Припомняме на читателите на нашия сайт интервюто с доц. д-р Асен Чилингиров, дадено през 2011 г. специално за тях и за ефирните ни приятели, по случай празника на Българската писменост, просвета и култура. Чрез опровергаване на някои твърдения в официозната ни история, българският учен подчертава величието на Константин-Кирил Философ и на Методий под светлината на доказани истини за тяхното дело. Една от най-популярните фрази на доц. Чилингиров е всеизвестният му призив: “Време е българските учени да започнат да работят за България!”
§§§
999: Здравейте, Г-н Чилингиров!
А.Ч.: Здравейте!
999: Как посрещате 24 май там, в Берлин?
А.Ч.: Ами тук няма тържества… Преди се правеха в българското посолство, в българския културен център, но сега няма такива – нито за Нова година, нито за Националния ни празник 3 март… Но тържеството е винаги в моето сърце, защото това е наш празник.
999: Да надникнем през Вашия поглед в историята, свързана с делото на братята Константин-Кирил и Методий. В официалната ни история пише, че Византия ни е подарила буквите, изпращайки ни двамата братя, за да сътворят азбука за славяните. Според Вас – каква е истината за делото на Константин-Кирил и Методий?
А.Ч. Вижте, аз по тези въпроси съм писал доста подробно във втория том на книгата ми „Готи и гети”. Делото на Константин и Методий е велико и много важно. Защото те узаконяват азбуката, която е съществувала по това време. А по това време съществува глаголицата. Тя обаче е отхвърлена от Римо-католическата църква и за да бъде приета отново като официална писменост, тя е трябвало да бъде променена. И Константин и Методий правят точно това – те променят глаголицата, в така наречената днес кирилица. И именно тя, кирилицата, е призната от Рим. И това е великото дело на двамата братя. Защото тази писменост, която е съществувала от векове и на нея е имало изписана много литература, гонена и унищожавана от гърците по верски причини, добива отново гражданственост и запазва свое значение.
999: За свършеното от Константин и Методий пише, че те са осъществили така нареченото „пряложение кънигъ”. Какво означава това?
А.Ч. Точно това означава – промяна на изписа, на буквите. Това означава транскрибиране от глаголица на кирилица. А не както се пише в официозната ни история, че те превеждали книгите. Езикът е един и същ, променен е изписът. Много е важен фактът, че всяка буква от глаголицата си има своето съответствие в кирилицата и обратно – всяка буква в кирилицата си има своя съответен първообраз в глаголицата. Трябвало е да се промени азбуката така, че всеки звук от българския език да си има своя буквен израз. Днес ние знаем колко трудна е една такава задача – защото ни се налага в интернет да пишем с латински букви българска реч и виждаме, че това не е лесно и че не всички звукове в езика ни имат своето съответно буквено изписване. Кирилицата, а преди нея и глаголицата са най-съвършените азбуки за българския език, защото в тях си има точното буквено съответствие на всеки звук от нашия говор. Така че, ако говорим чия азбука е кирилицата, отговорът е несъмнен – това е азбуката на и за българския език, азбуката на и за българите. Русите нямат никакво основание да твърдят, че е тяхна азбука, нито пък който и да било друг народ.
999: Чии пратеници са Константин и Методий?
А.Ч.: По този въпрос също има много фалшификации и подправени документи. Русите например са наложили твърдението, че Константин и Методий са извикани от Ростислав, Краля на Великоморавия, т.е. чешка Моравия. А всъщност Кирил и Методий изобщо не отиват до там. Те пристигат всъщност в населената с българи тогава Моравия, намираща се между западната граница на България и горното течение на Дунав. По-късно тази област попада под владичеството на унгарците. Голяма част от българите бягат към България, други отиват в Бавария… Но това е население, което си е местно за тези територии. Не са никакви новодошли отнякъде славяни. Колкото до въпроса за Константин и Методий, чии пратеници са те, трябва да се отбележи, че разполагаме с много малко извори за тях. Повечето са унищожени, фалшифицирани и променени. Един пример – в най стария руски ръкопис, „Повесть временних лет”, Лаврентския летопис, са откъснати девет листа точно за дейността на Константин и Методий. И на тяхно място са написани какви ли не измислици. Включително и тази, че уж двамата братя са отишли във Великоморавия, чешката Моравия, транскрибирането са го направили за моравските славяни… И как ще са го направили за тях, след като чешките славяни не разбират този език… Лошото е, че нито един от българските учени в България не се занимава с търсенето на истината по тези въпроси. Те не са прочели многобройната литература по тези проблеми, която излезе през и след 80-те години. Тя беше и забранена за превод на български език. Интересно е, че в тази област, наследница на Великоморавия, в която се твърди, че е бил духовен водач Методий, няма запазена нито една следа от дейността му. Нито църквите, нито ръкописите пазят някакви свидетелства. И всичко това показва ясно фалишификациите в разпространяваната от 150 години чешка Средновековна история, според която чехите се считат за разпространители на азбуката на славяните. А те нямат никакъв принос за това. До края на 20 век руските автори продължаваха да пишат, че така нареченият „църковнославянски език” е бил много близък, даже е същият като езика на славяните от Великоморавия. Което е лъжа. Защото езикът на старите чехи толкова прилича на езика на старите българи, колкото и например полският…
999.: Няма да пропуснем да ви попитаме, проф. Чилингиров, какво ново да търсим в книжарниците от Вас – научихме, че навръх празника, в София ще бъдат представени две Ваши нови книги.(2011 г)
А.Ч.: Да, това са две книги, свързани с разкриването на важни факти относно разпространението на българската култура сред народа, известен по-късно като „руски”. Разпространението на Християнството и разпространението на българската култура. Подчертано е, че в руските земи не се разпространява византийско Християнство, а се разпространява българско Християнство. Достатъчно е дори и днес да влезете в една гръцка черква и да чуете как се пее и да влезете след това в една руска черква и да чуете как там се пее. И много е важно да се знае – пеенето в руските черкви се нарича „болгарский роспев”. В старите нефалшифицирани ръкописи на руската история пише, че заедно с тези български духовници, които са донесли книгите в Русия, са довели със себе си и певци. Новите ми книги са „България и покръстването на русите”, а другата е „Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I”.
999: Благодарим Ви, професор Чилингиров, пожелаваме ви днес да преживеете истински български празник на българската култура и писменост! Честит 24 май!
А.Ч. Благодаря Ви, пожелаваме и на Вас да празнувате с радост този светъл наш празник! (Интервюто можете да чуете тук: http://www.radio999bg.com/?id=2076) Интервюто взе Галина Йорданова
§§§
Кратки биографични данни за доц. д-р Асен Чилингиров Асен Чилингиров живее и работи в Берлин, Германия. Автор е на над 500 научни публикации, сред които основните са посветени на българската средновековна и културна история, Роден е през 1932 г. в София, от 1965 г. живее в Берлин. Завършил е история и история на изкуството /1967-1971/. Работи като научен сътрудник в Института за защита на паметниците на културата в Берлин /1971-1998/. Има широка научно-изследователска дейност, свързана с многобройни пътувания в Гърция (с Атон), Македония, Сърбия, Румъния, ФРГ, СССР, Швейцария, Италия и Албания. От 1973 г. до 1998 г. чете лекции по история на българското изкуство в Лайпцигския университет и в Хумболтовия университет в Берлин. Асен Чилингиров е с над 500 научни публикации в областта на средновековната история и изобразително изкуство, както и участия в много международни конгреси и конференции в България, ГДР, фРГ, СССР, Швейцария и Италия. Член е на редакционния съвет: – на авторския колектив при издаването на 7-томната “Енциклопедия на изкуството” (“Lexikon der Kunst”, Лайпциг 1971-1992, 5 издания) – на авторския колектив на 11-томната “Енциклопедия на средновековното изкуство” (“Enciclopedia dell’arte medievale”, Рим, 1985-2000) /Асен Чилингиров е в авторската група, работила по направление “България/Македония/Албания”/ Главни трудове: – “Изкуството на Българското средновековие” (“Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien”, 1979, C.H.Beck, Мюнхен и Union-Verlag, Берлин, З издания); – “България – Културна история ” (“Bulgarien, Kulturgeschichte”, Prisma-Verlag, Лайпциг, 2 издания: 1986 и 1987); Последни трудове на бълг. език: – “Църквата „Св. Герман” до Преспанското езеро”, Берлин, 2001; – “България/Византия/Русия”, сборник-статии, Берлин 2002; – “Готи и гети”, сборник-статии, София, 2005. – „Готи и гети”- II сборник-статии, София, 2007. – „Вулканите, наводненията, археологията, политиката” София, 2010 и др. – „България и покръстването на русите” – „Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I” и др.
Източник: https://radio999bg.com/yambol/dots-asen-chilingirov-ne-e-vyarno-che-vizantiya-e-podarila-b
