилия – енергийни и физически.
Тя така и не успя да се справи със страха си, който я потискаше особено през нощта.
През деня се опитвахме да я задържим в нашето поле и дори я извеждахме на разходки, по време на които тя малко оживяваше и се оглеждаше с любопитство, а през нощта тези ужасни същества отново я привличаха в техния свят.
Тя си отиде много тежко и също толкова трудно се възстановихме от този шок. Тогава съобщението не се появи на нашия уебсайт – в деня на смъртта на Машенка не можах да запиша нищо.
Но въпреки всичко, което преживяхме, сега много неща стават ясни за нас самите, поне по отношение на човешката реакция към ваксинирани хора.
Защо енергиите на такива ниски вибрации, в които живеят тези хора, все още влияят на тези, които със своето съзнание вече са в четвърто, а понякога дори в пето измерение?
Всъщност колкото по-висока е вибрацията на човек, толкова по-фино той усеща енергията, включително и на ваксинираните хора.
Спомням си как, когато се озовах в малко ресторантче, където ме поканиха мои приятели, едва не припаднах от енергията на ваксинираните, която се стовари върху мен, а главата ми просто се пръскаше от болка.
Оттогава вече не ходя в такива заведения и дори след като обиколя магазините, трябва доста дълго време да се чистя от полепналите извънземни енергии.
Така че понякога нашите високи вибрации не ни защитават, а напротив, правят ни по-уязвими.
Това стана особено забележимо през последните месеци. Вероятно причината за това е твърде голямата разлика във вибрациите при ваксинираните хора, която се увеличава всяка година.
Не мога да кажа, че имам негативни чувства към ваксинираните хора, особено след като повечето от семейството и приятелите ми са такива.
Но вероятно негодуванието беше дълбоко вкоренено в подсъзнанието ми, че въпреки всичките си усилия не можах да ги спася от тази стъпка.
И, разбира се, знанието какви са ваксините също не добавя оптимизъм.
Понякога, когато попадна в тълпа от хора, се чувствам като „Щирлиц“ (разузнавач) в лагера на врага и е много трудно да се отърва от това чувство.
Така че до известна степен аз самата не съм се отдалечила много от Машенка – единственото, което живее в мен, не е страхът, от който отдавна съм се отървала, а неприятните ситуации, а с това е много трудно да се справям.
В едно от посланията Отецът каза, че намирайки се в триизмерния свят, е почти невъзможно човек да се освободи от всички негови програми. Това ще се случи с нас едва когато най-накрая се пренесем в света на Петото измерение.
Сигурно е вярно. Трябва да го признаете, вместо да си мислите за пожелания и да изглеждате по-добри, отколкото сте в действителност…
Ето колко тъжни се оказаха моите поздравления за поредния ни рожден ден.
Но тъй като всички вие отдавна сте станали като семейство за нас, а самият сайт е наш общ дом, реших, че мога да споделя с вас не само радост, но и тъга, което се случва само в добри и приятелски семейства, където хората наистина се обичат взаимно.
Но каквото и да става, нека продължим напред с надеждата, че най-голямата и трудна част от пътуването вече е завършена и че „зората“ вече изгрява на хоризонта.
Отецът ни даде и продължава да ни дава цялото необходимо знание, за да можем да дадем своя принос към съдбоносния процес на Възнесението на Земята и човечеството.
Все пак точно за това дойдохме тук.
Ние ставаме все повече и нашето единство става все по-силно всеки ден. Това вече се забелязва на физическия план.
Така че нека не се обезсърчаваме, скъпи мои!
Честит рожден ден на нашия сайт!
Щастие, здраве и безкрайна Любов на всички ни по този благословен път към новия живот!
С безгранично уважение и любов,
Марта и целия приятелски екип на сайта „Възраждане“
***
Едуард: За да добавя малко към днешния „разговор“, искам да говоря за Чудото, което се случи непосредствено преди Машенка да напусне физическия план.
Тя вече се чувстваше много зле и лежеше тихо до мен, когато внезапно, сякаш видя приближаването на смъртта, ужасена скочи в скута ми и в агония започна да се катери по мен като по дърво.
Притиснах я към себе си, след известно време тя се отпусна, зениците й се свиха назад и настъпи клинична смърт.
Обадих се на Марта и започнахме да даваме сеанс на Машенка.
Изведнъж, след няколко минути, тя започна да се движи, зениците й се нормализираха и видяхме лицето на истинската котка, а не съществото, в което се беше превърнала през последните месеци от живота си.
Марта и аз мълчаливо се спогледахме, не вярвайки на това, което сме направили: върнахме Машенка не само към живота, но и към естественото й „котешко“ състояние.
Имахме пълното усещане, че това „възкресение“ ще бъде повратна точка и сега Машенка определено ще започне да се възстановява.
Редувахме се да я държим в ръцете си около час.
И тогава, напълно уверен, че най-лошото е минало, я сложих в кошницата й и се отдалечих за няколко минути.
Когато се върнах, първо трябваше да й оправя лапите, защото май се караше с някого.
С протегнати нокти тя одраска и мен. Зениците й се разшириха максимално, а очите й почерняха, докато тя ръмжеше и се бореше от ръцете ми с всичката сила, която беше събрала отнякъде.
Очевидно беше мания: някой се опитваше да контролира тялото й.
Марта и аз отново започнахме да я почистваме и да я изпълваме с енергия и дори успях да я хвана в енергийната сфера и да изгоря есенцията, която се беше преместила в Маша, но нашата котка вече не можеше да издържи такава атака и си тръгна, без да се върне в съзнание.
Както Отецът каза на Марта, тези, които, въздействайки върху съзнанието на Маша, постоянно ни държаха в напрежение през всичките тези месеци, се страхуваха, че губят контрол над ситуацията и изпратиха много силен демон, който, след като изчака котката да се отдалечи от моята енергия и от тази на Марта, добави болка към нас дори с цената на собственото си съществуване…
—
Но! И този случай също трябва да се приеме като опит.
Колкото и да иска някой от нас да „спаси” някого, без активното участие на „спасявания”, било то човек или животно, няма надежда за положителен резултат.
Но има и друг аспект на тази ситуация.
Фактът, че успяхме да съживим, поне временно същество, което вече беше на ръба на смъртта, подсказва, че все още сме Богове, въпреки че най-често просто не вярваме в това.
Да се надяваме, че на всички ни предстоят още много чудеса и все по-силна, почти непосилна Вяра в нашите възможности 
С уважение и любов към всички вас,
Едуард
***
ПОДАРЪК!!!
И както обикновено за рожден ден, нашата Таня ви даде подарък – нова колекция „Карма“.
Може да бъде изтеглена безплатно от нашата книжарница.
Приятно четене!
