Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията!
Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава. Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра!
И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии!
Естествено, в тия 25 г. жестоко се окепази и езикът ни = Заедно с това, разбира се, и нравите. Преди век имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки.
В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно…
Така бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се “срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш…
Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда “дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин. Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!
Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност /самобитност/, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявала за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност /самобитност/. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа /Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия/, навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като “Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят.
А у нас в училищата вече се прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот.
Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Затова от поне десетилетие настоявам за нова Конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита.
Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат!
Автор: Милена Щерева
https://bgprevedi.com/voyvodi-i-apostoli-sega-mutri-i-playmateki-36053-2/
