Това е продължение на първата ни статия за „100 години от деветоюнския преврат от 1923 и общото със сегашния„.
Сега забелязваме че сме пропуснали едно много важно нещо. Деветоюнският преврат Е ФАШИСТКИ ПРЕВРАТ! Обаче думата „фашистки“ липсва!
Как не, извършени масови репресии, изчезнали хора, тайни разстрели в близките горички, 30 хиляди изчезват или са репресирани според полк. Николай Марков, всичко това не било фашизъм!!!
Дори вече виждаме от уикипедия че са сменили името на „Септемврийски бунтове“. Браво!
Точно там пишат че
Българската марксическа историография от периода 1944–1989 г. разглежда правителството на Цанков – като фашистко, а събитията през септември 1923 г. окачествява като първото антифашистко въстание в Европа. След 10 ноември 1989 г. повечето български историци отказват да идентифицират режима на Цанков с фашизма.
Е, тези
„повечето български историци отказват да идентифицират режима на Цанков с фашизма“
„историци“ явно са на заплата от Сорос!
Драги посетители, какъв по-ясен пример че сороспиите се опитват да реабилитират фашизма и нацизма и дори да го натъпчат в главите на бедните ученици, които хабер си нямат какви игри се играят с образованието днес!
Да се върнем на темата.
Септемврийското въстание от 1923 г. е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския (фашистки) преврат по-рано през същата година. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.
Т.е., някои-други хайлази са излезли навън да протестират, ама повечето от народа се е съгласило с узаконеното от царя фашистко правителство! Затова бунтове? Не! Думата бунтове се дава за други неща. Когато ножът опре до кокала няма бунтове, става сериозна битка! Спонсорираните от Сорос историографи ще платят и за тяхното предателство в областта на образованието и фалшификацията на историята.
БКП е отговорна за това. Тази същата БКП дето управлява и до днес!
Виждаме силни напъни просто да се даде отпор. Без особена подготовка. Ето какво излиза:
… ръководството на БКП заема позиция на неутралитет. По думите на висшия комунистически функционер и тогавашен генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов „за БКП ръководителите на БЗНС са представители на селската буржоазия“, а според бъдещия партиен водач Георги Димитров „става дума за перипетия между буржоазни сили“. Централният комитет на партията дори се разпорежда комунистите по места, които в някои случаи се включват в действията на земеделците, да се разграничат от тях.
Васил Коларов и друг емисар на Коминтерна, Александър Абрамович
… успяват да убедят неговите членове, с изключение на Тодор Луканов (лидерът на партията Димитър Благоев е тежко болен и не участва в заседанието), да променят рязко курса на БКП, започвайки бърза подготовка за въоръжена акция.
Тази бърза (през куп за грош) подготовка при неправилното отношение към 9-тоюнския фашистки става основната причина за неуспеха! С други думи почти няма подготовка. БКП е млада и неопитна партия, която копира другите. Днес тя осъществи 6-тоюнския фашистки от 2023 с голям финес, имаща опит в бурните социално-икономически води през последните 33+ години.
Липсата на разузнавателен отдел, който би предизвестил за 9 юни. Хазаромафиотите са доста некадърни и вманиачени. Не виждат по-далеч от носа си. Според нас подготовката би трябвало да бъде доста по-силна и с повече време, започвайки преди 9 юни!
През следващите седмици слуховете за подготвяното от комунистите въстание стават широко разпространени и на 10 септември Димитров е принуден да ги отрича в своя статия в официалното издание на партията „Работнически вестник“.
Е, краката на лъжата са къси…
Въпреки това на 12 септември в страната е въведено военно положение и около 2000 партийни активисти са арестувани, но в същото време се получават нареждания от Коминтерна за незабавно пристъпване към открити антиправителствени действия. Причина за това е планираният от Коминтерна опит за преврат в Германия, планиран за 9 ноември.
Коминтернът, разбира се, също страда от илюзии и мании.
На заседание на Централния комитет на 17 септември, на което присъстват само Коларов и Димитров, за начална дата е определен 22 септември, въпреки че на места масовите арести на комунисти вече предизвикват въоръжени реакции.
Хаос и бъркотия, БКП продължава да върви с глава към стената, въпреки многобройните гафове!
Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко, още на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието.
Емоциите на хората са скочили, но в такива неща е трябвало да изчакат за да има поне малко изненада. Фашисткото правителство има далеч по-добро разузнаване.
Съгласно плана, въстанието в Северозападна България започва на сутринта на 23 септември, когато комунистически групи установяват контрол в редица селища, сред които Фердинанд, Вършец и голям брой села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. Във Фердинанд същия следобед военни части изгонват от града стотината завзели го комунисти, но малко по-късно голяма и добре въоръжена тълпа от съседните села отново превзема града, а на следващата сутрин там отиват Димитров и Коларов.
Въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него, водени от кмета на Добри дол – Рангел Ганев. В помощ на конния полк и въоръжените от властта цивилни в Лом, обкръжени от въстаниците, е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на поп Андрей, но то не успява да наклони везните в тяхна полза. След тридневни улични боеве правителствените сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.
На 24 септември въстаниците, зле въоръжена неорганизирана група от около 600 – 800 души от съседните села, изтласкват от Берковица войсковите части и зле въоръжените цивилни поддръжници на правителството и завземат града. Оттам 200 – 300 души тръгват към прохода Петрохан, където срещат придвижващи се от София военни части и се разбягват.
На 25 септември сутринта под ръководството на Гаврил Генов въстаниците нападат при гара Бойчиновци войсковите части, насочващи се в тила на въстанието в гр. Фердинанд, и след ожесточено сражение ги разбиват (Бойчиновски бой). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, но са отблъснати след сражение с правителствените войски. Въстанически сили са разбити също при Брусарци след ожесточен бой с частите на Видинския гарнизон. Многобройни тежковъоръжени войскови части напредват в посока към Фердинанд и Берковица.
Рано сутринта на 26 септември Коларов и Димитров оценяват положението като безнадеждно и бягат към югославската граница, която пресичат на следващия ден.
В Пловдив и околността въстанието не е подкрепено от местното население и практически не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват гара Саранбей.
След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна България в София не се предприемат подготвителни мерки за въстание. Причината за това е, че софийската организация на БКП е доминирана от привърженици на легалната съпротива срещу режима на Цанков. В крайна сметка е организиран военнореволюционен комитет в състав Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, но комитетът е разкрит и членовете му са арестувани още на 21 септември. Неизбухването на въстанието в София позволява на правителството да използва силните военни части, съсредоточени там, срещу въстаниците в други части на страната.
Въстанието избухва в ограничен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, както и в отделни села в околностите на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, но въстаниците са бързо разгромени от силни войски, дошли от София.
Още преди началото на въстанието между БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Петрички окръг, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие БКП не спазва споразумението. Въпреки споразумението въстават комунистическите привърженици в Разложка околия, където ръководител на бунта е Владимир Поптомов. На 23 септември въстаниците успяват да превземат Мехомия. ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След преговори по-голямата част от въстаналите предават оръжието си на ВМРО, някои се оттеглят в планините. Горноджумайският въстанически отряд е разбит, а част от участниците в него са убити от ВМРО.
Въстание избухва в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.
Не случайно Сталин вижда ВМРО като терористична организация и през 1946 той заповядва на Владимир Поптомов ръководството й да бъде ликвидирано. Александър Стамболийски, законно избран от народа, е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Причини за неуспеха
Възможностите на БКП за провеждане на въстанието са силно ограничени от въведеното военно положение и масовите арести на комунистически активисти непосредствено преди неговото начало.
Трябвало е да се съобразят с масовите арести и да отменят това излишно братоубийство. Ситуацията е била „капут“ още тогава, на 12 септември!
Действията на комунистите са ограничени регионално и не намират масова подкрепа сред привържениците на сваления БЗНС. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат с ентусиазъм идеята за въстание, като до въоръжени действия не се стига в големите градове – София, Варна, Бургас, Пловдив, – където са съсредоточени повечето от привържениците на БКП. Така правителството има възможност да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони.
Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на БЗНС и БКП. В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: Полковник Борис Бракалов, герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подготвяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.
Последици
Само малка част от жертвите на въстанието загиват при бойни действия. Повечето са избити от паравоенни групи (наричани по-късно шпицкоманди), включително съставени от бежанци от болшевишкия режим в Русия, като в някои случаи причина за насилията са лични отмъщения и политически конфликти, които не са свързани пряко с бунта. Най-много загинали има във Фердинандски окръг, общо около 337 души. Извършени са масови разстрели в Горна Гнойница, Вършец, Берковица и Фердинанд, включително на голям брой военномобилизирани въстаници, докато много от организаторите и ръководителите са избягали в Югославия. Някои от бунтовниците остават в страната и действат като чети в планините.
Провалът на Септемврийското въстание нанася тежък удар на БКП, която от втора парламентарна сила се превръща в маргинална, но силно радикализирана група. Много активисти на партията са убити, изпратени в затвора или принудени да напуснат страната, докато други – заради принципно несъгласие с насилствените методи или просто уплашени от репресиите – се дистанцират от нея. В резултат на въстанието партийните членове намаляват десетократно до около 4 хиляди души. В същото време БКП е официално забранена едва в началото на 1924 година, като взима участие в изборите през ноември 1923 година, а през 1926 година осъдените за участие в Септемврийското въстание са амнистирани.
Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с Ньойския договор.
В изкуството
Септемврийското въстание и жестокостите при потушаването му предизвикват силна реакция сред тогавашната българска интелигенция. Сред по-известните произведения, посветени на въстанието, са поемата „Септември“ от Гео Милев, романът „Хоро“ от Антон Страшимиров и картината „Септември 1923“ от Иван Милев. Сред другите известни произведения са стихосбирките „Пролетен вятър“ от Никола Фурнаджиев и „Жертвени клади“ от Асен Разцветников. Те двамата и Ангел Каралийчев, автор на книгата с разкази „Ръж“, впоследствие са считани за септемврийско поколение писатели.
През периода 1944 – 1989 г. са издигнати паметници на Септемврийското въстание в населени места, чиито жители са участвали в него. През 1954 г. е сниман филмът Септемврийци, посветен на тези събития.
БКП придоби опит с цената на много жертви. Те можеха да бъдат избегнати!
Още едно виждане колко лоши са политическите партии, че трябва да оставаме извън тях. Ненапразно внушавано ни от Татяна Завражина.
https://bgprevedi.com/100-years-of-september-1923-anti-fascist-uprising-36073-2/
