Интервю на журналистката Ирина Кирилова
с адвокат Гънчо Гънчев
– Вие обявихте, че създавате неправителствена организация „МАНДАТ“. Наемате се със задача, която никак не е лесна. Защото колкото и неправителствена да е тази организация, толкова е и историческа. А историята не е за слабите. Вие достатъчно силен ли сте?
– Истината е, че всичко започна на 10 април 2023 година, когато ме уведомиха, че е постъпила молба от колега – общински съветник за напускане на Общинския съвет в Карлово поради здравословни причини. В рамките на няколко часа бях уведомен, че аз съм следващия в листата и трябва да заема неговото място. Пред мен възникна въпрос: защо да влизам в политиката? За себе си аз намерих три отговора:
* за да правя кариера, защото да си в политиката е престижно и е добре и от социална гледна точка.
*заради икономически подбуди – винаги е „по-сладко“ да разпределяш обществен ресурс и да се облагодетелстваш от това.
* за да си полезен на своите съграждани, на обществото, на Отечеството си.
Аз избрах трудния път, избрах да пиша история. Имах добрия пример на моя дядо, който е бил заместник-кмет на община Карлово. Човек с главно “Ч”, изключително почтен и отдаден на обществото по мнението на карловци.
Роден съм в града на Васил Левски и като карловец считам, че този завет, който ни е оставил – за чиста и свята република, е в основата на моето влизане в политиката. Както в местна власт, така и на национално ниво, в политиката трябва да влизат силни хора не с користни цели, а идеалисти, отдадени на обществото. Дали аз съм силен, времето ще покаже, времето е съдникът и везната! В коя посока ще се отклони везната, зависи само от мен. За себе си през годините като адвокат съм доказал, че с каквото съм се заел, е било завършено и отстоявано докрай. Каузите, които съм защитавал, ангажираността към обществото ми вдъхнаха увереността, че не всичко е загубено. Там някъде спи един исполин, духът на гражданското общество. Дали ще намеря хора да застанат до мен в тази неравна борба? Вярвам, че е възможно! Българите сме доказали през вековете, че когато е най-трудно и когато имаме каузи, знаем как да се обединяваме пред общата опасност.
– Имате две солидни професии. Големите европейски субсидии отвориха апетитите на някои фермери за отглеждане на български зеленчуци и плодове. Едното ви образование е агрономическо. Не ви ли дърпа дъха на земята да помагате в агротехническите мероприятия на фермерите?
– В момента ние, българите правим една колосална грешка и може би тази грешка е плод на онова, което някои наричат народопсихология. Има две поговорки, които трябва да се изчистят от съзнанието на българина. Първата е: “преклонена глава сабя не сече.” Втората – “за лев работи, без лев не стой.” Време е ние, българите да разберем, че най-важна е принадената стойност от нашия труд. На нас никой нищо не ни е дал даром. Както се казва: „няма безплатен обяд“. Европейската солидарност ние сме си я платили отдавна през 2 500 000 българи, които предават висока принадена стойност на европейската, а не на българската икономика. Само тази принадена стойност е предостатъчна. Европейският съюз не дава нищо даром. Аз съм горд човек, гледам хората винаги в очите и ми е обидно някой да ми дава нещо като подаяние.
Поради посредствените ни политици не можахме да насочим европейската солидарност и европейските средства към селското стопанство, в продукция с висока принадена стойност. Продаваме зърно, не бисквити, продаваме суровина, а не краен продукт. Затова се насочих и към българската политика, за да променя този порочен кръг. На нас ни е нужно български компании да произвеждат българска продукция, да изнасяме екологични и био разнообразни храни, чуждите компании да купуват нашия краен продукт, а не ние, купувайки чуждото, да обричаме на фалит родните производители. Държавата е длъжник на селскостопанските производители, фермери и земеделските стопани.
– Другото ви образование е юридическо. То ще ви помага много в работата ви около неправителствената организация. Напоследък разбрах от един студент от трети курс на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който се рови в докладните на един кмет, колко е изненадан от незаконното съдържание на част от тях. Това означава грешни решения на общинските съветници. А това пък ощетява гражданите. Натам ли ще насочим вниманието си като основоположник на неправителствената организация „МАНДАТ“?
– Юридическото ми образование със сигурност е плюс, особено с предизвикателствата, с които съм се заел. Погледът ми относно незаконните действия, както на решенията на Общинския съвет, така и на кметове по градове и села, не е от вчера. През периода 2003 – 2004 година бях служител в община Карлово на длъжност главен специалист “Стопански дейности”. Неведнъж съм сигнализирал институциите за нарушения на законодателството и незаконо съобразността на актове на местната власт. Общинският съвет до голяма степен е проекция и на управлението на общината. Срещу дребни придобивки кметовете по места, образно казано „си купуват“ общински съветници. Това заздравява тяхната власт и на практика всяко решение на кметовете по места успешно бива прието през Общинския съвет. Не на последно място, трябва да се отбележи, че като колективен орган Общинският съвет не носи наказателна отговорност. За сметка на това актовете на кметовете по места могат да бъдат атакувани в съда. Всичко това създава усещане за безнадеждност и безпомощност у хората. Вниманието на НПО “Мандат” е насочено и в тази посока. Ние считаме, че през Закона за местното самоуправление и местната администрация мандатност освен за кметовете по места, трябва да се въведе и за общинските съветници. Така ще се прекъснат редица зависимости, възникнали през годините.
– Във всяка община се говори за нарушения, когато се провеждат конкурси и търгове по Закона за обществените поръчки. „Власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си или за своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна. Тя ще умре, тя ще загине“ – цитирам думи на най-големия финансист на България Атанас Буров. Да, ама аз виждам , че точно такава власт не загива. Например – местната власт. Кметът се закрепя на кметския стол , никой не може да го мръдне, всеки в един град знае какво се случва и с кои хора се случва завземането на общинска собственост, но какво от това като кметът има мнозинство в Общинския съвет?
– Грешните решения са плод на ниска правна култура и не професионален подход на законодателни органи. Юристи трябва да са поне 1/4 от състава на законодателния орган. На практика ние имаме едва 1-2 % юристи. Липсата на опит на останалите законотворци, които не са били на съдебен процес, не са се сблъсквали с правните, императивните и процесуални норми, често в законотворчество си взимат решения, които не са от тяхната компетенция, това е оксиморон. Все едно някой от дърво да изкове желязо. Няма как хора без юридическо образование да изготвят закони. В Общинския съвет, както отговорих и на предишния ви въпрос, е налице проекция на местната власт. Користни цели обединяват голяма част от общинските съветници и кметовете по места. Затова и създадох НПО “Мандат”. Целта ни е да събудим обществото и да направим така, че обществото да е нашата група за натиск, самото общество да въздейства върху системата, да направи не търпим този порочен начин на подбор на кадри. Налице е липсата на компетенция, липсва конкурсно начало, в администрацията се работи на принципа „лоялност към местния феодал“. Зависимостите – икономически, политически, корупционните обвързаности и желанието на някои хора за кариеризъм погубват местното самоуправление. История не се пише от нисши душици!
– Как ще се промени това?
– Единственият начин за промяна е само чрез промяна на законодателството, чрез ясни правила, рамки и законови норми – чрез ревизия на назначените посредством атестации, проведени от външен арбитраж, проследяване за конфликт на интереси, граждански и обществен контрол върху решенията на общинските съвети. Тук платформата, която ние представяме в новосъздаденото НПО “Мандат”, е безценна в тази своя задача.
– Като юрист смятате ли, че Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за администрацията, Закона за държавния служител имат нужда от поправка? Имам предвид не поправка, която да спаси някой депутат или съветник, или кмет от съд, а самата му структура да бъде променена!
– Аз смятам, че законът не трябва да спасява когото и да е от съдебно преследване, а да е обективен и изцяло в защита на интереса на гражданите. Ако ще се прави закон за спасяване на определени лица, то това би било закон за човека, това е извънредно законодателство – нонсенс, това не е демокрация! Във връзка с това аз смятам, че трябва върховенството на закона да е водещо, а не „спасяващото“ законодателство.
– Скоро ще регистрирате вашата неправителствена организация. Как хората ще научат за нея?
– Тази седмица ще внесем всички документи за същинската регистрация на гражданското ни сдружение. Подготвяме редица инициативи, като фокусът е популяризиране на нашата концепция сред гражданското общество. Разчитаме на тяхната подкрепа, за да реализираме желаните промени в законодателството. В момента истината е, че има голям страх сред кметовете и държавните служители относно нашата инициатива. На практика през годините е имало формални опити мандатността да бъде изведена на полето на обсъждането, но факт е, че за първи път чрез реализиране на НПО “Мандат” се правят реални стъпки в тази посока. Усеща се напрежение в местното управление, прави се всичко да се заглуши нашия глас за промяна. Интересно защо събитието, свързано с учредяване на НПО “Мандат” не беше отразено от медиите? Обратната връзка, която получаваме е, че местната власт вече се е активизирала и се опитва всякак да заглуши гласовете за промяна на статуквото. Дали са налице зависимости между медии и местна власт – това е тема на друг разговор. Вие сте една от малкото медии, проявили интерес към нашата организация и аз искрено се радвам, че все още има стожери на свободната журналистика във ваше лице.
– Наскоро вие станахте общински съветник. Любовта към властта е егоизъм. Вие егоист ли сте или търсач на доброто за просперитета на общината ви?
– Властта е опиат. Много хора, които имат власт, са се вкопчили в нея и не желаят да я пуснат. Те си мислят, че са се венчали за нея. За тях властта е до гроб. Аз съм човек с вродена емпатия. Като адвокат винаги се опитвам да погледна през очите на клиентите си, винаги се опитвам да “вляза в обувките“ на човека срещу мен. Това е най-добрият начин да изграждаме доверие, да мислиш и да чувстваш като отсрещния. Всичко, което в момента градя, е в полза на обществото, защото то има нужда от това.
– Гоненето на властта е като бясна болест. Който е ухапан веднъж от нея, умира цял живот. Обръщали ли сте внимание на такива хора как бавно умират?
– НПО „Мандат“ дава противоотровата на тази зараза, говоря за порочния феодален модел на управление в местната власт – два мандата и си тръгваш…Властта не трябва да е цел, тя трябва да следва своя нормален цикъл, да се предава на следващия. Относно държавните служители – атестация, външен арбитраж и растеж в йерархията. Слаби резултати – слизаш надолу по стълбата! Отровата на жаждата за властта и властта като опиат, е в световен мащаб. Ще ви дам пример за прилагането на мандатността по света! Примерът ми е за САЩ и Френската монархия в един и същ период от време – XVIII век. На 4 юли 1776 година Континенталният конгрес на САЩ приема документ, в който се обявява, че тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания, са „свободни и независими щати“. Този документ е наречен Декларация за независимост на САЩ. Декларацията е написана от Томас Джеферсън. За президент е избран Джордж Вашингтон – първият американски президент. Независимо, че е бил на върха на славата си, Джордж Вашингтон след втория си мандат като президент, сам напуска поста си, давайки път на следващия. Единственият президент на САЩ, който е с повече от два мандата, е Франклин Рузвелт . Управлявал е три мандата, но това е в резултат от избухването на Втората световна война. Веднага след 1945 година Конгресът на САЩ гласува мандатите да се ограничат до два.
От другата страна на Атлантика – френската монархия с Луи XIV, Луи XV. Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление и с репликата си “След мен и потоп!”. Е, потопът идва и помита френската монархия, а от нея не остава нищо. Идва революцията.
- Защо дадохте този пример?
- Защото на нашите географски ширини единственото лекарство е мандатността. Ние нямаме политическа историческа памет в посока на предаване на властта, освен тази, останала от Средновековието. Единствено въвеждането на мандатността в управлението на държавата ни е гаранция за мирно, демократично и законно предаване на властта. Грандоманщината и жаждата за власт, алчността и неморалността са болести, които са заразни. Измененията в законодателството ни, което ние предлагаме, важат за всички. Ако аз се разболея от тази болест, законът ще ме излекува от нея, както мен, така и всички след мен.
– Вашият стремеж да „озаптите“ държавната, общинската администрация, кметове и общински съветници ще има ли добър край?
– За мен въпросът не е дали ще е добър краят, за мен това е морален и екзистенциален въпрос. Тази земя ние сме я взели назаем от децата си, а не от бащите си и един ден пак на децата си ще я оставя! Никой не може да е във властта до гроб. Затапване на системата чрез порочния модел на самоуправление предизвиква зависимости между местната власт и фирмите, тя обрича на гибел не конкретното лице, а самото общество. Това руши държавността. Ние се чудим къде е проблемът на системата. Проблемът е, че който седне в удобното кресло на властта, не си тръгва. Решението: два или три мандата, броят на мандатите е технология, тук говорим за принцип.
– Ще проверите ли колко общински имоти са продадени и какви пари са влезли в общините? Ще има ли право на това вашата неправителствена организация?
– Като юрист съм наясно, че за да е налице пълна яснота за разходването на публични средства, е необходимо да се възложи на независим одитор да изготви пълен одит на общините по места, като се използват изцяло независими експерти. През Закон за достъп до обществена информация можем да поискаме такава информация, но доколко тя е автентична и реална, е друг въпрос.
– Да оставим работата на вашата неправителствена организация да обобщи идеите си, да покаже кое е най- важното и ще говорим пак. Сега да влезем заедно с вас в къщата ви и да погледнем какви книги има на бюрото ви!
– Като оставим настрани закони, наредби и всякакъв вид правна литература, аз съм вярващ човек и до мен винаги е библията на моята баба. Библия, издадена в далечната 1925 година и подарена ѝ за отличен успех през 1943 година. На второ място, като човек запленен от героичното ни минало и средновековната българска история, до мен е една книга на Румен Манов “Приказка за България” – един труд, който е събрал в себе си, както казва и авторът: “моята мечта, желание, борба, мъка, страх и време.” Историята е моята друга стихия. Последната книга, която прочетох, е “Сън срещу събота” на Мариана Еклесия. Книгата е романизираната история за Анастасия Димитрова, първата светска девическа учителка в България, която за моя голяма радост е и родоначалник на рода ми.
– Казахте ми, че обичате психология. Как се справяте с вашето вътрешно „АЗ“? Пред кого го разкривате, или го пазите дълбоко скрито?
– Аз съм човек с богата душевност. Това ми помага да разпозная и да следвам своята житейска мисия, както и да съм в досег с онова, което ме изпълва с ентусиазъм и радост. Професията ми като адвокат и каузите, които защитавам в професионален план, ми доставят истинско удовлетворение. Винаги се вслушвам във вътрешното ми АЗ. Не всеки е възпитан да вярва в съществуването на вътрешното АЗ и да вярва в интуицията си. Най-често в живота си следвам външни правила, наложени от обществото норми и схващания. За някои хора това поведение се е оказало пагубно, защото са изгубили способността да се докосват до собствената си същност и не могат да чуват вътрешния си глас. За тях животът е само материален и нищо друго. Аз поглеждам дълбоко в себе си и се опитвам да изкарам най- доброто от там. Не крия нищо, аз съм това, което съм.
– Обществената работа е предпоставка за срещи с много хора. В социалната психология се твърди, че тълпата е опасна. Вие защо влизате сред нея? Не можете да я „опитомиш“, времето на Екзюпери отмина.
– В работата си като адвокат се срещам с много хора, обичам да разговарям с различни хора по различни теми. Нямам проблем с контакта. Винаги съм открит. Това до голяма степен позволява на хората срещу мен да ми се доверят. За мен това е важно, защото като адвокат знам, че доверието между мен и клиента ми е задължително. Относно тълпата – да, тя е опасна, особено, ако начело на нея застанат хора с користни цели и амбиции. За това има интересни трудове. Такъв е на Густав Льо Бон, според когото поведението на хората в тълпата се различава съществено от индивидуалното човешко поведение – това, което и аз споделям. Тълпата трудно се опитомява, но усилията си заслужават. За да е успешно това начинание е необходимо да научим хората да разпределят времето в живота си правилно, да отделят време и за обществени каузи. Да им дадем посока, за да различават значимото от маловажното.
- Ако съм ви измъчила с въпросите си, приемете това като опит да ви представя в най- добра светлина. Ако сте ги приели нормално, значи можете да разкажете една приказка на двете си деца, да изпиете с жена си по чаша червено вино и да послушате хубава музика. Каква ще е тя?
- Приемам въпросите като добронамерени и като покана за дългосрочно партньорство. Аз съм благодарен за професионализма ви. Рядко попадам на толкова ерудирани и отдадени на професията журналисти! Относно децата ми – това са безценни мигове, които понякога пропускам поради служебни ангажименти, за което наистина съжалявам. Приказката, която разказвам на моите деца и те много я харесват, е “Майчина сълза” на Ангел Каралийчев. Моята баба много обичаше да ми я разказва и аз я обикнах. Относно музиката, обичам българска поп музика, нежна и мелодична, например „Алелуя и Амен“ и „Върхът на планината“ на Миро. Колкото до виното – аз съм заклет въздържател.
- Благодаря ви, адвокат Гънчев, за отделеното време и успех в работата ви!
- За мен беше чест!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
