Малко хора знаят кой е древният народ, отговорен за появата на названието Палестина. Преди около 2000 години Йосиф Флавий пише за особени хора наречени палестини [Παλαιστινοί]. Старият автор има предвид споменатите в Стария Завет филистимци. Като произход те нямат нищо общо с народите на Ориента. Става дума за пеласгите, които са споменати в работите на Омир, Есхил и Страбон, локализирани са край река Струма [с древно име Палестин], също в Мала Азия и о-в Крит. Важен е и фактът, че пеласгите са наречени δῖοι – богоравни. А това както ще разберем след малко е напълно заслужено.
Уповавайки се на сведения на различни учени, акад. Вл. Георгиев представя в свой труд доста интересна информация. Тя засяга името на пеласгите, уточнено е, че в древността, то е добре познато на народите от Близкия Изток. Старите евреи, асирийци, египтяни, споменават името на пеласгите под различни форми: pelisht-im, palashta, pilishtu, prsht.
Най-важното откритие е това, че пеласгите са тези, които са дали името на Палестина и са хората, познати в Стария Завет под името филистимци. Важно е и уточнението, че пеласгите са дошли в Левант от север, северозапад – Егейският регион:
“The name Pelastoi (Πελαςτοι) can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data…Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name…” (Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, 1981, с.107).
В миналото на пеласгите познати като палестини, филистини, филистимци, се гледаше като на брутални и жестоки хора. Понастоящем това изградено поради липса на информация, а и на предубеждения виждане е значително променено. Пеласгите – филистмци вече не са считани за кръвожадни и войнолюбиви варвари, а за носители на забележително висока култура. През 2007, в престижния вестник “Ню Йорк Таймс” се появи статия на Джон Нобъл Уилфорд “Philistines but less and less Philistine” – (Филистинци, но все по-малко и по-малко варвари бел.авт.).
В тази работа американският журналист съобщи, че във филистинския град Ашкелон са намерени фрагменти от керамични съдове с надписи. За повечето съдове с надписи се смята, че са донесени от Крит или Кипър от преселници, но има и керамика изработена с типична за околностите на Ашкелон глина и точно те са от голям интерес за науката понеже показват що за азбука са ползвали филистимците във въпросния регион.
Уилфорд цитира учените Крос и Стейгър, според които писмеността на филистимците е вариант на кипърско-минойското писмо. Според д-р Крос, някои от знаците пасват с формите на познатите кипърско-минойски знаци, най-вече с тези от земите на Кипър и Угарит, Сирия. Д-р Крос допълва и, че филистимската писменост показва и особености на Линеар А – писменост използвана в егейския регион между 1650 и 1450 г.пр. Христа. (Wilford J.N., NYT, 2007).
Пеласгите – филистимци са иноватори не само по отношение на писмеността, но и в областите на животновъдството и земеделието. Благодарение на генетично проучване над популациите диви прасета от територията на Израел, става ясно, че се касае не за азиатска, а за европейска порода, която е въведена преди около 3000 години от филистимците и други групи от Морските народи: “Now, in a new study, Prof. Israel Finkelstein and Dr. Meirav Meiri of Tel Aviv University’s Department of Archaeology and Ancient Near East Civilizations together with Dr. Lidar Sapir-Hen from the same department and Dr. Dorothee Huchon of TAU’s Department of Zoology have found that, unlike the Near Eastern wild boars in surrounding countries, Israel’s wild boars originated in Europe. After a genetic and archaeological analysis, the researchers suggest the wild boars living in Israel are descendants of domesticated pigs brought to Israel starting almost 3,000 years ago by the Philistines and other seafaring raiders.The findings were published this week in Scientific Reports. Prof. Steve Weiner and Dr. Eilsabetta Boaretto of the Weizmann Institute of Science, Prof. Guy Bar-Oz of Haifa University, Dr. Greger Larsen of Durham University, Prof. Aren Maeir of Bar-Ilan University and Dr. Liora Kolska Horwitz of the Hebrew University of Jerusalem contributed to the study.” (Tel Aviv University, 2013).
В научни списания има и друга, още по-изненадваща информация, от която става ясно че пеласгите – филистимци са били освен животновъди също и опитни земеделци, и то по-добри от коренното население на Ориента.
Това не е преувеличение, защото на дошлите от Европа филистимци се приписва не само въвеждането на подправки като кимиона, семената от мак и др., но и култивирането на 70 вида местни растения, които до този момент, никой от региона не е използвал за храна: “In addition to the translocation of exotic plants from other regions, the Philistines were the first community to exploit over 70 species of synanthropic plants (species which benefit from living in the vicinity of man) that were locally available in Israel, such as Purslane, Wild Radish, Saltwort, Henbane and Vigna. These plant species were not found in archaeological sites pre-dating the Iron Age, or in Iron Age archaeological sites recognized as belonging to non-Philistine cultures – Canaanite, Israelite, Judahite, and Phoenician. The “agricultural revolution” that accompanied the Philistine culture reflects a different agrarian regime and dietary preferences to that of their contemporaries.” (Bar-Ilan University, 2015).
https://popular-archaeology.com/…/philistines…/
Въз основа на новата информация, старите възгледи се променят. Образът на филистимците като бойци-колесничари прегазващи брутално всеки по пътя си започна да избледнява и вместо него се заформи съвсем друг облик на хората, от чиито среди произлиза гиганта Голиат.
Дошлите от Балканите пеласги, споменати в Стария Завет като филистимци, не само са боравили със своя, сродна на кипърско и крито-минойската писменост, не само са владеели майсторски коването на желязо и то повече от половин хилядолетие преди германите и келтите да се научат да правят това, но и са умеели да обработват земята, да култивизират растения. A пък за способността им да строят големи селища, свидетелстват градовете им Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, Гет (Гат).
Тези хора се явяват наши предци. За това пледира още през XIX в. великият родолюбец Георги Раковски. За времето си той се аргументира прекрасно, но откритието му остава глас в пустиня. Около тридесетина години след смъртта на гениалния българин, у нас, под влияние на чужди сили се въвежда лъжата, че Аспаруховите българи са дошли от Средна Азия номади, а установили се на Балканите, те са изоставили езика си в полза на този на покореното население.
Никой не обръща внимание на факта, че българския език се явява ключов при анализа на така наречените предгръцки, догръцки названия на селища, реки, планини из южните Балкани. Никой не обръща внимание и на факта, че още Йоан Малала (491—578 г.) свързва българите от своето време с Ахил Пелеев и водените от него хора. Споменатият от Омир Ахил принадлежи на пеласгите, това е установено отдавна от британския учен Артър Еванс.
Малко преди Еванс да определи името на Ахил като пеласгийско, археолозите извършили първите разкопки на Плиска са стъписани от един феномен. Руните открити по стените и керамиката от величественото някога наше селище, имат най-близък паралел с древната писменост на о-в Крит. А точно това е мястото, в което част от пеласгите основават могъщо царство, това е и едната от изходните точни на тези наши предци, успели да се заселят в земите на Израел и Ливан по време на късната Бронзова епоха.
Само преди десетина години излязоха резултатите от генетичните проучвания на народа ни. Съвсем ясно бе демонстрирано, че повечето от нас са потомци на хора, които са обитавали Балканите не просто хилядолетия преди идването на римляните, но дори хилядолетия преди потопа.
Нещата се навързват – гените ни показват, че сме потомци на най-древното цивилизовано балканско население. Езикът ни показва, че сме потомци на най-древното цивилизовано балканско население. Руните ни показват, че сме потомци на най-древното цивилизовано балканско население. Да не забравяме и историческите извори – Йоан Малала свързва българите с пеласга Ахил, а Малала познава хората, за които пише.
Понастоящем вече има пробив в научните среди. Талантливи и прогресивни учени като проф. Игнатов вече заявиха в ефир, че гледат на нас българите като на потомци на старите пеласги, за които египтяните пишат преди повече от 3000 години. Дано и други колеги на проф. Игнатов последват неговия пример, за да можем най-сетне да отмием лъжите от историята си и да дадем повод на младите българи да се гордеят със своя произход. Истината за корените ни ще спаси Родината, защото бъдещето принадлежи на тези, които осъзнават своята сила и искат да останат верни на духа на предците си, които с пълно право заслужиха името богоравни.
Автор: Павел Серафимов (Спароток)
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
