Той е писател от руско-еврейски произход, най-известен като представител на „Катастрофизма“. Известен е и с книгата си на английски: Worlds in Collision (Светове в сблъсък, неиздавана на български език), публикувана през 1950 г., която става бестселър в Америка с над 24 последващи издания. Преди да стане писател той участва в основаването на Еврейския университет в Йерусалим и работи като доктор, психиатър и психоаналитик.
Използвайки сравнителна митология и древни литературни източници (включително Стария завет), Великовски развива тезата, че много събития в историята на Земята могат да се обяснят с катастрофални срещи с (близко преминаване на) други планети (по-конкретно с Венера и Марс) в праисторически времена.
Друга теза, която Великовски развива е, че електромагнетизма играе важна роля в небесната механика, като предсказва, че магнитното поле на Земята достига Луната и че Юпитер излъчва радиовълни (радиошумове) няколко години преди да бъдат открити.
Основавайки се на историята от Еврейските свещени книги и опитвайки се да я съпостави с древната история на останалите народи от Близкия Изток, Великовски предлага ревизирана хронология на събитията от историята на Древен Египет, Древна Гърция, Израел и други култури на древния Близък Изток. Основната цел на предлаганата от него ревизирана хронология е да обясни т. нар. тъмни векове на Древна Гърция и Средиземноморието (около 1100 – 750 пр.н.е.), както и да синхронизира библейската история с откритията на археологията и хронологията на Древен Египет.
Великовски е пламенен ционист и това донякъде отклонява вниманието от трудовете му, макар обхватът им да е много по-широк от това (от историята на Израел).
В основата на работите му идва опита да разреши следния проблем: за Великовски няма достатъчно връзка между Библейската история от една страна и писмените и археологическите находки на региона и в частност в Египет, от друга страна. Великовски започва с търсене на описание на едни и същи събития в литературните паметници на съседните народи (израелски, египетски и др.) и в папируса на Ипувер той смята, че намира описани от египетска страна същите бедствия, както и в Библията. Приемайки, че и в двата случая са описани реално случили се природни катастрофи, Великовски се опитва да изследва физичната причина, която би могла да доведе до тях. Приемайки тази точка (във времето) за опора, той продължава проучванията си напред и назад във времето, като съпоставя (cross-comparing) писмените и устните (митове и легенди) свидетелства на народите от целия свят, в опит да синхронизира историята на отделните народи. В свидетелствата той намира доказателства за многобройни природни катаклизми, които биха могли да са глобални по своя характер (засягащи почти цялата Планета).
Той достига до редица радикални (за времето си) интердисциплинарни идеи, които могат да бъдат сумирани като:
- Планетата Земя е претърпяла редица глобални катаклизми в историята си както преди появата на човечеството, така и след това.
- Има доказателства за тези катастрофи в геологичната история на Земята и археологичните находки (тук Великовски защитава катастрофическите идеи противопоставяйки ги на идеите за постепенно развитие, доминиращи по това време). Изчезването на много видове (като динозаврите) за него става внезапно в резултат на катастрофа, а не постепенно според теорията на Дарвин (има се предвид оригиналната теория на Дарвин, не коригираната, която е приета сега).
- Катастрофите, случили се след възникването на човека, се помнят под формата на митове, легенди и записана история във всички древни култури и цивилизации.
Великовски посочва предполагаемото съвпадение между описанията на много народи и предлага теорията, че те се отнасят към едни и същи реално случили се събития. Например, паметта за потопа е съхранена в Израелската Библия, в гръцката легенда за Девкалион и в индийската легенда за Шрадхадева Ману (Sraddhadeva Manu).
Великовски излиза с психоаналитичната идея за „културна амнезия“ (cultural amnesia) като механизъм за забравяне истинските събития и предаването им през поколенията като митове и легенди.
- Причините за тези катастрофи трябва да се търсят в срещата (близкото разминаване) на Земята с други тела от Слънчевата система – примерно планетите Сатурн, Юпитер, Венера и Марс, доколкото те може да са променяли орбитата си в живота на човечеството.
- За да обясни защо тези промени (в орбитата) противоречат на законите на физиката, според мнението на някои астрономи, Великовски развива теорията за приноса на електромагнитните взаимодействия върху гравитацията и орбиталната механика. (2016: въпреки че може да са свързани и с преминаването през Слънчевата система на комети с голямо време на обиколка или обекти, непознати по неговото време – като откритата 10-а планета, 2003UB313 – Eris).
Катастрофизъм
Катастрофи, за които Великовски изказва хипотеза:
- хипотеза, че Земята може някога да е била Луна на Сатурн, преди да се придвижи до съвременната си орбита;
- хипотеза, че всемирният потоп (на Ной) е бил причинен от избухване на Сатурн, причинило изхвърляне на голяма част от масата му в Космоса;
- хипотезата, че Меркурий има връзка със събитията около Вавилонската кула (сближаването му със Земята е причина за катастрофално земетресение, което е срутило кулата, а електромагнитните бури от взаимодействието му със Земята са повлияли на мозъците на хората и довели до „смесването на езиците“);
- хипотеза, че Юпитер е участвал в събитията, довели до разрушаването на Содом и Гомор;
- хипотеза, че периодични контакти с Венера, която се е движила като комета (като преди това е била Луна на Юпитер), са причина за събитията съпътстващи Изхода от Египет (около 1500 пр.н.е.) и „спирането на слънцето“ в книгата на Джошуа (Joshua 10:12 and 13) (довели до промяна наклона на оста на Земята и изместване на нейната орбита така, че годината се е променила от 360 на ~365 дни[17]);
- хипотеза, че периодични близки преминавания на Марс, причинили бедствията в 8 и 7 век пр.н.е.
По-голяма част от изложените по-горе хипотези са формулирани от него още в началото на 40-те години. През своя живот, продължавайки да проучва, развива и пропагандира идеите си, той споделя само една малка част от тях с широката публика във вид на книги:
- „Worlds in Collision“ (1950) обсъжда писмените паметници, митове и легенди, имащи връзка с катастрофите причинени от Марс и Венера;
- Отделни части от ревизираната хронология „Revised Chronology“ са публикувани като отделни книги: „Векове на хаос“ (на английски: Ages in Chaos) (1952), „Морски народи“ (на английски: Peoples of the Sea) (1977) и „Рамзес II и неговото време“ (на английски: Rameses II and His Time, 1978);
- Свързаната с темата книга „Едип и Ехнатон“ (на английски: Oedipus and Akhenaten от 1960) развива тезата, че фараона Ехнатон (Akhenaten) е прототип на Едип (на английски: Oedipus) от гръцката митология.
- „Earth in Upheaval“ (Земята в разтърсване, 1955) обсъжда геологическите доказателства за глобални катаклизми.
Идеите на Великовски за катастрофите, свързани със Сатурн, Меркурий и Юпитер, станали в много по-древни времена, не са били никога публикувани, и ръкописите в архива му, отнасящи се за тях, са много по-малко разработени.
От всички направления на работата си, Великовски публикува най-малко материали свързани с идеята си, че електромагнетизма играе роля в орбиталната механика, представени само в монографията му от 1946 г. „Космос без гравитация“ (на английски: Cosmos without Gravitation). Тази монография, която той изпраща до университетските библиотеки и на отделни астрономи, изглежда е катализатор на враждебното отношение към него от страна на астрономите и физиците. За по-късното му отдръпване от тази идея може би играят роля и контактите му с Айнщайн.
Пак да споменем Айнщайн е велик плагиатор, явно и велик хазарин, който не е бил подведен под отговорност за убийство, измъкнал се сух…
Съгласно „Алтернативна наука„:
Имануел Великовски твърди, че цялата човешка раса колективно е потиснала травмата за своето прогонване от златните времена. Тази потисната травма обяснява човешката жестокост и отчуждение. Кое кара обаче хората да изживяват подобен „посттравматичен шок”? Земните катастрофи. В своята книга „ Earth in Upheaval”, публикувана през 1955 година, както и в следващите две книги „Worlds in Collision”(1950) и „Ages in Chaos Volume I”, Великовски излага своите фундаментални идеи. Всяка от тях е превземала храма на науката с щурм и е предизвиквала спорове и скандали.
До този момент геолозите приемали, че еволюцията се е развивала само постепенно. Нямало място за катаклизми, доколкото те са били засягани изобщо. Геологическата статукво, което виждаме наоколо, би могло да се обясни, казвали те, с въздействието на нежните сили на природата, ерозията и утаяването в един безкрайно дълъг период от време. Великовски обаче си задал въпроса: как континентите са се разделили толкова бързо? Дали някакви масивни външни сили не са подпомогнали процеса и ако е така, какви са били те? В търсене на обяснение например за феномена в Танана, той цитира труда на Ф. К. Хибъл от Университета в Мексико:
„Макар че не е ясно как е станало образуването на наноси от тиня, мръсотия и кости, съществуват многобройни доказателства, че поне част от този материал е бил натрупан в условия на катаклизми. В по-голямата част останките от бозайници са раздрани и разчленени, при все че някои късове от лигаменти, кожа, косми и плът остават така, както са замръзнали. Изкривени и разкъсани дървета са натрупани във вид на маса от трески…и в тези наноси могат да бъдат открити поне четири значителни пласта, макар и много примесени и деформирани…”.
Така започвало пътешествието на Великовски в търсене на открития, аргументи, контрааргументи и уникални изследвания, посветени на катаклизмите, които водели все до същите заключения, че човек трябва да е сляп, за да не види навсякъде ключа към катастрофално разрушение. За неговите идеи и открития е писано много, затова няма да ги обсъждам тук.
В заключение искам да спомена, че в книгата „ Една мисъл – да преразгледаме Великовски” и конкретно в статията, озаглавена” Цензурата на интердисциплинарния синтез на Великовски”, доктор Лин Роуз отбелязва автоматичната тенденция към униформизма във всички направление. Това се дължи на всеобщото невежество по отношение на доказателствата за катастрофите, открити от другите дисциплини, което води до игнорирането или отхвърлянето на тези доказателства в рамките на всяка отделна научна област.
Днес Великовски има много последователи. Започват да излизат все нови и нови доказателства за грешните принципи на геологията. Те сочат, че живеем на неспокойна планета и ни предупреждават, че са възможни и нови земни катастрофи. Дали ще последваме съдбата на изчезналите цивилизации? Бъдещето ще покаже.
Александър Филипов
https://bgprevedi.com/catastrophism-of-immanuel-velokovski-36218-2/
