Жорж Трак
– Как се чувства художникът Жорж Трак насред главната в Пловдив, която е най- дългата пешеходна улица в Европа – 1800 м.?
– Има една улица в България, която се нарича „Главната“. Исторически феномен е не само с архитектурата, която се вижда, а по- скоро с богатството под нея. Една малка зона, дълга 278 м. е античният стадион на Пловдив. Аз съм закърмен с тази улица. Когато бях ученик и ми трябваше някой, излизах на „Главната“ и го виждах. Стадионът е елипсовиден и къщите са построени върху седалките от двете му страни. Преминаването по Главната кара пловдивчани да се чувстват като дефилиращи по римската арена. Тази традиция съществува и до днес. Видимото и невидимото в нашия свят е много свързано. Невидимото съществува от 8 хиляди години. И това е една от причините в една от най- хубавите къщи да създам Изследователски център-музей „Тракарт“.
– Вие сте започнали вашето творчество, паралелно с демокрацията. В интервюто, което ми дадохте – „Земята ни гледа“, разказахте за това, което сте успели да направите. Сега на четири етажа сте експонирали културни ценности, за които тепърва хората ще научават. От къде бихте ги посъветвали да тръгнат?
– Къщата е групов паметник на културата, изключително красива. Когато човек мине по „Главната“, не може да не я забележи. Посетителят в Изследователски център-музей „Тракарт“ ще влезе по стълбище, обляно в светлина и стъкло. Този изследователски и културен център е създаден с идея за хора, които се вълнуват от историята и търсят „общото начало“. Ние трябва да забравим малките разлики, довели до големи страдания през XX век и да фокусираме вниманието си върху големите прилики, даващи шанс на човека през XXI век.
– Стремеж към култура ли е това?
– Това е стремеж към познание и в стремежа към познанието хората минават през различни исторически етапи, периоди, в които виждат знаци, ритуали, виждат познати символи, те могат да се срещнат на хиляди километри един от друг.
– Затова ли виждам в Изследователския център първата експозиция да е „Палеонтология“?
– Да, тук съм включил вкаменелости, които са от милиони години.
– Вярно ли е, че има експонати на 150 милиони години?
– За да стане едно дърво опал, да се превърне в камък, толкова му трябват. Имаме първите цветя на планетата, които са вкаменелости, имаме пълзящи, имаме охлюви и морски звезди, първите летящи малки прилепчета, риби.
– От къде са събрани тези неща?
– От различни места по света. Като се тръгне от Бразилия, Китай, Мароко, Англия – отвсякъде съм купувал вкаменелости. Търсил съм ги, били са ми интересни. И съм се питал: добре, имало е живот преди милиони години, а хората? Какво става с хората?
– И тогава потърсихте страната на догоните и затова имате експозиция за догоните тук!
– Да, това е платото Бандеигара – паметник на Юнеско, което е с дължина 330 километра и високо до 500 м. Това плато е изключително интересно, защото в скалата са изсечени безброй сакрални ниши. Тези ниши дават информация за култури, които са много назад в хилядолетията. Догоните са открити от френско семейство, останало да живее там 15 години, за да научат езика и да могат да напишат всичко, което е достигнало до наши дни. Те откриват за света познание, свързано с космоса, със слънчевата система, с планетата „Сириус“ А и „Сириус“ Б. Догоните са знаели, че „Сириус“ са две звезди, че едната от тях е свръхтежко джудже и легендите говорят, че всички жители на планетата не могат да вдигнат едно камъче на един сантиметър от тази звезда. Техният празник е един път на 60 години, защото едната звезда обикаля около другата за 60 години. Всичко това семейството го намира в легендите и притчите, които са разказани от жриците на това племе.
– От кого догоните са наследили тази култура?
– Много интересна е космогонията на древните догони, която те са наследили от културата ТЕЛЕМ, тя свидетелства за произхода на човешкия вид. В езеро, което се намира близо до река Нигер, има сведения и легенди, че космически кораб от пет сектора е стоварил три от тях в това езеро със земноводни.
– От кога се интересувате от догоните?
– От годините, когато бях студент. Архитектурата на къщите, която ползват догоните е неподражаема. Тя няма аналог в света – изключително интересна и разнообразна. Много интересен е аналогът между нашите кукерски игри и техните празници. И те са с маски, три тъпана сменят ритъма, така, както нашите кукери. Техният духовен водач се нарича Огон, избира се пожизнено, живее в пещера и има връзка с племето чрез четирима старейшини. Веднага виждам връзката със Св. Иван Рилски и това, което се е случвало с нашите духовни водачи, живели някога в уединение и в пещерите са свързвали двата свята. За мен това беше шанс – да отида в Мали, да попадна в света на догоните и да се върна от там с 50 уникални оригинални скулптури. Няма такъв музей в България, нито в Европа, в който човек да види 50 фантастични скулптури от страната на догоните. 2000 минаха през ръцете ми, за да избера тези 50 артефакти. Имах честта и удоволствието да организирам посещението на осем танцьори от страната на догоните. Взеха участие във фолклорния фестивал в Пловдив на Античния театър. Предизвикаха невероятен фурор с маските, с ритъма, с дрехите и дълго време пловдивчани ги аплодираха.
– Минаваме в другия салон. Тук ще говорим за тракийското изкуство.
– Уникална е експозицията, която е свързана с култура „Марица“. Култура „Марица“ това е първото поселяване на района на Пловдив. Популацията на населението е била по поречието на река Марица. В Стара Загора това е култура „Караново“, в Пазарджишко това е култура „Юнаците“, а в Пловдив – това е култура „Марица“. Ние сме горди, че поселването на нашия град е на 8 хиляди години. Тук виждаме изящна керамика, прекрасни съдове – оброчни и за бита. В експозицията може да се проследи, че колкото е по- стар съдът, толкова е по- красив, толкова е по- ювелиран. Взаимодействието му е по- магично, защото е правен с чувство. Повечето от тях са били ритуални съдове. При появата на бронза, при наличието на златни и сребърни съдове, тези ритуални съдове се заместват със златни, сребърни, бронзови и по този начин качеството на керамиката започва да отстъпва и става по- първична, по- груба.
– Кой е най- ценният експонат в експозицията?
– Най- ценният експонат е лалеавидния съд, който ни отне почни година време, за да го реставрираме. Той беше на много парченца и реставриран показа целия си блясък.
– Това е бил ритуален съд.
– Да, имаме още два, които са от третото хилядолетие преди Христа, те са оброчни съдове и са изключително красиви с украсите си. Съдовете са тъй наречената черна рисувана керамика, която е характерна за култура „Марица“. Виждаме съдове, които са предшествали ритоните и като форма и като функция. Имаме и множество други, в които се изумяваме от деликатността и най – вече от изяществото на това, което е било направено преди толкова хиляди години.
– Не се ли страхувате, че ви завиждат, че могат да поискат да купят някои от вашите ценни неща?
– Аз винаги съм имал чувството, че временно съхранявам нещо, което е културна ценност и то не е мое, защото не можеш да притежаваш нещо, което е на хиляди години, а можеш само да се грижиш за него. Тези експонати са ценни, защото в тях е закодирано времето на минали епохи. Тези епохи стигат до нас по различен начин – с орнаменти, със символи, със знаци, с традиции, с обреди. Всичко това за мен е нематериално културно наследство, което е материализирано в предмети на бита.
– А траките са имали чувство за красота!
– Безспорно е така. Аз смятам, че отсъствието на България във времето на европейското просвещение е позволило ние да останем в периферията на европейската култура и понятието българи да бъде засипано от праха на времето. Сега в момента виждаме, че има тенденция за възстановяване на българщината. Среща се съпротива, но ако изследванията продължат, с гордост ще кажем, че сме дали съществен принос в световната цивилизация.
Ако се върна назад, по времето на Екатерина велика ние изпадаме в културна немилост за сметка на Русия, Гърция, които изземват по всякакъв начин културните постижения на нашия народ. Трако- българите / аз не правя разлика, защото генетичният материал във времето е доказан/ са създали европейската култура. И в момента сме свидетели на безумни актове към паметници на културата.
– Вие често използвате връзката между видимото и невидимото. Защо търсите невидимото? Невидимото не е ли духът? Духът ли се вселява в нас, за да бъдем творци?
– В историята на изкуството няма хора, които да са сътворили нещо стойностно, без да са духовно богати. Ние малко познаваме невидимото. Нас от деца ни учат само единствено за материалното. Думичката смърт е почти забранена. Приели сме една граница, че отивайки си от този свят, всичко свършва. Това е опростенчески модел на съществувание, който не може да се намери в нито една форма на изкуство, сътворена от човешки ръце. Там, откакто свят светува видимият и невидимият свят са тясно свързани по много мостове и могат да бъдат проследени в редица свидетелства, оставени в писмен, в илюстративен начин, било чрез формообразуване или цвето-образуване.
– На третия етаж на Изследователски център-музей „Тракарт“ е една експозиция, пренесена от Културен център „Тракарт. Спираме при експозиция „Стъкло“.
– Тази експозиция е принос към световната съкровищница. Съдовете проследяват развитието на стъклото в продължение на 1000 години – от IV век преди Христа до IV век след Христа. Това са седем различни техники, които могат да се проследят в предмети и съдове с ритуално предназначение, каквито са изумителните фиали, които са съвършени като изработка. Докато човек се чуди как е направено всичко това, остава под огромното въздействие на посланието в тях.
– Прави впечатление експонирането на предметите!
– Екипът на „Тракарт“, с който работим повече от 25 години заедно, правим всичко – реставрацията на лъва на Шипка, площада на Карлово, реставрирането и социализирането на мозайката „Ейрене“ в Културен център „Тракарт“.
– Ще е отворен ли този център за научни конференции, за поетични срещи и концерти?
– Макар и в по-камерен вид – до 40 човека на етаж, нашата практика ще продължи. Някои ми казват, че това било читалищна дейност. За мен това е комплимент. Защото читалището със своята 180 годишна дейност е успяло да опази и пресъздаде нашите културни традиции.
– Къде са вашите картини и вашите скулптури?
– Те са в ТРАКАРТ ПАРК – Център за съвременно изкуство, на Асеновградско шосе, по посока аерогара Пловдив. Там е моят свят и там е мястото за работа, където творчески се срещам с колеги и приятели.
– Как един художник става личност?
– Пътищата са много и различни, както и характерите на хората.
Въпросът е да не се разместват брутално стойностите, защото по този начин се ощетяват нашите наследници и се къса връзката с историческата памет.
– Може би затова трябва да се връщаме назад!
– Ценни са уроците на миналото, както далечно, така и близко. Важна е поколенческата истина. Израснал съм в условията на социализма и в тях не можех да си представя, че има нещо друго. Представата ми за света беше деформирана.
– Член сте на две световни организации – Съюз на мозаистите в Равена и на съвременните мозаисти в Лондон. Това помага ли?
– Имам работи в енциклопедии, свързани с мозаистиката, правим форуми по света – Япония, Бразилия, Италия, Франция, в които гледам да участвам. Това ми дава възможност да се свързвам с експозиции, с хора, които колекционират, които търсят съвременно изкуство. Аз се гордея с мозайката, която е в „Св. Стефан“ – това е един фонтан- чешма. Същият, само че от бронз е на Главната улица в Пловдив и това е моята представа за водата като ритуал с 8 хиляди годишна история.
– Благодаря за гостоприемството!
Приехте ме, когато все още Изследователския център-музей „Тракарт“ се подготвя да отвори врати, а това значи много за мен!
Ирина Кирилова специално за Тракийски Свят
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
