Във връзка със заявеното намерение на българските американофили и евроатлантици да сменят националния празник на България и да премахнат паметника на Съветската армия, което предизвиква напрежение в българското общество, им правим следното предложение.
Тъй като националният празник в България винаги е бил израз на класови събития, станали през нейния буржоазен период, то и горното намерение трябва да отговаря на такова събитие. Затова те трябва да имат предвид следното.
Първият национален празник „Трети март“, съществувал през периода 1878 г. – 1944 г. и възстановен след 1989 г., е израз на създаването на независима българска буржоазна държава и началото на класовото господство на българската буржоазия, в резултат на Освободителната Руско-Турска война.
Паметникът „Цар Освободител“ е израз на благодарност на българската буржоазия и на българския народ към Руси за това дело.
Вторият национален празник „Девети септември“, който беше наложен през периода 1944 г.– 1989 г., е израз на установеното господство на фракцията на радикалната бюрократична буржоазия в България, представяща се за комунистическа, и на направените от нея промени в буржоазните обществени отношения.
Паметникът на Съветската армия е израз на благодарността на тази буржоазия и на българския народ за запазване съществуването на българската държава, след поредната национална катастрофа, и на установения с помощта на тази армия буржоазен бюрократичен режим. Въпреки разпадането на този режим и установяването на нов буржоазен режим, паметникът остана като израз на благодарността на българския народ към Съветска Русия и на нейната армия за запазване съществуването на българската държава до днес. Желанието на днешните американофили и евроатлантици за неговото премахване е израз на тяхното желание за премахване на българската държава и народ.
Третият национален празник, който днешната българска американофилска и евроатлантическа буржоазия иска да наложи, трябва да е израз на приемането от Народното събрание на американския план „Ран – Ът“, довел България до днешното ново колониално американско робство и до последващото й приемане в Европейския съюз; две събития превърнали я в ограбена и разорена страна, а българския народ в изчезващ народ. Затова датата на приемане на този план от Българското народно събрание или на приемане на страната в този Съюз трябва да бъде нов национален празник, удовлетворяващ българските американофили и евроатлантици.
Като израз на признателността на тази буржоазия към американското и европейското ново колониално робство и на покровителството върху нея на американската и на европейската империалистическа буржоазия трябва да бъде издигнат нов паметник пред Народното събрание. Паметникът трябва да представлява лешояд, с инициали на гърдите САЩ, а под опашката ЕС, сграбчил с ноктите на краката си диво балканско козле и късащ с човката си късове месо от него, върху фона на оръфаната карта на остатъчна България. Под лешояда да бъдат разположени платна с образите на предалите държавата и народа на лешояда български буржоазни политически дейци: ран-ътовци, евроатлантици и пр.; тези, които преговаряха и узакониха предаването на България и на българския народ в днешното ново колониално робство.
След този национален празник ще има още един, последен, който ще бъде денят, в който бъде провъзгласено премахването на българската буржоазия и на буржоазния обществен строй и установяването на безкласов социалистически строй. Ако това не стане, то национален празник няма да има, тъй като няма да има България и български народ. Тогава вместо паметник на признателност ще има забит висок четириъгълен камък на мястото където днес се намира Народното събрание, на който ще пише :
„Тук е погребана България заедно с българския народ, загробени от българската буржоазия през 20-ти и 21-ви век“ .
13.09.2023 г. БМД
