Казват, че гълъбите са божи птици, защото в тях са въплатени душите на мъртвите. Още повече, ако гълъбът е бял. Точно такъв бял гълъб кацна в Археологическия музей в Хисаря онази сутрин, когато стана голямото откритие на римските терми в археологическия резерват. Дали това беше душата на стария Костадин Маджаров, който цял живот мечтаеше за подобно откритие, дали този гълъб беше предвестник, че идва рождения ден на внука му – Мирослав Маджаров, но щастливецът се казва Митко Маджаров – син на стария Маджаров и баща на младия Мирослав.
– Доцент Маджаров, работите по проекта на община Хисаря : “Античният град Диоклецианопол – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в Римската империя“, който е с европейски пари и стойността му е около 7 милиона лева. Работейки върху проекта, вие започнахте да правите спасителните археологически разкопки.
– Да, разкопките бяха съсредоточени северно и западно от термите, където е предвидено по проекта да се извършват строителни работи: оформянето на шкарпи, монтаж на пасарелка и трасирането на алеи. За тази цел се наложи да бъдат премахнати четири дървета, но в проекта е предвидено да се направи ново залесяване, ново оформяне на парковото пространство с нови алеи, озеленяване и т. н. От западната страна на термите трябваше да се премести дренажна система на една римска обществена сграда. Там попаднахме на зидове, за част от които ние имахме информация. Още през 1935 година на това място е работил Димитър Цончев – известен български археолог от Пловдивския музей.
– Обикновен октомврийски работен ден. Вие сте в парк „Момина сълза“. Какво работихте в деня на откритието? Разкажете ми за мига, в който един археологически екип попада на такава уникална находка!
– В този ден ние работихме по разкриването на ново, неизвестно за археологическата наука помещение с мраморна облицовка, мраморни первази – толкова много, че през всичките години на разкопки не сме откривали подобно количество мрамор. Цял живот съм мечтал да открия надпис – нещо, което всеки археолог иска да намери и то е много по- ценно от съкровище, злато и други ювелирни артефакти.
– Да кажем на читателите, че този надпис не е от два-три реда или фрагмент от надпис, а е напълно запазен в 10 реда на старогръцки език.
– Да, ние открихме надпис, който дава цялостна информация за събитие, важно не само за античния град при Хисаря, но и за римската провинция Тракия. Това беше мечтата и на моя баща. За съжаление, той не можа да я осъществи, но на мен се падна тази щастлива съдба.
– Кои бяха до вас, когато се откри мраморната плоча с надписа?
– Работниците, които разчистваха и разкопаваха и колежката Димитринка Танчева от научния екип. Д-р Мирослав Маджаров, който е нумизмат в музея и задължително е член на екипа, не беше в този момент до нас. Той присъства на следващия ден при вдигането на плочата.
– Какво видяхте най-напред?
– Видяхме, че се показа един огромен мраморен блок, покрит с кал, със строителни отпадъци, фрагменти от тухли, керемиди и започнахме да го разчистваме. Естествено, че като видя нещо мраморно, аз очаквам на него да има букви. След като го измихме, видяхме, че блокът е около 1.30 на 70 см., рамкиран от четирите краища. И…тогава видяхме буквите, на старогръцки език, напълно четивни. Аз прегърнах плочата и я целунах, защото този миг съм го чакал тридесет години.
– А Димитринка Танчева?
– Тя присъства ежеминутно на обекта и прецизно следи и документира всеки един детайл от археологическата работа. Да документираш такава находка е цяло щастие, което се случва много рядко и не всеки има такъв късмет като нея. На лицето и в този момент имаше възторг, изненада, радост и задоволство. Има някаква сила, която предопределя събитията – дали белият гълъб, който кацна в музея, или рождения ден на член на нашия екип?!
– Сега плочата е в Археологическия музей. Как стигна до там?
– Тя беше на дълбоко, в басейна на помещението. Завързахме я със специални въжета, с голяма машина успяхме да я извадим, сложихме я на дървена скара и пак с машина на Петър Георгиев, с когото работим, я докарахме в музея. И всичко беше документирано.
– Кой ви помогна за разчитането на надписа?
– Снимковия материал изпратих на колегата д-р Николай Шаранков – епиграф от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и го помолих да го разчете.
– И каква информация излезе от надписа?
– Текстът на надписа е с посвещение на императорското семейство на император Антонин Пий. В него се споменават имената на двамата му осиновени синове Марк Аврелий и Луций Вер. Марк Аврелий е с титлата цезар.
– Той е бил философ и 19 години римски император, управлявал от 161 до 180 година!
– Да, така е, но да се върнем на надписа. Посвещението е направено от Тит Флавий Патрокъл и съпругата му Елия Бендида – тракийка по произход, които са първожреци на императорския култ и са дарили със собствени средства мраморната облицовка на банята за здраве и благополучие на императорското семейство. Ето още от надписа! Управител на провинция Тракия е Галоний Фронтон, а финансов прокуратор / ковчежник на провинция Тракия / е Волузий Север. Много е важно името на Галоний Фронтон, за който се знае, че е бил управител на провинция Тракия през 152 – 153 година. Това показва, че банята е била готова във завършен вид именно в този период.
– А къде е била плочата по онова време?
– В това помещение, което несъмнено е било култов храм – светилище на нимфите. Това показва, че около минералните извори е имало силно императорско присъствие в духовно и физическо отношение. Този надпис кореспондира с намерен от Димитър Цончев фрагмент от надпис, който произхожда от Хисаря, и в който се чете, че през 135 – 136 година, по времето на тогавашния управител на провинция Тракия – Каварий Фронтон, селището около минералните извори е било обявено за императорско владение. Няма съмнение, че около тази дата следва да се търси началото на строителството на римската баня, която през 152 -153 година вече е била завършена.
– Д-р Маджаров, знам, че в научната работа на вашия екип винаги има нещо, което не на всеки казвате. Но на мен ще кажете, нали?
– Да, наистина на никой досега не съм казал, че ние открихме и един фрагмент от двуезичен надпис. В долната част на рамката текстът е на старогръцки език. От него става ясно, че е направено посвещение на нимфите, покровителки на минералните извори. Това за сетен път показва, че тук е имало светилище на нимфите. Старогръцкият текст е от първата половина на II век. В латинския текст се говори за ремонтни дейности на римските терми, които са били изоставени. Тяхното възстановяване е станало към края на III век, т. е. по времето на император Диоклециан.
Историческите извори документират, че през 293 година, през месеците юли – септември Диоклециан е направил две обиколки в провинция Тракия, в които посещава Филипопол. Тогава той е дошъл в императорското владение при минералните извори и е решил, че на това място ще има град, който нарича на свое име – Диоклецианополис. По това време именно започва и укрепването на града с видимата днес крепостна стена.
– Има ли нещо друго в музея, което би доказало времето на откриването на тази уникална плоча?
– Сега д-р Мирослав Маджаров, нумизмат в музея, изследва всички монети от времето на династията на Антонините, които са във фонда на музея. Ще търсим връзката на нумизматичните данни с епиграфските данни и с резултатите от археологическите разкопки.
Послеслов:
Интерес към Хисаря от археолозите винаги е имало. Като се започне от разкритията на проф. Богдан Филов, та се стигне до днес. И през всичките тези почти сто години, по- голямо откритие от това, което направи екипът на д-р Маджаров, не е имало. Всичко вече е документирано, записано във фонда и ще си остане в хисарския музей, докато има град Хисаря – град с най-добре запазената крепостна стена, с четири порти, с песен на славеи и с любов в топли минерални води.
Интервю на Ирина Кирилова с доц. д-р Митко Маджаров
специално за „Тракийски Свят“
